Закриване с малко рибки
Публикувано на: Пон Апр 15, 2013 1:00 pm
След двата немного силни излета през тази ранна пролетта, дойде време и на забраната.
Това беше и последната възможност преди лятото пак да посетим яз. Цонево.
Още през есента, разцъквайки костурчета на силикон, си харесахме заливчетата над Ченге. Нивото тогава беше ниско и разкриваше стръмен бряг, с изровени и ясно изразени шкарпове. Тъкмо да се вдигне с 3-4 метра язовирът и да залее тези удобни места.
А ситуацията беше точно такава. Но за целта трябва да намерим подстъп към въпросните места. Там, където преди време паркирахме и вървяхме беше под поне 2 метра вода.
Огрени от младото слънце, окъпани до коленете от роса, вървейки през птича песен и зелено море от свежи стръкчета трева, набелязахме обходния маршрут.
Последва спускане покрай нивя и дерета. Определено не е път за дъждовно време, но пък денят обещаваше да е слънчев и топъл.
Заели вече позиция се засуетихме в разполагане, разпъване, забъркване, объркване, заплитане, псуване и...
След около 20-ина минути вече седяхме в столовете, плувките се оглеждаха в спокойната вода на заливчето. Няколко цамбурвания нарушиха идилията, последвани от дъжд от червейчета. Сега вече можехме да сипем и по кафе, чакайки първите кълванета.
Лежах на дъното с целия повод. Появи се лек ветрец и подводно течение, а ми се искаше стръвта да е статична.
След около 30-ина минути висене така минах на 10см над дъното. Моментално последва първата рибка. Аха! Тука са бабушките!
Или... по-скоро не бяха.
Започна "голямото надлъгване".
Плахи потапяния, с липсващо чевейче и прекратяване на атаките. И така цял ден. Много мудни и трудни рибки. Все пак чат-пат имаше хубави сигурни повличания, които водеха при нас хубави бабки.
Отново баща ми беше по-добрият реализатор. Отчете се и с две нелоши костурчета. Пробва го разбойника и на джиг и на блесничка, но... той си искал пинките!
А времето беше топло, слънчево, цветно. Край нас се лееха неспирните напеви на всякакви птички.
Един, два, три провлачени тона за настройване и последваше 3-4 минутна песен, събираща в себе си и пролет, и живот, и жажда, и щастие.
От селото насреща се чуваха тихите "селски" шумове от животни.
Ако изключим звъненето на служебния телефон, напълно се бях потопил в спокойствието на този тринайсти ден от четвъртия месец, в 2013-тата година след новото летоброене...
Приближаващ се тътен и един по-намусен облак, обаче, бързо ни събуди. Трябваше в кратко време да съберем катуна и да се изнесем нагоре по склнона. Не ми се проверяваха възможностите на реното да се справя с кал, вода и 10-12% наклон.
Запотени и доволни от деня, поехме към дома. Минахме през тук-там да огледаме красотата на любимия язовир, който се беше понамръщил на идващите светкавици... Чао! До юни месец!
До късно през нощта в ушите все още кънтяха птичите песни, очите ми бяха уморени от взиране в слънчевите вълнички около плувката... Почти нямаше рибки, но "това ли е най-важното"?
ПП
Ето и някоя снимка от телефона
Намалил съм качеството, за да са по-малки уж, ама май не станаха много хубави...
Това беше и последната възможност преди лятото пак да посетим яз. Цонево.
Още през есента, разцъквайки костурчета на силикон, си харесахме заливчетата над Ченге. Нивото тогава беше ниско и разкриваше стръмен бряг, с изровени и ясно изразени шкарпове. Тъкмо да се вдигне с 3-4 метра язовирът и да залее тези удобни места.
А ситуацията беше точно такава. Но за целта трябва да намерим подстъп към въпросните места. Там, където преди време паркирахме и вървяхме беше под поне 2 метра вода.
Огрени от младото слънце, окъпани до коленете от роса, вървейки през птича песен и зелено море от свежи стръкчета трева, набелязахме обходния маршрут.
Последва спускане покрай нивя и дерета. Определено не е път за дъждовно време, но пък денят обещаваше да е слънчев и топъл.
Заели вече позиция се засуетихме в разполагане, разпъване, забъркване, объркване, заплитане, псуване и...
След около 20-ина минути вече седяхме в столовете, плувките се оглеждаха в спокойната вода на заливчето. Няколко цамбурвания нарушиха идилията, последвани от дъжд от червейчета. Сега вече можехме да сипем и по кафе, чакайки първите кълванета.
Лежах на дъното с целия повод. Появи се лек ветрец и подводно течение, а ми се искаше стръвта да е статична.
След около 30-ина минути висене така минах на 10см над дъното. Моментално последва първата рибка. Аха! Тука са бабушките!
Или... по-скоро не бяха.
Започна "голямото надлъгване".
Плахи потапяния, с липсващо чевейче и прекратяване на атаките. И така цял ден. Много мудни и трудни рибки. Все пак чат-пат имаше хубави сигурни повличания, които водеха при нас хубави бабки.
Отново баща ми беше по-добрият реализатор. Отчете се и с две нелоши костурчета. Пробва го разбойника и на джиг и на блесничка, но... той си искал пинките!
А времето беше топло, слънчево, цветно. Край нас се лееха неспирните напеви на всякакви птички.
Един, два, три провлачени тона за настройване и последваше 3-4 минутна песен, събираща в себе си и пролет, и живот, и жажда, и щастие.
От селото насреща се чуваха тихите "селски" шумове от животни.
Ако изключим звъненето на служебния телефон, напълно се бях потопил в спокойствието на този тринайсти ден от четвъртия месец, в 2013-тата година след новото летоброене...
Приближаващ се тътен и един по-намусен облак, обаче, бързо ни събуди. Трябваше в кратко време да съберем катуна и да се изнесем нагоре по склнона. Не ми се проверяваха възможностите на реното да се справя с кал, вода и 10-12% наклон.
Запотени и доволни от деня, поехме към дома. Минахме през тук-там да огледаме красотата на любимия язовир, който се беше понамръщил на идващите светкавици... Чао! До юни месец!
До късно през нощта в ушите все още кънтяха птичите песни, очите ми бяха уморени от взиране в слънчевите вълнички около плувката... Почти нямаше рибки, но "това ли е най-важното"?
ПП
Ето и някоя снимка от телефона
Намалил съм качеството, за да са по-малки уж, ама май не станаха много хубави...
