р. Дунав - 03.03.2007
Публикувано на: Пон Мар 05, 2007 9:47 am
Не знам октъде да започна, но така или иначе това вече на нищо не прилича 
То бива, бива, но вече трета седмица тъпото време се прецаква точно за уикендите, когато човек е решил да иде за риба И то не е да се прецака нормално 
, ами така че съвсем да ти унищожи и последната капчица мерак, дето си завъдил...
Хайде ще започна от петък вечерта - случи се така, че реших да не се подготвям за съботнияя си риболов и излезнах да се почерпим с приятели. Почерпихме се, а навън кротко и методично се сипеше мартенски дъжд... През главата ми мина мисълта, че на следващия ден ме очаква поредния труден риболов, в който трябва да положа доста услилия за да спася капото Даже и не предположих колко оптимизъм има в тази ми мисъл... 
Дойде съботата и алармата на телефона ме събуди в 7ч. Погледнах през прозореца, колкото да видя приятното сутрешно слънце върху съседния блок и се изстрелях към банята... След 15 мин. бях готов за тръгване и за всеки случай метнах още един поглед през прозореца. Сега вече картинката взе да ми става по-ясна: двете брези пред блока се гърчеха неистово под поривите на вятъра, а клоните им бяха насочени право към мен, сякаш нечии ръце искаха да ме измъкнат през кухненския прозорец
Аз така или иначе ги улесних и се самоизмъкнах през нормалния си вход. Навън съвсем ми се изпари първоначалния ентусиазъм, намусих се и се приготвих за поредната тежка битка... 
На "обекта" се озовах някъде към 8 ч. Това бяха едни нови за мен места на Дунав, които с нетърпение чаках да "преслушам" от доста време насам. Нямаше никой наоколо, така, че грабнах спининга и се заех с намирането на място. "Търсенето" продължи точно 2 мин. - толкова ми бяха нужни за да стигна до водата и да установя, че същата беше с цвят на капучино, в което са прекалили с пропорцията на кафето Вълните пък бяха почти като на морето - даже с бели гребенчета отгоре.
Кръгом и обратно в колата... Ами сега?! Почнах трескаво да търся резервни изходи от положението и естествено стигнах до вариант "топъл канал на АЕЦ"
След кратки приготовления в движение се завлекох до канала малко след 10 ч. Бях решил просто да убия някой и друг час и затова освен спининга имах една пръчка на дъно - за разни морунажи или платички, ако се излъжат. Учудващо си намерих място, хвърлих и зачаках. Е да, ама морунажите ги нямаше... За спининг и дума не можеше да става, но аз пробвах – чак ми стана смешно на мене си. Околните не ми се смяха, само защото тяхната не изглеждаше по смислена – опитваха се в тоя вятър да ловят с едни огромни 6-8 метрови директни телескопи на плувка
. Отказах се естествено...
Първото кълване на дънната дойде след около час и то точно когато любимата ми звънна по телефона . Докато се завлека до въдицата рибката си замина.
Последва мъчителна пауза от няколко часа, в която успях да си сменя мястото 2 пъти. Към 14 ч. дойде и второто кълване. То пък си беше избрало удачния момент, в който връзвах кукичка на един от колегите – плувкари! Беше възрастен човечеца и не можеше да се справи с дребната кука, та му помогнах Тъкмо привършвах с връзването, когато човека най-спокойно ме попита: “Абе тая въдица, що ти е о’лабила така?”. С изненадващо дори за самия мен спокойствие му отговорих: “Ами щото най-вероятно е клъвнало.” Дадох си му кукичката и отидох да видя какво става. Тоя път рибата се беше самозасякла – морунаж около 300-400 гр. Успях да се сефтосам на четвъртия час от риболова 
Тук деня претърпя нов обрат. Вятъра като че ли беше с 0,005 м/сек по-слаб, а рибата започна да кълве буквално през 10-15 мин. Сега обаче не се хващаше. Ей, какво ли не пробвах: сменях куки, засичах, оставях го без да засичам, стръв сменях – е не става. Писна ми и отегчено зарязах въдицата... Почти на шега ми мина през ума, че следващия етап трябва да е хващане на риба без да кълве И хич не бях далеч от истината. Втората рибка за деня се хвана без въобще да съм видял кога е клъвнала. Беше някаква платичка около 200 гр... Бях загубил вече интерес към тоя риболов, но не си тръгнах. Вятъра съвсем утихна и беше някак приятно да седя там...
