Три в едно, или нека да е лято!
Публикувано на: Вто Юни 21, 2011 6:57 pm
Обичам го този месец 
Такава свежа красота, такъв нюанс на зеленото може да се види само сега, а и тези дълги дни и кратки нощи 
-накратко, нека да е лято, време само за риба 
И в средата на този благословен месец ми се отвори свободна седмица 13-17 юни 
За разлика от мен, приятелите ми рибари се оказват заети , поради което на 13 юни(ден първи) сутринта зацепвам сам към Огняново, подмамен от разкази за едри каракуди и линове.
Обичам го този язовир - няма друго място където толкова често да съм се капотирал 
Но пък ми е близо, много красив, непредвидим и нерядко поднася приятни изненади, които ме карат да забравям колко капота си извъртял на същото място 
Падналият през нощта дъжд и наскоро изкъпаното ми Пежо променят плановете ми за атака на южните заливи и решавам да си пробвам късмета някъде около острова.
От 7 сутринта до обяд успявам да си хвана само рибки за стръв в цапалото и да пробвам какви ли не монтажи, хитрини и пинизи за всички видове риби които съм хващал, виждал или чувал, че има там. Не и не
Изведнъж чувам мощни плясъци някъде далеч зад острова 
" Да не са се навъдили косатки 
" 
- мисля си докато намествам очилата. Не били косатки, а двойка елени преплуват язовира 
Няма такава красота Но понеже съм тръгнал за риба, а не на лов, пообяд събирам дисагите и се местя към устието. Наличието на доста за делничен ден колеги леко ме обнадеждава, но виждайки, че почти никой не е пуснал живарник във водата, предвкусвам, че днешния излет ще е от онези.. 
От мирните риби никаква активност.Решавам, ако ще е гарга да е рошава и залагам на монтаж за бяла риба на рибета от язовира.
До вечерта удрят само 4 костурчета, не много по- големи от стръвта, яко нагълтали куката единица
:D .Зачертавам Огняново от дестинациите за седмицата Но си ми е гот, слушам си рок по обратния път, прибирам се по тъмно -нека да е лято 
!!
На следващият, ден 14 юни( ден втори) съм се уговорил с групата от парк-хотел Москва - Иван , Владо и Гришата да се пробваме за платики на Искъра. Още ми е студено от "снежните платики", възпети от Кърцата в едноименната априлска тема и горя от желание за реванш. Връщам се от Огняново, когато всички магазини вече са затворени и Кърцата ми хвърля през терасата стръв, каквато дал Господ и хладилника му!( Хубаво е Кърцата да ти е комшия 
)Скривам в кошницата на хладилника , тайно от жена ми, кутията с 200-300 гр. бели ,която уж проверих дали е здраво затворена и се подготвям за следващия ден: връзвам поводи 10-ки, куки 14-ки , правя сандвичи и т.н., мисля си да не забравя да взема директния от мазето, а вече е почти полунощ.... Отварям хладилника за нещо си и "......... (Нецензурно 
!), само това не 
" - стотици бели пъплят по влажните му стени и продуктите Мисълта за мащабите на ответния удар възвръща хладнокръвието ми и започвам да заличавам следите- събирам, бърша, чистя, мажа, размразявам, псувам... 
" Абе ти луд ли си, какво си се разработил в един часа "-жена ми е събудена от неестествената нощна активност в кухнята . "Кой да почисти, кой да размрази, тук всеки живее като на хотел 
..." - контраатакувам неубедително....
Както и да е, към 6 часа сутринта съм на уреченото място на язовир Искър, някъде след Щърка. Иван и Владо са дошли отдавна, а други колеги вече са се разположили в скалите и размахват, замятат, хвърлят като опълченци на Орлово гнездо ... Моите хора са замесили захранка с която може да се изхрани една средноголяма свинеферма и с обиграни движения създават хранителното петно, което постепенно се превръща в хранителен килим. Разпънали са директните(а аз моя така и не го взех) и по една дънарка на пружина и торен на къс повод.
