Ледена епоха 2 - Приключението продължава
Публикувано на: Пет Яну 25, 2013 1:01 am
И к'ва стана тя? Пролет! Пролет (да не кажа лято) е навънка. Птички пеят, слънце грее, оня ден и кокичета мернах в една градинка, а да не говорим за жабите де скачаха около мен преди ден, га се опитвах да излъжа некой костур на един гьол.
А сърце рибарско не трае. Сега му е сезона за лед. Кога да ходим по водата - лятоска ли!
Та и затова се насочихме високо в планината. Студ и лед да търсим.
Натоварихме се една кола народ, аз, Тео, Наско, Иво, па и Драге събрахме пътем от Града на Винкело, за гид да го ползваме, а и едно пиленце ни бе казало, че арна ракия варил, та ако риби не намерим, да тешим душите в тежки чаши.
След малко обиколки по различни водоеми (до един без грам лед, и за чашите с ракия нема даже) най-накрая пред нас се показа и бленувания лед:
Бял, здрав ( е наложи се да понамокрим краката на влизане, ма това е бял кахър) и обрамчен от облечената в зимен камуфлаж гора. А едно небе се оцъклило отгоре... синьо, та синьо, като на потомствено арийче очите, а за контраст едни червени облаци плуват, на плажен коктейл го докарва.
Веднага го налазихме, жадни за подвизи чутовни:
Т'ва шише не го гледаите, то е за медицински цели, с цел лекуване на страх от капо
Въодушевени заклатихме кивоци и блесни:
Скоро слуката ни споходи в лицето на петниста красавица с патешка мутра:
Скоро и Наско се разписа с едър костур, нагълтал мормишката толкова навътре, че чак я строшииме при ваденето. Язък за уловистата примамка
Сред смях и закачки (и едно пързалящо се по леда между нас шише с искряща и сгряваща вътрешностите течност) риболовът вървеше повече от добре.
Време бе и аз да се разпиша:
Вече имахме три прекрасни риби, които ме караха щастливо да се усмихвам, всеки път щом погледнех тъмните им, отлично контастиращи с леда и блестящи от огряващото ги слънце тела:
Рибите бяха отделени на сигурно място в кофа с вода с цел сменяне на местожителството, шишето отдавна бе преполовено, а риболова вървеше с пълни сили:
Риба след риба на леда около всеки от нас почнаха да се тупат купчинки:
Така сред смях и закачки късият зимен ден изтичаше измежду пръстите ни. Не усетихме кога стана време за прибиране. Щипещия студ, започнал веднага след скриването на слънцето, обаче ни напомни че е време да прибираме. Мракът в зимната гора идва бързо.
Време бе за малко снимки с риби:
От бързане не остана време да снимаме дугите от групата с уловите им, че се бяхме пръснали из целия гьол. ( Ма така е, докато имаше ракия всички се въртяхме около шишето, а щом го докапчихме, се пръснахме като пилци по леда)
Един прекрасен ден сред замръзналата гора, мечтан риболов с верни приятели, гърди пълни с чъст и свеж планински въздух, глави пълни със спомени, които да ни връщат пак там... какво му трябва още на човек. Освен... да го повтори някой ден!
И накрая малко резили:
А сърце рибарско не трае. Сега му е сезона за лед. Кога да ходим по водата - лятоска ли!
Та и затова се насочихме високо в планината. Студ и лед да търсим.
Натоварихме се една кола народ, аз, Тео, Наско, Иво, па и Драге събрахме пътем от Града на Винкело, за гид да го ползваме, а и едно пиленце ни бе казало, че арна ракия варил, та ако риби не намерим, да тешим душите в тежки чаши.
След малко обиколки по различни водоеми (до един без грам лед, и за чашите с ракия нема даже) най-накрая пред нас се показа и бленувания лед:
Бял, здрав ( е наложи се да понамокрим краката на влизане, ма това е бял кахър) и обрамчен от облечената в зимен камуфлаж гора. А едно небе се оцъклило отгоре... синьо, та синьо, като на потомствено арийче очите, а за контраст едни червени облаци плуват, на плажен коктейл го докарва.
Веднага го налазихме, жадни за подвизи чутовни:
Т'ва шише не го гледаите, то е за медицински цели, с цел лекуване на страх от капо
Въодушевени заклатихме кивоци и блесни:
Скоро слуката ни споходи в лицето на петниста красавица с патешка мутра:
Скоро и Наско се разписа с едър костур, нагълтал мормишката толкова навътре, че чак я строшииме при ваденето. Язък за уловистата примамка
Сред смях и закачки (и едно пързалящо се по леда между нас шише с искряща и сгряваща вътрешностите течност) риболовът вървеше повече от добре.
Време бе и аз да се разпиша:
Вече имахме три прекрасни риби, които ме караха щастливо да се усмихвам, всеки път щом погледнех тъмните им, отлично контастиращи с леда и блестящи от огряващото ги слънце тела:
Рибите бяха отделени на сигурно място в кофа с вода с цел сменяне на местожителството, шишето отдавна бе преполовено, а риболова вървеше с пълни сили:
Риба след риба на леда около всеки от нас почнаха да се тупат купчинки:
Така сред смях и закачки късият зимен ден изтичаше измежду пръстите ни. Не усетихме кога стана време за прибиране. Щипещия студ, започнал веднага след скриването на слънцето, обаче ни напомни че е време да прибираме. Мракът в зимната гора идва бързо.
Време бе за малко снимки с риби:
От бързане не остана време да снимаме дугите от групата с уловите им, че се бяхме пръснали из целия гьол. ( Ма така е, докато имаше ракия всички се въртяхме около шишето, а щом го докапчихме, се пръснахме като пилци по леда)
Един прекрасен ден сред замръзналата гора, мечтан риболов с верни приятели, гърди пълни с чъст и свеж планински въздух, глави пълни със спомени, които да ни връщат пак там... какво му трябва още на човек. Освен... да го повтори някой ден!
И накрая малко резили:
Трябва да вземеш да пишеш приказки,няма такива разкази като твоите 
/. Човек ги чете на един дъх с огромно удоволствие.
Направо станох за умиргане от кеф! 
Поздравления.