Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com

Форум




На Лобош уклеите беснеят!
На Лобош уклеите беснеят!
Здравейте,
Имахме четири почивни дни и най-накрая ми се усмихна щастието да ида на язовир Лобош след четири години отсъствие.
Първият ден с приятеля ми Кольо се бяхме настроили да спукаме костурите и затова акостирахме на "Посейдон" или "Райски кът" - понтоните. Посрещнаха ни така



Хванахме с рачилото живи рибета, заметнахме на плувка и дъно, но ударихме гредата. За два часа - пет миниатюрни костурчета на четири въдици. Тогава като видях, че отиваме на провал, извадих директния, направих един уклейски такъм и малко рехава захранка:

И се почна голямото цъкане. Ето такива:

Ето още една - да не ми забравите физиономията:

Гледам свирепо, защото почна да напича.
По обяд се появи на понтона колегата Варчо, синът му Васил и съпругата му - имат вила наблизо.

Големи сладкиши!
Варчо бе на път да лови уклеи с морски такъми, но Васко го коригира набързо, спретнаха си една въдица за двамата и почнаха и те. Каквото хванаха - бутнаха го в моята кофичка.

Щото кака Доцентица нали вечно е гладна за риба!
Накрая като напече съвсем се отказах и кофичката вече беше така:

140 броя ги преброихме вкъщи, от тях 120 хванах аз, а останалите Варчо и Васил! Голямо чистене падна и после голямо ядене!
На следващия ден още в тъмни зори потеглихме от София пак за Лобош с колегата Кирил Великий от форума и съпругата му Поли. Поли караше колата и предизвика искреното ми възхищение, щото каква е тази съпруга с детенце на две години и кусур, която ще стане в 4,30 сутринта да кара двама яки пергиши на риба, да си правят кефа?! Стигнахме плиткажа при Ковачевци на разсъмване, но пак имаше хора преди нас.
Вижте мястото:


Забърках едно пакетче захранка не с вода, а с шест сурови яйца, повярвайте ми, линът обича яйчица в манджата. Захранката я метнах непосредствено пред водораслите на три места. Сбъдна се мечтата на Кирил да хване лин. Малък, ама лин!


Кирчо с гордост и чувство за изпълнен антимесарски дълг го пусна да си иде по живо по здраво!
След този релийз, аз обаче изпаднах в голям резил. На плувка рибата много мудно кълвеше, а до мен едни храбри пенсионери скубеха добри каракуди на дъно. Така ,че и аз си спретнах една дънарка с праисторически монтаж - пружина с две куки №6 жълти. Нека се смеят сега фидеристи, мачисти и пуристи, но този монтаж е най-простият и най-ефективният при обрасли дъна на водоемите. Вижте защо:

На куката нанизвам първо 4-5 шарени червея, после слагам една унгарска пуканка с дъх на мед, а накрая за десерт още няколко шарени червея. Случайно да виждате кука? То и рибата не я вижда, а само хубав сандвич с червеи-кебапчета и хляб-пуканка в средата. Пуканката е плуваща и като падне монтажа във водата, надига стръвта над водораслите. Вместо захранка на пружината слагам мачкано варено жито, ето така:

Щом заметнете - в момента на цопването на пружината във водата, житото се разпръсква и изпразва пружината, а тя съвсем леко пада върху водораслите, без да потъва в тях. Пуканките вдигат стръвта нагоре, а наоколо има и апетитно жито за подхранка, попадало по водораслите. Мечта за каракудата.
И резултатът при мен не закъсня. Още с първия опит излезе прилична каракуда:

И после през пет минути си кълвеше уставно, дори извадих едър костур. През туй време Поли и Кирчо също ловяха на плувка разнообразни рибета , но повече лин не излезе!
Ето ги двамата симпатяги:

Кирчо лови, а Поли му разплита такъмите

Жена-мечта ви казвам! И тя хвана няколко риби, но повечето време оправяше въдицата на съпруга си, докато той лови с нейната. Трябва много да си я варди...
Докато чаках поредния удар на дънната и аз ловях на плувка на трийсе метра от сплотеното семейство. И по едно време удари нЕкакъв дзвер незнаен, огъна телескопа на скоба, но успях да го измъкна:

Чудовищен слънчак - имаше барем една човешка длан. Чудя се дали тази снимка да не си я прасна за аватар, но вие ще кажете?!
Към 13,30 почнахме да събираме, понеже ни предстоеше път до Рударци да вземем Габи, дъщеричката на Кирил и Поли, която е направо очарователна и обича татко да й пържи рибка. Е, имаше рибка и този път, вижте общия ни улов:

Безжалостно наредих да не се пуска рибата, а да се занесе на Габи, защото малките българчета трябва много да ядат риба, поради затъпяването на нацията и неграмотността й.Дори предоставих на Кирил една рецепта специално за каракуди в тенджера под налягане, която навремето публикувах в моята книга "Финтовете в риболова". Той да каже дали я е сготвил така и дали им е харесала?!
Накрая Поли ни снима за спомен на тръгване от Лобош.

