Нещата от живота.

[australia]

Бог да прости клетите души на жертвите от село Бисер .
Поредното доказателство за това колко сме безпомощни пред силата на природата

Нека помогнем кой с каквото и както може

[tolio_pm]

Такъв е живота:
http://radiomilena.com/news/%D0%B1%D0%B ... %84-18776/
Ей,у въпросната кръчма"Перла" бачках три лета като глаДен готвач преди да ме "грабнат" баниците,днес видях Вано и Тинчето(шефа и шефката)-мъка

[boqn_belchev]

Здравейте!

Първо искам да благодаря на всички за времето, което сте отделили да споделите отита, знанията, уменията и всички останали неща.
Незнам дали темата е подходяща, но ще се престраша и аз да опиша няколко преживявания.


Здравейте!
От много време се каня да напиша някой друг ред, за миговете прекарани под и над водата.
Още от много малък, при първите ми докосвания до чудесата на подводният свят бях запленен от красотата, на морето ни. Едно лято преди много години родителите ми решиха да ме кръстят, като казаха, че след това ще мога да плувам. Аз с нетърпение дочаках края на ритуала и срещата с морето. Не помня дали е било още същия ден или това, че пътя за морето в град Каварна минава точно покрай църквата, в която бях кръстен и това ми е напомнило, за обещанието. На плажа точно пред вече бившият ресторант „Чайка” има едно мостче. Първото нещо, което направих е да скоча от моста....
Това беше първото ми самостоятелно „гмуркане” под вода... още същото лято се научих да плувам.
Последваха много лета в забавления и игри в морето. Скачахме от тетраподите на буната вадехме миди (тогава рапаните бяха екзотика) правехме си копия от макари в които прекарвахме електрод с ластик и ловяхме попчета.
Лятото на трети за четвърти клас не си спомням много добре как точно стана и кой ни събра на морската база в града, започнахме да караме малки платноходки клас Оптимист. Учехме се на разни възли, какви видове платна има, как се поставят лати за да стоят изпънати платната, къде се поставя шверта и за какво служи, как да приведем платноходките във вода, как се прави поворот и се управлява Оптимист . Играехме гоненица и се разхождахме из залива от сутрин до вечер. Чувствахме се много горди с нашите малки платноходки и благородно завиждахме на по-големите батковци с техните Кадети и Финки ,пред които нашите Оптимисти изглеждаха като орехови черупки. Управлявахме Оптимисти и бяхме оптимисти ,че и ние някои ден ще управляваме по-големи класове платноходки.
Летата се нижеха едно след друго. Морската база я бяха затворили забавленията и игрите отстъпваха място на помощ на родителите, на баби и дядовци на село,на разкопки по нос Чиракман и нос Калиакра, на бригади по полето, но винаги сърцето е било на морето.
Помня как влизахме с баща ми с гумената лодка в морето за попчета, как веднъж на Дуранкулак точно на излизане една вълна обърна лодката и улова се върна в морето. Помня как хващахме попчета в дупките между гредите на дървения мост в Каварна и как веднъж хванах толкова голямо попче, че пролуката между дъските се беше оказала малка и се наложи да сляза по траверсите, за да го взема.
Спомням си и първото гмуркане на нос Калиакра. Тогава още можеше да се слиза до подножието на самия нос. Татко и чичо носеха гумената лодка по стръмната пътечка, която се спускаше от върха на носа и стигаше до онова място, до което според легендата за Калиакра са се хвърлили четиридесетте девойки. Пътечката свършваше само на няколко крачки от морето и точно там се образуваше защитен от ветровете закътан малък пристан. По скалите още си личаха пробитите дупки за закрепване на лодките.
Слънцето беше високо в небето, морето изглеждаше спокойно, водата топла и бистра. Бях само с маска, нямах нито шнорхел нито плавници и точно тогава се случи онова което ме кара да се връщам отново и отново в морето, което и до днес не спира да ме привлича да се гмуркам под вода... Откри ми се един нов свят, една безкрайна приказка. Имаше толкова много интересни неща, толкова различни, че просто само човек, който се е докоснал до магията на подводното царство може да си представи това вълшебство. Водата беше кристална, слънчевите лъчи я пронизваха и създаваха впечатление, че хиляди стрели-изтъкани от златни нишки са я пронизали и искат да проникнат колкото е възможно по-дълбоко за да осветлят този чуден свят. Най-ярки спомени са ми останали от огромните крабове, който видях. Приличаха ми на същински исполини, които кротко си похапваха от приличащите на гора водорасли по камъните.

