По Дивия Запад на Америка

Модератор: sapuna

Потребителски аватар
docenta
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 1065
Регистриран на: съб фев 11, 2006 6:35 pm
Местоположение: София

По Дивия Запад на Америка

Мнениеот docenta » пет май 13, 2016 11:10 am

Здравейте, юнаци,
След като от 10 години не бях стъпвал в братска Америка, в средата на март тази година отново ми се усмихна късмета да посетя тази интересна във всяко отношение страна. Всъщност отидох на гости при дъщеря ми Цветомира, която живее в Лас Вегас, но посетихме още няколко щата, а не само столицата на световния хазарт. До Лас Вегас пътувах около тридесет часа с две прекачвания на самолети и различни премеждия и кацнах на тамошното летище в дълбока среднощна доба. По-долу смятам да разкажа само ловно-риболовните ми премеждия, които никак не бяха малко. Като се събудих на другия ден следобед ходихме с колата до един парк да разходим кучето и там имаше пауни, лами, якове, коне и доста други животни и птици.
Изображение
И аз, и паунът сме се надули!

После трябваше да си извадя риболовен билет, ако исках да топна някъде въдица на територията на щата Невада. В най-близкия риболовен магазин обаче като установиха, че не съм американски гражданин ме обръснаха 80 долара за цяла година, докато дъщеря ми плати наполовина в правото си на американска гражданка. На втория ден още от сутринта натоварихме въдици, стръв, такъми и хладилни камери и потеглихме към пустинята Мохаве, която обхваща значима част от щата Невада. Звучи идиотско да отиваш в пустинята за риба, но се оказа, че и такова чудо може да се случи.
В пустинята има най-различни кактуси и едно растение странно , наречено Дървото на Джошуа, а най-много ме изуми, че расте и дива чубрица навсякъде, а с нея се хранят дивите мустанги. Видяхме ги, но избягаха преди да ги снимам и затова им снимах само изпражненията. Иначе е пълно и с гущери и насекоми и непрекъснато духа вятър.

После отидохме към Спрингс Маунтийн – Планината на изворите, а там се гуши едно от малкото езерца в тази пустош и се нарича Колд Крийк Лейк. Казаха ни ,че имало пъстърва в него, но като хвърлихме въдиците – никакви признаци на живот, а пък духаше вятър като за световно.
После се сетих да направя монтаж на дъно, заради вятъра и тогава на бърза ръка дръпнах 4 пъстърви на стръв чеснова паста и се прибрахме да ги правим на барбекю в къщи. За отбелязване е, че никой от американците на езерото не хвана нищо и ме гледаха като извънземен, дори дойдоха да разучат монтажа ми. А според мен техните такъми бяха много груби за европейските стандарти – едни куки ченгели, едни плувки като за щука и дебели влакна!

Изображение
Снимахме само първата пъстърва, след това вятърът стана немислим.

На третия ден пътувахме с Цвети до Арканзас със самолет да видим майка й в Литъл Рок и да изкараме там католическия Великден. Още първата вечер си изкарах годишен риболовен билет и за Арканзас, но тук минах значително по-евтино с 15,50 долара, защото ми откриха старата регистрация отпреди десет години.
Рано сутринта на втория ден в Арканзас отидох още на съмване на езерото Уелингтън Лейк, което е на 80 метра от къщата на Мая, майката на Цвети и дето се вика можеш по чехли да идеш. С тая въдица, дето я бях купил още през 2006 година и
с подръчни средства от ластик си направих стръв да се мандахерца на куката. С това първобитно приспособление хванах три прилични американски костура – басс, които само снимах и пуснах, а следобед вече като си бях купил нови изкуствени примамки хванах още няколко басса.

Ето първия басс с ластика:

Изображение

Втората серия вечерта бе на джиг със силиконова примамка:
Изображение

И пускането обратно в гьола:
Изображение

На същото езеро хванах и една особена местна риба блугил:
Изображение
Изображение
Като огромна слънчевка е, но с други цветове.