Аз съм 185 см висок и тежа 110 кила, а Кирчо е 1,90 и гони 140-те! Два мамута, два хороших дру-у-га. Те таквиз е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!
Освен туй да ви кажа, че на Лобош в момента уклеите направо са побеснели. В района на стената яко ги дърпат колеги и отиват за място посред нощ. И дума не обелват по форуми, гаче някой ще улови тяхната риба
Пък то уклей си кълве по целия язовир, дори и без захранка...
Казах си и описах всичко, пък ако някой от замесените лица добави нещо, все ще е от полза.
Айде, наслука на всинца ви!
Имахме четири почивни дни и най-накрая ми се усмихна щастието да ида на язовир Лобош след четири години отсъствие.
Първият ден с приятеля ми Кольо се бяхме настроили да спукаме костурите и затова акостирахме на "Посейдон" или "Райски кът" - понтоните. Посрещнаха ни така



Хванахме с рачилото живи рибета, заметнахме на плувка и дъно, но ударихме гредата. За два часа - пет миниатюрни костурчета на четири въдици. Тогава като видях, че отиваме на провал, извадих директния, направих един уклейски такъм и малко рехава захранка:

И се почна голямото цъкане. Ето такива:

Ето още една - да не ми забравите физиономията:

Гледам свирепо, защото почна да напича.
По обяд се появи на понтона колегата Варчо, синът му Васил и съпругата му - имат вила наблизо.

Големи сладкиши!
Варчо бе на път да лови уклеи с морски такъми, но Васко го коригира набързо, спретнаха си една въдица за двамата и почнаха и те. Каквото хванаха - бутнаха го в моята кофичка.

Щото кака Доцентица нали вечно е гладна за риба!
Накрая като напече съвсем се отказах и кофичката вече беше така:

140 броя ги преброихме вкъщи, от тях 120 хванах аз, а останалите Варчо и Васил! Голямо чистене падна и после голямо ядене!
На следващия ден още в тъмни зори потеглихме от София пак за Лобош с колегата Кирил Великий от форума и съпругата му Поли. Поли караше колата и предизвика искреното ми възхищение, щото каква е тази съпруга с детенце на две години и кусур, която ще стане в 4,30 сутринта да кара двама яки пергиши на риба, да си правят кефа?! Стигнахме плиткажа при Ковачевци на разсъмване, но пак имаше хора преди нас.
Вижте мястото:


Забърках едно пакетче захранка не с вода, а с шест сурови яйца, повярвайте ми, линът обича яйчица в манджата. Захранката я метнах непосредствено пред водораслите на три места. Сбъдна се мечтата на Кирил да хване лин. Малък, ама лин!


Кирчо с гордост и чувство за изпълнен антимесарски дълг го пусна да си иде по живо по здраво!
След този релийз, аз обаче изпаднах в голям резил. На плувка рибата много мудно кълвеше, а до мен едни храбри пенсионери скубеха добри каракуди на дъно. Така ,че и аз си спретнах една дънарка с праисторически монтаж - пружина с две куки №6 жълти. Нека се смеят сега фидеристи, мачисти и пуристи, но този монтаж е най-простият и най-ефективният при обрасли дъна на водоемите. Вижте защо:

На куката нанизвам първо 4-5 шарени червея, после слагам една унгарска пуканка с дъх на мед, а накрая за десерт още няколко шарени червея. Случайно да виждате кука? То и рибата не я вижда, а само хубав сандвич с червеи-кебапчета и хляб-пуканка в средата. Пуканката е плуваща и като падне монтажа във водата, надига стръвта над водораслите. Вместо захранка на пружината слагам мачкано варено жито, ето така:

Щом заметнете - в момента на цопването на пружината във водата, житото се разпръсква и изпразва пружината, а тя съвсем леко пада върху водораслите, без да потъва в тях. Пуканките вдигат стръвта нагоре, а наоколо има и апетитно жито за подхранка, попадало по водораслите. Мечта за каракудата.
И резултатът при мен не закъсня. Още с първия опит излезе прилична каракуда:

