На Чепинци за бяла...
Публикувано на: Нед Юли 01, 2007 6:21 pm
Днес, напук на всички негаТИВНИ писания за този водоем , решихме да го пробваме за няколко часа пък каквото сабя покаже. групата бе в състав - видния чепински корифей Диканаров, царя на големите амури Ивак и моя милост кандидата на негованските науки Кърцата. Групата бе подсилена и от младото попълнение , кандидат майстора Ясен, внук на Диканаров. Мале ся кат се замисля при такъв учител т'ва дете скоро ще стане гросмайстор.
та изтипосахме се там сутринта и хвърлихме няколко въдици за бяла риба. тя беше единствената цел и не сме хвърляли за нищо друго. след порядъчно чакане и доста размотаване дойде и първия удар. Ивака естествено се справи блестящо със ситуацията , въпреки разликите на язовирния лов на бяла с този на речна, и я измъкна като тапа из водата . за жалост се оказа маломерна и бе връчена на Ясен да я пусне обратно, като преди това и каже да извика баба си. Скоро и Диканаров се разписа с една подобна и Ясен отново я прати да вика баба си. Дойде и моя ред. сигнализатора ми потегли и скоро на брега се озова една килограмова. Решихме че не е баба , ама за кака ставаше. И тя не закъсня. Сигнализатора на едната въдица потегли, Диканаров я изчака порядъчно, засече и връчи въдицата на малкия Ясен. Той се справи чудесно с напъните на рибока и се наложи дядо му да му помага само до брега за да не се заплете в туфите водорасли. Беше бяла над две кила. Браво на малкия майстор и големия майстор. до обед имахме още два удара , но за съжаление маломерни. в 12 наобед решихме да събираме и да ходим да пием бира някъде на сянка. докато събирахме багажа имахме още един удар, направо залепи сигнализатора за върха на пръта. засякох го и усетих добър отпор отсреща ,но скоро олекна. като извадих се видя , че повода е скъсан , а останалата част от него беше цялата наранена като от шкурка. явно бе щука. куриозното бе че въдицата беше на стръв мърва рибка. съседната до нея бе на жив уклей и с метален повод, но тя неизвестно защо избра мъртвата. между другото повечето въдици бяха с метални поводи или такива от плетеняк, но всички удари бяха на въдиците с повод от монофил.
та това, е получи се много приятен няколкочасов риболов с много добра компания а и с риболовни емоции.
наслука на всички
та изтипосахме се там сутринта и хвърлихме няколко въдици за бяла риба. тя беше единствената цел и не сме хвърляли за нищо друго. след порядъчно чакане и доста размотаване дойде и първия удар. Ивака естествено се справи блестящо със ситуацията , въпреки разликите на язовирния лов на бяла с този на речна, и я измъкна като тапа из водата . за жалост се оказа маломерна и бе връчена на Ясен да я пусне обратно, като преди това и каже да извика баба си. Скоро и Диканаров се разписа с една подобна и Ясен отново я прати да вика баба си. Дойде и моя ред. сигнализатора ми потегли и скоро на брега се озова една килограмова. Решихме че не е баба , ама за кака ставаше. И тя не закъсня. Сигнализатора на едната въдица потегли, Диканаров я изчака порядъчно, засече и връчи въдицата на малкия Ясен. Той се справи чудесно с напъните на рибока и се наложи дядо му да му помага само до брега за да не се заплете в туфите водорасли. Беше бяла над две кила. Браво на малкия майстор и големия майстор. до обед имахме още два удара , но за съжаление маломерни. в 12 наобед решихме да събираме и да ходим да пием бира някъде на сянка. докато събирахме багажа имахме още един удар, направо залепи сигнализатора за върха на пръта. засякох го и усетих добър отпор отсреща ,но скоро олекна. като извадих се видя , че повода е скъсан , а останалата част от него беше цялата наранена като от шкурка. явно бе щука. куриозното бе че въдицата беше на стръв мърва рибка. съседната до нея бе на жив уклей и с метален повод, но тя неизвестно защо избра мъртвата. между другото повечето въдици бяха с метални поводи или такива от плетеняк, но всички удари бяха на въдиците с повод от монофил.
та това, е получи се много приятен няколкочасов риболов с много добра компания а и с риболовни емоции.
наслука на всички