За пъстърви през забраната
Публикувано на: Нед Окт 09, 2011 7:14 pm
Едва преди седмица завърши пъстрвовия сезон, а вече ми липсва.
Липсват ми ромонящите между сивите камъни бистри речни води, изхвърлящи при бързия си бяг безброй капчици нагоре, където ги очаква слънцето за да ги оцвети в безумни и ярки цветове, преди да се приводнят отново. Липсват ми вековните планински гори, криещи в сенките си знайни и незнайни тайни, липсват ми и извисените в небето канари, обрулени от вятъра и дъждовете, бдящи като стражи над целия балкан. Липсват ми разбира се и бездумно красивите , петнисти риби, всяка среща с които кара сърцето ми да прескача и дъхът ми да спира...
Липсват им предполагам и на останалите членове на клуб "Балканка". Може би и затова решихме да проведем един пъстървов излет именно след падането на забраната. Един особен излет. Днес няма да ловим рибите, а ще ги пускаме.
Именно, ще ги пускаме. Време е за есенното зарибаване на клуба. Едно дълго и старателно подготвяно събитие.
По тъмно още, докато нормалните хора щастливо подхъркват под юрганите, сгушени до топлите тела на приятелки и съпруги, групата нетърпеливи зарибители вече се събира. Толкова нетърпеливи, че никой се не сеща и една снимка да щракне даже.
Всички бързаме, като че ли рибите ще избягат.
Колите препускат по изровения път през планината, толкова изровен, че се налага да спрем и да освободим напрежението:
Тука естествено някой се е сетил да снима.
Скоро вече сме високо в планината.
Пищната зеленина на високите борове ярко контрастира със снежнобялата, дебела слана застлала земята. Призрачната мъгла над водоемчетата прави гледката още по-прекрасна и завладяваща:
Скоро пред очите ни се разкрива и крайната цел.
Митичният язовир "Тошков чарк:
Жадни за приключения щурмуваме развъдника. Първо се втурваме към ваните с мънниците:
После се втурваме към клетките с каките и батковците:
Техни снимки няма да Ви показвам, щото някой може да си загуби съня.
Както и аз, между впрочем. Те тука как се чеша по главата, чудейки се кога ще видя такава риба и в реката:
А в това време нашите риби вече започват да се преселват в чувалите;
Чувалите се трупат и нетърпеливите зарибители бързаме да се снимаме край тях:
Бързо товарим рибите по колите:
и се разделяме.
Всяка група има определена река за зарибяване и бърза да достави мъниците в добро здраве до новия им дом.
На мен се падна честа да бъда в групата, която трябваше да занесе и предаде чувалите на хората, които повярваха в нас и се включиха в зарибяването, събирайки пари за да зарибят свой реки.
Тук е мястото да спомена, че имахме уверението на г-н Урумов, че ще ни направи 10% отстъпка от цената. Отивайки на място обаче се оказа, че освен 10-те %, той е сложил в чувалите и още 10%, от него, "-За да има риби в реките"
Тъй че в чувалите вместо по 500 имаше по 600 рибки.
Благодарим за което.
Непрекъснато държим връзка между групите и знаем, че колегите вече са започнали да зарибяват:
А Бат Димо вече е приключил:
Време е и нашата група да започва:
Отправяме се по реката с кофи в ръка в чували на гърба, чака ни 4 километров преход:
Разбира се и колегите не изостават:
Малките красавици с интерес се запознават с новите си домове. Едва що пуснати от кепа, като врели и кипели в речния живот, бързат да заемат места зад камъните и другите укрития , уверено обърнали глави срещу течението:
Успяхме да разселим 7800 малки балканки във седем български реки, една от друга по прекрасни:
Искам да благодаря на всички участвали в това начинание на клуба. И на членовете и на съмишлениците и спонсорите, без които това би било невъзможно.
Надявам и занапред да продължим в същия дух за да има живот в природата ни.
От създаването на клуба през пролетта успяхме да разселим над 16 хиляди балканки в около 15 реки из цяла България.
П.С. Далеч съм от мисълта че съм успял да пресъздам цялата красота на случилото се през този ден. Думите ми са малко и езикът ми е беден да изрази всичките емоции, които изпитах.
Надявам се че и останалите участници в начинанието ще се включат и ще изразят свойте емоции и снимки за да се получи една пълна и осмислена тема.
