Част Две: Разбиването!
Публикувано на: Чет Апр 07, 2011 3:11 pm
Горях от желание за реванш с ония каракуди от гьолчето, та чак сън не ме хващаше.
Наско бързо ми влезе в положението, набързо се организирахме и газ натам.
От бързане се изтипосахме в тъмни зори:
И скоро първата риба позираше за фотосесия:
Успокоени, че рибите са тук можехме да се отпуснем и да се насладим на величествения изгрев:
Слънцето оцвети в кървавочервено редките облаци и разчупи сиво синия небесен свод, дарявайки го с безумно красивата комбинация от оранжево и синьо, с пръски сиво.
Една комбинация на която би завидял всеки дизайнер и би побързал да я направи водеща в новата си модна линия от абитуриенски облекла.
Така се захласнахме по красотата над нас, че забравихме да ловим:
Скоро обаче се освестихме и се сетихме защо сме там.
Каракудите явно също бяха в настроение:
И пак:
И пак:
Наско също не оставаше назад в каракудената фиеста:
Денят напредваше, слънцето се издигаше нагоре, колегите по брега ставаха все повече, а ние продължавахме да ловин:
Рибата се бе строила пред нас като за парад и начесто нейни представители излизаха с плясъци и пръски от водата за да се настанят в живарника ни.
Получаваше се уникален риболов. Малкото захранка, която хвърлих сутринта бе събрала всички риби пред нас и колегите наоколо беха принудени да се надяват на отделни заблудени риби и да наблюдават каракуденото шоу, което сътворявахме. Добре се представяше само колегата до нас.
По едно време мярнах позната жълта шапка. Познах двама от колегите, които при предното ни идване разбиха каракудите и ни дадоха от своята успешна стръв. Сега и те стояха и скучаеха.
Веднага притичах до тях и ги поканих до нас. Извадихме фидерите и се сместихме четиримата един до друг. Рибите обаче явно найстина искаха да ни да дадат реванш за предния път и кълваха основно на нас двамата с Наско.
Живарника постепенно се пълнеше:
все повече и повече.
Появилият се традиционен силен вятър обаче не даваше никакъв реванш. Духаше с надути бузи право насреща ни, опитвайки се да прати плувките ни зад гърба ни, в тревата. Малко по малко брега почна да се опразва. Много хора не издържаха на некълвежа и вятъра. Аз бях принуден да премина от триграмова плувка на десетграмов слайдер за да мога да замятам. Кълванетата, както и предния път бяха супер плахи и мигновенни и с тежката плувка много от тях оставаха нереализирани. Но и нови риби се преместиха в живарника.
Температурите паднаха с поне десет градуса и вече зъзнех в леките си дрехи. Наложи се да навлека гумираното яке, което поне спираше буйните пориви. Скоро и Наско ме последва. Така екипирани продължихме да ловим. Колегите до нас се предадоха и събраха и след малко мислене и ние решихме, че няма нужда да мръзнем повече и да събираме. Бяхме се наловили предоволно и емоциите ни бяха предостатъчно. Освен това колегите встрани бяха видели слагането на ваглера и бяха наслагали подобни плувки и тежките им линии доста често пресичаха нашите отстрани в опит да достигнат петното с концентрираната риба. Риболова бе прекрасен и не ми се искаше да си развалям настроението с караници. тъй че решихме да им освободим място и събрахме.
Малко снимки с рибите:
Вдигането на живарника се оказа доста трудно, вътре се баха насъбрали 50-60 караконжула, а някой от тях беха с добри размери. На око определих рибата на около 30 кила, ма може и повече да е била. То рибарското око лесно се лъже
Естествено веднага след фотосесията бе време за пускане на рибите.
Първата партида:
И втората:
Няма нужда да казвам, предполагам, че тези и следващите снимки едва не докараха няколко инфаркта по брега на водоема, даже един човек се затича с кепа към нас, но аз стоях на брега докато и последната риба не се съвзе и отплува, тъй че мераците му останаха напразни.
И за финал малко снимки на риби, на които им бе даден шанс да създадат потомство:
Наско бързо ми влезе в положението, набързо се организирахме и газ натам.
