МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Форум на Клуб Балканка. Всичко свързано с клуба, беседи, организации и мероприятия.

Модератор: Кърцата

lusienn
и господ не е толокова добър
и господ не е толокова добър
Мнения: 12406
Регистриран на: пон фев 18, 2008 9:54 pm

Re: МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Мнениеот lusienn » чет сеп 01, 2016 7:06 pm

IMG_20160831_141910.jpg


Не ходя често,но да си сложа и мойта риба в темата.

Стандартен размер,но с красива окраска.

Бяха 2 риби в един плитък участък,метнах зад
Тях и едната последва воблера,леко подръпнах и
Му налетя.
Реката е в режим хвани пусни до 2018 г.

IMG_20160831_141630.jpg


Тук я хванах,само че ми удари на половин метър от мен,виждах цялото представление на захода и атаката в края пред очите си,в спокойна вода.
Тя е пак там и расте.

IMG_20160831_121326.jpg




IMG_20160831_183515.jpg
:D Мир любов и щастие за всички

Риболовци.

Re: МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Реклама



lusienn
и господ не е толокова добър
и господ не е толокова добър
Мнения: 12406
Регистриран на: пон фев 18, 2008 9:54 pm

Re: МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Мнениеот lusienn » пет сеп 02, 2016 12:50 pm

Направил съм и видео набързо,да не я мъча.



И пусната но стресирана,ще се оправи и расте голяма,да се размножава с другата която видях с нея.



За тая година,приключвам с тая река,догодина лятото ще намина на проверка.
:D Мир любов и щастие за всички

Риболовци.

Потребителски аватар
Paviljon
вече хвърля и на тежко
вече хвърля и на тежко
Мнения: 274
Регистриран на: пон апр 04, 2011 9:21 am
Местоположение: на реката !!!
Контакти:

Re: МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Мнениеот Paviljon » чет мар 23, 2017 1:39 am

Привет колеги,

Днес на световния ден на водата се понесох командировка из страната. Логично се предполага, че и риболовните такъми заеха достойно място в багажника на колата. Вчера си поднових и риболовния билет. Беше изтекъл преди месец и нова бумага зае достойно място в джоба на елека.

Времето днес повече от приятно. След тези дълги студове, които прекарахме, днес ми се видя направо лято. Бях се заканил да видя вече щъркел и наистина видях един, който се беше заел да стяга лятната къща, подреждайки клечка след клечка. Малко ли ветрове са минали през гнездото му, докато го е нямало. Значи мартениците слизат от ръката...
Поприключих със служебните ангажименти и веднага се насочих към един поток, който набелязах по картата още предишния ден. Не знаех какво да очаквам. Важното беше, че ще се разходя за 2 часа и ще тренирам кастинги в опит да уловя и аз най-сетне пъстърва през новия сезон. Всеки се е разписал. Единствено аз съм без риба. То разбира се не бях и ходил, освен за 1 час на 01.02.2017 г.
Паркирах колата и като нинджа за миг вече бях преобразен в рибар :mrgreen: Въдицата в ръка, кепът на гърба и фотоапарата също. Слънцето печеше толкова приятно, че само да се излегнеш на тревата и да събираш пареща светлина.

Реката беше перфектна, бистра, студена.
Изображение

Тук там се мяркаха и ручейници, които се разхождаха и се оглеждаха да не ги забележи някоя пъстърва. Първи замятания, успешно подаване, придвижване на примамката след вихрещата се хала водата, но без резултат. Няма да е за първи път да не сe хване риба, но тези мисли ги оставих на заден план. Воблери, блесни летяха на поразия под клони, на близко и далеч. По-бърза проводка, бавна, насечена и няма риба или индикация за такава. На едно място се наврях сред още неразлистили се шипки. На поредното замятане блесната се закачи в по-дебело стъбло на къпина, а аз тъкмо се засилвам за изстрел и се чу онзи звук, на който не знаеш как да реагираш. Чу се ПРАС и въдицата се счупи на две :o Не върха, а цели 50 см липсваха. Парче със 5 водача висеше, а на мен ми увисна ченето. В ръката остана по-дългата част на въдицата с още 4 водача на нея. И сега какво??? Беше минал само половин час от началото на "дългия" двучасов риболов преди да се стъмни. Дори не можах и да извикам от яд. Гледах и не може да повярвам, че такава стабилна пръчка ще се счупи. Толкова риби са я огъвали, а тук една къпина ме прекърши...