Така към 17 ч. дойде следващата изненада. На 2-3 пъти видях далеч от брега някакви уклеи нервно да порят водата и даже да скачат над нея – сигурен признак, че някой ги тормози. А нали точно за този някой бях излязъл в 7.30 сутринта!!! Тичешком отидох до колата за кутията с примамки, разпънах спинингарката и се заех сериозно с нещата
По начина на “гонене” предположих, че най-вероятно имам работа с бяла риба и точно за нея се настроих. Бях малко припрян, защото имах на разположение не повече от 30-40 мин. преди да се стъмни, но пък за щастие уцелих добра глава за примамката и проводката ми се получаваше доста сполучливо.
При първите няколко хвърляния реших да отделям внимание само на далечните части на дълбочината пред себе си (там където беше активен хищника), като по-плитките 7-8 м. пред мен почти ги пропусках. Е да, но се оказа, че точно тук е гадината Без да искам при поредното минаване на силикона го оставих да провери и тези последни метри преди брега и ... я излъгах. Малко се изненадах, но все пак успях да направя кратка подсечка, на което от другия край на линията ми отговориха с 2-3 силни тласъка и нервно подсвирване на аванса. Помолих колегата да ми подаде кепчето и го сложих до себе си (кепчето) в очакване да я придърпам в удобна близост. В този момент от мътилката пред мен се подаде зъбата глава и част от стройното тяло на чудесна щука – по бързи преценки някъде около 2.5 – 3 кг. Настроих се за няколкото минути, които чакам от сутринта, но късмета ми явно в този ден беше отказал напълно – без видими причини щуката се откачи и си замина в реката.
Помятах безрезултатно още 10-15 мин. и свих платната...Чувствах се победен
В първия момент си казах, че няма нищо по-нормално от подобен завършек на един толкова скапан ден, но всъщност не беше така. Все пак успях да излъжа някаква риба със силикона и този път, и да взема своето парченце безценен опит
Вярно, че урока в случая беше доста скъпичък, но всеки от нас трябва да знае, че има и такива моменти и най-доброто, което можем да направим е да извлечем максимум поуки от тях. Аз лично до следващата седмица имам достатъчно материал, върху който да помисля сериозно и ще го направя с надеждата, че следващия път везните ще са наклонени в моя полза 
Поздрави от Козлодуй!
То бива, бива, но вече трета седмица тъпото време се прецаква точно за уикендите, когато човек е решил да иде за риба И то не е да се прецака нормално , ами така че съвсем да ти унищожи и последната капчица мерак, дето си завъдил...Хайде ще започна от петък вечерта - случи се така, че реших да не се подготвям за съботнияя си риболов и излезнах да се почерпим с приятели. Почерпихме се, а навън кротко и методично се сипеше мартенски дъжд... През главата ми мина мисълта, че на следващия ден ме очаква поредния труден риболов, в който трябва да положа доста услилия за да спася капото
Даже и не предположих колко оптимизъм има в тази ми мисъл... Дойде съботата и алармата на телефона ме събуди в 7ч. Погледнах през прозореца, колкото да видя приятното сутрешно слънце върху съседния блок и се изстрелях към банята... След 15 мин. бях готов за тръгване и за всеки случай метнах още един поглед през прозореца. Сега вече картинката взе да ми става по-ясна: двете брези пред блока се гърчеха неистово под поривите на вятъра, а клоните им бяха насочени право към мен, сякаш нечии ръце искаха да ме измъкнат през кухненския прозорец
Аз така или иначе ги улесних и се самоизмъкнах през нормалния си вход. Навън съвсем ми се изпари първоначалния ентусиазъм, намусих се и се приготвих за поредната тежка битка... На "обекта" се озовах някъде към 8 ч. Това бяха едни нови за мен места на Дунав, които с нетърпение чаках да "преслушам" от доста време насам. Нямаше никой наоколо, така, че грабнах спининга и се заех с намирането на място. "Търсенето" продължи точно 2 мин. - толкова ми бяха нужни за да стигна до водата и да установя, че същата беше с цвят на капучино, в което са прекалили с пропорцията на кафето
Вълните пък бяха почти като на морето - даже с бели гребенчета отгоре. Кръгом и обратно в колата... Ами сега?! Почнах трескаво да търся резервни изходи от положението и естествено стигнах до вариант "топъл канал на АЕЦ"
