СЕЗОН 2016

[Диканаров]

Как ми липсва морето, неговият шум и мирис. Аз , който по осем часа не съм стъпвал на земя сега се ограничавам само с вашите споделени мигове и снимки. На море отивам на две-три години за по ден-два, обикновено при лош случай, когато изпращаме някой приятел или близък! Та така! Тук съм на прекрасен язовир и планина, но нямам морето. Плувам с неопрена и маската до май, че водата е бистра, а после тръгва планктонът и става като при вас! То и рядко се вижда тогава хубава риба, та да и се кефиш. Не стрелям, дори харпуните ми са в София. Та затова ви моля:- пишете за излетите си, за преживяванията си, за наблюденията си, пускайте снимки и клипчета! Така стопляте ветеранското ми сърце и аз плувам и гмуркам с вас!

[rikitikitavi]

Днес следобедна среща в морето с Ивчо. Водата мноо охладняла. На дъното ледена. Аз подраних час за срещата и час рибка не видях. Тъкмо тръгняха рибките и доди Ивчо. Камерка турнал-клип ще чакаме. Имаше много рибки ама от сянката си се плашиха. Повечето не сварвах да ги подведа. Да съм стрелял петнайсетиня пъти. Повечето пред носа на рибите ги прекарах. Все пак взех няколко рибки. Водата много мътна и рибата вървеше високо горе. Ади Ивчо да продължи репортажа,че го оставих да наваксва.

[boqn_belchev]

222.JPG (215.26 KiB) Преглеждано 1837 пъти

Здравейте!
Няма да се пускам да започвам от далеко, но така и така ще разкажа за деня, че малко да придобиете представа за настроенията през деня.
Ми пак съм в отпуска. Планирах я за един ден, че трябваше да закарам колата на доктор. Бяхме се разбрали 9.30ч. Сутринта станах раничко закарах детето на градина, жената на работа. Отбих се през един ,,козметичен салон за коли” направих и една баня, дръпнах и малко въздух и лико започна да роси. 9.30 съм на линия. Казах каквото ми предаде предният доктор. Няколко минутки и си показа каквото трябваше. Доктора каза до обяд ще е готов. Прибрах се в къщи, посвърших туй онуй. Прегледах прогнозата и зачаках обаждане. Стана един и си викам дай да звънна. Доктора бил на обяд. След половин час да отида. Отидох след уреченото време, почаках точно три цигари време. За де не си губя времето се запътих към едно близко рибарско магазинче.
Заваля малко по-силно и се отказах. Точно се връщам и доктора и той готов. Поговорихме, сърдит ми бил, от повече от година и повече да не съм ходил при него. Извиних се, че съм го обидил. Той явно доста си го е носил. Не искам някой да се чувства така, но явно и аз имам лоша страна. То доктори на коли много и коли много.
Болно ми стана, че човекът толкова време все така си е мислел и нищо не е казал, но аз не знам какво мислят другите и нищо не мога да направя, да му помогна освен да се извиня.
Багажът беше приготвен и чакаше. На бързичко го натоварих и потеглих.
Първо се отбих до рибарското магазинче, при един колега от форума. Не му се представих, но въпреки това той толкова настояваше, че това нещо, което търсих не си заслужава та чак му се зачудих. Как търговец не си хвали стоката ми направо отказва клиента. Да ама на мен това направо ми подобри настроението и така и така си бях решил а и парите са една кутия цигари та направо си го взех.

