Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com

Форум




Млада гвардия
- daniel defoe
- разбира нещата
- Мнения: 942
- Регистриран на: Вто Окт 13, 2009 1:42 pm
- Местоположение: ДУХОМ В ГЕРМАНИЯ (ЗАПАДНА)
Млада гвардия
Здравейте приятели и любители на късата пръчка,
След тридневно ходене по мъките (по доктори - невролози) из една „японска“ болница в столицата, се разбра че имам прищипан седалищен нерв. Този факт рефлектира върху способността ми да седя, шофирам, работя и най-важното от всичко - да спинингувам.
С идването на уикенда и пиенето на различни болкоуспокояващи успях да се изправя на крака, а след едно падане по гръб, успях сам самичък да си отщипя нерва и се почувствах отчасти способен да пориболовствам и с помощта на детенце приготвихме такъмите и отпрашихме колкото се може по-надалече от София, а именно, към река Марица.
Пристигнахме в събота около 12 часа на едно мое любимо местенце и с радост установих, че все още е свободно. Времето беше превъзходно, реката , изненадващо, доста пълноводна и бистра. При тръгването взехме само моята въдица с уговорката, че аз само ще гледам и давам напътствия, когато се наложи.

И така, застанахме над едно дебело бързейче и почнахме да замятаме най-ралични по големина, цвят и произход воблерчета с надеждата да удари нещо кефалообразно. Опитите ни продължиха близо 3 часа без да повтаряме примамка, а дори нямахме регистрирано подгонване, камоли удар. Междувременно опитахме и няколко други местенца надолу и нагоре по реката – засякохме няколко плувкари, които къпеха в жегата бели червейчуги и бръмбарляги, но също без успех.


Детенце помръкна и взе дава зор да си ходим, аз също почти бях загубил интерес от безрезултатните замятания. Предложих да се върнем на началната позиция и да хвърлим още няколко пъти, па дано имаме късмет. Детенце предложи да пробваме и на блесна, макар че аз съм любител предимно на воблерите, но реших да се всушам в думите на младежта и отваряйки кутията с блесните грабнах една малка пъстървова моска, спасявала ме многократно от капота.
Бяха ми се появили болежки в кръста и дадох Кроато на детето. Първите опити бяха безрезултатни, а аз, седейки превит от болка на няколко метра от детето, подвиквах приглушено различни наставления с цел подобряване на кастинга. При поредното замятане детето изведнъж изпищя, че нещо е ударило, погледнах към върха на пръчката, там, където очаквах да го видя, нямаше нищо, пръчката се бе превила на 90 градуса, а в средата на реката видях плискаща се вода и някаква почти изчезваща опашка. Успях да кажа само:
– „Навивай по-бавно !“
С интерес наблюдавах борбата и насърчавах малката спинингистка. Не след дълго, на около половин метър от брега, видях продълговат силует и веднага след това над повърхността се показа издължена глава с полуотворени челюсти.


Рибката беше успешно извлачена на брега и се почнаха едни подскоци насам и натам, че бая зор видях докато успях да я щракна с телефона. Успях да освободя примамката, забила се зад кривите и остри зъбчета и държейки телефона с едната си ръка, а щуклето с другата се опитах да увековеча отплуването на торпедото, но скоростта, с която рибата само с едно движение от място се стрелна навътре, не беше във възможностите на старата ми нокия.


Щуката беше малко над литър и половина и доста жилава и борбена. Оставихме я да порасне. Други удари и рибки не регистрирахме, но независимо от това следобедът беше запомнящ се!
След тридневно ходене по мъките (по доктори - невролози) из една „японска“ болница в столицата, се разбра че имам прищипан седалищен нерв. Този факт рефлектира върху способността ми да седя, шофирам, работя и най-важното от всичко - да спинингувам.
С идването на уикенда и пиенето на различни болкоуспокояващи успях да се изправя на крака, а след едно падане по гръб, успях сам самичък да си отщипя нерва и се почувствах отчасти способен да пориболовствам и с помощта на детенце приготвихме такъмите и отпрашихме колкото се може по-надалече от София, а именно, към река Марица.
Пристигнахме в събота около 12 часа на едно мое любимо местенце и с радост установих, че все още е свободно. Времето беше превъзходно, реката , изненадващо, доста пълноводна и бистра. При тръгването взехме само моята въдица с уговорката, че аз само ще гледам и давам напътствия, когато се наложи.

И така, застанахме над едно дебело бързейче и почнахме да замятаме най-ралични по големина, цвят и произход воблерчета с надеждата да удари нещо кефалообразно. Опитите ни продължиха близо 3 часа без да повтаряме примамка, а дори нямахме регистрирано подгонване, камоли удар. Междувременно опитахме и няколко други местенца надолу и нагоре по реката – засякохме няколко плувкари, които къпеха в жегата бели червейчуги и бръмбарляги, но също без успех.


