На Лобош уклеите беснеят!
Публикувано на: Пон Сеп 10, 2012 1:20 pm
Здравейте,
Имахме четири почивни дни и най-накрая ми се усмихна щастието да ида на язовир Лобош след четири години отсъствие.
Първият ден с приятеля ми Кольо се бяхме настроили да спукаме костурите и затова акостирахме на "Посейдон" или "Райски кът" - понтоните. Посрещнаха ни така
Хванахме с рачилото живи рибета, заметнахме на плувка и дъно, но ударихме гредата. За два часа - пет миниатюрни костурчета на четири въдици. Тогава като видях, че отиваме на провал, извадих директния, направих един уклейски такъм и малко рехава захранка:
И се почна голямото цъкане. Ето такива:
Ето още една - да не ми забравите физиономията:
Гледам свирепо, защото почна да напича.
По обяд се появи на понтона колегата Варчо, синът му Васил и съпругата му - имат вила наблизо.
Големи сладкиши!
Варчо бе на път да лови уклеи с морски такъми, но Васко го коригира набързо, спретнаха си една въдица за двамата и почнаха и те. Каквото хванаха - бутнаха го в моята кофичка.
Щото кака Доцентица нали вечно е гладна за риба!
Накрая като напече съвсем се отказах и кофичката вече беше така:
140 броя ги преброихме вкъщи, от тях 120 хванах аз, а останалите Варчо и Васил! Голямо чистене падна и после голямо ядене!
На следващия ден още в тъмни зори потеглихме от София пак за Лобош с колегата Кирил Великий от форума и съпругата му Поли. Поли караше колата и предизвика искреното ми възхищение, щото каква е тази съпруга с детенце на две години и кусур, която ще стане в 4,30 сутринта да кара двама яки пергиши на риба, да си правят кефа?! Стигнахме плиткажа при Ковачевци на разсъмване, но пак имаше хора преди нас.
Вижте мястото:
Забърках едно пакетче захранка не с вода, а с шест сурови яйца, повярвайте ми, линът обича яйчица в манджата. Захранката я метнах непосредствено пред водораслите на три места. Сбъдна се мечтата на Кирил да хване лин. Малък, ама лин!
Кирчо с гордост и чувство за изпълнен антимесарски дълг го пусна да си иде по живо по здраво!
След този релийз, аз обаче изпаднах в голям резил. На плувка рибата много мудно кълвеше, а до мен едни храбри пенсионери скубеха добри каракуди на дъно. Така ,че и аз си спретнах една дънарка с праисторически монтаж - пружина с две куки №6 жълти. Нека се смеят сега фидеристи, мачисти и пуристи, но този монтаж е най-простият и най-ефективният при обрасли дъна на водоемите. Вижте защо:
На куката нанизвам първо 4-5 шарени червея, после слагам една унгарска пуканка с дъх на мед, а накрая за десерт още няколко шарени червея. Случайно да виждате кука? То и рибата не я вижда, а само хубав сандвич с червеи-кебапчета и хляб-пуканка в средата. Пуканката е плуваща и като падне монтажа във водата, надига стръвта над водораслите. Вместо захранка на пружината слагам мачкано варено жито, ето така:
Щом заметнете - в момента на цопването на пружината във водата, житото се разпръсква и изпразва пружината, а тя съвсем леко пада върху водораслите, без да потъва в тях. Пуканките вдигат стръвта нагоре, а наоколо има и апетитно жито за подхранка, попадало по водораслите. Мечта за каракудата.
И резултатът при мен не закъсня. Още с първия опит излезе прилична каракуда:
И после през пет минути си кълвеше уставно, дори извадих едър костур. През туй време Поли и Кирчо също ловяха на плувка разнообразни рибета , но повече лин не излезе!
Ето ги двамата симпатяги:
Кирчо лови, а Поли му разплита такъмите
Жена-мечта ви казвам! И тя хвана няколко риби, но повечето време оправяше въдицата на съпруга си, докато той лови с нейната. Трябва много да си я варди...