Обадих се на жената да и съобщя новината. Казах, че мога да отида при друг майстор или да отида да се гмуркам. Тя каза, че имала нежа за вземане и ако ходя да и се обадя или да мина да ги взема. Още не бях решил какво да правя. Бях се чул с Ники по-рано през деня и той ми даде наставления и прозрения.
Колата някак си сама се движеше, светофарите се нижеха един след друг и все повече минавах на зелено, та почти не усетих, кога свършиха и останаха далеч зад мен. Паркирах там, където ме изпрати Ники. Запалих цигара и се отправих да проверя как е видимостта на водата.
Духаше силен североизточен вятър. Времето беше облачно. Морето изглеждаше спокойно, но предната вечер вятърът беше много силен и сега вълните се разбиваха в скалите. Погледнах камъните и ни ми се стори много бистро. Въпреки това усещах нуждата да вляза във водата. Да отмия мислите и да се отпусна. Днес за азлика от вчера нямаше много коли. Дори около мен нямаше нито една спряла. Това малко ме притесняваше, че съм си патил и сега винаги с едно на ум.
Обличането беше бързо. Точно нарамвам багажа и един братчед се завъртя, ма се прави на разсеян и въобще не ми поглежда да го огледам и аз. Нещо ми прескочи, но отправил съм се вече. Обувам плавниците. Смазвам маската. Слагам и ръкавиците.
Заставам за минутка и хем го наблюдавам хем се успокоявам. Цамбурвам леко във водата. Май е една идея по-бистра от когато идвах за последно, но може да е така само в началото. Закотвям буя и се оглеждам за колата. Избирам си място хем да се виждам, хем да съм скрит, за рибите и да мога и да поглеждам към колата.
Оп. Една черна кола спря до моята. Маската половината във водата половината над водата. Минават рибки. Дребни са. Първите платеринки се подават за тях. Аз държа хярпуна със свита ръка, че да не стърчи много. Повеждам една от повърхността и в момента, в който стрелям тя прави лупинг.
Аха първата. Да първата, която спря да ме огледа. Имаше някаква следа по люспите, но само по тях. Явно е, че ще живее.
Пак поглеждам към колата. Общо взето, като раздишвам направо си дишам. Виждам как човека си чопли семки и обикаля колата. Говори нещо по телефон, ма после и се заглежда по моята кола. Дали толкова добре съм я измил или нещо друго го привлича.
С лявото око пак ги виждам. Този път съм по съсредоточен, не бих казал спокоен. Изстрел и пак лупинг, но този път и с подръпване на кордата. Не подръпване ми направо дърпане. А сега де. Първият път издърпах стрелата да не плаша пътеката, но сега май се налагаше различен подход. Силният вятър освен, че беше докарал мътна вода, но и я беше изстудил малко. Това обаче ми беше предимство. Рибите се държаха близо до повърхността, където водата беше малко по-топла. Това ми е първото хубаво дърпане тази година. Пуснах дръжката на харпуна и го последвах. Гмурнах тихо да не плаша рибите. По кордата проследих и рибата. Не беше уцелена добре и трябваше да внимавам. Успях да хвана стрелата и да събера двата края на въжето. Така издърпах харпуна по към камъните. Притеглих бавно въжето и я притиснах към гърдите. Първата беше добра. Куканът е на буя. Той е малко преди мен на пътеката, но само там ставаше да го наблюдавам и него добре. Леко се понасям и закачвам рибата на кукана.
Пак заставам на позиция с едното око във водата едното над нея. Вече се усещам и че съм малко по-спокоен имам рибка за вечеря и денят почна да се прояснява. Точно си седя с тези мисли в главата и от някъде се появява и слънчице. Приказка. Силуетите така много по-добре се различава. Е и рибите ме виждат добре огрят и се стряскан, но лъч надежда. Последва завиране в дупка за избор на позиция. Краката ми са свити. Тялото и то, лакътя и той само харпунът изправен. Минават някакви силуети, но ги стряскам и не мога да си избера. Чакам идват и други. Изстрел и пропуск. Нещо рибите са нервни. Движат се бързо. И само им дай миг на съмнение и обръщат в мътното.
Дали буят ги плаши или пък нещо друго. Поставил съм другарка, но не до мен или пред мен а зад мен. Тази позиция избрах за проба. След като намерих пътеката я поставих на пътеката. Рибите малко се дръпнаха., но и слънцето направи това. Хвърлям един поглед към колата. Гледам чичка седнал и си маха краката над водата. Дърпам другарката назад, да не му гледа краката. Да де, но пак другите са дръпнати. Сменям си и аз позицията. На второто гмуркане пак минават. Една минава от там дето сочи и стрелата. Изстрел и нов лупинг. Пак с подръпване. Този път нещо по-бързо се понесох и успях да я натисна на дъното. Пресекох пътеката на път към буя. Вече са две. Доволен, но все още тревожен поглеждам към колата. После към рибите. Изстрелите са малко назад. Рибите са бързи. Докато и видиш носа и се е показала опашката. Окото не е свикнало на толкова бързи. Вземем и кукана с мен да ги привлича или поне да не ги плаши. Викам си на третата ще плувам до колата да и видя номера.
След няколко празни гмуркания решавам да погледна от долу Гмуркам и притихвам.
Гледам как над мен минават рибки, не от тези, които чакам, но гледката е красива. Появяват се и едни бели кореми аха един по-добър- Я да пробвам от долу на горе. Рибите се движат на зиг зак, като къси змии. Третата е на кукана. Кукана. Кукана.
Е бързата работа срам за майстора. Та като се знам какъв съм за малко да загубя рибите. Въжето с което бях вързал тръбичката на кукана се беше развързало.
Третата беше на кукана, но другите две не. Стояха на въжето му. Тук дойде ред на покупката. Имал съм и други подобни моменти та въобще не се замислих. Сложих рибките в торбата мрежичка.
Вече имах три рибки за всеки по една. Поглед към колата и там спокойствия. Нашата останала сама. Ако е станало нещо вече е станало. Това ми помогна да се успокоя допълнително и взех да чакам нещо по- добро.