[boqn_belchev]

<

Изминаха много години преди да се върна на познатото място. Бяхме аз, брат ми ,колегата Миро и още един приятел Краси с неговата лодка. Искахме да влезем рано понеже Краси имал работа и около обяд трябваше да излезем. Събрахме се сутринта на Болата. Краси малко закъсня, каза че си е свършил задачите и може да поостанем по-дълго. Натоварихме лодката с три сака оборудване за гмуркане, харпуни
въдици ние четиримата и потеглихме.
Когато влязохме поразпитахме двама трима познати, който бяха влезнали преди нас дали има риба. Отговориха ни, че дава слабо сафрид. Тогава решихме да разделим излета на две. Първата част да се гмуркаме, а след това да ловим с въдиците.
Отново бях на познатото място но романтиката вече беше изчезнала или по скоро всичко се беше променило. Мястото си беше също толкова красиво, само че Аз вече не бях онова малко момче, а голям мъж с неопрен и харпун. Помня, че ми отне много време да облека неопрена, да наместя колана с тежестите да си оправя маската и много други неща. Може би беше минало около час преди да видя риба, по-която така и не стрелях понеже беше много далеч. Видях и доста заргани но и те не ме допуснаха да ги приближа. Времето беше започнало да се разваря и се канеше да завали.Още при първите капки се събрахме около лодката. Брат ми беше останал в лодката а ние тримата бяхме във водата. Краси хвана въжето на лодката и я задърпа на буксир към пещерата, която се намира точно под ресторанта на нос Калиакра, ние се опитвахме да му помогнем като бутаме, но аз повече изоставах от колкото да бутам. През това време беше почнало да вали и то доста силно. Подслонихме се в пещерата и Краси успя да завърже лодката за едни скали, не след дълго пристигна и още една лодка за която също имаше място. Направихме и разбор кой какво е видял и отстрелял. Краси една прилична платерина, Миро един зарган а аз геврек. Останахме в пещерата около час докато отмине дъжда, след което се появи слънце сякаш въобще не беше валяло.
Гмуркахме още около час без някакъв успех. В лодката след като свалихме неопрените за всеки от нас имаше място колкото са му големи обувките. Миро беше отпред на носа, брат ми на единия борд, аз на другия, а Краси с единият крак беше стъпил в лодката, а другият беше подпрял на коляно, на борда. Беше преминало обяд и след гмуркането бяхме огладнели, но нали нямаше да стоим много и не си бяхме взели нищо за хапване. Само Краси носеше солети, които ни се сториха като гала обяд.
Помня, че духаше източен вятър. Направихме няколко проби, къде дава по-добре сафрида и капитана избра на около 100 метра точно срещу носа. Краси изравняваше лодката с нос Калиакра и я оставяше на дрейф. Течението ни отнасяше на запад. Почнахме улова. В началото беше много трудно нямаше никакво място в лодката и много неудобно се откачаха рибите от чепаретата, но за сметка на това се нижеха по 4-5 рибки. После влязохме в ритъм и така за няколко часа хванахме доста прилично количество риба. Беше изминал един чудесен ден, наслаждавахме се на красивите гледки радвахме се на всяка уловена риба, изкарахме чудесно и дори не подозирахме, че сме предизвикали „пожар”. Когато тръгнахме да излизаме слънцето вече клонеше към залез. При преминаването ни от източната страна на носа стана още по тъмно и, когато слязохме на брега беше почти тъмно. Всички с изключение на Краси си бяхме оставили телефоните в колите, но на него му падна батерията. Когато подредихме багажа и си погледнах телефона имах 43 неприети повиквания. Какво се беше случило? Когато близките са почнали да ни звънят как сме и не сме отговаряли от началото не са се притеснили много, но после са почнали да се търсят едни други. Стигнали са и до хората, които питахме дали има риба. Те са им отговорили че са ни видели да влизаме но не и да излизаме тогава е започнал да гори „пожара”....... и така до 43 неприети разговора. Какви поуки ми останаха от този ден :
Да нося зареден телефон
Да не увещавам, че ще се прибирам рано
Да вземам само най-необходимото оборудване
Да не стоя на носа на лодката.
Да нося винаги нещо за хапване и пийване.
.