На следващия ден бе необичайно студено за Арканзас – около 10 градуса, а и ръмеше дъжд, така че денят мина по магазините, наложи се да си купя маратонки и малко по-дебели панталони, а взехме и един агнешки бут за Католическия Великден, който аз после сготвих по моя рецепта – облизаха си пръстите.
В събота се качихме на колата и отидохме на пикник на прекрасната река Литъл Ред Ривър на два часа път на север от Литъл Рок. Там наехме една лодка, Цветомира щеше да я кара, щото вече знаела как, аз се оправях с въдицата и стръвта, а Мая се возеше като куфар и крепеше хладилната кутия с бирата и сандвичите.Голям майтап падна, защото двигателят бе непознат за Цвети, момчето от рибарското селище нещо й обясни, но потеглихме с кърмата напред и два пъти се джаснахме в кея, но най-накрая хвърлих двете котви и се законтрихме в средата на реката. Там скъсах една блесна и един джиг със силиконка и набързо се отказах от изкуствените примамки, защото имаше много водорасли по дъното, а водата бе като кристал. Направих си монтаж за жива стръв – ручейници и се преместихме на малко по-спокойно място в един плавен водовъртеж край брега.
Е, там ги скъсах пъстървите – хванах 7 парчета за по-малко от час, но едната бе малка и я пуснах, а два пъти ми къса нещо голямо.

Изображение
Реката е възхитителна, а пъстървите - добри.

Изображение

С шест пъстърви в живарника тръгнахме да се прибираме, но лодката не ще да запали. Мъчихме я всякак, станах вир вода, но моторът бе като умрял. Обадихме се на момчето и то дойде и ни изтегли с друга лодка, та падна голям смях – станах вече и корабокрушенец. Вечерта ги направихме тия шест риби на барбекю, с чесън, масло и подправки, увити във фолио, абе много яко си хапнахме.

Изображение

След като се върнахме с Цвети от Арканзас във Лас Вегас времето се промени доста – стана много студено и много ветровито, да не кажа ураган, вятърът достигна 80-90 километра в час и в някои околности на града изкорени дървета, така че докато утихне си налягахме парцалите вкъщи.На следващият ден вятърът утихна, затопли се и решихме с Христо тукашен български пенсионер с американска пенсия да идем с неговата кола до Хувър Дем – най-голямата язовирна стена на Америка, направена на река Колорадо, а езерото, което се образува от стената се нарича Мийд Лейк. Стената е недалеч от града Боулдър на час и нещо път от Лас Вегас.
Е, няма такова инженерно чудо в България, а може би и в целия останал свят! Първо обаче на една миля преди стената имаше щателен полицейски контрол на колата, документите, багажа – всичко това от съображения за сигурност и никой не може да мине без проверка, ако ще и президентът да е. А наоколо едни червени чукари и дива величествена пустош, да се чуди човек как строителите са успели да сътворят тази железобетонна мегаструктура, която и досега разтърсва представите ни за човешкото могъщество. Още повече, че стената и всички съоръжения са строени от 1931 до 1935 година, непосредствено след Голямата депресия. Сякаш не хора, а циклопи и титани са разсекли скалите, за да излеят и кофражират милиони тонове железобетон в най-тясното и страховито място на Боулдър Каньон. Резултатът е потресаващ - стената има височина може би над сто метра от основата до върха, а когато язовирът е пълен и прелива, тогава през преливниците се изтича в секунда толкова вода, колкото за два Ниагарски водопада. Но това не се е случвало много отдавна.

Изображение
На стената имаше и един въдичар, но риболовът там е невъзможен

От края на 80-те години досега нивото на водата е спаднало с цели 46 метра и това се вижда по бялата полоса на отвесните склонове на каньона.
Изображение

Иначе американците са се погрижили да има музей, паметник на загиналите строители, ресторанти, платени и неплатени паркинги, сувенири, та дори на самата стена има и тоалетни с топла вода и душове.Под стената с фотоувеличение
успях да снимам едни огромни риби, които се препичаха на слънце и според Христо бяха шарани, но този ден изобщо не допряхме до водата, макар да носехме въдици.
Изображение
ШАРАНИТЕ ЕДВАМ СЕ ВИЖДАТ КАТО СЕНКИ

Два-три дни отделих и на казината и чудесиите на Лас Вегас, но сърце юнашко трае ли – накрая помолих Цвети да ме закара за час-два на оня парк с пауните и езерата, поне видях, че някои там ловят пъстърва, като отидохме първия път в самото начало, а аз нямах още въдица и риболовен билет.