Наслаждавам се на чудесното утро , не бързам да разпъвам, а усещам, че нещо не е в ред , едно ми е различно някак си:?: - ами да - прекалено чисто е наоколо Няма ги обичайните пликове от захранки, кутийки, бутилки... "Дали не е ялово място, изобщо идват ли тук рибари " Явно идват- има парчета скъсано, оплетено влакно по целия бряг Кръщавам мястото" Залива на културните рибари"
Щедрата захранка дава резултат по- късно от очакваното, но много убедително. След 10 ч. директните убийци на приятелите ми все по-често започват да заемат дъговидна форма и платики от 300-600 гр. правят тежки водовъртежи, плякат във водата, след което бързо се предават и биват приплъзвани до кеповете и от там в живарниците.Аз с болото (5м) и слайдера се оказвам с неподходяща конструкция и резултата до 16 часа е някъде 60:10 в полза за парк-хотела
Междувременно рано сутринта хвърлих монтаж за бяла риба и явно съм попаднал в гнездото на тази сулка, защото още докато търся нещо годно за сигнализатор ,влакното започна да се размотава от отворената шпула и да се потапя в дълбините. Беше налапала дълбоко, релийза-невъзможен
Към 16 часа Иван и Владо си направиха прощалните снимки, релийзнаха почти всичката риба , почистиха си мястото и доволни си тръгнаха.Но си намериха достоен заместник-самият Кърцата! Получил моите уверения, че ще стоя до тъмно, Кърцата си свършил работата и се телепортира на язовира. Хвърли 5-6 топки от някаква захранка , която събра детската градина на платиката. Десетки платички -полупедарки не даваха шанс на друга риба да се доближи до стръвта
Детската серия беше прекъсната от лятна буря. Ама какъв дъжд ни пра,а каква красива дъга се изви
В късото време след бурята маломерките отстъпиха място на по-йедричките.
Близостта на т.н."Римски мост" явно повлия емоционално на Кърцата и той като един риболовен Цезар "дойде, видя, победи… и релийзна
Не бих казал, че аз хванах много по-малко "? А бе доволно, както казват съфорумците. Нека да е лято
17 юни, петък (ден трети) е последния ден от мойта свобода. Решавам да пренасоча финанси и да инвестирам в повече маркови захранки и стръв, които да увеличат шанса ми за успешен реванш над Искърските платики . Получи се неразумна цифра, но кеф цена няма.
В пет сутринта съм на мястото и видях това . Съжалих приятелите и целокупното човечеството, което спеше в този момент и не можеше да сподели изгрева с мен.
Продуктите за захранка, като рецептата е на Кърцата в една тема от юни 2010 г.
И мястото. Директната седмица ми идваше маалко къса за да достигна прага, където дълбочината е 4-5 м., поради което разположих столчето в плиткажа.До вечерта краката ми бяха като на удавник, а няколко пъти вълните предизвикани от мощни, нагли скутери разбиваха крехката конструкция. Обилната захранка даде резултат чак към 10 часа и до 16 часа имах 5-6 серии по 4-5 платики( по 200-600 гр.) на серия. Колегите наоколо нямаха нито една риба, но аз предвидливо си бях „очертал” коридор от 7-8 м. с фиктивни фидер и дънарка за бяла риба, което възпрепятстваше евентуални мераци за влизане в пространството ми.
Към 16 часа Кърцата „командирова” при мен Живко,който подсили с един пакет привършилата ми захранка и както си му е реда строи платичената детската градина пред нас.
Към 19 часа, обаче, настана любимото ми време-тихо, водата като огледало, леко захладя.
Тънката антенка на 1.5 гр. плувка безпогрешно отчиташе едва забележимите кълванета( Тогава разбрах, колко много нереализирани риби съм имал през ветровития ден)
И се започна серията -мечта докъм 20.30ч
Едри парчета едно след друго сгъваха пръчките, обръщаха тежко водата и след неуверена съпротива се мушваха в кеповете.Имах и няколко късания на повода 10-ка. Колегите наоколко бяха пълно капо, поради подценяване на захранката.С един пакет "фиш мания" на двама души нямаше как да стане работата в тези неактивни дни.
Виждайки, че почваме да прибираме, един колега, който дойде привечер с жена си , помоли да хвърли на нашето място. ОК, но неизбежното плацикане и тропуркане при прибирането, както и спирането на захранката вече бяха приравнили мястото ни на неговото. Жена му ехидно попита” Е нали, мястото ти беше причината ?!”…
Живко им даде рибата си, аз изчистих мъртвите на място(поради едва доловимото кълване , 7-8 платики бяха глътнали куката и умъртвяването беше неизбежно) а останалите - от където са дошли, да пораснат и хубавеят
Общо взето, можеше и повече, но отзивите навсякъде тези дни бяха слаби.Абе, бива!
