Kъсмет или майсторлък
Публикувано на: Сря Авг 28, 2013 8:45 pm
Лято е. А лятото е време за хващане на риби, няма време за теми по форумите, ей го де е ей сега ще изтече и забраната ще влети с пълна сила.
Ма снеска нещо ме примързя и викам, дай да пусна едно репортажче от един скорошен излет...
Загубих си сутринта в обследване на една река, колкото да установя „Тука риба нема!”, та затова пристигнах на резервната много късно. Слънцето вече бе високо и лъчите му ласкаво галеха ръцете ми, а отвреме нареме някой немирник, отразен от бистрите води, се опитваше да се навре в очите ми.
Реката, макар и голяма, вече бе започнала да влиза в нормалното си за сезона ниво. Облите камъни по бреговете вече бяха сухи и само остатъците от отпадъци по клоните на околните върби подсказваха за истинската сила на реката. Сега се бе кротнала и бавно пълзеше надолу по склона, следвайки вечния си път.
Започнах риболова с блесни. Логиката ми бе, че в бистрите води медната моска, на която се бях спрял, би трябвало да е най-успешна. Поне такива бяха наблюденията ми от последните няколко излета. Преслушах доста перспективни местенца, но мечтания удар все не идваше. Пъплейки бавно срещу течението се приближих до голям, разлят вир. И друг път съм имал слука тук, тъй че бях уверен, че риби има. Да, но сега не искаха. Методично преорах с блесната всички възможни укрития, но не и не.
Май е време за смяна на тактиката. Наскоро се снабдих с порядъчно количество воблери за туйчинг на LUCKY CRAFT и май бе време за тестването им в бойни условия.
За начало заложих на Pointer, с цвят на американка. Още на третото подаване в пяната, в началото на вира, въдицата ми се сгъна и скоро вече държах в ръцете си първата балканка.
Окрилен продължих напред. В бистрата вода бе истинско удоволствие да се наблюдава играта на воблера. При туичването той неустоимо се мяташе наляво и надясно, накланяики се настрани и прекрасно имитирайки ранена и объркана рибка.
Пъстървите явно също оцениха играта на примамката (или моя майсторлък при воденето) и скоро още няколко риби ме зарадваха с красиви пируети над водата
След десетина подобни риби ме изненада и ето тоя хубостник:
Досега кефал на туйчване не бях хващал.
Междувременно се бях приближил до дълбок вир с праг в горния си край. Реших да сменя воблера и избрах най-големия от кутията, BevyShad. Тука би трябвало да има някой трофей. Десетината замятания към всички точки на вира обаче не донесоха резултат. Покачих се на бента и подадох воблера успоредно на него. Целта ми бе да го прокарам през пяната на падащата отгоре вода. Някъде по средата на дистанцията, воблерът ми просто спря. Даже не можах да си помисля „Закачка”, когато пръчката ми се сгъна. Ловях с Сен Кроа Авид, лайт, с акция 1,8-7 грама и пръчката се бе свила почти от дръжката. „Закачката” напъваше да влезе в подмола под водопада, тествайки по този начин издръжливостта на пръта. Като видя, че няма да стане нейната, се спусна към другия край на вира. Сега можех да отпусна малко аванса. Изригване на водата и жлътващото се във въздуха тяло ми показаха с какъв противник си имам работа. Май трябваше да взема кепа от колата...
... Все пак , от третия опит успявам да подпъхна ръка под тялото на рибата и да я изнеса извън водата. Прекрасна дебела риба около 50-те санта.
Кой откъдето:
След тази риба решавам че съм взел максимума от риболова и решавам за десерт да сложа сладък цвят. Спирам се на Humpback MinnowS
Явно не само аз си падам по розовото. Този красавец също го хареса:
Удовлетворен се отправям към колата. Направих прекрасен риболов, успях да се ориентирам в трудните условия, бистра вода и напичащо отгоре слънце.
Анализирайки риболова си дадох сметка, че започването ми с блесната, която ми донесе успех при последните излети, бе грешка. Онези излети, бяха на малки, планински реки, от типа поток, с надвесени над тях дървета, пазейки почти целодневна сянка и много канари във водата, усигуряващи укрития и място за засада на рибите, а сега се сблъсках с голямата вода, огрята от слънцето, в която рибите можеха да се намират навсякъде във вира и отдалеч да видят стрелкащия се безразборно воблер.