И така следобед към 17 часа бях на гьола с въдица в ръка, а наоколо швъкаха всякакви пернати – пауни, гъски, лебеди, водни кокошки, гарги, свраки и прочие. Помятах с блеснарката различни примамки, но във водата гъмжеше от птици и имаше шанс да закача някоя от тях, затова премонтирах въдицата на дъно и за стръв сложих зелената паста, смърдяща на чесън. Пък гледам до мен на три метра на един пън на брега стърчи самотно пиле – нито е чапла, нито е корморан, нито е гларус, ама се подусеща някак, че е диво и хищно водно пиле, но не се плаши от мен, а ме гледа и то с любопитство. Всички други, хвърчат, крякат, пляскат, а туй пиле лукаво ме стрелка с очички, ха да ми каже нещо. Почнах да му говоря като лудите, а то клати глава и кима. Викам му „Хей, ти да не си рибарче, бре?”, а то кима. Ами, колега, значи, няма друга работа, кеси като мен, правим си компания, а рибата не кълве.
Към 18 часа обаче имах удар на въдицата, след поредната смяна на стръвта – удари на ивичка от кренвирш намазана с миризлива паста, какво ли не пробвах като комбинации. Пъстървата не беше голяма, може би към 22 -25 сантиметра, тъкмо от така наречените порционни, но аз не смятах да я взимам за храна , а да я пусна по принципа „кеч енд релийз”, не от излишно благородство, а защото езерото ми се виждаше със съмнителна чистота.

Изображение

Добре, де ще я пусна, ама дай поне да я снимам, как я пускам. Но наоколо на сто метра и в двете страни няма жив човек да го помоля да снима и тогава за пръв път в живота си опитах да направя автовидео с едната ръка, а с другата да освободя рибата и да я върна във водата. Безумна задача. Включих видеото, вдигнах рибата от земята и я сложих на дървената маса, ама не става с една ръка, да вадиш кука от устата, с друга да снимаш видео, затова оставих камерата на самотек да снима, каквото може. Рибата бе глътнала стръвта доста дълбоко, но с една-две псувни успях да извадя куката. От рибата обаче потече кръв. Стана ми ясно, че тая пъстърва трудно ще оцелее, но все пак реших да я върна и да снимам как и дали се оправя. Тръгнах към брега и съвсем бях забравил за пилето, а то дошло още по-близо и пристъпва от крак на крак. Викнах му „Хей” да му покажа като на колега какво съм хванал, а то кимна разбиращо. После хвърлих пъстървата във водата, а тя полегна леко странично и мърда. Викам си, ще се оправи, може би. Ама, било сметка без кръчмар. Има няма след две секунди, откакто рибата падна във водата, като японско камикадзе налетя отстрани онова пиле шантаво, грабна с клюна злощастната пъстървичка и излетя този път като американски изтребител от самолетоносач. Не се стърпях и му теглих най-популярната българска псувня, естествено с голяма доза възхищение.

Изображение
Уникалният момент, в който пилето краде рибата съм взел като стоп кадър от клипа, но не знам как да кача самия клип и ще помоля някой да помогне!

След десетина минути тръгна да обикаля езерото колата на местната шерифка и да предупреждава да се напусне парка и аз дисциплинирано почнах да си прибирам въдицата, но друга риба удари стръвта в движение и трябваше да я вадя и нея като за последно. През това време край мен минаха две местни негърчета с въдици, та помолих едното да ме снима с рибата. Откачих я от куката много по-лесно без травми и директно я върнах във водата. Оправи се животинката и тръгна да си плува. Аз почнах да си събирам багажа и след не повече от две минути чух страшен плисък зад гърба си. А то какво? Ами друго подобно пиле, вероятно отвисоко е видяло пуснатата от мен риба, която все още бавно-бавно се е движила до брега. И бам – като камък от небето, та право върху жертвата. Така и тази риба отиде в ненаситните търбуси пилешки. Сега направо ми се изясни, че тия пилета просто са се научили да дебнат рибарите и затова безстрашно им правят компания, докато дочакат невинна плячка.
Вкъщи като видях какво се е получило на „автовидеото” направо се втрещих – все едно, че е професионално режисиран филм от „Нешънъл Джиографик”. Хилихме се до припадък с дъщеря ми и поне десет пъти го гледахме. Дано пък някой да го разпознае и да каже какво му е името на туй пусто пиле?