Дори пак успях да го почувствам онова раздишване, като сливане. Ти си част от всяка капка около теб и с това си част от всичко. Гмуркането не е гмуркане а вход към друга вселена. Само миг и мислете се преобръщат. Виждам змия. Какво прави там където искам да залегна. Не е змия а една огромна морска игла. При тях женската снася яйцата си в торбичка на корема на мъжкия и той се грижи опазването на малките.
Май въобще престанах да мисля за рибите а съм се заоглеждал. Тогава от нищото идват едни големи риби. Просто знам, че ще ги стресна, да но и знам, че ще обиколят. Един силует се появява. Нечакам или по-скоро пръста инстиктивно натиска спусъка.
Е това дръпваме чакам. Направо ще ти изстръгне харпуна. Отслабва. Дали се е скъсало.
Реко подръпвам и харпуна тръгва. Пак. През това време успявам да си вземаа въздух.
Вече не мисля за пътеката а само как да постъпя. Още нямам голям опит с големите, но миналата година имам няколко урока.
Успях да стигна до стрелата и да видя къде е уцелена рибата. Почти по средата, на място, което ми даваше доста надежда, че ще се справя. Поразходихме се малко насам натам почаках я да се умори и след това с две три движения издърпах кордата и я улових. Беше най-добрата ми този сезон.
Часът беше към 4.30
Казах си още няколко гмуркания и край. Минаваха доста риби, но вече имаше и повечко хора да ми махат с крака а рибите с опашки. Повечето все ми се струваха
Малки имах един пропуск и една от долу. Доволно почистих един камък се измъкнах от водата. Благодарих, че успя да прочисти лошите чувства от мед и да ми даде своят дар.
Преоблякох се на бързо, че имах и задачки да върша. Светофарите започнаха да се появяват и аз неусетно се пренесох пак в другият свят.

444.JPG (156.63 KiB) Преглеждано 1837 пъти

[rikitikitavi]

Днес влязах за два часа. Повърхността се е избистрила и е вижда на далеч. Надолу сравнително мътно. Рибите вървяха на границата бистро мътно. Наложи се да стрелям от повърхността към преминаващите риби. Четири изстрела и четири рибки. После взех да се ровя из мътното. Там два изстрела с два.пропуска. два пъти ме валя порой и рибата се пръскаше. На два пъти минаха и кефали ама не можах да си взема. Мина и един заблуден сафрид.

[baretata]

Абе и аз преслушах Ной, за два часа гмуркане, видях 3-4 пасажа с риби. Само веднъж стрелях, видимостта долу метър и нещо, горе 4-5 метра. Рибата я няма.