НЕКА ДА Е ЛЯТО!
Такава свежа красота, такъв нюанс на зеленото може да се види само сега, а и тези дълги дни и кратки нощи -накратко, нека да е лято, време само за риба И в средата на този благословен месец ми се отвори свободна седмица 13-17 юни За разлика от мен, приятелите ми рибари се оказват заети , поради което на 13 юни(ден първи) сутринта зацепвам сам към Огняново, подмамен от разкази за едри каракуди и линове.
Обичам го този язовир
- няма друго място където толкова често да съм се капотирал Но пък ми е близо, много красив, непредвидим и нерядко поднася приятни изненади, които ме карат да забравям колко капота си извъртял на същото място Падналият през нощта дъжд и наскоро изкъпаното ми Пежо променят плановете ми за атака на южните заливи и решавам да си пробвам късмета някъде около острова. От 7 сутринта до обяд успявам да си хвана само рибки за стръв в цапалото и да пробвам какви ли не монтажи, хитрини и пинизи за всички видове риби които съм хващал, виждал или чувал, че има там. Не и не
Изведнъж чувам мощни плясъци някъде далеч зад острова " Да не са се навъдили косатки " - мисля си докато намествам очилата. Не били косатки, а двойка елени преплуват язовира Няма такава красота Но понеже съм тръгнал за риба, а не на лов, пообяд събирам дисагите и се местя към устието. Наличието на доста за делничен ден колеги леко ме обнадеждава, но виждайки, че почти никой не е пуснал живарник във водата, предвкусвам, че днешния излет ще е от онези.. От мирните риби никаква активност.Решавам, ако ще е гарга да е рошава и залагам на монтаж за бяла риба на рибета от язовира.До вечерта удрят само 4 костурчета, не много по- големи от стръвта, яко нагълтали куката единица
:D .Зачертавам Огняново от дестинациите за седмицата Но си ми е гот, слушам си рок по обратния път, прибирам се по тъмно -нека да е лято !!На следващият, ден 14 юни( ден втори) съм се уговорил с групата от парк-хотел Москва - Иван , Владо и Гришата да се пробваме за платики на Искъра. Още ми е студено от "снежните платики", възпети от Кърцата в едноименната априлска тема и горя от желание за реванш. Връщам се от Огняново, когато всички магазини вече са затворени и Кърцата ми хвърля през терасата стръв, каквато дал Господ и хладилника му!( Хубаво е Кърцата да ти е комшия
)Скривам в кошницата на хладилника , тайно от жена ми, кутията с 200-300 гр. бели ,която уж проверих дали е здраво затворена и се подготвям за следващия ден: връзвам поводи 10-ки, куки 14-ки , правя сандвичи и т.н., мисля си да не забравя да взема директния от мазето, а вече е почти полунощ.... Отварям хладилника за нещо си и "......... (Нецензурно !), само това не " - стотици бели пъплят по влажните му стени и продуктите Мисълта за мащабите на ответния удар възвръща хладнокръвието ми и започвам да заличавам следите- събирам, бърша, чистя, мажа, размразявам, псувам... " Абе ти луд ли си, какво си се разработил в един часа "-жена ми е събудена от неестествената нощна активност в кухнята . "Кой да почисти, кой да размрази, тук всеки живее като на хотел ..." - контраатакувам неубедително....Както и да е, към 6 часа сутринта съм на уреченото място на язовир Искър, някъде след Щърка. Иван и Владо са дошли отдавна, а други колеги вече са се разположили в скалите и размахват, замятат, хвърлят като опълченци на Орлово гнездо
... Моите хора са замесили захранка с която може да се изхрани една средноголяма свинеферма и с обиграни движения създават хранителното петно, което постепенно се превръща в хранителен килим. Разпънали са директните(а аз моя така и не го взех) и по една дънарка на пружина и торен на къс повод. Наслаждавам се на чудесното утро , не бързам да разпъвам, а усещам, че нещо не е в ред , едно ми е различно някак си:?: - ами да - прекалено чисто е наоколо