Казах си "МАЙНАТА МУ". Продължавам да ловя със счупена пръчка.

Счупеното парче сложих в уста и продължих да замятам блесната. Е доста по-трудно е, но все пак се справях някак си. Поне да си довърша риболова. Даже сменях и примамки, но не се индикираше риба... Стигнах до един дълъг бързей, който набираше дълбочина в единия си край. Водата се премяташе сред паважа от малки и големи камъни по дъното. Нагазих с ботушите (все още не съм със сандали :mrgreen: ) до коляно и запратих блесната наляво надясно. На едно от прибиранията достатъчно стегнатата пръчка, заради липсата на по-мекия връх се друсна и усетих РИБА, не рибка. Натисна силно навътре и взе и да развива. Очите отново :shock: се уголемиха. Пъстървата направи подскок. Беше красива охранена балканка, едър калибър. Не й се излизаше на сушата и даваше стабилен отпор. Но аз със счупената пръчка бях все едно с кривак. Свалих кепа, като самурайски меч и успях да я гребна. Докато я наблюдавах по време на борбата как се хвърляше във въздуха се молех само да не се откачи. Целият се разстреперих.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Много наситен в окраската младеж, който беше напръскан с червени точки и по самата опашка. Няколко сантиметра го деляха от 50 см. Такова вълнение ме обхвана, че едвам държах апарата с едната ръка, а с другата рибата. Няколко снимки и обратно във водата. Изстреля се като торпила навътре в дълбокото :mrgreen: А душата сияеше от радост макар и с разтреперани крайници и учестено сърцебиене.

Усмивката на лицето беше такава
Изображение

Направих нови опити за улов на друга пъстърва, но единствено тази се поблазни да се качи на родеото. А си мисля дали и съдбата не ме дари с тази красива риба. Счупена въдица и въпреки това тя се справи с достоен противник. Преди мнооого години назад (миналото хилядолетие дори), когато един ден отново ми се счупи въдицата в ръце, по-късно през деня хванах хубав шаран :)

Та мисълта ми е, че ни би трябвало това да се превръща в правило, но в такива моменти като днешния ме кара да се замисля.

В оставащото малко време друга риба не хванах. Полюбувах се на природата, залязващото слънце и на няколко мига докато правех поредните снимки.

Изображение

Изображение

Изображение

Равносметката за деня:
- видян щъркел. Свалих мартениците
- счупена въдица
- уловена и върната обратно 1 риба, със запомняща се спортсменска борба
- видян таралеж, който ме изпрати от реката
- активност на рибите. Клоняща в долните граници въпреки еднократния улов.

Следващият път повече.

p.s. В интерес на истината доста свикнах със замятането с потрошения такъм. Сега да мисля как ще я оправям, че ми е скъп подарък от любим човек. И още не знае за случилото се.

Поздрави и наслука
Клуб по спортен риболов "Балканка"
http://www.balkanka.bg" onclick="window.open(this.href);return false;
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg" onclick="window.open(this.href);return false;

lozzy.68
сериозен играч
сериозен играч
Мнения: 1398
Регистриран на: ср сеп 18, 2013 6:33 pm

Re: МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Мнениеот lozzy.68 » чет мар 23, 2017 8:47 pm

Страхотен репортаж ,качествено фото и много адреналин,така виждам нещата,аз!Благодарим за насладата,много слука и повече красиви мигове,Колега!!! :fishing1: :drinkers:

Потребителски аватар
Paviljon
вече хвърля и на тежко
вече хвърля и на тежко
Мнения: 274
Регистриран на: пон апр 04, 2011 9:21 am
Местоположение: на реката !!!
Контакти:

Re: МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Мнениеот Paviljon » вт мар 28, 2017 9:52 pm

Здравейте младежи,

Благодаря колега. Радвам се, че споделената наслада е достигнала и до други хора.