Занапред ще си знам урока. Нищо не е както миналия път, при всеки риболов трябва да се експериментира и да се лови първо с главата!
Ма снеска нещо ме примързя и викам, дай да пусна едно репортажче от един скорошен излет...
Загубих си сутринта в обследване на една река, колкото да установя „Тука риба нема!”, та затова пристигнах на резервната много късно. Слънцето вече бе високо и лъчите му ласкаво галеха ръцете ми, а отвреме нареме някой немирник, отразен от бистрите води, се опитваше да се навре в очите ми.
Реката, макар и голяма, вече бе започнала да влиза в нормалното си за сезона ниво. Облите камъни по бреговете вече бяха сухи и само остатъците от отпадъци по клоните на околните върби подсказваха за истинската сила на реката. Сега се бе кротнала и бавно пълзеше надолу по склона, следвайки вечния си път.
Започнах риболова с блесни. Логиката ми бе, че в бистрите води медната моска, на която се бях спрял, би трябвало да е най-успешна. Поне такива бяха наблюденията ми от последните няколко излета. Преслушах доста перспективни местенца, но мечтания удар все не идваше. Пъплейки бавно срещу течението се приближих до голям, разлят вир. И друг път съм имал слука тук, тъй че бях уверен, че риби има. Да, но сега не искаха. Методично преорах с блесната всички възможни укрития, но не и не.
Май е време за смяна на тактиката. Наскоро се снабдих с порядъчно количество воблери за туйчинг на LUCKY CRAFT и май бе време за тестването им в бойни условия.
За начало заложих на Pointer, с цвят на американка. Още на третото подаване в пяната, в началото на вира, въдицата ми се сгъна и скоро вече държах в ръцете си първата балканка.
Окрилен продължих напред. В бистрата вода бе истинско удоволствие да се наблюдава играта на воблера. При туичването той неустоимо се мяташе наляво и надясно, накланяики се настрани и прекрасно имитирайки ранена и объркана рибка.
Пъстървите явно също оцениха играта на примамката (или моя майсторлък при воденето) и скоро още няколко риби ме зарадваха с красиви пируети над водата
След десетина подобни риби ме изненада и ето тоя хубостник:
Досега кефал на туйчване не бях хващал.
Междувременно се бях приближил до дълбок вир с праг в горния си край. Реших да сменя воблера и избрах най-големия от кутията, BevyShad. Тука би трябвало да има някой трофей. Десетината замятания към всички точки на вира обаче не донесоха резултат. Покачих се на бента и подадох воблера успоредно на него. Целта ми бе да го прокарам през пяната на падащата отгоре вода. Някъде по средата на дистанцията, воблерът ми просто спря. Даже не можах да си помисля „Закачка”, когато пръчката ми се сгъна. Ловях с Сен Кроа Авид, лайт, с акция 1,8-7 грама и пръчката се бе свила почти от дръжката. „Закачката” напъваше да влезе в подмола под водопада, тествайки по този начин издръжливостта на пръта. Като видя, че няма да стане нейната, се спусна към другия край на вира. Сега можех да отпусна малко аванса. Изригване на водата и жлътващото се във въздуха тяло ми показаха с какъв противник си имам работа. Май трябваше да взема кепа от колата...
... Все пак , от третия опит успявам да подпъхна ръка под тялото на рибата и да я изнеса извън водата. Прекрасна дебела риба около 50-те санта.
Кой откъдето:
След тази риба решавам че съм взел максимума от риболова и решавам за десерт да сложа сладък цвят. Спирам се на Humpback MinnowS
Явно не само аз си падам по розовото. Този красавец също го хареса:
Удовлетворен се отправям към колата. Направих прекрасен риболов, успях да се ориентирам в трудните условия, бистра вода и напичащо отгоре слънце.
Анализирайки риболова си дадох сметка, че започването ми с блесната, която ми донесе успех при последните излети, бе грешка. Онези излети, бяха на малки, планински реки, от типа поток, с надвесени над тях дървета, пазейки почти целодневна сянка и много канари във водата, усигуряващи укрития и място за засада на рибите, а сега се сблъсках с голямата вода, огрята от слънцето, в която рибите можеха да се намират навсякъде във вира и отдалеч да видят стрелкащия се безразборно воблер.
Занапред ще си знам урока. Нищо не е както миналия път, при всеки риболов трябва да се експериментира и да се лови първо с главата!