Докато чаках поредния удар на дънната и аз ловях на плувка на трийсе метра от сплотеното семейство. И по едно време удари нЕкакъв дзвер незнаен, огъна телескопа на скоба, но успях да го измъкна:
Чудовищен слънчак - имаше барем една човешка длан. Чудя се дали тази снимка да не си я прасна за аватар, но вие ще кажете?!
Към 13,30 почнахме да събираме, понеже ни предстоеше път до Рударци да вземем Габи, дъщеричката на Кирил и Поли, която е направо очарователна и обича татко да й пържи рибка. Е, имаше рибка и този път, вижте общия ни улов:
Безжалостно наредих да не се пуска рибата, а да се занесе на Габи, защото малките българчета трябва много да ядат риба, поради затъпяването на нацията и неграмотността й.Дори предоставих на Кирил една рецепта специално за каракуди в тенджера под налягане, която навремето публикувах в моята книга "Финтовете в риболова". Той да каже дали я е сготвил така и дали им е харесала?!
Накрая Поли ни снима за спомен на тръгване от Лобош.
Аз съм 185 см висок и тежа 110 кила, а Кирчо е 1,90 и гони 140-те! Два мамута, два хороших дру-у-га. Те таквиз е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!
Освен туй да ви кажа, че на Лобош в момента уклеите направо са побеснели. В района на стената яко ги дърпат колеги и отиват за място посред нощ. И дума не обелват по форуми, гаче някой ще улови тяхната риба Пък то уклей си кълве по целия язовир, дори и без захранка...
Казах си и описах всичко, пък ако някой от замесените лица добави нещо, все ще е от полза.
Айде, наслука на всинца ви!
Имахме четири почивни дни и най-накрая ми се усмихна щастието да ида на язовир Лобош след четири години отсъствие.
Първият ден с приятеля ми Кольо се бяхме настроили да спукаме костурите и затова акостирахме на "Посейдон" или "Райски кът" - понтоните. Посрещнаха ни така
Хванахме с рачилото живи рибета, заметнахме на плувка и дъно, но ударихме гредата. За два часа - пет миниатюрни костурчета на четири въдици. Тогава като видях, че отиваме на провал, извадих директния, направих един уклейски такъм и малко рехава захранка:
И се почна голямото цъкане. Ето такива:
Ето още една - да не ми забравите физиономията:
Гледам свирепо, защото почна да напича.
По обяд се появи на понтона колегата Варчо, синът му Васил и съпругата му - имат вила наблизо.
Големи сладкиши!
Варчо бе на път да лови уклеи с морски такъми, но Васко го коригира набързо, спретнаха си една въдица за двамата и почнаха и те. Каквото хванаха - бутнаха го в моята кофичка.
Щото кака Доцентица нали вечно е гладна за риба!
Накрая като напече съвсем се отказах и кофичката вече беше така:
140 броя ги преброихме вкъщи, от тях 120 хванах аз, а останалите Варчо и Васил! Голямо чистене падна и после голямо ядене!
На следващия ден още в тъмни зори потеглихме от София пак за Лобош с колегата Кирил Великий от форума и съпругата му Поли. Поли караше колата и предизвика искреното ми възхищение, щото каква е тази съпруга с детенце на две години и кусур, която ще стане в 4,30 сутринта да кара двама яки пергиши на риба, да си правят кефа?! Стигнахме плиткажа при Ковачевци на разсъмване, но пак имаше хора преди нас.
Вижте мястото:
Забърках едно пакетче захранка не с вода, а с шест сурови яйца, повярвайте ми, линът обича яйчица в манджата. Захранката я метнах непосредствено пред водораслите на три места. Сбъдна се мечтата на Кирил да хване лин. Малък, ама лин!
Кирчо с гордост и чувство за изпълнен антимесарски дълг го пусна да си иде по живо по здраво!