[rikitikitavi]

Незнам да ти кажа дали я има рибата. Забелязвам различно поведение и различни по силует риби на различните буни. На едното място рибите вървят на малки групи че и по двойки и са с издути кореми. На друго място са на огромни пасажи ама с хлътнали кореми. Отделно и на различните места се държат в различно време и. ..си спазват часа гадовете. Забелязвам и някак си е притеснена рибата. Тръгни па се върни. И при това без да е обезпокоена. Дали щото все е на повърхноста или щото делфин има не знам. Тази година виждам много пасажи по които не сварвам да натисна спусъка.

[baretata]

Малко рибки от днес.

[rikitikitavi]

youtube]yM-iYoR09wU[/youtube]

Море мечта. И бистро и рибно
. За мое съжаление камерата много пречи на тази си позиция. За сметка на това клиповете са супер.Засега махам камерата. Смятам да я сложа вече в запас докато измисля нещо ново за стойка.
Приятно гледане и. ..не трошете мониторите

[boqn_belchev]

Вчера от Варна

[rikitikitavi]

Днес изследвах (без да искам де)влиянието на бурята с гръмотевици над кефаловите риби.
Час преди да се разрази бурята движение никакво. Кьорава риба няма.
Пет минути след започване на гръмотевиците рибата тръгна. В самата буря и в проливния дъжд рибите се движеха основно на повърхнотния слой. Никакво притеснение на пасажите както от светкавиците(виждат се идеално като си под водата) така и от изсипващия се потоп. Може да се каже, че рибите почват да се движат по-бавно и се плашат по -малко. Мъжкарите кефали си обикалят по всички хоризонти. Двайсет минути след началото на потопа в морето влиза кал и нищо се на види.

Пп аз си взех едно хубаво кефалче и една платеринка.
2пп ако може избягвайте да сте във водата за риба в такова време

[boqn_belchev]

това е завършеното пак благодарение на Ники


Гмуркане с Кеф-ка



Та вчера пак така сутринта жената стана рано, че имаше задачи после се прибра ние още спим. Оправихме се на бързо багажите и газ към Варна карах бързо но не безразсъдно. Ники се обади бил на шкембе с Иво. Направил го боцман. той се е представил добре.


ПРез деня дъщерята на рожден ден на пиратски кораб. Аз се разходих доволно по морска гара.
След обяд, когато слънцето вече премина се паркирахме на Буната на Траката.
Там ми се стори най-добре хем е ниско и колата е до теб. Хем има плаж и заведение.
Пробвахме да ловим рибки с въдица. За стръв хванах няколко скаридки. Детето и то се опита и хвана една, но си изцапа дрешката. Добре , че мама беше до заведението, че не ни видя. Хванахме кучка и чучолинка. Жената дойде по едно време и като ме гледа, колко жално изглеждам вика.
Е хайде влизай, че после още по тегаво ще стане.
Ми не чаках втора покана.
нарамих нещата и към водата. Имах и компанийка. Още не съм я кръстил, но май ще е Кеф-ка. Две седмици става се занимавам с различни неща. Чета по форуми преглеждам темите и клиповете на Ники. Обикалям разни магазини и т.н.
Почнах с ПВС от рекламни табели минах праз дърво и накрая фибран.
Дървото най-много време ми отне около 4ч., че нямах много инструменти.
Летва 4м. 25мм -5лв
Нарязана на парчета по50см.
Залепих с лепило три парчета. От първият кефал имах свален профил- тялото на вестник. Прекопирах го на дървото и започнах да оформям. Ножовката тъпа пилата пари триона в колата. Та докато се върна жената трудничко се получаваше. После с триона по-лесно я оформих и с пилата я загладих.
Малко плоска от страни и коремчето можеше да се уголеми, но придоби форма.
Боите са бяла сива и черна по 5 лв. 3бр. + една сив грунд.
Пръсках вечер на вън , че в къщи много мирише после.
Добавих и малко молив тук таме. Дървената още не съм я топил. Иска ми се някакъв лак да и сложа и тогава Толкова труд съм вложил.

