Студ на кутиики
Публикувано на: Съб Мар 12, 2011 9:09 pm
Ясно беше, че няма дълго да изтрая след разходката ми на Панчарево и че ще се сборя с бабушките там.
След тълпата , която ме уплаши през почивния ден:
се нядявах, че през седмицата ще е по-спокойно.
Допълнителна увереност ми даваше и информацията за големи студове през седмицата.
Студено, студено, колко да е студено. Нема да е за сефте.
И така, на девети, едва оцелял след тежката "празнична" вечер на осми март, реших да целя махмурлука на Панчарево.
Щом се показах на терасата в очите ми се навряха нетърпеливи слънчеви лъчи, които малко поразсеяха прогнозите за студ.
След половин час вече бях на Пънча. Както и очаквах нямаше много хора. Но и студът тук бе качествен. Вятърът по брега на езерото нямаше нищо общо с лекото подухване пред блока ми. Студените талази на бърза ръка издухаха от главата ми мисълта за смяна на монтажа. Едва разбърках захранката и ръката ми замръзна.
За стръв се бях подготвил с пинки и хирономус;
Сложих на куката една пинка, а пред нея нанизах хирономус. Дълбочината бе около пет метра, тъй че избрах да ловя със стационарна плувка на болото.
Заметнах и подпрях въдицата на брега, за да подредя малко багажа. В тоя миг плувката изчезна. Засечка и приятната тежест отдолу ме изпълни с блаженство. Първата бабка пое към жживарника:
Хвърлих още малко захранка и заметнах отново. Пак моментално потъване и следващата риба се присъедини за компания на първата в живарника:
Пресегнах се към хирономусите, а там изненада. Стабилна ледена коричка бе успяла да покрие водата в кутииката. Прибрах я на топло в джоба и заметнах само с пинки. Този път почаках малко повече, но още една риба клъвна и се премести в живарника. Апарата също отказа от студа, тъй че бе преместен в пазвата ми на топло, та дано стопли за финалните снимки. А и кой ще снима, като рибата кълве. Въодушевен заметнах и се почна... чакането.
Рибите бяха изчезнали нанякъде. Сменях дълбочини, стръви, накрая се прежалих и даже вързах нова кука с флуорокарбон 0.10. Как се справих с вкочанени пръсти само аз си знам. Но рибата я нямаше и нямаше. Дали се дръпна в дълбокото заради все повече увеличаващия се и хапещ студ или просто не искаше да се храни за мен си остана загадка. Факт е обаче , че брега, където се разбиваха вълните замръзна много стабилно. Живарника ми също се вкочани и замяза на тръба.
Продължавах да стрелям по малко червей, както и да мятам регулярно топчета храна, а през останалото време наблюдавах скучаещата плувка, сгушен в топлите си дрехи. И така в продължение на два часа. През главата ми взеха да минават мисли за отказване, но надеждата умира последна.
Най-накрая плувката трепна и след секунда се скри. Радостен извадих дребна бабка. Побързах да заметна и скоро плувката пак потъна. Върнаха се. Започнах да ловя в добро темпо, на моменти рибите изчезваха, но подаването на малко храна отново ги активизираше.
Искрено се изненадах когато между бабките успя да се вреди и едно кленче,което скоропостижно бе пуснато обратна, да расте и трупа сили за нови срещи.
Междувременно студа се усилваше все повече и повече. Отказах се да ловя на хирономус. Докато извадя тънкото червейче от кутииката и го закача на куката и то вече бе замръзнало и буквално се чупеше в опитите ми да забия куката в него. Не че пинките не замръзваха при презамятането, но поне се нанизваха по лесно.
Скоро проблем се появи и при откачането на рибите от куката. Измръзналите ми пръсти отказваха да ме слушат и малката кука все се изплъзваше между тях.
Май е време да прибирам.
Пресипах рибите в кофичката за финални снимки:
За жалост обаче батериите на апарата издържаха само тия двете преди да се скапят от студа.
Набързо метнах двайсетина рибета в торбичката, за мезе на бирата (като се постопли), а останалите заминаха обратно в ледените води.
Опитах се да сгъна кофичката, но се оказа че и тя е замръзнала...