Детенце помръкна и взе дава зор да си ходим, аз също почти бях загубил интерес от безрезултатните замятания. Предложих да се върнем на началната позиция и да хвърлим още няколко пъти, па дано имаме късмет. Детенце предложи да пробваме и на блесна, макар че аз съм любител предимно на воблерите, но реших да се всушам в думите на младежта и отваряйки кутията с блесните грабнах една малка пъстървова моска, спасявала ме многократно от капота.
Бяха ми се появили болежки в кръста и дадох Кроато на детето. Първите опити бяха безрезултатни, а аз, седейки превит от болка на няколко метра от детето, подвиквах приглушено различни наставления с цел подобряване на кастинга. При поредното замятане детето изведнъж изпищя, че нещо е ударило, погледнах към върха на пръчката, там, където очаквах да го видя, нямаше нищо, пръчката се бе превила на 90 градуса, а в средата на реката видях плискаща се вода и някаква почти изчезваща опашка. Успях да кажа само:
– „Навивай по-бавно !“
С интерес наблюдавах борбата и насърчавах малката спинингистка. Не след дълго, на около половин метър от брега, видях продълговат силует и веднага след това над повърхността се показа издължена глава с полуотворени челюсти.


Рибката беше успешно извлачена на брега и се почнаха едни подскоци насам и натам, че бая зор видях докато успях да я щракна с телефона. Успях да освободя примамката, забила се зад кривите и остри зъбчета и държейки телефона с едната си ръка, а щуклето с другата се опитах да увековеча отплуването на торпедото, но скоростта, с която рибата само с едно движение от място се стрелна навътре, не беше във възможностите на старата ми нокия.


Щуката беше малко над литър и половина и доста жилава и борбена. Оставихме я да порасне. Други удари и рибки не регистрирахме, но независимо от това следобедът беше запомнящ се!





-
- научил се да хвърля
- Мнения: 149
- Регистриран на: Съб Дек 05, 2009 12:21 pm
- Местоположение: За риба
Re: Млада гвардия
Браво, чудесен излет, а за младата гвардия няма нищо по полезно от такава разходка
Един от най-общите показатели, които открих е, че надеждата надживява очакванията.
- Христо Рангелов
- разбира нещата
- Мнения: 1136
- Регистриран на: Съб Сеп 04, 2010 10:19 pm
- Местоположение: Търговище
Re: Млада гвардия
Със сигурност малката ще помни този излет цял живот!!
Поздравления за улова и релийза
Поздравления за улова и релийза

"The more you know, the less you carry"
-
- фен клуб-скобар
- Мнения: 959
- Регистриран на: Пет Ное 12, 2010 7:44 pm
- Местоположение: Плевен
- Обратна връзка:
Re: Млада гвардия
Хехе чудесен завършек! Така е като се ходи на риба с младата бодра смяна- емоции винаги има
Бързо оздравяване колега 



- ribolovcho
- фен клуб-скобар
- Мнения: 2082
- Регистриран на: Чет Сеп 10, 2009 12:19 pm
- Местоположение: Някъде по Река Искър
- Обратна връзка:
Re: Млада гвардия
За прищипания нерв мога да ти помогна като ти дам телефона на един специалист ,,обади ми се на лични..Няма да съжаляваш..

Re: Млада гвардия
Поздравления за приятния излет и адмирации за "хвани - пусни" - дано повече хора да следват примера Ви, че иначе положението е страшно!
Re: Млада гвардия
Браво колега по добре младата гвардия да бъде със нас на такива хубави излети от колкото пред компютъра адмирации за излета!
- G.Petkov
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 15109
- Регистриран на: Чет Сеп 18, 2008 8:00 am
- Местоположение: София
Re: Млада гвардия
Много се радвам, когато виждам, че децата ни се интересуват от хобитата ни
!
Моята дъщеря, покрай мен, се научи да лови риба, да разбира от футбол, Формула 1 и сумо.
И това с познаване на видовете риби, детайлите на отделните спортове, отборите, играчите, тактиките и стратегиите на треньори и пр.
И тези интереси и останаха, надявам се за цял живот!
Та, децата,
Са си част от нас - татковците
!

Моята дъщеря, покрай мен, се научи да лови риба, да разбира от футбол, Формула 1 и сумо.
И това с познаване на видовете риби, детайлите на отделните спортове, отборите, играчите, тактиките и стратегиите на треньори и пр.
И тези интереси и останаха, надявам се за цял живот!
Та, децата,
Са си част от нас - татковците

-
- сериозен играч
- Мнения: 1580
- Регистриран на: Вто Май 24, 2011 5:04 pm
- Местоположение: Бургас
Re: Млада гвардия
Дано ходите и за напред, заедно за риба и да хващате по-големи рибоци.Моята дъщеря и тя идваше с мен за риба,но когато стана на 14-15г е хвана "музата" и повече не идва.Дано когато и отмине да почне да идва от време на време с мен.
Хайде 

