Ревълюшън:Саунд кльонк и първи сом...ъъъ....добре де - сомче
Публикувано на: Нед Окт 07, 2012 9:03 am
Предистория....
Помня, че няколко дни след като се родих, ме посетиха три влъхви. Едната ме ориса да съм красив и умен
, втората - под голям камък (разбирайте корем 
) - да имам голяма риба (разбирайте ... 
), а пък третата, явно влашка влъхва (а всички власи са педераси! ) - ме ориса 7 години да не мога да хвана сом.
Може би е имала предвид първите ми седем години от раждането, защото нали те са важни и т.н., к'вото не научиш през тях, след т'ва няма шанс и т.н., и вероятно си е мислила, че няма за какво детето да си губи времето с риболов в тази крехка възраст, ама ако случайно се пробва, бързо ще му мине мерака, когато види, че не хваща.
Добре де, ама детето риболовната муза го посети чак когато беше вече мъж, наскоро попреминал Христовата възраст.
От далечната 2005г. датират първите ми плахи опити да хвана сом на кльонк...започнах да маам с дървото в реката, вкъщи във ваната, по локвите из улиците и ненадейно, седмица по-късно, вече докарвах лелеяния звук.
Всяко лято правех средно между 15 и 30 пускания с лодка по Дунава, кльонкайки вече като про, но резултат нямаше....на всеки друг в лодката ще му удари, но не и на мен!
7 години по-късно, оборудван с 6 кльонка, опитите продължаваха по системата "тъп, но упорит".....сменях монтажи, стръв и к'во ли не, но не и не!
Дясната ми мишница беше протрита от кльонкане, направо ми беше писнало от хамалогията цял ден да млатя по водата.
Явно имаше нужда от коренна промяна....
....алтернативите бяха или щатен кльонкаджия, на който да му плащам да бучка, а аз само да дебна въдиците, или някаква джаджа, която да възпроизвежда звука и вибрациите.
Тогава възкликнах едновременно и "Еврика!", и "Елементарно, Уотсън!"
Осени ме отлична на пръв поглед идея, а на втори поглед ми се стори дори гениална!
Според мен от самата древност до ден днешен, всички открития, рационализации и нововъведения, се базират на принципа "Хвани мързеливия на работа, че да ти даде акъл".
(Х)именно и мен така ме озари идеята за звуковия кльонк! Колкото повече я развивах, толкова повече си представях идилична картина - седим си 4 човека в лодката под голям чадър и играем белот върху хладилната чанта, лежерно отпивайки студена бира и боцкайки мезелък.
През това време саунд кльонка си кльонка ли, кльонка...
Тъкмо преди да дам ре-контра на всичко коз, въдицата ми се разтърсва, оставям картите, вадя един сом, мяткам го в долапа и си продължавам играта.
И такаааа.....до вечерта, след което бавно се отправяме към брега (бавно, защото лодката е натежала от богатия улов), разтоварваме всичко, от един сом правим чорба, а друг рипа на скарата и си правим гуляночка, та дрънка!
Но да се върнем на идеята и как се разви тя...
/ще продължа след кафето, ама може да ме напъне корема, както обикновено става всяка сутрин, та ще бъде и след ве-це-то /
Помня, че няколко дни след като се родих, ме посетиха три влъхви. Едната ме ориса да съм красив и умен
, втората - под голям камък (разбирайте корем ) - да имам голяма риба (разбирайте ... ), а пък третата, явно влашка влъхва (а всички власи са педераси! ) - ме ориса 7 години да не мога да хвана сом.Може би е имала предвид първите ми седем години от раждането, защото нали те са важни и т.н., к'вото не научиш през тях, след т'ва няма шанс и т.н., и вероятно си е мислила, че няма за какво детето да си губи времето с риболов в тази крехка възраст, ама ако случайно се пробва, бързо ще му мине мерака, когато види, че не хваща.
Добре де, ама детето риболовната муза го посети чак когато беше вече мъж, наскоро попреминал Христовата възраст.
От далечната 2005г. датират първите ми плахи опити да хвана сом на кльонк...започнах да маам с дървото в реката, вкъщи във ваната, по локвите из улиците и ненадейно, седмица по-късно, вече докарвах лелеяния звук.
Всяко лято правех средно между 15 и 30 пускания с лодка по Дунава, кльонкайки вече като про, но резултат нямаше....на всеки друг в лодката ще му удари, но не и на мен!
7 години по-късно, оборудван с 6 кльонка, опитите продължаваха по системата "тъп, но упорит".....сменях монтажи, стръв и к'во ли не, но не и не!
Дясната ми мишница беше протрита от кльонкане, направо ми беше писнало от хамалогията цял ден да млатя по водата.
Явно имаше нужда от коренна промяна....
....алтернативите бяха или щатен кльонкаджия, на който да му плащам да бучка, а аз само да дебна въдиците, или някаква джаджа, която да възпроизвежда звука и вибрациите.Тогава възкликнах едновременно и "Еврика!", и "Елементарно, Уотсън!"
Осени ме отлична на пръв поглед идея, а на втори поглед ми се стори дори гениална!
Според мен от самата древност до ден днешен, всички открития, рационализации и нововъведения, се базират на принципа "Хвани мързеливия на работа, че да ти даде акъл".
(Х)именно и мен така ме озари идеята за звуковия кльонк! Колкото повече я развивах, толкова повече си представях идилична картина - седим си 4 човека в лодката под голям чадър и играем белот върху хладилната чанта, лежерно отпивайки студена бира и боцкайки мезелък.
През това време саунд кльонка си кльонка ли, кльонка...
Тъкмо преди да дам ре-контра на всичко коз, въдицата ми се разтърсва, оставям картите, вадя един сом, мяткам го в долапа и си продължавам играта.
И такаааа.....до вечерта, след което бавно се отправяме към брега (бавно, защото лодката е натежала от богатия улов), разтоварваме всичко, от един сом правим чорба, а друг рипа на скарата и си правим гуляночка, та дрънка!
Но да се върнем на идеята и как се разви тя...
/ще продължа след кафето, ама може да ме напъне корема, както обикновено става всяка сутрин, та ще бъде и след ве-це-то
/
/