Ходих още веднъж на същия гьол с един Боян от Банишора и там той хвана много добър големоуст басс. Ето го:
Изображение
Рибата естествено бе релийзната веднага, нищо, че този Боян е толкова мургав!

За капак в предпоследния ден на престоя ми отидох в ранния следобед на Сънсет Парк, който е недалеч от летището на Лас Вегас. Хубаво изкуствено езеро с фонтани и дълбочини до 2 метра.Усетих,че има добри условия за плувка и си направих един монтаж с подвижна плувка, защото пръчката ми бе къса. На кука 6 номер, която за американските стандарти е почти миниатюрна, закачих три торни червея да се гърчат и зачаках. Клъвна почти веднага и след петминутна борба едвам извадих с кепа впечатляващ американски сом, който на брега грухтеше като прасенце.
Изображение

След снимките го пуснах обратно във водата, а една минута по-късно закачих втори сом, малко по-дребен, който дръпнах направо с влакното на брега. Пуснах и него и хвърлих трети път въдицата със същата стръв и пак след минута имаше удар. Но този път се оказа американска пъстърва, която бе глътнала до корема смачканите торни червеи – не можах да я спася и я дадох на Христо, който дойде да ме прибере. Това бе най-интензивния ми риболов на прощаване – за четвърт час три качествени риби и много емоции за мен и за околните.

Ами, това е – пожелавам на всекиго да попадне в такава пустиня, която може да бъде и рай за риболовците!
Накрая, за да видите, че в Лас Вегас освен риба има и малко хазарт :D и, че не съм бил само по гьоловете ето ви още снимки:

Изображение
Тук съм в най-известната заложна къща на Лас Вегас

Изображение
А това са прочутите фонтани пред Белажио

Хайде, наслука, приятели! :fishing7:
Последна промяна от docenta на пет май 13, 2016 9:09 pm, променено общо 1 път.
Мъдете здрави,
па другото ще се оправи!


Риболовна академия "Негован"

По Дивия Запад на Америка

Реклама



Потребителски аватар
naskobo
сериозен играч
сериозен играч
Мнения: 2319
Регистриран на: съб окт 25, 2008 5:15 pm
Местоположение: София

Re: С въдица по Дивия Запад

Мнениеот naskobo » пет май 13, 2016 11:15 am

Голямото завръщане на Доцента във форума!
Нещата трябва да са възможно най-прости, но не и повече от това! - А. Айнщайн

Потребителски аватар
Bigmarlin
сериозен играч
сериозен играч
Мнения: 2216
Регистриран на: чет сеп 15, 2011 2:06 pm
Местоположение: Плевен

Re: С въдица по Дивия Запад

Мнениеот Bigmarlin » пет май 13, 2016 11:22 am

Супер репортаж! :smt023

Потребителски аватар
Don4o_62
учете се от него
учете се от него
Мнения: 4723
Регистриран на: пон сеп 15, 2008 3:04 pm
Местоположение: гр.Асеновград

Re: С въдица по Дивия Запад

Мнениеот Don4o_62 » пет май 13, 2016 11:47 am

Много увлекателен и добре написан разказ :D
Главната причина за стреса.... Ежедневният контакт с Идиоти :mrgreen:

lusienn
и господ не е толокова добър
и господ не е толокова добър
Мнения: 13286
Регистриран на: пон фев 18, 2008 9:54 pm

Re: С въдица по Дивия Запад

Мнениеот lusienn » пет май 13, 2016 11:49 am

И аз го чакам тоя репортаж, преди да замине се видяхме и си викам, дане е емигрирал на стари години минаха 3месеца от тогава.
Много голям репортаж, може да има и продължение :D
:D Мир любов и щастие за всички

Риболовци.

Потребителски аватар
кирил великий
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 983
Регистриран на: пон юни 14, 2010 2:22 pm

Re: С въдица по Дивия Запад

Мнениеот кирил великий » пет май 13, 2016 12:34 pm

Хе, хе, Доценте, браво, тук можеш да си прикачиш клипа лесно. Браво още веднъж, Майсторе!
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Re: С въдица по Дивия Запад

Реклама



bisvas
новобранец
новобранец
Мнения: 36
Регистриран на: пон май 04, 2009 6:29 pm

Re: С въдица по Дивия Запад

Мнениеот bisvas » пет май 13, 2016 8:29 pm

Чудесен репортаж. Браво! И все така добра слука .