След кратки приготовления в движение се завлекох до канала малко след 10 ч. Бях решил просто да убия някой и друг час и затова освен спининга имах една пръчка на дъно - за разни морунажи или платички, ако се излъжат. Учудващо си намерих място, хвърлих и зачаках. Е да, ама морунажите ги нямаше... За спининг и дума не можеше да става, но аз пробвах – чак ми стана смешно на мене си. Околните не ми се смяха, само защото тяхната не изглеждаше по смислена – опитваха се в тоя вятър да ловят с едни огромни 6-8 метрови директни телескопи на плувка
. Отказах се естествено...Първото кълване на дънната дойде след около час и то точно когато любимата ми звънна по телефона
. Докато се завлека до въдицата рибката си замина. Последва мъчителна пауза от няколко часа, в която успях да си сменя мястото 2 пъти. Към 14 ч. дойде и второто кълване. То пък си беше избрало удачния момент, в който връзвах кукичка на един от колегите – плувкари! Беше възрастен човечеца и не можеше да се справи с дребната кука, та му помогнах
Тъкмо привършвах с връзването, когато човека най-спокойно ме попита: “Абе тая въдица, що ти е о’лабила така?”. С изненадващо дори за самия мен спокойствие му отговорих: “Ами щото най-вероятно е клъвнало.” Дадох си му кукичката и отидох да видя какво става. Тоя път рибата се беше самозасякла – морунаж около 300-400 гр. Успях да се сефтосам на четвъртия час от риболова Тук деня претърпя нов обрат. Вятъра като че ли беше с 0,005 м/сек по-слаб, а рибата започна да кълве буквално през 10-15 мин. Сега обаче не се хващаше. Ей, какво ли не пробвах: сменях куки, засичах, оставях го без да засичам, стръв сменях – е не става. Писна ми и отегчено зарязах въдицата... Почти на шега ми мина през ума, че следващия етап трябва да е хващане на риба без да кълве
И хич не бях далеч от истината. Втората рибка за деня се хвана без въобще да съм видял кога е клъвнала. Беше някаква платичка около 200 гр... Бях загубил вече интерес към тоя риболов, но не си тръгнах. Вятъра съвсем утихна и беше някак приятно да седя там...Така към 17 ч. дойде следващата изненада. На 2-3 пъти видях далеч от брега някакви уклеи нервно да порят водата и даже да скачат над нея – сигурен признак, че някой ги тормози. А нали точно за този някой бях излязъл в 7.30 сутринта!!! Тичешком отидох до колата за кутията с примамки, разпънах спинингарката и се заех сериозно с нещата
По начина на “гонене” предположих, че най-вероятно имам работа с бяла риба и точно за нея се настроих. Бях малко припрян, защото имах на разположение не повече от 30-40 мин. преди да се стъмни, но пък за щастие уцелих добра глава за примамката и проводката ми се получаваше доста сполучливо.
При първите няколко хвърляния реших да отделям внимание само на далечните части на дълбочината пред себе си (там където беше активен хищника), като по-плитките 7-8 м. пред мен почти ги пропусках. Е да, но се оказа, че точно тук е гадината
Без да искам при поредното минаване на силикона го оставих да провери и тези последни метри преди брега и ... я излъгах. Малко се изненадах, но все пак успях да направя кратка подсечка, на което от другия край на линията ми отговориха с 2-3 силни тласъка и нервно подсвирване на аванса. Помолих колегата да ми подаде кепчето и го сложих до себе си (кепчето) в очакване да я придърпам в удобна близост. В този момент от мътилката пред мен се подаде зъбата глава и част от стройното тяло на чудесна щука – по бързи преценки някъде около 2.5 – 3 кг. Настроих се за няколкото минути, които чакам от сутринта, но късмета ми явно в този ден беше отказал напълно – без видими причини щуката се откачи и си замина в реката. Помятах безрезултатно още 10-15 мин. и свих платната...Чувствах се победен
В първия момент си казах, че няма нищо по-нормално от подобен завършек на един толкова скапан ден, но всъщност не беше така. Все пак успях да излъжа някаква риба със силикона и този път, и да взема своето парченце безценен опит
Вярно, че урока в случая беше доста скъпичък, но всеки от нас трябва да знае, че има и такива моменти и най-доброто, което можем да направим е да извлечем максимум поуки от тях. Аз лично до следващата седмица имам достатъчно материал, върху който да помисля сериозно и ще го направя с надеждата, че следващия път везните ще са наклонени в моя полза Поздрави от Козлодуй!
Освен това, по-подробно описание на излет аз поне не бях виждал