Последният риболов протече под знака на прекършената ми въдица. Така и продължи и следващите два дни, когато успях да открадна общо 2 - 3 часа преди мрак да покрие всичко около мен. Жалко, че не бяха сменили часовото време още предходната седмица. Можеше да имам още час на разположение.

На 23.03 служебните ангажименти клоняха към своя край. Бях набелязал един планински поток, който последно посетих преди близо година. Беше време за проверка на нивото на водата и на планинските петнисти обитатели в него. Колкото повече наближавах до реката, толкова вълнението се покачваше, а сърцето биеше все по-учестено. Паркирах и за няма и няколко минути вече бях в нова осанка :mrgreen: Кепът и фотоапаратът на гърба, а в ръце си държах по-късата вече пръчка, заради премеждието от предишния ден. Закичих блесна MEPS 2-ри номер с предварително премачкани контри и се спуснах към реката. А тя една красива и притегателна :) От красивото лъкатушене, което помнех от миналата година не беше останала и следа. Пред мен се спускаше огромна маса вода идваща от топящият се сняг. Все пак и навън беше доста положителна температурата.

Изображение

Изображение

Изображение

Мислите ми да се прехвърлям от време на време на отсрещния бряг и оттам да замятам бяха опровергани. Не ми се и плуваше след принудителното скъсяване дължината на пръчката. Да си призная честно замятането беше лесно, но не и воденето на въртящото се парче метал. Замятах косо на течението в перспективните места, но силната пролетна вода бързо отнасяше всичко подадено. Все пак можах да презентирам на няколко перспективни места още в началото примамката. Водата на допир беше доста студена, да не кажа ледена и не бях голям оптимист в откриването на планинската петниста красавица. На една място обаче ми се стори, че на няколко пъти блесната беше леко атакувана от привидна сянка. Да не си помислите, че е била огромна пъстърва. НЕ. Беше на мерна риба, от често улавяните. Пробвах още няколко пъти, но нъц. Преместих се на следващото перспективно място и ситуацията се повтори. Но, този път рибата беше уловена :mrgreen:

Изображение

Красива мерна девойка, която след снимка веднага пое обратно в бързата вода. Значи са там рибите. Само малко повече упорство трябва. Е наистина трябваше, защото следващия един час преди да се стъмни единствено преследвания отразявах и вяли удари, но то при тази вода си беше и цяло изпитание. Спускащата се маса така се завихряше на места, други обгръщаше с вълните си, а мен полъхът на пропукващата пролет изпълваше цялото ми същество. Времето летеше като бясно както винаги. Кога погледнах малката стрелка на часовника и тя вече беше направила пълен оборот. Направих още няколко кадъра на това приказно красиво място и потеглих. Бях доволен, че планината ме допусна до себе си и беше запазила планинските си обитатели на място. В друг сгоден момент ще пробвам отново. Дано само нивото на водата да е по-нормално.

Ето още няколко снимки

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Следващият ден протече като предходните. Служебни ангажименти, път, работа, път, отново работа и накрая час и половина повей от планински поток. Бях решил да пробвам на предварително набелязана река, НО количеството вода, което се изпречи бързо ме отказа. Не бях сигурен дали и с лодка щях да се справя, та реших да не пробвам и с въдица. Отворих отново картата и започнах да шаря по сините линии на една от страниците на сгъваемия атлас. Забодох поглед на една неизвестна за мен река. Отправих се натам и стигнах в крайна сметка. Вода също имаше, но определено не беше стихия. Водата кристална и как само подскачаше от камък на камък и вир във вир. Образуваше се система от скачени съдове.

