Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com

Форум




р. Дунав - 03.03.2007
р. Дунав - 03.03.2007
Не знам октъде да започна, но така или иначе това вече на нищо не прилича
То бива, бива, но вече трета седмица тъпото време се прецаква точно за уикендите, когато човек е решил да иде за риба
И то не е да се прецака нормално
, ами така че съвсем да ти унищожи и последната капчица мерак, дето си завъдил...
Хайде ще започна от петък вечерта - случи се така, че реших да не се подготвям за съботнияя си риболов и излезнах да се почерпим с приятели. Почерпихме се, а навън кротко и методично се сипеше мартенски дъжд... През главата ми мина мисълта, че на следващия ден ме очаква поредния труден риболов, в който трябва да положа доста услилия за да спася капото
Даже и не предположих колко оптимизъм има в тази ми мисъл...
Дойде съботата и алармата на телефона ме събуди в 7ч. Погледнах през прозореца, колкото да видя приятното сутрешно слънце върху съседния блок и се изстрелях към банята... След 15 мин. бях готов за тръгване и за всеки случай метнах още един поглед през прозореца. Сега вече картинката взе да ми става по-ясна: двете брези пред блока се гърчеха неистово под поривите на вятъра, а клоните им бяха насочени право към мен, сякаш нечии ръце искаха да ме измъкнат през кухненския прозорец
Аз така или иначе ги улесних и се самоизмъкнах през нормалния си вход. Навън съвсем ми се изпари първоначалния ентусиазъм, намусих се и се приготвих за поредната тежка битка...
На "обекта" се озовах някъде към 8 ч. Това бяха едни нови за мен места на Дунав, които с нетърпение чаках да "преслушам" от доста време насам. Нямаше никой наоколо, така, че грабнах спининга и се заех с намирането на място. "Търсенето" продължи точно 2 мин. - толкова ми бяха нужни за да стигна до водата и да установя, че същата беше с цвят на капучино, в което са прекалили с пропорцията на кафето
Вълните пък бяха почти като на морето - даже с бели гребенчета отгоре.
Кръгом и обратно в колата... Ами сега?! Почнах трескаво да търся резервни изходи от положението и естествено стигнах до вариант "топъл канал на АЕЦ"
След кратки приготовления в движение се завлекох до канала малко след 10 ч. Бях решил просто да убия някой и друг час и затова освен спининга имах една пръчка на дъно - за разни морунажи или платички, ако се излъжат. Учудващо си намерих място, хвърлих и зачаках. Е да, ама морунажите ги нямаше... За спининг и дума не можеше да става, но аз пробвах – чак ми стана смешно на мене си. Околните не ми се смяха, само защото тяхната не изглеждаше по смислена – опитваха се в тоя вятър да ловят с едни огромни 6-8 метрови директни телескопи на плувка
. Отказах се естествено...
Първото кълване на дънната дойде след около час и то точно когато любимата ми звънна по телефона
. Докато се завлека до въдицата рибката си замина.
Последва мъчителна пауза от няколко часа, в която успях да си сменя мястото 2 пъти. Към 14 ч. дойде и второто кълване. То пък си беше избрало удачния момент, в който връзвах кукичка на един от колегите – плувкари! Беше възрастен човечеца и не можеше да се справи с дребната кука, та му помогнах
Тъкмо привършвах с връзването, когато човека най-спокойно ме попита: “Абе тая въдица, що ти е о’лабила така?”. С изненадващо дори за самия мен спокойствие му отговорих: “Ами щото най-вероятно е клъвнало.” Дадох си му кукичката и отидох да видя какво става. Тоя път рибата се беше самозасякла – морунаж около 300-400 гр. Успях да се сефтосам на четвъртия час от риболова
Тук деня претърпя нов обрат. Вятъра като че ли беше с 0,005 м/сек по-слаб, а рибата започна да кълве буквално през 10-15 мин. Сега обаче не се хващаше. Ей, какво ли не пробвах: сменях куки, засичах, оставях го без да засичам, стръв сменях – е не става. Писна ми и отегчено зарязах въдицата... Почти на шега ми мина през ума, че следващия етап трябва да е хващане на риба без да кълве
И хич не бях далеч от истината. Втората рибка за деня се хвана без въобще да съм видял кога е клъвнала. Беше някаква платичка около 200 гр... Бях загубил вече интерес към тоя риболов, но не си тръгнах. Вятъра съвсем утихна и беше някак приятно да седя там...
Така към 17 ч. дойде следващата изненада. На 2-3 пъти видях далеч от брега някакви уклеи нервно да порят водата и даже да скачат над нея – сигурен признак, че някой ги тормози. А нали точно за този някой бях излязъл в 7.30 сутринта!!! Тичешком отидох до колата за кутията с примамки, разпънах спинингарката и се заех сериозно с нещата
По начина на “гонене” предположих, че най-вероятно имам работа с бяла риба и точно за нея се настроих. Бях малко припрян, защото имах на разположение не повече от 30-40 мин. преди да се стъмни, но пък за щастие уцелих добра глава за примамката и проводката ми се получаваше доста сполучливо.
При първите няколко хвърляния реших да отделям внимание само на далечните части на дълбочината пред себе си (там където беше активен хищника), като по-плитките 7-8 м. пред мен почти ги пропусках. Е да, но се оказа, че точно тук е гадината
Без да искам при поредното минаване на силикона го оставих да провери и тези последни метри преди брега и ... я излъгах. Малко се изненадах, но все пак успях да направя кратка подсечка, на което от другия край на линията ми отговориха с 2-3 силни тласъка и нервно подсвирване на аванса. Помолих колегата да ми подаде кепчето и го сложих до себе си (кепчето) в очакване да я придърпам в удобна близост. В този момент от мътилката пред мен се подаде зъбата глава и част от стройното тяло на чудесна щука – по бързи преценки някъде около 2.5 – 3 кг. Настроих се за няколкото минути, които чакам от сутринта, но късмета ми явно в този ден беше отказал напълно – без видими причини щуката се откачи и си замина в реката.
Помятах безрезултатно още 10-15 мин. и свих платната...Чувствах се победен
В първия момент си казах, че няма нищо по-нормално от подобен завършек на един толкова скапан ден, но всъщност не беше така. Все пак успях да излъжа някаква риба със силикона и този път, и да взема своето парченце безценен опит
Вярно, че урока в случая беше доста скъпичък, но всеки от нас трябва да знае, че има и такива моменти и най-доброто, което можем да направим е да извлечем максимум поуки от тях. Аз лично до следващата седмица имам достатъчно материал, върху който да помисля сериозно и ще го направя с надеждата, че следващия път везните ще са наклонени в моя полза 
Поздрави от Козлодуй!








