Един приятен ден
Публикувано на: Пон Яну 24, 2011 10:23 am
В неделя търпях – търпях, па накрая ме хвана секлетя и викам си с облаци без облаци, в града не се седи. Грабнах си бастунчето и раницата - и на път. Изтърсих се къде 7 часа на автогарата, като се надявах на някакъв рейс към Момчилград или Джебел/целта с. Глухар, р. Сутлийка/, ама ядец. На информацията спокойно ми съобщават, че най-близкия автобус е в 8.30 за Крумовград. А – мерси, веднъж направих такава грешка да се кача на такъв автобус, втори път не повтарям/малък, натъпкани като сардини/. Ходом марш уж да чакам някой градски да ме хвърли поне до края на града, ама и там най-скорошния в 8 часа.
Жертвах 2 лв., хайде на първото такси и ето ме в началото на геройския преход.
След около 45 минути трамбоване хвърлих багажерията
И пристигнах на това спокойно място.
Реката се опънала и на ляво и на дясно, вода дал господ, абе природа с една дума.
Започна се едно бъркане и хвърляне на захранки. В бързея в едната посока цопнах нещо подобно на дунавската мамка със стар хляб, в кофето забърках някакво Вандер-нам кой си за река с два вида глина, купена и от самото място, малко троха и някоя и друга шепа бял червей/дип да не е много, че по хоби тв-то все дават акъл, че през зимата не било хубаво да се прехранва зганта(бързо преяждала)/, захранката стана хубава, стегната, плътна. Хвърлих една топка пред мен, след 2-3 минути почна да се разпада, но остана да си лежи на петно, течението трудно я разнасяше. От сега си признавам, че не съм майстор на речния риболов и то в бързи води, трудно ми е да задържам линията на едно място, а това с истичането нещо не мога да го възприема(сигурно е въпрос на опит - по-вече съм хвърлял в язовири) предпочитам тихите вирове. Метнах въдичето и се започна чакане.
Срам - не срам ще си призная, че целия ден плувката си остана така, нема ни най-малко почукване, да се види, че във водата има нещо. То не бяха стрелби с прашката на червей, подмятане на захранка, на разкиснат хляб. Сменяне на дълбочини/това ми е другата трудност при реките - много бързо се мени дълбочината/, сменяне на куки и поводи. Пробвах и с дребна тройка и манисто/жълто/ - нъцки.
Къде обед реших, че ако и рибата да не е гладна то аз съм, а и имаше после и път за връвене.
Само не си мислете, че това в шишинката е вода или бира. Умните хора знаят, какво се пие зимно време.
Единствено съжалявам, че всичката дървения наоколо беше мокра, та сланинката и лучеца останаха непечени.
Къде 3 и половина реших, че по-нататъшните опити са безпредметни, останалата захранка отиде във водата. Последва събиране на багажа и поцистване. Те ви го мястото преди да си тръгна.
А това е пътеката която трябва да се издрапа преди да се стигне до пътя.
Преди основното ходене, в началото на шосето последва стягане на целия багаж, така, че едната ми ръка да е свободна за ползване на апарата.
И ето ме по обратния път
След час и половина два ходене, геройски си бях дома. Един добре прекаран за мен ден, макар и капо. Но както пиша и по долу гат рибата неще - НЕЩЕ!
П.С. Бях снимал и кратко клипче да се види какво е течението, но за проклетия не знам как става влагането на видео клипове. Някой ако може да даде акъл - да дава.
Жертвах 2 лв., хайде на първото такси и ето ме в началото на геройския преход.
След около 45 минути трамбоване хвърлих багажерията
И пристигнах на това спокойно място.
Реката се опънала и на ляво и на дясно, вода дал господ, абе природа с една дума.
Започна се едно бъркане и хвърляне на захранки. В бързея в едната посока цопнах нещо подобно на дунавската мамка със стар хляб, в кофето забърках някакво Вандер-нам кой си за река с два вида глина, купена и от самото място, малко троха и някоя и друга шепа бял червей/дип да не е много, че по хоби тв-то все дават акъл, че през зимата не било хубаво да се прехранва зганта(бързо преяждала)/, захранката стана хубава, стегната, плътна. Хвърлих една топка пред мен, след 2-3 минути почна да се разпада, но остана да си лежи на петно, течението трудно я разнасяше. От сега си признавам, че не съм майстор на речния риболов и то в бързи води, трудно ми е да задържам линията на едно място, а това с истичането нещо не мога да го възприема(сигурно е въпрос на опит - по-вече съм хвърлял в язовири) предпочитам тихите вирове. Метнах въдичето и се започна чакане.
Срам - не срам ще си призная, че целия ден плувката си остана така, нема ни най-малко почукване, да се види, че във водата има нещо. То не бяха стрелби с прашката на червей, подмятане на захранка, на разкиснат хляб. Сменяне на дълбочини/това ми е другата трудност при реките - много бързо се мени дълбочината/, сменяне на куки и поводи. Пробвах и с дребна тройка и манисто/жълто/ - нъцки.
Къде обед реших, че ако и рибата да не е гладна то аз съм, а и имаше после и път за връвене.
Само не си мислете, че това в шишинката е вода или бира. Умните хора знаят, какво се пие зимно време.
Единствено съжалявам, че всичката дървения наоколо беше мокра, та сланинката и лучеца останаха непечени.Къде 3 и половина реших, че по-нататъшните опити са безпредметни, останалата захранка отиде във водата. Последва събиране на багажа и поцистване. Те ви го мястото преди да си тръгна.
А това е пътеката която трябва да се издрапа преди да се стигне до пътя.
Преди основното ходене, в началото на шосето последва стягане на целия багаж, така, че едната ми ръка да е свободна за ползване на апарата.
И ето ме по обратния път
След час и половина два ходене, геройски си бях дома. Един добре прекаран за мен ден, макар и капо. Но както пиша и по долу гат рибата неще - НЕЩЕ!
П.С. Бях снимал и кратко клипче да се види какво е течението, но за проклетия не знам как става влагането на видео клипове. Някой ако може да даде акъл - да дава.
, ма карай идват по-добри времена 
.
. Все пак ще се види как дърпа реката, само че ще стане след обед на домашната машина, щот сега съм на служебната , а файла е там