От бързане се изтипосахме в тъмни зори:
И скоро първата риба позираше за фотосесия:
Успокоени, че рибите са тук можехме да се отпуснем и да се насладим на величествения изгрев:
Слънцето оцвети в кървавочервено редките облаци и разчупи сиво синия небесен свод, дарявайки го с безумно красивата комбинация от оранжево и синьо, с пръски сиво.
Една комбинация на която би завидял всеки дизайнер и би побързал да я направи водеща в новата си модна линия от абитуриенски облекла.
Така се захласнахме по красотата над нас, че забравихме да ловим:
Скоро обаче се освестихме и се сетихме защо сме там.
Каракудите явно също бяха в настроение:
И пак:
И пак:
Наско също не оставаше назад в каракудената фиеста:
Денят напредваше, слънцето се издигаше нагоре, колегите по брега ставаха все повече, а ние продължавахме да ловин:
Рибата се бе строила пред нас като за парад и начесто нейни представители излизаха с плясъци и пръски от водата за да се настанят в живарника ни.
Получаваше се уникален риболов. Малкото захранка, която хвърлих сутринта бе събрала всички риби пред нас и колегите наоколо беха принудени да се надяват на отделни заблудени риби и да наблюдават каракуденото шоу, което сътворявахме. Добре се представяше само колегата до нас.
По едно време мярнах позната жълта шапка. Познах двама от колегите, които при предното ни идване разбиха каракудите и ни дадоха от своята успешна стръв. Сега и те стояха и скучаеха.
Веднага притичах до тях и ги поканих до нас. Извадихме фидерите и се сместихме четиримата един до друг. Рибите обаче явно найстина искаха да ни да дадат реванш за предния път и кълваха основно на нас двамата с Наско.
Живарника постепенно се пълнеше:
все повече и повече.
Появилият се традиционен силен вятър обаче не даваше никакъв реванш. Духаше с надути бузи право насреща ни, опитвайки се да прати плувките ни зад гърба ни, в тревата. Малко по малко брега почна да се опразва. Много хора не издържаха на некълвежа и вятъра. Аз бях принуден да премина от триграмова плувка на десетграмов слайдер за да мога да замятам. Кълванетата, както и предния път бяха супер плахи и мигновенни и с тежката плувка много от тях оставаха нереализирани. Но и нови риби се преместиха в живарника.
Температурите паднаха с поне десет градуса и вече зъзнех в леките си дрехи. Наложи се да навлека гумираното яке, което поне спираше буйните пориви. Скоро и Наско ме последва. Така екипирани продължихме да ловим. Колегите до нас се предадоха и събраха и след малко мислене и ние решихме, че няма нужда да мръзнем повече и да събираме. Бяхме се наловили предоволно и емоциите ни бяха предостатъчно. Освен това колегите встрани бяха видели слагането на ваглера и бяха наслагали подобни плувки и тежките им линии доста често пресичаха нашите отстрани в опит да достигнат петното с концентрираната риба. Риболова бе прекрасен и не ми се искаше да си развалям настроението с караници. тъй че решихме да им освободим място и събрахме.
Малко снимки с рибите:
Вдигането на живарника се оказа доста трудно, вътре се баха насъбрали 50-60 караконжула, а някой от тях беха с добри размери. На око определих рибата на около 30 кила, ма може и повече да е била. То рибарското око лесно се лъже
Естествено веднага след фотосесията бе време за пускане на рибите.
Първата партида:
И втората:
Няма нужда да казвам, предполагам, че тези и следващите снимки едва не докараха няколко инфаркта по брега на водоема, даже един човек се затича с кепа към нас, но аз стоях на брега докато и последната риба не се съвзе и отплува, тъй че мераците му останаха напразни.
И за финал малко снимки на риби, на които им бе даден шанс да създадат потомство:
Евала,страшен риболов!
Супер реванш ! Поздравления за уникалния риболов ! 
как се дърпаха пусти каракуди, като че ли не знаят, че с Кърцата сме им дали карт-бланш до забраната за 95% релийз, хайверче да хвърлят. После сваляме процента до нормата 
Всъщност тук си заделих две гърбушки по половин кг. да ги пръжна, но като се разплякаха в мивката ми дожаля, гледам надули коремите и хайде обратно в кофата и в една махленска рекичка по която виждам чат-пат дечица с въдички. Дано сред толкова релийзнати риби случим на една златна, че имам 2-3 големи желания 
Супер реванш се е получил, на висота както винаги!