Хайде ще започна от петък вечерта - случи се така, че реших да не се подготвям за съботнияя си риболов и излезнах да се почерпим с приятели. Почерпихме се, а навън кротко и методично се сипеше мартенски дъжд... През главата ми мина мисълта, че на следващия ден ме очаква поредния труден риболов, в който трябва да положа доста услилия за да спася капото


Дойде съботата и алармата на телефона ме събуди в 7ч. Погледнах през прозореца, колкото да видя приятното сутрешно слънце върху съседния блок и се изстрелях към банята... След 15 мин. бях готов за тръгване и за всеки случай метнах още един поглед през прозореца. Сега вече картинката взе да ми става по-ясна: двете брези пред блока се гърчеха неистово под поривите на вятъра, а клоните им бяха насочени право към мен, сякаш нечии ръце искаха да ме измъкнат през кухненския прозорец


На "обекта" се озовах някъде към 8 ч. Това бяха едни нови за мен места на Дунав, които с нетърпение чаках да "преслушам" от доста време насам. Нямаше никой наоколо, така, че грабнах спининга и се заех с намирането на място. "Търсенето" продължи точно 2 мин. - толкова ми бяха нужни за да стигна до водата и да установя, че същата беше с цвят на капучино, в което са прекалили с пропорцията на кафето