Няма ги обичайните пликове от захранки, кутийки, бутилки... "Дали не е ялово място, изобщо идват ли тук рибари " Явно идват- има парчета скъсано, оплетено влакно по целия бряг Кръщавам мястото" Залива на културните рибари" Щедрата захранка дава резултат по- късно от очакваното, но много убедително. След 10 ч. директните убийци на приятелите ми все по-често започват да заемат дъговидна форма и платики от 300-600 гр. правят тежки водовъртежи, плякат във водата, след което бързо се предават и биват приплъзвани до кеповете и от там в живарниците.Аз с болото (5м) и слайдера се оказвам с неподходяща конструкция и резултата до 16 часа е някъде 60:10 в полза за парк-хотела
Междувременно рано сутринта хвърлих монтаж за бяла риба и явно съм попаднал в гнездото на тази сулка, защото още докато търся нещо годно за сигнализатор ,влакното започна да се размотава от отворената шпула и да се потапя в дълбините. Беше налапала дълбоко, релийза-невъзможен
Към 16 часа Иван и Владо си направиха прощалните снимки, релийзнаха почти всичката риба , почистиха си мястото и доволни си тръгнаха.Но си намериха достоен заместник-самият Кърцата! Получил моите уверения, че ще стоя до тъмно, Кърцата си свършил работата и се телепортира на язовира. Хвърли 5-6 топки от някаква захранка , която събра детската градина на платиката. Десетки платички -полупедарки не даваха шанс на друга риба да се доближи до стръвта
Детската серия беше прекъсната от лятна буря. Ама какъв дъжд ни пра,а каква красива дъга се изви
В късото време след бурята маломерките отстъпиха място на по-йедричките. Близостта на т.н."Римски мост" явно повлия емоционално на Кърцата и той като един риболовен Цезар "дойде, видя, победи… и релийзна
Не бих казал, че аз хванах много по-малко
"? А бе доволно, както казват съфорумците. Нека да е лято 17 юни, петък (ден трети) е последния ден от мойта свобода. Решавам да пренасоча финанси и да инвестирам в повече маркови захранки и стръв, които да увеличат шанса ми за успешен реванш над Искърските платики
. Получи се неразумна цифра, но кеф цена няма.В пет сутринта съм на мястото и видях това . Съжалих приятелите и целокупното човечеството, което спеше в този момент и не можеше да сподели изгрева с мен.
Продуктите за захранка, като рецептата е на Кърцата в една тема от юни 2010 г.
И мястото. Директната седмица ми идваше маалко къса за да достигна прага, където дълбочината е 4-5 м., поради което разположих столчето в плиткажа.До вечерта краката ми бяха като на удавник, а няколко пъти вълните предизвикани от мощни, нагли скутери разбиваха крехката конструкция. Обилната захранка даде резултат чак към 10 часа и до 16 часа имах 5-6 серии по 4-5 платики( по 200-600 гр.) на серия. Колегите наоколо нямаха нито една риба, но аз предвидливо си бях „очертал” коридор от 7-8 м. с фиктивни фидер и дънарка за бяла риба, което възпрепятстваше евентуални мераци за влизане в пространството ми.
Към 16 часа Кърцата „командирова” при мен Живко,който подсили с един пакет привършилата ми захранка и както си му е реда строи платичената детската градина пред нас.
Към 19 часа, обаче, настана любимото ми време-тихо, водата като огледало, леко захладя.
Тънката антенка на 1.5 гр. плувка безпогрешно отчиташе едва забележимите кълванета( Тогава разбрах, колко много нереализирани риби съм имал през ветровития ден)
И се започна серията -мечта докъм 20.30ч
Едри парчета едно след друго сгъваха пръчките, обръщаха тежко водата и след неуверена съпротива се мушваха в кеповете.Имах и няколко късания на повода 10-ка. Колегите наоколко бяха пълно капо, поради подценяване на захранката.С един пакет "фиш мания" на двама души нямаше как да стане работата в тези неактивни дни.
Виждайки, че почваме да прибираме, един колега, който дойде привечер с жена си
, помоли да хвърли на нашето място. ОК, но неизбежното плацикане и тропуркане при прибирането, както и спирането на захранката вече бяха приравнили мястото ни на неговото. Жена му ехидно попита” Е нали, мястото ти беше причината ?!”… Живко им даде рибата си, аз изчистих мъртвите на място(поради едва доловимото кълване , 7-8 платики бяха глътнали куката и умъртвяването беше неизбежно) а останалите - от където са дошли, да пораснат и хубавеят
Общо взето, можеше и повече, но отзивите навсякъде тези дни бяха слаби.Абе, бива!
НЕКА ДА Е ЛЯТО!
