И старите монтажи вършат работа
Публикувано на: Нед Юли 22, 2007 6:26 pm
Преди време Рикошет писа, че това е форум, а не читалня, та реших и аз да споделя един успешен излет. Малко закъснях, но доста време нямаше с какво да се похваля. Затова последните неуспешни и успешния излети ги комбинирам.
От миналата година ходя на един водоем до Девня, в който има малко, но големи риби. Шаран 3-5 кг, амур 2-3 и толстолоп до 8 кг. (поне това съм виждал).

Основно рибарите изкарват амур, много рядко шаран, за толстолопа само бях чувал и днес видях един уловен около 6 кг. За мен основния интерес е шарана обаче и амури рядко съм закачал. Късна есен и ранна пролет тия хубавци-диваци ги дебнех из тръстиките на плувка, на 2-3 м. от брега, удара обикновено беше до няколко минути от цопването на ваглера, а емоциите невероятни, докато вадиш 3-4 кг шаран на 0.20 и кукичка 8 номер. Но ако на водоема има още 2-3-ма рибари – край. А в последно време са доста по-вече от двама. И мустакатите се покриха. Последният ми беше след една гръмотевична буря на 23.06.2007, може би защото бяхме останали само аз и колегата-най смелите. Оттогава 4 излета с нулев резултат за мен (някой от другите многобройни рибари изважда по някой амур). До днес !
Това е излета ми от 15.07.2007. След неделния плаж цялото семейство в банята и по леглата в сладка дрямка, а аз като един истински „болен” човек с тая скорост

на водоема. Вече мача не върви, затова разпъваме тежката артилерия.

И така на плажния дюшек до 21.30 ч. Какви ли не стръви и монтажи съм опитвал – Корда ряпа да яде. Нищо. Две-три прибипвания и това е.

Тази събота реших да променя тактиката. Забравяме съвременните монтажи и се връщаме в миналото- чепаре (само че с една кука) и за да не е съвсем в миналото – направено от флуорокарбон.

Обаче се оказа, че флуорокарбона не е никак лесен материал. Първият ми монтаж се скъса на 0.5 кг. Оказа се, че познатите ми възли не вършат работа. Малко ровене в нета и с разпечатките обратно в мазата. После се оказа, че повечето ми куки с лопатка (а дьржах да сложа жълти куки, а такива с ухо няма) късат флуоро.. на около 1 кг. Малко взаимстване от фидер монтажите и с тези малки кукички на Робинсон се получи задоволителен резултат – куката издържа 3, оловото 2 кг. Три нови колчета за сигнализаторите (Род-пода вече не ми върши работа) за да раздалеча въдиците и да ги изправя. И в неделя в 5.00 на язовира. Имаше и по-ранобудни от мен, вече наредили въдиците. Мъкнене на багаж, захранване, разпъване и 6.30 нещата изглеждаха така.

Вече бях изпробвал половината от гамата на Ван де … за аромати, затова тоя път заложих на вонята – суха ферментирала царевица. Изпробвах и малките червени доматчета, производство на любимата ми тъща специално за мен – без резултат.

И 8.45 едно дълго неспиращо Биииииииииии-п-Биииии… ме извади от дрямката. Докато взема кепа и стигна до въдицата, разви поне 20-30 м. След 15 минутна борба и две вкарвания и излизания с елегантен скок от кепа тоя дивак беше на брега. Тегло 4.5 кг. Докато се борехме, и втората въдица припюка, но нямаше как да се занимавам с нея.


В 10 ч. жегата беше изгонила всички рибари, аз явно като най-мераклия издържах до 10.30. За другите колеги-3 амура,1 изваден, и един толстолоп. На тръгване термометъра в колата показваше 59C и до Варна не падна под 43.
Sorry за качеството, но от телефона толкова. Фотоапарата не го нося, защото колкото пъти го взема, толкова капота. Пък аз съм суеверен !
От миналата година ходя на един водоем до Девня, в който има малко, но големи риби. Шаран 3-5 кг, амур 2-3 и толстолоп до 8 кг. (поне това съм виждал).

Основно рибарите изкарват амур, много рядко шаран, за толстолопа само бях чувал и днес видях един уловен около 6 кг. За мен основния интерес е шарана обаче и амури рядко съм закачал. Късна есен и ранна пролет тия хубавци-диваци ги дебнех из тръстиките на плувка, на 2-3 м. от брега, удара обикновено беше до няколко минути от цопването на ваглера, а емоциите невероятни, докато вадиш 3-4 кг шаран на 0.20 и кукичка 8 номер. Но ако на водоема има още 2-3-ма рибари – край. А в последно време са доста по-вече от двама. И мустакатите се покриха. Последният ми беше след една гръмотевична буря на 23.06.2007, може би защото бяхме останали само аз и колегата-най смелите. Оттогава 4 излета с нулев резултат за мен (някой от другите многобройни рибари изважда по някой амур). До днес !
Това е излета ми от 15.07.2007. След неделния плаж цялото семейство в банята и по леглата в сладка дрямка, а аз като един истински „болен” човек с тая скорост

на водоема. Вече мача не върви, затова разпъваме тежката артилерия.

И така на плажния дюшек до 21.30 ч. Какви ли не стръви и монтажи съм опитвал – Корда ряпа да яде. Нищо. Две-три прибипвания и това е.

Тази събота реших да променя тактиката. Забравяме съвременните монтажи и се връщаме в миналото- чепаре (само че с една кука) и за да не е съвсем в миналото – направено от флуорокарбон.

Обаче се оказа, че флуорокарбона не е никак лесен материал. Първият ми монтаж се скъса на 0.5 кг. Оказа се, че познатите ми възли не вършат работа. Малко ровене в нета и с разпечатките обратно в мазата. После се оказа, че повечето ми куки с лопатка (а дьржах да сложа жълти куки, а такива с ухо няма) късат флуоро.. на около 1 кг. Малко взаимстване от фидер монтажите и с тези малки кукички на Робинсон се получи задоволителен резултат – куката издържа 3, оловото 2 кг. Три нови колчета за сигнализаторите (Род-пода вече не ми върши работа) за да раздалеча въдиците и да ги изправя. И в неделя в 5.00 на язовира. Имаше и по-ранобудни от мен, вече наредили въдиците. Мъкнене на багаж, захранване, разпъване и 6.30 нещата изглеждаха така.

Вече бях изпробвал половината от гамата на Ван де … за аромати, затова тоя път заложих на вонята – суха ферментирала царевица. Изпробвах и малките червени доматчета, производство на любимата ми тъща специално за мен – без резултат.

И 8.45 едно дълго неспиращо Биииииииииии-п-Биииии… ме извади от дрямката. Докато взема кепа и стигна до въдицата, разви поне 20-30 м. След 15 минутна борба и две вкарвания и излизания с елегантен скок от кепа тоя дивак беше на брега. Тегло 4.5 кг. Докато се борехме, и втората въдица припюка, но нямаше как да се занимавам с нея.


В 10 ч. жегата беше изгонила всички рибари, аз явно като най-мераклия издържах до 10.30. За другите колеги-3 амура,1 изваден, и един толстолоп. На тръгване термометъра в колата показваше 59C и до Варна не падна под 43.
Sorry за качеството, но от телефона толкова. Фотоапарата не го нося, защото колкото пъти го взема, толкова капота. Пък аз съм суеверен !