Кръгом и обратно в колата... Ами сега?! Почнах трескаво да търся резервни изходи от положението и естествено стигнах до вариант "топъл канал на АЕЦ"

След кратки приготовления в движение се завлекох до канала малко след 10 ч. Бях решил просто да убия някой и друг час и затова освен спининга имах една пръчка на дъно - за разни морунажи или платички, ако се излъжат. Учудващо си намерих място, хвърлих и зачаках. Е да, ама морунажите ги нямаше... За спининг и дума не можеше да става, но аз пробвах – чак ми стана смешно на мене си. Околните не ми се смяха, само защото тяхната не изглеждаше по смислена – опитваха се в тоя вятър да ловят с едни огромни 6-8 метрови директни телескопи на плувка


Първото кълване на дънната дойде след около час и то точно когато любимата ми звънна по телефона

Последва мъчителна пауза от няколко часа, в която успях да си сменя мястото 2 пъти. Към 14 ч. дойде и второто кълване. То пък си беше избрало удачния момент, в който връзвах кукичка на един от колегите – плувкари! Беше възрастен човечеца и не можеше да се справи с дребната кука, та му помогнах




Тук деня претърпя нов обрат. Вятъра като че ли беше с 0,005 м/сек по-слаб, а рибата започна да кълве буквално през 10-15 мин. Сега обаче не се хващаше. Ей, какво ли не пробвах: сменях куки, засичах, оставях го без да засичам, стръв сменях – е не става. Писна ми и отегчено зарязах въдицата... Почти на шега ми мина през ума, че следващия етап трябва да е хващане на риба без да кълве

Така към 17 ч. дойде следващата изненада. На 2-3 пъти видях далеч от брега някакви уклеи нервно да порят водата и даже да скачат над нея – сигурен признак, че някой ги тормози. А нали точно за този някой бях излязъл в 7.30 сутринта!!! Тичешком отидох до колата за кутията с примамки, разпънах спинингарката и се заех сериозно с нещата

По начина на “гонене” предположих, че най-вероятно имам работа с бяла риба и точно за нея се настроих. Бях малко припрян, защото имах на разположение не повече от 30-40 мин. преди да се стъмни, но пък за щастие уцелих добра глава за примамката и проводката ми се получаваше доста сполучливо.
При първите няколко хвърляния реших да отделям внимание само на далечните части на дълбочината пред себе си (там където беше активен хищника), като по-плитките 7-8 м. пред мен почти ги пропусках. Е да, но се оказа, че точно тук е гадината

Помятах безрезултатно още 10-15 мин. и свих платната...Чувствах се победен

В първия момент си казах, че няма нищо по-нормално от подобен завършек на един толкова скапан ден, но всъщност не беше така. Все пак успях да излъжа някаква риба със силикона и този път, и да взема своето парченце безценен опит


Поздрави от Козлодуй!
Ако не виждаш изход от ситуацията... огледай се за вход!
Re: 555
Знам ли, хрумна ми ей така, но не може да е моеsaksi написа:Колега, що не вземеш да станеш писател,това с брезитетвое ли е или си го чел някъде.


Ако не виждаш изход от ситуацията... огледай се за вход!
- Димо Генчев
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 282
- Регистриран на: Чет Авг 03, 2006 9:56 am
- Местоположение: София, Хаджи Димитър
- Обратна връзка:
- barutchiata ©
- Администратор
- Мнения: 5592
- Регистриран на: Нед Апр 24, 2005 9:35 pm
- Местоположение: България & Österreich
Ще пиша разбира се, стига да има каквоДимо Генчев написа:Колега Стефко, поздравявам те за това, че не видях нито една правописна грешка!Освен това, по-подробно описание на излет аз поне не бях виждал
![]()
![]()
Другата седмица пак да пишеш.



Ивак, на твое място не бих чакал толкова времеIvak написа:Още не е влязла в Големия Дунав рибата значи, ще чакаме още месец-два да тръгне



Мерси на всички за добрите думи и за пожеланията

Ако не виждаш изход от ситуацията... огледай се за вход!