С ПНЦто по лесно се работи, но нали го правих на бързо после запълвах дупки с лепило. Пак пила и шкурка. Там имах и ремонт на перката, че на прототипа се счупи. Идеята пак е от Ники.
Фибрана най-лесно се обработва, но допуснах грешка. Не чета. Лепилото хем го лепи хем го разяжда. Ще пробвам с лепило за фибран. Жената има при монтаж на една табела 4 седмици ми стоя на един нокът и не се отлепи.
Още не са напълно готови и затова не смея да ги покажа та ползвам само тази с ПВЦ и първите ми впечатления са добри. Рибите поне я виждат. Гумюшите и платерините се плашат кефалите не се отъркват, но се оглеждат. Увите обаче направо я обожават. Събират се и не помръдват. Само когато идват други рибки ме уведомяват.


Вчера прегледа на оборудването се състоя в смяна на линията на 75 та. Ремонт на тежестите за крака и малко оцветих жълто петно рисувах люспи и перки на ПВЦто-Кефка
Та погледах как се държи.
Малко бързичко минават покрай нея и я заобикалят.
Стрелях по една платерина, но пропуснах. При зареждането на харпуна се

отлепи държача за линията на главата. Предвидливо съм с два харпуна.
Точно взех другият и гледам едни хубави рибки ми обикалят компанията. Минават на скорост на около два метра от нея и по на вътре. Пробвах да ги чакам по-на страни но и там минават на далеко. Има колеги рибари на буната и може за това така да се държат.
После при едно гмуркане един кеф мина с двеста
След две три гмуркания легнах в подножието на компанията на средна дълбочина.
Дойдоха от горе и се завъртяха избрах си най-добрата. първо не можах да я взема на прицел, но после за миг и се намести.
Изстрел.
С три дължини съм тук и кефа на хубавото дърпане е на мах
Гледам кефа, малко не добре ударен стрелата преминала малко под страничната перка.
Сърцето вече бие лудо.
Остава само да го хвана.
Държа дръжката а той на дъното.
успях да се гмурна и да хвана стрелата.
държа стрелата и пуснах харпуна.
рибата опъва здраво едричка е.
Раздишах.
Видях, че все иска да се отправи на дъното
Пуснах стрелата и го оставих да полегне.
Понесох се след него.
Успях да го натисна в дъното и да го хвана здраво.
Сърцето вече беше на мах
Събрах стрелата и въжето и изплувах.
Отправих се към буя. Там с помощта на стрелата от другият харпун го освободих и благодарих.
Вече дори си мислех да излизам, да оставя спомена за по-дълго, но останах да наблюдавам компанията.
После я преместих на дъното. Там също ги събираше, но повечето бяха платерини.
Взех една и реших да приключвам.
Последно време все последните гмуркания ги правя без харпун.
Почти винаги виждам риби.
По спокоен съм и явно рибите разбират това и идват.
Този път направо ме наобиколиха все хубави имаше и половинки.
Полюбувах им се и излязох. Нека да пораснат.
Та както Ники казва 90% от успешният лов е работа в къщи.
Благодаря!

7.jpg (147.4 KiB) Преглеждано 1561 пъти

6.jpg (163.51 KiB) Преглеждано 1561 пъти

5.jpg (169.18 KiB) Преглеждано 1561 пъти

4.jpg (56.32 KiB) Преглеждано 1561 пъти

3.jpg (123.51 KiB) Преглеждано 1561 пъти

2.jpg (123.53 KiB) Преглеждано 1561 пъти

1.jpg (133.2 KiB) Преглеждано 1561 пъти

[rikitikitavi]