И после през пет минути си кълвеше уставно, дори извадих едър костур. През туй време Поли и Кирчо също ловяха на плувка разнообразни рибета , но повече лин не излезе!
Ето ги двамата симпатяги:

Кирчо лови, а Поли му разплита такъмите


Жена-мечта ви казвам! И тя хвана няколко риби, но повечето време оправяше въдицата на съпруга си, докато той лови с нейната. Трябва много да си я варди...
Докато чаках поредния удар на дънната и аз ловях на плувка на трийсе метра от сплотеното семейство. И по едно време удари нЕкакъв дзвер незнаен, огъна телескопа на скоба, но успях да го измъкна:

Чудовищен слънчак - имаше барем една човешка длан. Чудя се дали тази снимка да не си я прасна за аватар, но вие ще кажете?!
Към 13,30 почнахме да събираме, понеже ни предстоеше път до Рударци да вземем Габи, дъщеричката на Кирил и Поли, която е направо очарователна и обича татко да й пържи рибка. Е, имаше рибка и този път, вижте общия ни улов:

Безжалостно наредих да не се пуска рибата, а да се занесе на Габи, защото малките българчета трябва много да ядат риба, поради затъпяването на нацията и неграмотността й.Дори предоставих на Кирил една рецепта специално за каракуди в тенджера под налягане, която навремето публикувах в моята книга "Финтовете в риболова". Той да каже дали я е сготвил така и дали им е харесала?!
Накрая Поли ни снима за спомен на тръгване от Лобош.

Аз съм 185 см висок и тежа 110 кила, а Кирчо е 1,90 и гони 140-те! Два мамута, два хороших дру-у-га. Те таквиз е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!
Освен туй да ви кажа, че на Лобош в момента уклеите направо са побеснели. В района на стената яко ги дърпат колеги и отиват за място посред нощ. И дума не обелват по форуми, гаче някой ще улови тяхната риба

Казах си и описах всичко, пък ако някой от замесените лица добави нещо, все ще е от полза.
Айде, наслука на всинца ви!
Мъдете здрави,
па другото ще се оправи!
Риболовна академия "Негован"
па другото ще се оправи!
Риболовна академия "Негован"
- vladobe
- научил се да хвърля
- Мнения: 168
- Регистриран на: Съб Авг 11, 2012 8:22 pm
- Местоположение: гр. София
Re: На Лобош уклеите беснеят!
БРАВО КОЛЕГА СТРАХОТЕН РИБОЛОВ!!!!
"Не е важно какъв си - важното е да си добър човек!"
Ванга
Ванга
- jasonsmith
- разбира нещата
- Мнения: 857
- Регистриран на: Нед Ное 15, 2009 10:17 pm
- Местоположение: София, западните покрайнини :)
Re: На Лобош уклеите беснеят!
Евалата доценте, перфектен както винаги. Нали знаеш, че и уклея вече е станал ценна риба у нащта родина!
- antivik
- кандидат преподавател
- Мнения: 3454
- Регистриран на: Нед Сеп 12, 2010 10:01 am
- Местоположение: Кърджали
Re: На Лобош уклеите беснеят!
Е-е Доценте, кат напича студена бира няма ли....
? Па и кат гледам това къще се едно на ня`ква "РИВИЕРА" си бил. Екстнра изкарване и риболов, а тоз голям слънчак аз на твое нясто, за отмъщение, щях да го изконсумирам.
и пак да ни радваш
.