[boqn_belchev]

National geographic

Беше края на лятото, бях си взел отпуск. Двамата с жена ми отидохме да се гмуркаме на Болата. Паркирахме колата на дясната буна облякохме неопрените взехме оборудването и се потопихме във водата. Вълните спирани от нос Калиакра и буната концентрират хранителни вещества за морските обитатели. Струпването на риба се дължи и на това, че водите наоколо при разбиването си в скалите обогатяват морската вода на кислород. Това, както и факта, че носа се явява голяма преграда за мигриращите риби, а скалите около него са дом на много и различни морски същества е предпоставка да се насладим на разнообразни сцени от морския живот.
Точно в началото на буната от външната страна към морето, където започва нос Калиакра на около 2 метра дълбочина, станахме свидетели на първите пасажи от риба. Бяха около стотина илари, които си похапваха в плиткото и при появата ни се разпръснаха, но след малко отново се появиха сребърните им тела. Малко по-напред влязохме в една малка пещера дълбочината на водата бе около 1.30 а свода се намираше на 2-3 метра. Оказа се, че имаме много интересна компания. Под водата, имаше двойка раци, които се боричкаха нещо. Над нас имаше двойка гълъби, на които пещерата беше дом. Останахме 10-15 минути направихме си по някоя друга снимка и продължихме напред. След известно време попаднахме на огромен пасаж от барбуна. Рибите бяха на около 4-5 м дълбочина, движеха се на около 50см над дъното успоредно на брега и приличаха на река от сребърно-червеникава маса. Пасажа преминаваше в продължение на 10тина минути и след като му се насладихме започнахме да разглеждаме живота между скалите откъснали се вероятно от ерозията или от земетресенията през годините. Там просто кипеше. Имаше толкова много и различни риби, че просто не успявахме да откъснем поглед. Огромни пасажи от пясъчни риби изпълваха цялото пространство от дъното до повърхността, най-обичам да се гмурна в средата на пасажа заобиколен от стотици хиляди риби да постоя малко и да усетя чувството сякаш летя в космоса заобиколен от хиляди звезди.
Имаше и много от обичайните обитатели на плитките крайбрежни води от групи морски кучки до големи струпвания на любопитни зеленушки, които буквално се блъснаха в стъклата на маските явно с цел да разберат кой сме ние и какво правим, че ги обезпокояваме. Видяхме също и много пасажи от илария в по-плитките води, които не ни обръщаха много внимание, а сякаш бързаха да се нахранят.
В същото време събирахме по-едрите рапани. Оглеждахме се, за места с по-едри миди, който да запомним и на връщане да напълним гагама. Аз се надяваш и да зърна по-едри представители на морските риби. Бях се озовал на една голяма каменна плоча, на 1.5м под повърхността на водата. От ръба на плочата до дъното бяха около 4-5 метра. Самата скала имаше формата на куб, аз бях на повърхността и забелязах 7-8 тъмни силуета на около 3-4 метра под мен, които в това време похапваха и не ме усетиха. Свалих харпуна от бодиборда, който ползвам за буй, заредих го и започнах да обмислям как да направя засадата. Върнах се малко назад, така че да използвам ръба на куба за прикритие, гмурнах се до дъното и започнах да се предвижвам бавно. Надявах се рибите да са все още там. Достигнах до мястото, на което ги бях видял, гледах нагоре, но не ги виждах и тъй като въздуха ми свършваше