Млада гвардия
Публикувано на: Нед Окт 14, 2012 7:39 pm
Здравейте приятели и любители на късата пръчка,
След тридневно ходене по мъките (по доктори - невролози) из една „японска“ болница в столицата, се разбра че имам прищипан седалищен нерв. Този факт рефлектира върху способността ми да седя, шофирам, работя и най-важното от всичко - да спинингувам.
С идването на уикенда и пиенето на различни болкоуспокояващи успях да се изправя на крака, а след едно падане по гръб, успях сам самичък да си отщипя нерва и се почувствах отчасти способен да пориболовствам и с помощта на детенце приготвихме такъмите и отпрашихме колкото се може по-надалече от София, а именно, към река Марица.
Пристигнахме в събота около 12 часа на едно мое любимо местенце и с радост установих, че все още е свободно. Времето беше превъзходно, реката , изненадващо, доста пълноводна и бистра. При тръгването взехме само моята въдица с уговорката, че аз само ще гледам и давам напътствия, когато се наложи.
И така, застанахме над едно дебело бързейче и почнахме да замятаме най-ралични по големина, цвят и произход воблерчета с надеждата да удари нещо кефалообразно. Опитите ни продължиха близо 3 часа без да повтаряме примамка, а дори нямахме регистрирано подгонване, камоли удар. Междувременно опитахме и няколко други местенца надолу и нагоре по реката – засякохме няколко плувкари, които къпеха в жегата бели червейчуги и бръмбарляги, но също без успех.
Детенце помръкна и взе дава зор да си ходим, аз също почти бях загубил интерес от безрезултатните замятания. Предложих да се върнем на началната позиция и да хвърлим още няколко пъти, па дано имаме късмет. Детенце предложи да пробваме и на блесна, макар че аз съм любител предимно на воблерите, но реших да се всушам в думите на младежта и отваряйки кутията с блесните грабнах една малка пъстървова моска, спасявала ме многократно от капота.
Бяха ми се появили болежки в кръста и дадох Кроато на детето. Първите опити бяха безрезултатни, а аз, седейки превит от болка на няколко метра от детето, подвиквах приглушено различни наставления с цел подобряване на кастинга. При поредното замятане детето изведнъж изпищя, че нещо е ударило, погледнах към върха на пръчката, там, където очаквах да го видя, нямаше нищо, пръчката се бе превила на 90 градуса, а в средата на реката видях плискаща се вода и някаква почти изчезваща опашка. Успях да кажа само:
– „Навивай по-бавно !“
С интерес наблюдавах борбата и насърчавах малката спинингистка. Не след дълго, на около половин метър от брега, видях продълговат силует и веднага след това над повърхността се показа издължена глава с полуотворени челюсти.
Рибката беше успешно извлачена на брега и се почнаха едни подскоци насам и натам, че бая зор видях докато успях да я щракна с телефона. Успях да освободя примамката, забила се зад кривите и остри зъбчета и държейки телефона с едната си ръка, а щуклето с другата се опитах да увековеча отплуването на торпедото, но скоростта, с която рибата само с едно движение от място се стрелна навътре, не беше във възможностите на старата ми нокия.
Щуката беше малко над литър и половина и доста жилава и борбена. Оставихме я да порасне. Други удари и рибки не регистрирахме, но независимо от това следобедът беше запомнящ се!
След тридневно ходене по мъките (по доктори - невролози) из една „японска“ болница в столицата, се разбра че имам прищипан седалищен нерв. Този факт рефлектира върху способността ми да седя, шофирам, работя и най-важното от всичко - да спинингувам.
С идването на уикенда и пиенето на различни болкоуспокояващи успях да се изправя на крака, а след едно падане по гръб, успях сам самичък да си отщипя нерва и се почувствах отчасти способен да пориболовствам и с помощта на детенце приготвихме такъмите и отпрашихме колкото се може по-надалече от София, а именно, към река Марица.
Пристигнахме в събота около 12 часа на едно мое любимо местенце и с радост установих, че все още е свободно. Времето беше превъзходно, реката , изненадващо, доста пълноводна и бистра. При тръгването взехме само моята въдица с уговорката, че аз само ще гледам и давам напътствия, когато се наложи.
И така, застанахме над едно дебело бързейче и почнахме да замятаме най-ралични по големина, цвят и произход воблерчета с надеждата да удари нещо кефалообразно. Опитите ни продължиха близо 3 часа без да повтаряме примамка, а дори нямахме регистрирано подгонване, камоли удар. Междувременно опитахме и няколко други местенца надолу и нагоре по реката – засякохме няколко плувкари, които къпеха в жегата бели червейчуги и бръмбарляги, но също без успех.
Детенце помръкна и взе дава зор да си ходим, аз също почти бях загубил интерес от безрезултатните замятания. Предложих да се върнем на началната позиция и да хвърлим още няколко пъти, па дано имаме късмет. Детенце предложи да пробваме и на блесна, макар че аз съм любител предимно на воблерите, но реших да се всушам в думите на младежта и отваряйки кутията с блесните грабнах една малка пъстървова моска, спасявала ме многократно от капота.
Бяха ми се появили болежки в кръста и дадох Кроато на детето. Първите опити бяха безрезултатни, а аз, седейки превит от болка на няколко метра от детето, подвиквах приглушено различни наставления с цел подобряване на кастинга. При поредното замятане детето изведнъж изпищя, че нещо е ударило, погледнах към върха на пръчката, там, където очаквах да го видя, нямаше нищо, пръчката се бе превила на 90 градуса, а в средата на реката видях плискаща се вода и някаква почти изчезваща опашка. Успях да кажа само:
– „Навивай по-бавно !“
С интерес наблюдавах борбата и насърчавах малката спинингистка. Не след дълго, на около половин метър от брега, видях продълговат силует и веднага след това над повърхността се показа издължена глава с полуотворени челюсти.
Рибката беше успешно извлачена на брега и се почнаха едни подскоци насам и натам, че бая зор видях докато успях да я щракна с телефона. Успях да освободя примамката, забила се зад кривите и остри зъбчета и държейки телефона с едната си ръка, а щуклето с другата се опитах да увековеча отплуването на торпедото, но скоростта, с която рибата само с едно движение от място се стрелна навътре, не беше във възможностите на старата ми нокия.
Щуката беше малко над литър и половина и доста жилава и борбена. Оставихме я да порасне. Други удари и рибки не регистрирахме, но независимо от това следобедът беше запомнящ се!
Бързо оздравяване колега 
Хайде 