Петър Недев
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 567
Регистриран на: ср май 04, 2005 10:01 am
Местоположение: Кърджали
Контакти:

Re: С въдица по Дивия Запад

Мнениеот Петър Недев » пет май 13, 2016 9:05 pm

Перфектно разказано и показано. От много време не съм чел с такъв захлас. Благодаря. Желая ти много години още да се радваш на любимото ни хоби.
Когато няма риба.......не кълве!

Потребителски аватар
Красимир Атанасов
учете се от него
учете се от него
Мнения: 5797
Регистриран на: пет май 01, 2009 4:24 pm
Местоположение: Stockholm

Re: По Дивия Запад на Америка

Мнениеот Красимир Атанасов » пет май 13, 2016 9:25 pm

Това е репортаж!
Направо със шут през вратата влизаш.
Когато хващаш рибата, губиш стръвта. Това е необходима загуба.

Потребителски аватар
pano64
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 876
Регистриран на: вт дек 21, 2010 6:06 pm
Местоположение: София

Re: По Дивия Запад на Америка

Мнениеот pano64 » пет май 13, 2016 9:58 pm

Уникално.....
Изображение

Потребителски аватар
Златев
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 1191
Регистриран на: чет мар 05, 2009 2:10 pm
Местоположение: Варна

Re: По Дивия Запад на Америка

Мнениеот Златев » пет май 13, 2016 10:18 pm

Привет, Доценте! Хубаво завръщане!
Аматьорски Спининг Клуб "С Брат ми"

Re: По Дивия Запад на Америка

Реклама



Потребителски аватар
oneillbgm
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 512
Регистриран на: нед окт 09, 2011 8:25 am
Местоположение: Ловеч
Контакти:

Re: По Дивия Запад на Америка

Мнениеот oneillbgm » съб май 14, 2016 3:01 pm

Яко. Там имат доста видове сом.
Fishing gear - Quick Effzett DAM/MAD Madcat
– Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. - Апостолът на свободата

Потребителски аватар
docenta
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 1065
Регистриран на: съб фев 11, 2006 6:35 pm
Местоположение: София

Re: По Дивия Запад на Америка

Мнениеот docenta » съб май 14, 2016 5:50 pm

Вижте какъв въпрос ми дойде на ЛС. Мисля, че е интересно и затова публикувам и отговора за всички-

Ники, имаш ли детайлна снимка на примамката с ластика?[/quote]

Имам,естествено, сега ще я потърся и ще я приложа!
Изображение
Изображение

Куката е 8 номер офсетова на Ийгъл Клоу, повод 6 либри, дълъг 90 см, четири цепени сачми по 1 грам и вирбел над тях, а не под тях. Целта е да може сачмите да се местят в посока към примамката и така се регулира играта й. В случая разстоянието от куката до сачмите бе около 50 см. Двете парчета от ластика са прободени през средата на кръст от жилото на куката и се получава някаква имитация на октоподче, но с 4 пипалца :D Захвърля се почти успоредно на брега и се туичва с променливи интервали и амплитуди.
Мисля, че може да стане и при нашенските костури. :D
Наслука!
Мъдете здрави,
па другото ще се оправи!


Риболовна академия "Негован"

Потребителски аватар
GODzillata
и господ не е толокова добър
и господ не е толокова добър
Мнения: 15253
Регистриран на: ср сеп 13, 2006 11:12 am
Местоположение: Outta space

Re: По Дивия Запад на Америка

Мнениеот GODzillata » съб май 14, 2016 9:00 pm

Ехххх....! :smt023
На риба - като на война! Fish'n'chicks! :)
Изображение
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...Изображение

Потребителски аватар
Ачо ♣
Модератор
Модератор
Мнения: 4996
Регистриран на: пон яну 17, 2011 10:45 pm

Re: По Дивия Запад на Америка

Мнениеот Ачо ♣ » нед май 15, 2016 11:17 am

Класата си е класа!!! :smt023

Още от naRiba.com



Върни се в “Моят риболовен излет”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 16 госта