Алино, пролетен ден през януари
Публикувано на: Нед Яну 16, 2011 3:10 pm
С затоплянето на времето взеха да се изпаряват и моите надежди за продължителен зимен риболов през този сезон.
В петък вечерта установих, че всичките ми другари по зимен риболов се отказаха под различни поводи от излет, явно високите температури спираха ентусиазма им.Наспах се едно хубаво и в събота сутринта като видях яркото слънце и синьото небе над Витоша, вече беше ясно че отивам на Алино, пък каквото ще да е.
Когато тръгвах от София температурата беше + 3 С, а на Ярема термометъра показваше +10 С. Чак се притесних за състоянието на леда.
На подхода към язовира се засякохме с Чируза и си правихме компания този ден.
Слязохме до брега, а там както казва Бат Стан – „леда е чук”
. Як и здрав лед с дебелина 25 см. След малка разходка се установихме в устието, където имаше две компании от колеги, Чируса се разприказва с други съфорумци, с които се познаваше и се настанихме до тях.


Другата група ловеше в плитката част на устието.

Денят беше като пролетен, синьо небе с леки перести облаци, нямаше много хора и спокойствието беше пълно.Имаше лек вятър, но прошумяваше високо по върховете на боровете. Това ми е вторият излет на този язовир тази зима и наслаждението от риболова на лед в планината ме обзе напълно. В тези моменти се освобождавам от негативизма, натрупан през седмицата, сякаш се пренасям в друг, по-добър свят, действа ми като прераждане. Много го обичам този риболов. А това е природата наоколо.



Тук Чируза е в действие на първата си дупка.

След като Бат Стан обяви категория за каракуда на Алино, то Чируза може пък да заяви категория за уловена щука там.Не можах да и взема мерките, защото той побърза да я върне обратно, та да натрупа маса до другата зима и като стане поне 0.8 кг пак да му дръпне на мормишката с влакно 0.08 и тогава да се види кой – кого.



Това е северният бряг, вечната сянка.


Рибките дърпаха прилично, като се има в предвид, че отидохме почти по обедно време, дребнички разбира се. Това е улова ми за деня, около четиридесет рибета.

След обяд, времето се промени и взе, че заваля дъжд.Дано не изяде леда, че тогава ще смажем ледобурите
.
В петък вечерта установих, че всичките ми другари по зимен риболов се отказаха под различни поводи от излет, явно високите температури спираха ентусиазма им.Наспах се едно хубаво и в събота сутринта като видях яркото слънце и синьото небе над Витоша, вече беше ясно че отивам на Алино, пък каквото ще да е.
Когато тръгвах от София температурата беше + 3 С, а на Ярема термометъра показваше +10 С. Чак се притесних за състоянието на леда.
На подхода към язовира се засякохме с Чируза и си правихме компания този ден.
Слязохме до брега, а там както казва Бат Стан – „леда е чук”

Другата група ловеше в плитката част на устието.
Денят беше като пролетен, синьо небе с леки перести облаци, нямаше много хора и спокойствието беше пълно.Имаше лек вятър, но прошумяваше високо по върховете на боровете. Това ми е вторият излет на този язовир тази зима и наслаждението от риболова на лед в планината ме обзе напълно. В тези моменти се освобождавам от негативизма, натрупан през седмицата, сякаш се пренасям в друг, по-добър свят, действа ми като прераждане. Много го обичам този риболов. А това е природата наоколо.
Тук Чируза е в действие на първата си дупка.
След като Бат Стан обяви категория за каракуда на Алино, то Чируза може пък да заяви категория за уловена щука там.Не можах да и взема мерките, защото той побърза да я върне обратно, та да натрупа маса до другата зима и като стане поне 0.8 кг пак да му дръпне на мормишката с влакно 0.08 и тогава да се види кой – кого.
Това е северният бряг, вечната сянка.
Рибките дърпаха прилично, като се има в предвид, че отидохме почти по обедно време, дребнички разбира се. Това е улова ми за деня, около четиридесет рибета.
След обяд, времето се промени и взе, че заваля дъжд.Дано не изяде леда, че тогава ще смажем ледобурите