изплувах бавно на горе. Точно си поех въздух и забелязах, че малко по-напред има вертикална цепнатина в скалата, която не стига до дъното, а свършва в стъпало и рибите пасяха на това стъпало и затова не съм ги видял, но и те не ме бяха видели. Прицелих се в една от рибите, която беше на по-високо и стрелата нямаше да се забие в скалата, стрелях и видях как стрелата продължава. В първия момент си помислих, че съм пропуснал, но после забелязах как рибата започна да се мята на въжето. Гмурнах се след нея, за да я уловя, но тя ми се изплъзна от ръкавиците. Още веднъж се опитах да я притисна в дъното, но пак ми се изплъзна, а вече ми свършваше и въздуха опитах и трети път. Точно, когато си помислих, че съм успял рибата са откъсна от въжето и се скри във водораслите по дъното. Съжалявах, че не съм успял да я взема, а още повече, че щеше да умре така ранена. Повъртях се още малко с надеждата да я открия, но за съжаление не успях. Реших да потърся подходящо място за засада и да опитам да уловя някоя риба. Открих един камък, който стърчеше на метър над пясъчното дъно на около 5 м дълбочина и около 3-4 м от друга група скали, ми осигуряваше добро прикритие. Гмурнах се и зачаках зад камъка с лице по посоката, от която бях забелязал да идва рибата. Чудеса Тогава видях такава картина, че само по телевизионните екрани съм гледал подобни! Точно срещу мен се задаваше огромен пасаж от малък сафрид-граца . Стотици риби, дори долавях шума от преминаването им, които незнам защо ми напомняше за свистенето на куршуми. Точно беше преминал и се зададе друг още по интересен пасаж от малки чернокопчета които се движеха със зигзаг образни движения и преследваха сафрида, а сребърните им тела се отразяваха от слънцето. Звукът от преминаването беше по-различен и приличаше по-скоро на барабанене на едри капки дъжд по повърхността на морето. Почти при всяко гмуркане попадах на подобни гледки, като се добавиха и барбуни и по-рядко преминаващи платерини (от който успях да отстрелям и закача на кукана 2бр.). Мислех си, че такива гледки има само по телевизията и бях благодарен, че присъствах на тази.
От време на време поглеждах и към плиткото, където жена ми се радваше на изобилието на риби в плиткото. Тя беше с късия неопрен, който е по-скоро за сърфисти а не за гмуркане. Може би бяха изминали два, три часа от както бяхме влезли и вече и беше станало студено. Започнахме бавно да се връщаме, а аз будалата къде се заплеснах, въобще не забелязах кога е достигнала до буната. Започнах да се озъртам и притеснявам. Така 2-3 минути, които ми се сториха цяла вечност. Забелязах я, на 30-40м от мен, между камъните на буната да се опитва да излезе. Незнам от къде се бяха взели и вълни, но доста се изплаших. Зарязах всичко и започнах да плувам колкото мога. Когато пристигнах и помагах да излезе беше много измръзнала и ядосана, а и малко уплашена. Какъв глупак бях само не мога да опиша уплахата, колко много я обичах и как бях допуснал да я оставя да излиза сама. <

[boqn_belchev]

Какви поуки ми останаха от този ден :

Да не забравяме колко опасно може да е морето във всеки един момент, колкото и красиво да ни се струва Нито една риба или преживяване не са по-важни от нас самите.
Предварително да уговаряме пътя, начина на влизане и излизане.
По-възможност да сме добре оборудвани и подготвени (Да носим буйове).