Когато рибата не ще - НЕ ЩЕ!
- кирил великий
- разбира нещата
- Мнения: 983
- Регистриран на: Пон Юни 14, 2010 2:22 pm
Re: На Лобош уклеите беснеят!
Да, уважаемият Доцент е разказал главното и по същество.
Нека кажа някои мои впечатления. Жена ми ни вози и ще ме вози тя, защото съм слаб шофьор, а и обичам към 12 часа на обед на водоем (без значение естествен или изкуствен) да пийна водка с мезе. Този път с Доцента (той съвсем скромно) опитахме руска - "Государев заказ" с наденички.
Какво ми направи лошо впечатление - изключително освинени бреговете на инак доста живописния язовир. Ама боклуци в индустриални количества сред дърветата. С Поли и Доцента посъбрахме край нас, ама нямахме самосвал да го изтеглим целия.
Второто лошо нещо, но то си е природна даденост, са обраслите с лигави водорасли брегове - там можеш да скъсаш, да ти се откачи рибата и прочее. Отказах се от телескопа и направих по-плътна линия, с плувка шест грама, кукичка четиринайсети номер, основно влакно 0.16, повод 0.12 макара "Дайва Crossfire 3000X" и къса стара съветска въдица от фибростъкло 2.20 м. С тази риболовна установка можех вече да замятам силно и далеч зад линията на водораслите на 30 и повече метра, където кълвеше почти веднага. Аз улових червеноперки - към 30 броя, уклей - около 20 броя, линчето, което внимателно откачих и го върнах с любов, и костури. Жена ми на по-близко разстояние - каракуди, слънчеви риби - доста рядко, но едри (слънчакът на Доцента бе удивително голям). Обаче имах доста много досадни оплитания и закачки, смяна на поводи и куки, загуба на една плувка.
ДА СЕ ВЪДИЧАРСТВА С ДОЦЕНТА Е УЧИЛИЩЕ за не особено добри въдичари като мен. Както съм казвал и друг път през 1990 г. зарязах въдичарството чак до 2010 г, защото имах други амбиции и задачи. Сега се уча отново, за да си почивам.
За ястието по рецептата на Доцента - направихме го, заедно с едрите слънчевки, костури и каракуди (хванти от Доцента на тежко) и каракудите и костурите, които влизаха в нормата, хванати на плувка от мен и Поли. (Между другото слънчевата риба е много приятна на вкус - препържена или сготвена така тя си е като костура). Червеноперките и уклеите ги изпържихме и Габи си взимаше от тях. Яденето стана много хубаво, костите мекички, включително средната. Ястието на вкус е като онази хубава българска консерва с шаран от едно време. Много добро мезе е. Всичко мина по закона - с ролетка се мереше всичко, което ме съмняваше, попълнен билет за излета на мен и Поли. Пускахме всички риби под нормата, но някои костурчета умряха във водата, защото нагълтваха навътре. Всичко мина приятно, спокойно, планомерно. В Рудрци с Доцента пихме по едно кафе. Поли взе Габи от вилата на тъста, аз пуснах два фиша в тотото и си заминахме за София. От фишовете спечелих в неделя един среден пръст...което си е нормално.
Нека кажа някои мои впечатления. Жена ми ни вози и ще ме вози тя, защото съм слаб шофьор, а и обичам към 12 часа на обед на водоем (без значение естествен или изкуствен) да пийна водка с мезе. Този път с Доцента (той съвсем скромно) опитахме руска - "Государев заказ" с наденички.
Какво ми направи лошо впечатление - изключително освинени бреговете на инак доста живописния язовир. Ама боклуци в индустриални количества сред дърветата. С Поли и Доцента посъбрахме край нас, ама нямахме самосвал да го изтеглим целия.
Второто лошо нещо, но то си е природна даденост, са обраслите с лигави водорасли брегове - там можеш да скъсаш, да ти се откачи рибата и прочее. Отказах се от телескопа и направих по-плътна линия, с плувка шест грама, кукичка четиринайсети номер, основно влакно 0.16, повод 0.12 макара "Дайва Crossfire 3000X" и къса стара съветска въдица от фибростъкло 2.20 м. С тази риболовна установка можех вече да замятам силно и далеч зад линията на водораслите на 30 и повече метра, където кълвеше почти веднага. Аз улових червеноперки - към 30 броя, уклей - около 20 броя, линчето, което внимателно откачих и го върнах с любов, и костури. Жена ми на по-близко разстояние - каракуди, слънчеви риби - доста рядко, но едри (слънчакът на Доцента бе удивително голям). Обаче имах доста много досадни оплитания и закачки, смяна на поводи и куки, загуба на една плувка.
ДА СЕ ВЪДИЧАРСТВА С ДОЦЕНТА Е УЧИЛИЩЕ за не особено добри въдичари като мен. Както съм казвал и друг път през 1990 г. зарязах въдичарството чак до 2010 г, защото имах други амбиции и задачи. Сега се уча отново, за да си почивам.
За ястието по рецептата на Доцента - направихме го, заедно с едрите слънчевки, костури и каракуди (хванти от Доцента на тежко) и каракудите и костурите, които влизаха в нормата, хванати на плувка от мен и Поли. (Между другото слънчевата риба е много приятна на вкус - препържена или сготвена така тя си е като костура). Червеноперките и уклеите ги изпържихме и Габи си взимаше от тях. Яденето стана много хубаво, костите мекички, включително средната. Ястието на вкус е като онази хубава българска консерва с шаран от едно време. Много добро мезе е. Всичко мина по закона - с ролетка се мереше всичко, което ме съмняваше, попълнен билет за излета на мен и Поли. Пускахме всички риби под нормата, но някои костурчета умряха във водата, защото нагълтваха навътре. Всичко мина приятно, спокойно, планомерно. В Рудрци с Доцента пихме по едно кафе. Поли взе Габи от вилата на тъста, аз пуснах два фиша в тотото и си заминахме за София. От фишовете спечелих в неделя един среден пръст...което си е нормално.
- jasonsmith
- разбира нещата
- Мнения: 857
- Регистриран на: Нед Ное 15, 2009 10:17 pm
- Местоположение: София, западните покрайнини :)
Re: На Лобош уклеите беснеят!
кирил великий написа: От фишовете спечелих в неделя един среден пръст...което си е нормално.




