4 дена на Жребеца - КЕФ
Публикувано на: Пон Сеп 21, 2015 3:58 pm
Привет колеги, почвам темата с презумпцията, че пак ще бъде осрана или оспамена, ама пък ако не споделиш подобен излет си е цяло престъпление. Последно бях на Жребеца преди 3 месеца с много готина компания. Та решихме да повторим преживяното въоръжени и подготвени доста по-добре от колкото предишния излет (човек със всеки излет става по-добър от предходния). Бяхме си взели бележки по отношение на допуснатите грешки през Юли по отношение на тактики, захранки, такъми, лодки и какво ли не още. Целта на излета - заветния ШАРКО Парко и ако имаме късмета на начинаещия тролингист, да дръпнем някоя друга хищна риба. Посоката - Паметника датата 15.09.2015. На 14 -ти по обед се замъкнах на село да постегна малко лодката, да припаля двигателя, да стегна такъмажа, да събера с една дума циганията. На 15-и колегата Чорлов, мина да натоварим лодката и потеглихме към Жребеца от с.Дъбово. Пристигахме нейде към 15.00 и набързо се засуетихме да спретнем бивака , малко по- късно ситуацията изглеждаше така
.
Понеже цялата какафония около разставянето на багажа изисква време, нямаше много много такова за атака на хищника с лодка. Туй мойто корито влезе в употреба за захранване и разпъване на шаранджийското оборудване.

Докато течеше процедурата по захранване и разпъване почна да минава 18.30 и другата част от екипа се захвана със сериозната част

Маста бе подредена, както подобава за подобен род излети - имаше от всичко по много - ушенца, зурлички, пържолки, студена бира и ракия, салатки даже и десерт - Дарина да е жива и здрава беше спретнала катми по Белчовски с мармалад от ягоди.

Вечерта премина в сладки приказки и разкази от Сомската долина. Бяхме заложили и една две въдици за бяля риба - и хванахме една малка сулка, която си плува в големия почти изпуснат язовир. На сутринта поредното захранване на петното и подготовка за разходка с лодка .

Понеже нямаше никаква вест от шаркото, решихме да се позабавляваме с фидерите, и резултата не закъсня - платичка, перка, платичка ПЕРКА...

Времето беше перфектно и за риболов и за релакс. Упорити до последно подхранвахме петното с каква ли не царевица - варена, сушена, вкисната...ноооо така и нямаше никакви позивни откъм шарана. Колегите се кефеха на фидерите, а на мен ми се щеше да се поразходим около скалите на отсрешния бряг и да потърсим костура, набързо се спретнаха два пръта - за джиг и на плувка, бърза проверка настройките на сонара и след 5-6 минути сме във водата с неутолимата жажда да хванем някой друг костур...

Мъчихме го тоз занаят, мъчихме го , но и тук удари на камък...ни костур, ни бяла... Жребеца се оказа особен язовир. Абе гледаш го едно перфектно временце, слънце, лек ветрец, тук там някоя вълна от преминаваща лодка и опс между 17.30 и 18.30 язовира току се разсмърди, дигне една вълна и елате да видите как ми се изпоти задника докат излезна от водата.
Нещото . което ми направи впечатление първите два дни е, че почти нямаше лодки, които да тролят, за сметка на това имаше кльонкаджии бол, много опънати буйове с монтаж за сом и разбира се шаранджиските пръти, наредени като Руски Искандер в Посока Америка....
Вечерите минаха , както обикновено в ядене и пиене. На третия ден решихме да нзобиколим един познат на Даринка, който обикновено акустира на Боклуците - Вальо от Нова Загора ( Жив и здрав Вальо) минахме, видяхме се пихме по бира и после назад към бивака, че беше време да сменяме тактиката. И за мое голямо очудване докато се прибирахме едно соме около двете кила се удари в левия борд на лодката, чак мене ме заболя.
Баджанака на Минко, бат Нейко бе решил да си тръгва на третия ден и тамън почна да събира лек рън на единия шарански прът, след малко повторен такъв, бързо засичане, въдицата върви тежко, викаме си ей най-накрая да ни се узмихне щастието. Да ама не, ето това чудо на прирпдата ни изправи всички на карак:

Та викам с това да свърша краткия си репортаж, да пожелая на всички слука и живот и здраве някой друг трофеен рибок. В едно се убедих, колко повече се ходи за риба, толкова повече се усвоява риболова. Разбрах какви грешки сме допуснали, какви не трябва да допускаме....
Айде лека от мен и Октомври пак съм на Жребеца

Понеже цялата какафония около разставянето на багажа изисква време, нямаше много много такова за атака на хищника с лодка. Туй мойто корито влезе в употреба за захранване и разпъване на шаранджийското оборудване.

Докато течеше процедурата по захранване и разпъване почна да минава 18.30 и другата част от екипа се захвана със сериозната част

Маста бе подредена, както подобава за подобен род излети - имаше от всичко по много - ушенца, зурлички, пържолки, студена бира и ракия, салатки даже и десерт - Дарина да е жива и здрава беше спретнала катми по Белчовски с мармалад от ягоди.

Вечерта премина в сладки приказки и разкази от Сомската долина. Бяхме заложили и една две въдици за бяля риба - и хванахме една малка сулка, която си плува в големия почти изпуснат язовир. На сутринта поредното захранване на петното и подготовка за разходка с лодка .

Понеже нямаше никаква вест от шаркото, решихме да се позабавляваме с фидерите, и резултата не закъсня - платичка, перка, платичка ПЕРКА...

Времето беше перфектно и за риболов и за релакс. Упорити до последно подхранвахме петното с каква ли не царевица - варена, сушена, вкисната...ноооо така и нямаше никакви позивни откъм шарана. Колегите се кефеха на фидерите, а на мен ми се щеше да се поразходим около скалите на отсрешния бряг и да потърсим костура, набързо се спретнаха два пръта - за джиг и на плувка, бърза проверка настройките на сонара и след 5-6 минути сме във водата с неутолимата жажда да хванем някой друг костур...

Мъчихме го тоз занаят, мъчихме го , но и тук удари на камък...ни костур, ни бяла... Жребеца се оказа особен язовир. Абе гледаш го едно перфектно временце, слънце, лек ветрец, тук там някоя вълна от преминаваща лодка и опс между 17.30 и 18.30 язовира току се разсмърди, дигне една вълна и елате да видите как ми се изпоти задника докат излезна от водата.
Нещото . което ми направи впечатление първите два дни е, че почти нямаше лодки, които да тролят, за сметка на това имаше кльонкаджии бол, много опънати буйове с монтаж за сом и разбира се шаранджиските пръти, наредени като Руски Искандер в Посока Америка....
Вечерите минаха , както обикновено в ядене и пиене. На третия ден решихме да нзобиколим един познат на Даринка, който обикновено акустира на Боклуците - Вальо от Нова Загора ( Жив и здрав Вальо) минахме, видяхме се пихме по бира и после назад към бивака, че беше време да сменяме тактиката. И за мое голямо очудване докато се прибирахме едно соме около двете кила се удари в левия борд на лодката, чак мене ме заболя.
Баджанака на Минко, бат Нейко бе решил да си тръгва на третия ден и тамън почна да събира лек рън на единия шарански прът, след малко повторен такъв, бързо засичане, въдицата върви тежко, викаме си ей най-накрая да ни се узмихне щастието. Да ама не, ето това чудо на прирпдата ни изправи всички на карак:

Та викам с това да свърша краткия си репортаж, да пожелая на всички слука и живот и здраве някой друг трофеен рибок. В едно се убедих, колко повече се ходи за риба, толкова повече се усвоява риболова. Разбрах какви грешки сме допуснали, какви не трябва да допускаме....
Айде лека от мен и Октомври пак съм на Жребеца