[boqn_belchev]

Лавракът


На следващият ден отново бяхме на Болата. Този път, бяхме взели гумената лодка и се надявахме да половим малко риба. Духаше силен вятър от сушата към морето с посока североизток. Високите червени скали предпазваха морето от поривите на вятъра и морската повърхност покрай тях беше съвсем леко набраздена, но навътре в морето се образуваха бели зайчета.
Бяхме спрели на лявата буна. Свалихме оборудването от колата и решихме първо да натоварим лодката и така да влезем във водата. Миналата година от силните вълни един панел от конструкцията на буната, се беше преместил и осигуряваше по удобно място за влизане. Без да се заобикаля буната. В момента, в които стъпих във водата усетих как хиляди иглички се забиват в крака ми и моментално го извадих. Не бях очаквал нещо такова. Предният ден, като се гмуркахме водата беше много топла, а днес ледено студена.
Силният вятър от сушата беше закарал топлия горен воден пласт навътре в морето, а на негово място от дълбочина беше дошъл ледено студен. Като се огледах забелязах, че няма никого от плажа във водата, а рибарите пускат грип в залива. Много често при такава рязка промяна в температурата на водата, големи пасажи от риба влизат в мрежите на рибарите. Бях решил да се погмуркам, но ледената вода ме отказа. Остана ни само риболова от лодка.
Настанихме се колкото е удобно в лодката взехме въдиците и сложихме чепаретата, и започнахме да ловим. Не смеех да влезна много на вътре понеже бяхме само на гребла, а вятъра не беше никак слаб. Нали и предния ден бяхме видели, че рибата е на плиткото. В началото пробвахме пред големите скали в ляво от буната, после се преместихме в залива след Болата, но и там нямаше нищо. Накрая решихме да отидем там, където се гмуркахме предния ден. Разстоянието не бе никак малко за малка гумена лодка на гребла може би около километър. По средата на пътя трябваше да пресечем място, което не беше защитено от вятъра. Това беше просеката между двете буни, а вятърът движещ се по долината между двата склона усилваше своя порив и набраздяваше морето. Попаднахме на попътен вятър, само че ни отнасяше навътре, а не в желаната посока. Вече не мислехме да ловим риба, а само как да излезем. Само този, които е гребал с гумена лодка срещу течението на река или срещу вятъра в морето може да разбере за какво става въпрос. Гребе, гребеш но стоиш на едно място или дори се връщаш назад. Само малко да се отпуснеш и всичките усилия, които си вложил преди това се стопяват. След като разбрах, че не напредваме реших отново да потърся защитата на буната. Така попаднахме на по-спокойни води и излязохме на брега. Остана ни една много приятна разходка без нито една уловена риба.
Подпряхме лодката на буната, малко да поизсъхне от солената вода и отидохме да видим каква риба са изкарали рибарите. Имаше може би около 40 каси, с едра барбуна. Някои хора я наричат царска риба поради това, че има само една централна кост и дори царя когато е яде не би могъл да се задави, а и има много добри вкусови качества. Жалко, че тази риба при нас не е много оценена и се изкупува на по 2-3 лв. В Гърция е 5-6 пъти по-скъпа, но и по-едра и се счита за деликатес.
Докато аз се бях загледал в касите с риба жена ми чула как на буната едно дете казвало, че има някаква умряла риба във водата и дойде да ми каже. Погледнах и в действителност на около 20-30 метра от буната имаше някаква риба на повърхността на водата. Незнам дали ми се стори, че рибата помръдна или това беше от вълните. Имаше и чайки в небето, като си помислих, че ако рибата е мъртва те щяха да си похапват доволно. Без да се замислям повече взех лодката както беше подпряна на буната хвърлих греблата вътре. Казах на жена ми, че влизам пренесох лодката през просеката на буната хвърлих лодката във водата скочех в нея сложих греблата и