Липсват ми ромонящите между сивите камъни бистри речни води, изхвърлящи при бързия си бяг безброй капчици нагоре, където ги очаква слънцето за да ги оцвети в безумни и ярки цветове, преди да се приводнят отново. Липсват ми вековните планински гори, криещи в сенките си знайни и незнайни тайни, липсват ми и извисените в небето канари, обрулени от вятъра и дъждовете, бдящи като стражи над целия балкан. Липсват ми разбира се и бездумно красивите , петнисти риби, всяка среща с които кара сърцето ми да прескача и дъхът ми да спира...
Липсват им предполагам и на останалите членове на клуб "Балканка". Може би и затова решихме да проведем един пъстървов излет именно след падането на забраната. Един особен излет. Днес няма да ловим рибите, а ще ги пускаме.
Именно, ще ги пускаме. Време е за есенното зарибаване на клуба. Едно дълго и старателно подготвяно събитие.
По тъмно още, докато нормалните хора щастливо подхъркват под юрганите, сгушени до топлите тела на приятелки и съпруги, групата нетърпеливи зарибители вече се събира. Толкова нетърпеливи, че никой се не сеща и една снимка да щракне даже.
Всички бързаме, като че ли рибите ще избягат.
Колите препускат по изровения път през планината, толкова изровен, че се налага да спрем и да освободим напрежението:
Тука естествено някой се е сетил да снима.
Скоро вече сме високо в планината.
Пищната зеленина на високите борове ярко контрастира със снежнобялата, дебела слана застлала земята. Призрачната мъгла над водоемчетата прави гледката още по-прекрасна и завладяваща:
Скоро пред очите ни се разкрива и крайната цел.
Митичният язовир "Тошков чарк:
Жадни за приключения щурмуваме развъдника. Първо се втурваме към ваните с мънниците:
После се втурваме към клетките с каките и батковците:
Техни снимки няма да Ви показвам, щото някой може да си загуби съня.
Както и аз, между впрочем. Те тука как се чеша по главата, чудейки се кога ще видя такава риба и в реката:
А в това време нашите риби вече започват да се преселват в чувалите;
Чувалите се трупат и нетърпеливите зарибители бързаме да се снимаме край тях:
Бързо товарим рибите по колите:
и се разделяме.
Всяка група има определена река за зарибяване и бърза да достави мъниците в добро здраве до новия им дом.
На мен се падна честа да бъда в групата, която трябваше да занесе и предаде чувалите на хората, които повярваха в нас и се включиха в зарибяването, събирайки пари за да зарибят свой реки.
Тук е мястото да спомена, че имахме уверението на г-н Урумов, че ще ни направи 10% отстъпка от цената. Отивайки на място обаче се оказа, че освен 10-те %, той е сложил в чувалите и още 10%, от него, "-За да има риби в реките"
Тъй че в чувалите вместо по 500 имаше по 600 рибки.
Благодарим за което.
Непрекъснато държим връзка между групите и знаем, че колегите вече са започнали да зарибяват:
А Бат Димо вече е приключил:
Време е и нашата група да започва:
Отправяме се по реката с кофи в ръка в чували на гърба, чака ни 4 километров преход:
Разбира се и колегите не изостават:
Малките красавици с интерес се запознават с новите си домове. Едва що пуснати от кепа, като врели и кипели в речния живот, бързат да заемат места зад камъните и другите укрития , уверено обърнали глави срещу течението:
Успяхме да разселим 7800 малки балканки във седем български реки, една от друга по прекрасни:
Искам да благодаря на всички участвали в това начинание на клуба. И на членовете и на съмишлениците и спонсорите, без които това би било невъзможно.
Надявам и занапред да продължим в същия дух за да има живот в природата ни.
От създаването на клуба през пролетта успяхме да разселим над 16 хиляди балканки в около 15 реки из цяла България.
П.С. Далеч съм от мисълта че съм успял да пресъздам цялата красота на случилото се през този ден. Думите ми са малко и езикът ми е беден да изрази всичките емоции, които изпитах.
Надявам се че и останалите участници в начинанието ще се включат и ще изразят свойте емоции и снимки за да се получи една пълна и осмислена тема.
).... Не са ли плитки тези реки? или рибата си намира дълбоки места и се настанява там ?