-
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 287
- Регистриран на: Пет Май 30, 2008 3:20 pm
- Местоположение: бургас
Re: На Лобош уклеите беснеят!
Браво,супер репортаж
и сега ако споделиш тази рецепта за каракуда в тенджера под налягане ,цена няма да имаш
.


Re: На Лобош уклеите беснеят!
Много добър и подробен репортаж. Дано го прочетат и всички "байновци", които не си почистват боклуците по водоемите.
-
- фен клуб-скобар
- Мнения: 959
- Регистриран на: Пет Ное 12, 2010 7:44 pm
- Местоположение: Плевен
- Обратна връзка:
Re: На Лобош уклеите беснеят!
Направо страхотен риболов сте спретнали и на уклей и на каракуди 

Риболова е хоби.Наслука 

Re: На Лобош уклеите беснеят!
Поздравления за хубавия риболовен излет и интересно поднесения репортаж! 

Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано, или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.!!!
- BV
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 263
- Регистриран на: Сря Авг 09, 2006 10:38 am
- Местоположение: София (Волуяк/Бояна)
Re: На Лобош уклеите беснеят!
Браво, Доценте!
Гледам, тия изверги на понтоните продължават най-нагло да си опъват мрежите и 'неска и нощеска, а?
Сигурно и продължават да им текат в язовира лайната, пикнята и пр. гнусотии досами оградата, нали

Гледам, тия изверги на понтоните продължават най-нагло да си опъват мрежите и 'неска и нощеска, а?

Сигурно и продължават да им текат в язовира лайната, пикнята и пр. гнусотии досами оградата, нали



- antivik
- кандидат преподавател
- Мнения: 3454
- Регистриран на: Нед Сеп 12, 2010 10:01 am
- Местоположение: Кърджали
Re: На Лобош уклеите беснеят!
кирил великий написа:........................................................................
Обаче имах доста много досадни оплитания и закачки, смяна на поводи и куки, загуба на една плувка.
ДА СЕ ВЪДИЧАРСТВА С ДОЦЕНТА Е УЧИЛИЩЕ за не особено добри въдичари като мен. Както съм казвал и друг път през 1990 г. зарязах въдичарството чак до 2010 г, защото имах други амбиции и задачи. Сега се уча отново, за да си почивам.
За ястието по рецептата на Доцента - направихме го, заедно с едрите слънчевки, костури и каракуди (хванти от Доцента на тежко) и каракудите и костурите, които влизаха в нормата, хванати на плувка от мен и Поли. (Между другото слънчевата риба е много приятна на вкус - препържена или сготвена така тя си е като костура). ........................................



P. S. Туй - водчицата си е добър мурафет, не си само ти дето го уважаваш.
Когато рибата не ще - НЕ ЩЕ!
- ribolovcho
- фен клуб-скобар
- Мнения: 2082
- Регистриран на: Чет Сеп 10, 2009 12:19 pm
- Местоположение: Някъде по Река Искър
- Обратна връзка:
Re: На Лобош уклеите беснеят!
jasonsmith написа:Евалата доценте, перфектен както винаги. Нали знаеш, че и уклея вече е станал ценна риба у нащта родина!
Ценна за какво...?

-
- научил се да хвърля
- Мнения: 185
- Регистриран на: Пон Юли 04, 2011 2:26 pm
Re: На Лобош уклеите беснеят!
Брааво за страхотния излет,който беше поднесен много приятно и увлекателно. ПОжелавам Ви следващия път й някой шаран да уловите - все пак да си разнообразявате рибното меню 