Гмуркане в потопа.
Тъкмо ще влизам в морето и едни черни облаци надничат над баира. На буната баба и дядо англичани. Снимат ме ама ги предупреждавам за дъжда и бабата насмита дядото и се изнасят. На мен един дъжд няма какво толкова да ми намокри. Влизам и. ..мътно. Отврат. Виждам си половината ръка. Малко по надолу е по бистро ама е осезаемо студено. Шанс за платерини много малък ама мога да извикам някой влюбен кефал. Залагам "Платеринка". Почвам да дебна около нея и нищо не минава. На раздишването се усеща един задух и очакване. Чувството е. .тревожно. На дъното мътилката ту се засилва ту се отдръпва. Нема риби. Почвам да обикалям. Никъде нищо няма. За сметка на това има раздвижване по небето. Облаците започват да ме обикалят. Галата изчезва изведнъж. Над брега е надвиснал още по черен облак. Почва да се виждат стени от дъжд около Варна. Започват и гръмотевиците. Отведнъж. Уж са слаби ама някак си обещаващи са. Леко избистря и отново почвам да търся какво има по дъното. Пак няма нищо. Решавам да си ходя ама...много наблизо почват да се чуват пустите му гръмотевици. С мокрия неопрен и металния харпун да се разхождам по голата буна....няма да стане. Остава да почакам. Около мен трещят гръмотевици. Светкавици цепят цялото небе. Махнах маската, подпрях се на един камък и се оставих на момента. Малко е странно усещането. Леко е и притеснително.  Ама някак си. ..трябва да съм тук. Такова нещо се вижда и усеща веднъж. Морето кипва. Излизат едни странни остри вълни. Удрят ме странно в гърдите заедно с ударите на сърцето ми. Само аз и морето сме. Единни. Слагам пак маската. Гмуркам се без да виря плавници. Подпирам се на един камък и наблюдавам светкавиците. Страхотно е. Апнеята ми се удължи. Аз се чувствах намясто. Мина пасаж с платеринки. Взех тази която мерих. С риба съм. Пак се гмурнах. Дъжда започна да барабани. С всяка секунда се усилваше и усилваше. Гръмотевиците допълваха ритъма, а светкавиците съвсем на място осветяваха подводната сцена. Още няколко гмуркания направих. Виждаха се пасажи с дребни платерини. Замъти.Пак си отидох на камъка . Наслаждавах се на изсипващия се потоп. На кипналото море. На момента. Изведнъж виждам как забързан кефал за малко да ме блъсне в корема. Чак не вярвам на очите си. Започвам отново да се гмуркам. Намирам малко по-бистро място в дълбокото. Залагам там мюрето. На второ гмуркане забелязвам голям кефал идващ от дълбокото. Застава точно зад Платеринка и  и замира. Миг два три. Всеки момент ще избяга. Стрелям под корема на мюрето и улучвам. Кеф. Излизам и под пороя обработвам рибата. Отново съм на дъното. Някакво усещане за очакване се усеща. Изведнъж от дясно започва сянка черна да се предвижва. Сякаш нещо морето захлупва. С всяка секунда тъмната сянка ме доближава. Въздуха ми свършва. На повърхността боклуци, треви и клони. И кална вода. Разбирам,че имам секунди да си намеря Платеринка. На дъното е тъмна чертнота. Объркал съм камъните. С два завоя намирам целта си. Засилвам се изподводата и излизам на скорост пред тетраподите. Без да забавям се изстрелвям във въздуха и кацам на един тетрапод. Баш кат тюлен. Браво на мене.  Не можах да разпоря неопрена. От там бързичко леви десни към колата. Задаваше се нова вълна черни облаци с гръмотевици. Стигнах колата. Благодарих за чудното преживяване.
А за вечеря имах това

[boqn_belchev]

Рибите са направо нарисувани от художник

[карид]

За сметка на това има раздвижване по небето. Облаците започват да ме обикалят. Галата изчезва изведнъж. Над брега е надвиснал още по черен облак. Почва да се виждат стени от дъжд около Варна. Започват и гръмотевиците. Отведнъж. Уж са слаби ама някак си обещаващи са...

Страхотно преживяване и още по-страхотен разказ! Благодаря!

[boqn_belchev]

Ето какво се получи за сега

3.jpg (207.04 KiB) Преглеждано 1506 пъти

2.jpg (240.37 KiB) Преглеждано 1506 пъти

1.jpg (261.64 KiB) Преглеждано 1506 пъти