След този релийз, аз обаче изпаднах в голям резил. На плувка рибата много мудно кълвеше, а до мен едни храбри пенсионери скубеха добри каракуди на дъно. Така ,че и аз си спретнах една дънарка с праисторически монтаж - пружина с две куки №6 жълти. Нека се смеят сега фидеристи, мачисти и пуристи, но този монтаж е най-простият и най-ефективният при обрасли дъна на водоемите. Вижте защо:
На куката нанизвам първо 4-5 шарени червея, после слагам една унгарска пуканка с дъх на мед, а накрая за десерт още няколко шарени червея. Случайно да виждате кука? То и рибата не я вижда, а само хубав сандвич с червеи-кебапчета и хляб-пуканка в средата. Пуканката е плуваща и като падне монтажа във водата, надига стръвта над водораслите. Вместо захранка на пружината слагам мачкано варено жито, ето така:
Щом заметнете - в момента на цопването на пружината във водата, житото се разпръсква и изпразва пружината, а тя съвсем леко пада върху водораслите, без да потъва в тях. Пуканките вдигат стръвта нагоре, а наоколо има и апетитно жито за подхранка, попадало по водораслите. Мечта за каракудата.
И резултатът при мен не закъсня. Още с първия опит излезе прилична каракуда:
И после през пет минути си кълвеше уставно, дори извадих едър костур. През туй време Поли и Кирчо също ловяха на плувка разнообразни рибета , но повече лин не излезе!
Ето ги двамата симпатяги:
Кирчо лови, а Поли му разплита такъмите
Жена-мечта ви казвам! И тя хвана няколко риби, но повечето време оправяше въдицата на съпруга си, докато той лови с нейната. Трябва много да си я варди...
Докато чаках поредния удар на дънната и аз ловях на плувка на трийсе метра от сплотеното семейство. И по едно време удари нЕкакъв дзвер незнаен, огъна телескопа на скоба, но успях да го измъкна:
Чудовищен слънчак - имаше барем една човешка длан. Чудя се дали тази снимка да не си я прасна за аватар, но вие ще кажете?!
Към 13,30 почнахме да събираме, понеже ни предстоеше път до Рударци да вземем Габи, дъщеричката на Кирил и Поли, която е направо очарователна и обича татко да й пържи рибка. Е, имаше рибка и този път, вижте общия ни улов:
Безжалостно наредих да не се пуска рибата, а да се занесе на Габи, защото малките българчета трябва много да ядат риба, поради затъпяването на нацията и неграмотността й.Дори предоставих на Кирил една рецепта специално за каракуди в тенджера под налягане, която навремето публикувах в моята книга "Финтовете в риболова". Той да каже дали я е сготвил така и дали им е харесала?!
Накрая Поли ни снима за спомен на тръгване от Лобош.
Аз съм 185 см висок и тежа 110 кила, а Кирчо е 1,90 и гони 140-те! Два мамута, два хороших дру-у-га. Те таквиз е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!
Освен туй да ви кажа, че на Лобош в момента уклеите направо са побеснели. В района на стената яко ги дърпат колеги и отиват за място посред нощ. И дума не обелват по форуми, гаче някой ще улови тяхната риба
Пък то уклей си кълве по целия язовир, дори и без захранка...Казах си и описах всичко, пък ако някой от замесените лица добави нещо, все ще е от полза.
Айде, наслука на всинца ви!
? Па и кат гледам това къще се едно на ня`ква "РИВИЕРА" си бил. Екстнра изкарване и риболов, а тоз голям слънчак аз на твое нясто, за отмъщение, щях да го изконсумирам. 
и пак да ни радваш 
.
.
Няма страшно ВЕЛИКИИ, аз ако не оплета 2-3 пъти линията и не си качна куката за панталона, все едно не съм бил на риба. Не си само ти така, сал при мен трудното е, че требе да сменям пенджеретата кога тръгна да разплитам ако не ме хване келя да я резна и направя на ново.