Копринка и Жребеца - закрих подобаващо
Публикувано на: Сря Окт 28, 2015 3:32 pm
Привет юнаци, сядам да драсна два три реда и да Ви направя съпричастни към моите неволи и приятни моменти в последния ми май за таз година риболов. Много от Вас знаят (ако са ме чели), че два пъти годишно ходя на Павел баня и покрай СПА-то си правя кефа по Тунджа, Копринка и Жребчево. Тази есен не беше по-различно. Разликата е, че заложих само на хищника, дет са вика от треволяка вече ми се драйфа
Та на 17.10 заминавам за Стара Загора, минах покрай някъв рибарски магазин, купих рибки, някоя друга кука, малко корди, поводи и др. необходими , обадих се на колегата Минко Минев
, да се разберем къде и как ще се чакаме. Дестинацията беше ясна - Жребчево - паметника, че бая дъжд се беше изсипал по Заралийско и рискувахме да потънем в калта на някое друго място. Та сабалем рано, рано сме на жребеца. Нейде към 7-30 - 8.00 на 18.10 въдиците бяха във водата, в оочакване на заветните зъбати рибоци. Няма да се впускам в подробности - няколко зверски ръна, оплитане на корди късане, псуване ....резултата 2 костура... В същото време на язовира имаше доста лодки, колегите къде успешно, къде неуспешно вадеха по някой друг костур - никакъв помен от щука, бяла или сом. Така деня си мина само с две риби. Колегата Минев в Неделя трябваше да е на бачкане, та се наложи да ходя сам на гьола - упорито залагах на хищника - но нещата не се промениха, отново 2 костура и нищо.
Но пък успях да направя някоя друга снимка.
.
Ситуацията с колегите около мен не беше по-различна. Суша от всякъде.
Та така завършиха двата дена по Жребчево. В Понеделник запалих към Павел Баня, малко процедури и по обед вече бях на Копринка - корекциите на Тунджа от към село Виден - отивам и кво да видя, вода няма, освен в корекцията. разпънах две въдици и се капотирах
.
Но нали съм тръгнал за хищник, никво отказване. Вторника акустирам на стената, язовира ме посреща така

разпъване на въдици, стойки и други натурии, но ме домързя да разпъна кепа. Викам що ся да го цапам и после да ми вмирише колата?
По ено време дзверско опъване, засичане, пръта се свива, като свинска пишка, макарата ,поскърцва като колело на стара каруца...адреналина се покачва, почнах да се потя...Леко полеко рибата почна да приближава брега. Да ма кът нямам кеп? Викам на колегата до мене - да вади кепа от колата, ама докато го донесе , кордата се изпъна, лек звук на скъсана струна и рибата офгейка, като талибан след руска атака...
Както и да е, стана ми едно криво, нервно...ма си викам споко бе, ако не сега утре може да имаш късмет. Кордата беше 0.20 и реших да я смена с 0.30. Нова корда, нова макара, нов монтаж, нова стръв, замятане...
Тоз път кепа беше разпънат.
Има няма 10-тина минути подобно зверско опъване, засичане и пак почвам да тегля...Колегата до мен с кепа у водата и резултата Щука. Същата тази дето преди 20-30 минути изтървах, барабар със все скъсания монтаж. Е това ако не е късмет....
.
Укрилен от успеха и късмета, наново въдиците у водата - два костура и една сулка, сулето бе внимателно оперирано и пуснато във водата.


И както обикновено, освен въдиците в колата постоянно се намира и апарата. Следват малко снимки от долината на розите.
Копринка при залез:


поречието на река Турийска:


Риболова продължи по същия начин до края на седмицата. С колегата Минко Минев в Неделята се събрахме за един бърз съвместен, ето и резултата:


В Неделята имаше над 60 лодки и много риболовци от брега. Толкова от мене... Айде и на слука

Та на 17.10 заминавам за Стара Загора, минах покрай някъв рибарски магазин, купих рибки, някоя друга кука, малко корди, поводи и др. необходими , обадих се на колегата Минко Минев

Но пък успях да направя някоя друга снимка.

Ситуацията с колегите около мен не беше по-различна. Суша от всякъде.
Та така завършиха двата дена по Жребчево. В Понеделник запалих към Павел Баня, малко процедури и по обед вече бях на Копринка - корекциите на Тунджа от към село Виден - отивам и кво да видя, вода няма, освен в корекцията. разпънах две въдици и се капотирах



Но нали съм тръгнал за хищник, никво отказване. Вторника акустирам на стената, язовира ме посреща така

разпъване на въдици, стойки и други натурии, но ме домързя да разпъна кепа. Викам що ся да го цапам и после да ми вмирише колата?
По ено време дзверско опъване, засичане, пръта се свива, като свинска пишка, макарата ,поскърцва като колело на стара каруца...адреналина се покачва, почнах да се потя...Леко полеко рибата почна да приближава брега. Да ма кът нямам кеп? Викам на колегата до мене - да вади кепа от колата, ама докато го донесе , кордата се изпъна, лек звук на скъсана струна и рибата офгейка, като талибан след руска атака...


Както и да е, стана ми едно криво, нервно...ма си викам споко бе, ако не сега утре може да имаш късмет. Кордата беше 0.20 и реших да я смена с 0.30. Нова корда, нова макара, нов монтаж, нова стръв, замятане...

Има няма 10-тина минути подобно зверско опъване, засичане и пак почвам да тегля...Колегата до мен с кепа у водата и резултата Щука. Същата тази дето преди 20-30 минути изтървах, барабар със все скъсания монтаж. Е това ако не е късмет....

Укрилен от успеха и късмета, наново въдиците у водата - два костура и една сулка, сулето бе внимателно оперирано и пуснато във водата.


И както обикновено, освен въдиците в колата постоянно се намира и апарата. Следват малко снимки от долината на розите.
Копринка при залез:


поречието на река Турийска:


Риболова продължи по същия начин до края на седмицата. С колегата Минко Минев в Неделята се събрахме за един бърз съвместен, ето и резултата:


В Неделята имаше над 60 лодки и много риболовци от брега. Толкова от мене... Айде и на слука