С телескопа на "Телескопа"
Публикувано на: Пет Окт 19, 2012 11:54 pm
Октомври не тръгна добре 
Децата се заразболяваха едно след друго, приходите намаляват, тона вкъщи се повиши...А от опит си знам, че както започне едно нещо, обикновено така и свършва, поради което прекъсваме лошата тенденция с едно семейно СПА във Велинград.
Настаняваме се за 4-5 дни в едно екс-соц-номенклатурно място, носещо носталгия по онези времена, сега понапудрено с малко нов комфорт,
Почивката минава по схемата ”От всичко по малко и за всеки по нещо”.
[i
На мен ми стига да съм сред природата, очите ми се пълнят с красота, дробовете с кислород и се чудя възможно ли е да е толкова красиво всяко едно кътче в тези Родопи.Наследникът ми Стефчо се запали по гъбарството и го светнах по въпросите на двата вида гъби, които познавам
Както си му е реда в багажа съм сложил спининга с една кутия избрани примамки за костур, авансово съм пуснал и едно ЛС на колегата Ангел-«Телескоп»( дотогава се познавахме само задочно от форума) с молба за актуално инфо за яз.Батак. В отговор получавам любезно ЛС с карта, сателитна снимка, схема и описание по които и слепец ще намери дашното към момента място.В деня отпуснат ми за риболов , минаваме с наследника ми Стефчо през Ракитово и на път за яз.Батак се отбиваме за кафе в дома на Ангел.Само мога да кажа , че живота му е една „повест за истинския човек”( който знае историята ще ме разбере) ...
Както споменах, без никакви усилия намираме мястото, което въпреки делничния ден е обсадено от рибари и вече е прилично замърсено от предшествениците. Стефчо е нетърпелив и започва криво-ляво да опасва пространството с примамките, които му поставям на вирбела- нищо. Вземам инициативата в свои ръце - пак нищо. Колегите наоколо се отчитат с епизодични костури ( 15-20 см) на жива рибка. За час-два съм изпробвал почти целия арсенал от туистери, блесни и воблери-само два нереализирани плахи удара.Стефчо междувременно е загубил всякакъв интерес към риболова и разчуква игрички на нинтендото.
В този момент забелязвам как "Телескопа" с верен приятел се настаняват на отсрещния бряг и след малко заковава един костур.
Настаняваме се при тях и веднага констатирАх редица «културни» различия между искърските и родопските костури. Докато нашите са неприлично лакоми, онези са някак си по-изискани и капризни.Стръвта( щипочета) трябва да е възможно най-ситна, толкова ситна, че е мъка да се закачи на куката без очила, а от кофата се изважда с цедка за мляко
Другият колега също влезе в серия на туистер с разцветка от малкото, които нямам.
"Телескопа" любезно връчи телескопа си на Стефчо, предостави стръвта си и го върна в играта .
Той му поставя стръвта и филмира, аз хвърлям въдицата и снимам, а на Стефчо не му остава нищо друго освен да ги скубе в серия, докато свършат рибките.Същевременно продължавам и с безполезните си опити със спининга.
http://www.youtube.com/watch?v=dNtrq5Gzyzc
Атмосферата е отлично пресъздадена на клипа, който "Телескопа" надявам се да прикачи към темата.
Увлечени в ритъма на риболова не забелязваме тежките оловни облаци застилащи небето, застудя и замириса на дъжд .
Рибарите един след друг се разотидоха, аз и сина ги последвахме. Останаха само Телескопа и приятел, двама големи рибари предизвикващи бурята....
Децата се заразболяваха едно след друго, приходите намаляват, тона вкъщи се повиши...А от опит си знам, че както започне едно нещо, обикновено така и свършва, поради което прекъсваме лошата тенденция с едно семейно СПА във Велинград. Настаняваме се за 4-5 дни в едно екс-соц-номенклатурно място, носещо носталгия по онези времена, сега понапудрено с малко нов комфорт,
Почивката минава по схемата ”От всичко по малко и за всеки по нещо”.
[i
На мен ми стига да съм сред природата, очите ми се пълнят с красота, дробовете с кислород и се чудя възможно ли е да е толкова красиво всяко едно кътче в тези Родопи.Наследникът ми Стефчо се запали по гъбарството и го светнах по въпросите на двата вида гъби, които познавам
Както си му е реда в багажа съм сложил спининга с една кутия избрани примамки за костур, авансово съм пуснал и едно ЛС на колегата Ангел-«Телескоп»( дотогава се познавахме само задочно от форума) с молба за актуално инфо за яз.Батак. В отговор получавам любезно ЛС с карта, сателитна снимка, схема и описание по които и слепец ще намери дашното към момента място.В деня отпуснат ми за риболов , минаваме с наследника ми Стефчо през Ракитово и на път за яз.Батак се отбиваме за кафе в дома на Ангел.Само мога да кажа , че живота му е една „повест за истинския човек”( който знае историята ще ме разбере) ...
Както споменах, без никакви усилия намираме мястото, което въпреки делничния ден е обсадено от рибари и вече е прилично замърсено от предшествениците. Стефчо е нетърпелив и започва криво-ляво да опасва пространството с примамките, които му поставям на вирбела- нищо. Вземам инициативата в свои ръце - пак нищо. Колегите наоколо се отчитат с епизодични костури ( 15-20 см) на жива рибка. За час-два съм изпробвал почти целия арсенал от туистери, блесни и воблери-само два нереализирани плахи удара.Стефчо междувременно е загубил всякакъв интерес към риболова и разчуква игрички на нинтендото.
В този момент забелязвам как "Телескопа" с верен приятел се настаняват на отсрещния бряг и след малко заковава един костур.
Настаняваме се при тях и веднага констатирАх редица «културни» различия между искърските и родопските костури. Докато нашите са неприлично лакоми, онези са някак си по-изискани и капризни.Стръвта( щипочета) трябва да е възможно най-ситна, толкова ситна, че е мъка да се закачи на куката без очила, а от кофата се изважда с цедка за мляко
Другият колега също влезе в серия на туистер с разцветка от малкото, които нямам."Телескопа" любезно връчи телескопа си на Стефчо, предостави стръвта си и го върна в играта
. Той му поставя стръвта и филмира, аз хвърлям въдицата и снимам, а на Стефчо не му остава нищо друго освен да ги скубе в серия, докато свършат рибките.Същевременно продължавам и с безполезните си опити със спининга.
http://www.youtube.com/watch?v=dNtrq5Gzyzc
Атмосферата е отлично пресъздадена на клипа, който "Телескопа" надявам се да прикачи към темата.
Увлечени в ритъма на риболова не забелязваме тежките оловни облаци застилащи небето, застудя и замириса на дъжд .
Рибарите един след друг се разотидоха, аз и сина ги последвахме. Останаха само Телескопа и приятел, двама големи рибари предизвикващи бурята....
От всичко по много е имало 