Студ, сняг, слънце и рибки
Публикувано на: Съб Фев 25, 2012 9:39 am
Тази година нямам много теми, но писането иска и време, а времето определено ми е малко. Сега, обаче ще направя 2 в 1, за компенсация.
В един много мрачен и снежен ден Чируза ме отведе до яз.Лобош – имало и риболов и мацки
Верно, имаше :
Първо се залепи за Чируза, той и обърна голямо внимание, нахрани я и мачката с удоволствие му се метна на врата. Хем нахранена, хем на топло.Стана много лежерен риболов – с колата до леда, този ден не съм изходил повече от 50 метра и да съм пробил 5-6 дупки. В началото дърпаха главно дребосъци, които отиваха директно в дупките. Искам да използвам случая и категорично да споделя, че извадени дори от 5-6 метра, дребните костурчета нямат никакви проблеми с мехура и пъргаво се гмурват обратно под леда /стига да не са наранени от куката/. За моя голяма изненада, този ден плувките имаха слаба резултатност и лових главно на мормишка, малка – едвам потъва, ама уловиста.Пазя си я от миналия сезон
.Нямаше много риба, ама хванах петдесетина костура, надлежно изпържени вечерта.
А наоколо зима и сняг, вали – не спря през целия ден, но ужасния вятър от Софийското поле го нямаше тук, та изкарахме един приятен риболов. Нямаше други освен нас, тишина и спокойствие. Чак след обяд дойдоха няколко колеги.
Чируза и сняг,
Аз и сняг,
Накрая, котето, като всяко женско същество, реши да смени компанията и се покатери на моя врат .Но, не срещна същото гостоприемство и се върна обратно.
После малко боледувах, та имаше пауза и един ден Бат Стан звъни и предложи да отидем на един лед и да ги „разбием”. Което и направихме. А то едно слънце, и студ, ама и слънце, две три седмици не се беше показвало, безветрие, рибки имаше – направо като „пълното щастие”, а-ха да го постигнем, но … по 2 км ходене в едната посока през дълбокия сняг ме съсипаха. А пък на връщане като се натоварих и с рибата …, съвсем сдадох багажа. А си купих тази помощна "придобивка" да ми вози багажа, на леда горе-долу става, ама на неравен терен си е направо допълнително мъчение
!
Това е леда, снега и слънцето, наоколо Стара планина, синьо небе и леки облачета.
Хубав ден, отвсякъде. Пробих една дупка, пуснах мормишката и не мръднах докато не дойде време да си тръгваме. Костурът беше среден по размер, но много гъст. Не спря през петте часа в които лових, само интензивността беше от много висока до – „не дава да пуснеш” и то буквално. Имаше ли хирономус на мормишката, не и даваха да пропадне до дъното. Затова взех да ловя на гола мормишка, че да потъне и ми се сгъне кивока, да има някакъв спортен риболов …. Явно беше ден, в който костура обезумява с апетита си, а иначе бяха яли, стомасите им бяха пълни, един костур повърна малко размит уклей с неговата дължина, около 18 см.
Та за тези пет часа хванах 117 костура само на една дупка, което не ми се беше случвало никога преди това. Дребосък почти нямаше, само 2-3, върнати веднага.
Сравнително малко рибари, около мен нямаше много хора, и тишината и природата ми доставиха истинско удоволствие.
Бат Стан ги наскуба на неговите си блесни, напълни трюмчето до горе и обиколи половината язовир.
По едно време ме извика да видя улова на един местен колега, Валентин, който явно е имал здрав кадем, щото извади ето този костур, 1.8 кг, измерени с кантарчето на един от риболовците.
Наслука на всички, които посещават подфорума.
Дано имаме още време да походим върху леда !!!
В един много мрачен и снежен ден Чируза ме отведе до яз.Лобош – имало и риболов и мацки
Верно, имаше :Първо се залепи за Чируза, той и обърна голямо внимание, нахрани я и мачката с удоволствие му се метна на врата. Хем нахранена, хем на топло.Стана много лежерен риболов – с колата до леда, този ден не съм изходил повече от 50 метра и да съм пробил 5-6 дупки. В началото дърпаха главно дребосъци, които отиваха директно в дупките. Искам да използвам случая и категорично да споделя, че извадени дори от 5-6 метра, дребните костурчета нямат никакви проблеми с мехура и пъргаво се гмурват обратно под леда /стига да не са наранени от куката/. За моя голяма изненада, този ден плувките имаха слаба резултатност и лових главно на мормишка, малка – едвам потъва, ама уловиста.Пазя си я от миналия сезон
.Нямаше много риба, ама хванах петдесетина костура, надлежно изпържени вечерта.А наоколо зима и сняг, вали – не спря през целия ден, но ужасния вятър от Софийското поле го нямаше тук, та изкарахме един приятен риболов. Нямаше други освен нас, тишина и спокойствие. Чак след обяд дойдоха няколко колеги.
Чируза и сняг,
Аз и сняг,
Накрая, котето, като всяко женско същество, реши да смени компанията и се покатери на моя врат
.Но, не срещна същото гостоприемство и се върна обратно.После малко боледувах, та имаше пауза и един ден Бат Стан звъни и предложи да отидем на един лед и да ги „разбием”. Което и направихме. А то едно слънце, и студ, ама и слънце, две три седмици не се беше показвало, безветрие, рибки имаше – направо като „пълното щастие”, а-ха да го постигнем, но … по 2 км ходене в едната посока през дълбокия сняг ме съсипаха. А пък на връщане като се натоварих и с рибата …, съвсем сдадох багажа. А си купих тази помощна "придобивка" да ми вози багажа, на леда горе-долу става, ама на неравен терен си е направо допълнително мъчение
!Това е леда, снега и слънцето, наоколо Стара планина, синьо небе и леки облачета.
Хубав ден, отвсякъде. Пробих една дупка, пуснах мормишката и не мръднах докато не дойде време да си тръгваме. Костурът беше среден по размер, но много гъст. Не спря през петте часа в които лових, само интензивността беше от много висока до – „не дава да пуснеш” и то буквално. Имаше ли хирономус на мормишката, не и даваха да пропадне до дъното. Затова взех да ловя на гола мормишка, че да потъне и ми се сгъне кивока, да има някакъв спортен риболов …. Явно беше ден, в който костура обезумява с апетита си, а иначе бяха яли, стомасите им бяха пълни, един костур повърна малко размит уклей с неговата дължина, около 18 см.
Та за тези пет часа хванах 117 костура само на една дупка, което не ми се беше случвало никога преди това. Дребосък почти нямаше, само 2-3, върнати веднага.
Сравнително малко рибари, около мен нямаше много хора, и тишината и природата ми доставиха истинско удоволствие.
Бат Стан ги наскуба на неговите си блесни, напълни трюмчето до горе и обиколи половината язовир.
По едно време ме извика да видя улова на един местен колега, Валентин, който явно е имал здрав кадем, щото извади ето този костур, 1.8 кг, измерени с кантарчето на един от риболовците.
Наслука на всички, които посещават подфорума.
Дано имаме още време да походим върху леда !!!