започнах да греба. Незнам колко съм гребал но жена ми разказва, че лодката не се е докосвала до водата. Когато доближих рибата забелязах, че е много голяма, не бях виждал преди това толкова голяма морска риба. Малко ме достраша, да не я изплаша не виждах да е ранена. Адреналина ми се беше покачил и досега още не мога да разбера как точно стана. Бях се доближил до рибата тя леко помръдна и застана на една страна аз успях да си прекарам едната ръка под корема и, и да си плъзна пръстите в хрилете и, а с другата ръка я прегърнах и я прехвърлих в лодката. Беше голям лаврак. Сърцето ми биеше до пръсване, рибата беше в лодката, а аз се чудех как да я задържа и да я изкарам на брега. Знаех как понякога по-едрите риби доста се борят, дори след като са изкарани на брега или са влезли в лодката. В лодката бяхме аз, лавракът и двете гребла. В първият момент, си помислих да изкарам греблото и да ударя рибата. Видях, че едното гребло вече се е изплъзнало от лодката, защото в бързината не го бях завързал. Тогава забелязах въжето, което бях завързал за носа на лодката взех го и го прекарах през хрилете на рибата.. Лавракът има гръбна перка с много шипове. В борбата да го завържа шиповете бяха пробили надуваемото дъно и един от бордовете на лодката и тя беше започнала да спада. С помощта на едното гребло достигнах другото, което не се бе отдалечило много. Така вече с две гребла и завързана риба имах по-голям шанс. Стиснах рибата между ходилата на краката ми и започнах да греба. Реших да не излизам там от където бях влязъл, а да обиколя буната и да изляза зад буната, понеже ме беше страх да не изтърва рибата. Трябваше да влезна малко по-навътре защото имаше рибари, които хвърляха въдици от буната. Не мога да опиша адреналина, които изпитвах. Краката ми трепереха, незнам дали от това, че стисках рибата и забелязах как по кракът ми се стича кръв или от студената вода, а може би и това, че лодката спадаше и в нея беше най-голямата риба която съм улавял някога. Дори си мислех ако тръгне да потъва лодката да отвържа въжето, което всъщност беше един сезал и така колкото и да е студена водата да доплувам с рибата до брега. Не се стигна до там и дори лодката можеше да издържи и още. Когато излязох на брега се събраха много хора. Всички искаха да видят това чудовище, което все още беше живо. Един от търговците на риба дори предложи да го купи, но ние отказахме защото такава риба се пада веднъж в живота и не бива други да и се наслаждават а само най-близките и приятелите. Аз бях много радостен и щастлив, че успях да хвана с ръце тази прекрасна риба. Благодарен съм на момчето което видя рибата, на жена ми, че дойде да ми каже, благодаря и за това, че успях да се докосна до такава прекрасна риба.
Няколко дни след това прочетох, че лавракът предпочита топлите води. Стана ми странно какво се беше случило,но като прочетох из нета и в разговори с приятели, това се е случвало и преди, когато рязко се промени температурата на водата.

[boqn_belchev]

41159_1331929472141_1648166330_758920_4723233_n[1].jpg (89.6 KiB) Преглеждано 727 пъти

[boqn_belchev]

45585_1331922311962_1648166330_758910_4216703_n[1].jpg (78.6 KiB) Преглеждано 727 пъти

[boqn_belchev]

46615_1331921831950_1648166330_758909_2478454_n[1].jpg (76.96 KiB) Преглеждано 727 пъти

[Диканаров]

Добре дошъл Бояне! Не изчезвай! Пиши! Много са хубави спомените ти!

[boqn_belchev]

Благодаря! Останах приятно изненадан и се радвам, че ти(ако позволяваш, да ти пиша на ти-от доста време влизам често във форума, но до сега само четях.)харесва.

[С.Върбанов]

Супер преживявания Боби . С радост ще чета всичко написано от теб . Поздрави .

[Jack Daniels]

Е това е работа, и харпун и въдица да имаш, а накрая с ръце да хванеш лаврак

[boqn_belchev]

Jack, виж за това не се бях замислел до сега. Наистина беше голям късмет.