Предчувствие за бяла
Публикувано на: Вто Окт 04, 2011 3:58 pm
Без да съм фаталист, понякога имам предчувствие, че ще хвана риба, ако изпълня едно или друго условие.
Така се случи и един ден на циганското лято, което ни радва тази година. Бях се захванал с разни домакински дела, когато ми се видя, че вятъра стихва, предстоеше топъл есенен следобед с почти пълно безветрие.
Та се появи у мен едно интуитивно усещане, че ако зарежа работата и отида на риболов ще хвана някоя бяла риба. Колебанието между дълга и удоволствието беше толкова кратко, че не го и усетих, а вече пътувах за яз.Огняново. Докато пътувах, си намислих, че има-няма ще стоя до 19.00 часа и после се връщам за вечерната ракия, салата и т.н. Обедният ритуал вече беше минал.
Купих си рибета и в ранния следобед бях вече на брега. Хора малко и за късмет много надалеч от мен. Язовирът излъчваше тишина и спокойствие, характерни за хубавите есенни дни. Само някоя птица да се обади и ме обзе едно умиротворение, което не се помрачаваше и от липсата на риба. Само един костур – хаймана, натопи едната плувка, макар и едричък, ама един. Мислите ми блуждаеха свободно, припомних си един миналогодишен излет на Сопот, когато имах предчувствие, че ще ми клъвне накрая, вече бях прибрал всичко, дори и кепа, раницата събрана, всичко беше готово за тръгване,само една въдица на плувка бях оставил във водата и една двукилограмова бяла взе рибето, а с куп емоции и перипети накрая успях да я извадя.
Та и сега упорствах и едва в 19.00 започнах да прибирам багажа, събрах и боклуците на дебилите около мястото, ама очите ми в плувките и едната взе че потъна. Влакното започна да се изнизва бързо и разбрах, че така дълго чаканата бяла е дошла. Засякох и с малко аванс и малко късмет със закачките извадих рибата. Толкова бях доволен от сбъдването на предчувствието, че за миг се поколебах да тръгвам към вечерята. Обаче интуицията ми подсказа да изчакам, да заметна с късметлийската пръчка още веднъж и ще има и втора риба.
Толкова се стъмни, че едва виждах плувките във водата. Събрах втората пръчка и само чаках да разбера дали предчувствието ще се сбъдне и … това което виждах вече го нямаше, конеца потегли във водата. Засичане, тръгна, пък се закачи някъде, пък се откачи сама и я гребнах и тази.
Та така с предчувствията. Понякога се сбъдват. Пет минути по-рано ако бях почнал да събирам, нямаше да има не две, ами и една бяла риба.
Пожелавам на всички да имат хубави предчувствия.
В тази тема няма монтажи и такъми, написах я за нещата, които са вътре в нас.А за да не са само приказки ето и две снимки.
Това са рибите от излета за който разказах
А това от риболова на Сопот, миналата година :
Така се случи и един ден на циганското лято, което ни радва тази година. Бях се захванал с разни домакински дела, когато ми се видя, че вятъра стихва, предстоеше топъл есенен следобед с почти пълно безветрие.
Та се появи у мен едно интуитивно усещане, че ако зарежа работата и отида на риболов ще хвана някоя бяла риба. Колебанието между дълга и удоволствието беше толкова кратко, че не го и усетих, а вече пътувах за яз.Огняново. Докато пътувах, си намислих, че има-няма ще стоя до 19.00 часа и после се връщам за вечерната ракия, салата и т.н. Обедният ритуал вече беше минал.
Купих си рибета и в ранния следобед бях вече на брега. Хора малко и за късмет много надалеч от мен. Язовирът излъчваше тишина и спокойствие, характерни за хубавите есенни дни. Само някоя птица да се обади и ме обзе едно умиротворение, което не се помрачаваше и от липсата на риба. Само един костур – хаймана, натопи едната плувка, макар и едричък, ама един. Мислите ми блуждаеха свободно, припомних си един миналогодишен излет на Сопот, когато имах предчувствие, че ще ми клъвне накрая, вече бях прибрал всичко, дори и кепа, раницата събрана, всичко беше готово за тръгване,само една въдица на плувка бях оставил във водата и една двукилограмова бяла взе рибето, а с куп емоции и перипети накрая успях да я извадя.
Та и сега упорствах и едва в 19.00 започнах да прибирам багажа, събрах и боклуците на дебилите около мястото, ама очите ми в плувките и едната взе че потъна. Влакното започна да се изнизва бързо и разбрах, че така дълго чаканата бяла е дошла. Засякох и с малко аванс и малко късмет със закачките извадих рибата. Толкова бях доволен от сбъдването на предчувствието, че за миг се поколебах да тръгвам към вечерята. Обаче интуицията ми подсказа да изчакам, да заметна с късметлийската пръчка още веднъж и ще има и втора риба.
Толкова се стъмни, че едва виждах плувките във водата. Събрах втората пръчка и само чаках да разбера дали предчувствието ще се сбъдне и … това което виждах вече го нямаше, конеца потегли във водата. Засичане, тръгна, пък се закачи някъде, пък се откачи сама и я гребнах и тази.
Та така с предчувствията. Понякога се сбъдват. Пет минути по-рано ако бях почнал да събирам, нямаше да има не две, ами и една бяла риба.
Пожелавам на всички да имат хубави предчувствия.
В тази тема няма монтажи и такъми, написах я за нещата, които са вътре в нас.А за да не са само приказки ето и две снимки.
Това са рибите от излета за който разказах
А това от риболова на Сопот, миналата година :
. Супер рибки 
.
За жалост слуката на този язовир става все по-рядка. 
Има приятно настроение в репортажа 
,лошото е че не улучваме 6-ци от тотото ,но и на тези хубави бели,човек трябва да е доволен 
На същото място на 06.10(петък) от 12 до 20 часа, на плувка и дъно, на кубинки, щипоци от магазина; на виолетки, слънчевки и ситни костурчета от язовира - пълен , 100% , отрезвяващ капот.Язък за хубавия ден, хем ми казваше един "Враг на капота" да се забием някъде по реките или на боклучарника Челопечене...