Излет на яз. "Душанци" преди 31 години
Публикувано на: Чет Сеп 27, 2012 8:55 am
През 1981 г. с дядо (доцент по кардиология и полковник във Военна болница) и майка ми почивахме четири дена на базата на МДК "Георги Дамянов" на яз. "Душанци". Дядо правеше снимки на местността, а майка ми ме е заснела как ловя уклейки на брега вляво от стената на язовира.

Уклеят кълвеше непрестанно - налавях по две натъпкани пликчета от прясно мляко и вечер си пържехме рибата. Между другото хващах и по някоя дъгова пъстърва, която гонеше рибките, но лапваше белия червей. Работех с влакно костенурка 0.20 и повод 0.13. Детска работа.

Макарата е "Niksis" от ГДР, работи до ден днешен в същото запазено състояние както тогава с две ролки с различен калибър влакно. Пръчката от ГДР ми я загуби един приятел на морето.

Язовирът беше чист и за четири дена дойде само една група рибарки - жени. Такова нещо не съм виждал друг път - сами жени за риба.

През 1989 г. категорично спрях да ходя за риба (освен съвсем инцидентно като придружител на някого), защото си губех много време. Сега ходя по-редовно, но картината на рибното богатство е променена - кленът, бабушката, мряната, линът са сменени от вездесъщите костур и слънчак. Напр. яз. "Добревци", на който се учих най-напред да ловя риба с блесна, бъкаше от кленове и черна мряна, а сега бъка от слънчаци и тиня. Язовирите като цяло са тинести. Или са обезрибени заради източването и арендите, които са бич за спортния риболов. Мисля, че всичко запада, освен индустрията за производство на риболовни аксесоари. Или просто съм мърморко...




Дядо ми, който ни заведе там тогава.


Уклеят кълвеше непрестанно - налавях по две натъпкани пликчета от прясно мляко и вечер си пържехме рибата. Между другото хващах и по някоя дъгова пъстърва, която гонеше рибките, но лапваше белия червей. Работех с влакно костенурка 0.20 и повод 0.13. Детска работа.

Макарата е "Niksis" от ГДР, работи до ден днешен в същото запазено състояние както тогава с две ролки с различен калибър влакно. Пръчката от ГДР ми я загуби един приятел на морето.

Язовирът беше чист и за четири дена дойде само една група рибарки - жени. Такова нещо не съм виждал друг път - сами жени за риба.

През 1989 г. категорично спрях да ходя за риба (освен съвсем инцидентно като придружител на някого), защото си губех много време. Сега ходя по-редовно, но картината на рибното богатство е променена - кленът, бабушката, мряната, линът са сменени от вездесъщите костур и слънчак. Напр. яз. "Добревци", на който се учих най-напред да ловя риба с блесна, бъкаше от кленове и черна мряна, а сега бъка от слънчаци и тиня. Язовирите като цяло са тинести. Или са обезрибени заради източването и арендите, които са бич за спортния риболов. Мисля, че всичко запада, освен индустрията за производство на риболовни аксесоари. Или просто съм мърморко...




Дядо ми, който ни заведе там тогава.