Абе студ на кутиики, к'во да кажа повече...
След тълпата , която ме уплаши през почивния ден:
се нядявах, че през седмицата ще е по-спокойно.
Допълнителна увереност ми даваше и информацията за големи студове през седмицата.
Студено, студено, колко да е студено. Нема да е за сефте.
И така, на девети, едва оцелял след тежката "празнична" вечер на осми март, реших да целя махмурлука на Панчарево.
Щом се показах на терасата в очите ми се навряха нетърпеливи слънчеви лъчи, които малко поразсеяха прогнозите за студ.
След половин час вече бях на Пънча. Както и очаквах нямаше много хора. Но и студът тук бе качествен. Вятърът по брега на езерото нямаше нищо общо с лекото подухване пред блока ми. Студените талази на бърза ръка издухаха от главата ми мисълта за смяна на монтажа. Едва разбърках захранката и ръката ми замръзна.
За стръв се бях подготвил с пинки и хирономус;
Сложих на куката една пинка, а пред нея нанизах хирономус. Дълбочината бе около пет метра, тъй че избрах да ловя със стационарна плувка на болото.
Заметнах и подпрях въдицата на брега, за да подредя малко багажа. В тоя миг плувката изчезна. Засечка и приятната тежест отдолу ме изпълни с блаженство. Първата бабка пое към жживарника:
Хвърлих още малко захранка и заметнах отново. Пак моментално потъване и следващата риба се присъедини за компания на първата в живарника:
Пресегнах се към хирономусите, а там изненада. Стабилна ледена коричка бе успяла да покрие водата в кутииката. Прибрах я на топло в джоба и заметнах само с пинки. Този път почаках малко повече, но още една риба клъвна и се премести в живарника. Апарата също отказа от студа, тъй че бе преместен в пазвата ми на топло, та дано стопли за финалните снимки. А и кой ще снима, като рибата кълве. Въодушевен заметнах и се почна... чакането.
Рибите бяха изчезнали нанякъде. Сменях дълбочини, стръви, накрая се прежалих и даже вързах нова кука с флуорокарбон 0.10. Как се справих с вкочанени пръсти само аз си знам. Но рибата я нямаше и нямаше. Дали се дръпна в дълбокото заради все повече увеличаващия се и хапещ студ или просто не искаше да се храни за мен си остана загадка. Факт е обаче , че брега, където се разбиваха вълните замръзна много стабилно. Живарника ми също се вкочани и замяза на тръба.
Продължавах да стрелям по малко червей, както и да мятам регулярно топчета храна, а през останалото време наблюдавах скучаещата плувка, сгушен в топлите си дрехи. И така в продължение на два часа. През главата ми взеха да минават мисли за отказване, но надеждата умира последна.
Най-накрая плувката трепна и след секунда се скри. Радостен извадих дребна бабка. Побързах да заметна и скоро плувката пак потъна. Върнаха се. Започнах да ловя в добро темпо, на моменти рибите изчезваха, но подаването на малко храна отново ги активизираше.
Искрено се изненадах когато между бабките успя да се вреди и едно кленче,което скоропостижно бе пуснато обратна, да расте и трупа сили за нови срещи.
Междувременно студа се усилваше все повече и повече. Отказах се да ловя на хирономус. Докато извадя тънкото червейче от кутииката и го закача на куката и то вече бе замръзнало и буквално се чупеше в опитите ми да забия куката в него. Не че пинките не замръзваха при презамятането, но поне се нанизваха по лесно.
Скоро проблем се появи и при откачането на рибите от куката. Измръзналите ми пръсти отказваха да ме слушат и малката кука все се изплъзваше между тях.
Май е време да прибирам.
Пресипах рибите в кофичката за финални снимки:
За жалост обаче батериите на апарата издържаха само тия двете преди да се скапят от студа.
Набързо метнах двайсетина рибета в торбичката, за мезе на бирата (като се постопли), а останалите заминаха обратно в ледените води.
Опитах се да сгъна кофичката, но се оказа че и тя е замръзнала...
Абе студ на кутиики, к'во да кажа повече...
за тебе празно няма 
