Много емоции и запомнящо се откриване
Публикувано на: Нед Юни 03, 2012 9:55 pm
Откриването на риболовния сезон в първия разрешен уикенд по принцип винаги го пропускам, че не съм фен на мачканицата и кръчмарството по водоемите ни, така присъщо за откриването. Като опънах чертата обаче, идните няколкло уикенда не се очертава време затова, едно телефонче и излета бе планиран за Събота. Ясно ми беше, че риболов няма да има, затова отидох с мерака просто да послушам малко природата край язовира. Изненадващо за мен, панаира не беше толкова голям, колкото очаквах, но читави места естествено просто нямаше. На развиделяване вече бяхме в росната и свежа зелена тревица, търсейки място между буйната растителност. От самото начало ми направи впечатление доста сериозно движение около водната растителност, което впоследствие се превърна в шоу за всички по брега. Активността при нас, разбира се, беше доста слаба, но за няколко часа получихме нужното и планът бе готов - Неделя сутрин, подготвени стабилно и още по тъмно - на бойна готовност. Речено - сторено 
Рано сутринта в Неделя натоварихме панаирите и бегом към водата, а там една стелеща се утринна мъгла и безчет пляскания, идващи нейде из водата. Нещата бяха ясни - рибата все още хвърля хайвер ... Успяхме да се настаним на планираното място, последваха онези нервни мигове на разполагане, подхранка и пре-фасониране на наличните такъми и най-после, брех, ние бяхме за риба ... оставаше и да вземем да ловим ... Е да, ама не .. упорствах на жито и царевичак, чакайки тлъстите таранки, но на тях май все още им беше доста любовно и просто си ме подминаваха все едно ме няма. А ги виждах буквално на метър пред мен ... Смяна на тактиката, по един ваглер точно на линията на растителността (около 30м.), грозденце от торни цръвчета и през това време колегат аковна една от онези тежичките каракуди, дето те карат да потрепериш дорде не я видиш в ръцете си
Брех, можело значи ... Мина около час и риболова започна така, както го исках, но не смеех дори да мечтая - прекрасни борбени таранки ... Пробвах се да ги докарам пред близката до мен растителност с добро подхранване и зе, че се получи. Е няма такъв кеф да скубиш дебели тарани с директния убиец ... Серия от 4-5 прекрасни екземпляри, после няколко по-дребни, после пак ... не бях изпитвал скоро този кеф от интензивен риболов на едра риба с директен... До около обед бяхме направили дългоочаквания от мен интензивен риболов, но не това е есенцията в целия излет. Есенцията, не мога да определя с какъв аромат точно бе - хем много привлекателен, неустоим, хем в същото време прекалено силен и направо режещ ... Закакво говоря - огромни шарани бяха завладели буйната растителност, отдавайки се на онзи тайнствен миг, в който можем само да стискаме палци да създадат възможно по-устойчиво поколение ... Няколко пъти два звяра се обръщаха на 2 метра от мен, показвайки лимонено жълтата си прекрасна окраска - внушителна картинка на доста над 5кг екземпляри за един доста обезрибен водоем - есенцията дотук имаше неустоим аромат поне за мен. Но ето, че прекалено хубаво не е на хубаво ...
юртата местни дебили, въоръжени с парчета мрежи, вили и солидно количество алкохол в кръвта (или кръв в алкохола) атакуваха ... ПОДИВЯХ! ОТВРАТИТЕЛНА ГЛЕДКА ... Телефон 112 бе моментално набран, първият сигнал даден и приет от определено незаинтересована служителка ... След над 2 часа и никаква реакция, последва втори сигнал ... реакция отново никаква, тотално безхаберие ... След още час и нещо получих проформа обаждане от някакъв полицейски служител, който се оправда с всичко възможно, обрисувайки безпомощността си ... Бог високо, цар далеко ...
Типична мила родна картинка, нали? Съжалих МНОГО, че нямам телефоните на една шепа доверени и доказали се форумджии ... Извод не знам какъв да си направя, но май по-добре и да не правя ...
Снимки на рибата нямам поради простата причина, че и живарник нямам, нито кофа за рибата, ми то за рибата мястото си е ясно, а там във водата снимки не мога да й правя - рилийз моментален

Рано сутринта в Неделя натоварихме панаирите и бегом към водата, а там една стелеща се утринна мъгла и безчет пляскания, идващи нейде из водата. Нещата бяха ясни - рибата все още хвърля хайвер ... Успяхме да се настаним на планираното място, последваха онези нервни мигове на разполагане, подхранка и пре-фасониране на наличните такъми и най-после, брех, ние бяхме за риба ... оставаше и да вземем да ловим ... Е да, ама не .. упорствах на жито и царевичак, чакайки тлъстите таранки, но на тях май все още им беше доста любовно и просто си ме подминаваха все едно ме няма. А ги виждах буквално на метър пред мен ... Смяна на тактиката, по един ваглер точно на линията на растителността (около 30м.), грозденце от торни цръвчета и през това време колегат аковна една от онези тежичките каракуди, дето те карат да потрепериш дорде не я видиш в ръцете си


Типична мила родна картинка, нали? Съжалих МНОГО, че нямам телефоните на една шепа доверени и доказали се форумджии ... Извод не знам какъв да си направя, но май по-добре и да не правя ...
Снимки на рибата нямам поради простата причина, че и живарник нямам, нито кофа за рибата, ми то за рибата мястото си е ясно, а там във водата снимки не мога да й правя - рилийз моментален