Изображение

Изображение

Изображение

Набързо се приведох в риболовна готовност и се разшетах с блеснарката във водната шир. Местата страхотни. Вплитащи се корени на крайбрежните дървета, които се извиваха причудливо и се скриваха в поредния вир, черпещи живителна сила от планинската вода. В тази причудлива вода трябваше и балкански пъстърви да има, но нещо ми убягваха :( Може и рибари с не добри сърца да са минали преди мен и да са угасили живота сред движещата се вода. Гледах тези мисли да ги изхвърля от съзнанието си. Стигнах до място, където нямаше как да продължа напред, освен през самата река, но пред мен дълбок вир със забързана вода, а от двете страни огромни масиви. Смръщих се, но нещо ме теглеше какво се крие от другата страна на преградата. Дали там пък не се спотайваше някоя и друга риба. Погледнах часовника. Имах още 45 мин от заплануваното време. Шмугнах се в плетеницата от вплетени дървета, храсти, стръмни хлъзгави скали и започнах да се провирам като в състезанието "Сървайвър". Наклонът заплашително стръмен. Запъхтяване, пързаляне, улавяне в съседния клон, но след едно 20 мин достигнах отново реката :mrgreen: Бях се препотил целият. Реката приказка. Успокоих пулса на сърцето и се прицелих в първия вир. Първо замятане и заподскача първият мъник :)

Изображение

а след него и още един :)

Последва веднага пускане на свобода



Реката правеше завой след завой и изключително красива.

Изображение

Изображение

Погледнах часовникът и 15-та минути, които имах на разположение се бяха изнизали :( Отново по обратния път с катерене, падане, ставане, но зареден доволно. Бях попаднал на ново място, което само за миг открехна своите тайни. Със сигурност ще има и друго посещение, а тогава всичко вече ще е покрито с вече свежа зелена пелена :)

Сега остава да съживя пострадалата въдица. Получих няколко предложения и съвети какво да сторя. Оставена е на място, където могат да отремонтират моя такъм. До тогава риболов с ръце :)

Споко. Бъзикам се :)

Поздрави с последния кадър
Изображение
Клуб по спортен риболов "Балканка"
http://www.balkanka.bg" onclick="window.open(this.href);return false;
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg" onclick="window.open(this.href);return false;

desi
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 598
Регистриран на: нед авг 31, 2008 11:59 am

Re: МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Мнениеот desi » нед апр 02, 2017 6:11 pm

Репортажа наистина е магически.

Re: МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Реклама



Потребителски аватар
Paviljon
вече хвърля и на тежко
вече хвърля и на тежко
Мнения: 274
Регистриран на: пон апр 04, 2011 9:21 am
Местоположение: на реката !!!
Контакти:

Re: МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Мнениеот Paviljon » нед апр 09, 2017 10:41 pm

Здравейте младежи,

Миналата седмица пътищата ме отведоха до едно магическо място, на което не бях стъпвал от преди една година. Времето за риболов, което имах беше точно 2,5 ч преди мрак да покрие всичко около мен. Реката я бях набелязал предишния ден. Въпросът беше, че първо служебните ангажименти трябваше да се приключат и чак тогава да се отдам на релакс сред природата... Достигнах до извивките на реката с колата, а в гърдите ми бушуваше сърцето от вълнение. Всеки път, когато се отправям да похвърлям примамките в някой пенлив поток, душата ми е неспокойна и превъзбудена. Още повече, когато мястото е от магичните. Там където ароматът на въздуха е изпъстрен от свежест, водата е кристална и може да се наведеш на отпиеш глътка от живината, в която петнистите красавици плуват на воля. Там където дърветата имат своята история и са извивали снага дълги години, брулени от ветрове и галени от слънцето.

Паркирах колата и с бясна скорост разхвърлях багажника от инвентара, който беше подреден там. Със скоростта на светлината се екипирах за риболов. Фотоапаратът на рамо, кепът отзад, а в ръце със старата ми пръчка (другата е на ремонт и дано да се случат там нещата), която с мнооого риби се е преборила. Приближих се до реката, но не чувах бясното шумене на водата, което преди съм чувал пролетно време. Учудващо нивото не беше голямо, въпреки що годе сравнително топлото време. Е поне течеше поточето :mrgreen: Пролетта се събуждаше и караше дърветата да сменят дрехите с пролетно зелените.

Изображение

Водата чиста, като сълза. Изрових от кутията медна блесна с безконтрена кука, а именно да се нараняват минимално уловените риби, които така или иначе пускам обратно. Както винаги се случва, първите няколко места, на които пробвам, обикновено пасуват. Тоест, риба не се индикира. Аз обаче, тъй като знам каква е ситуацията продължавам към следващите няколко места, където знам, че ще се отчета с риба :mrgreen: И така и става. Закачва се пъргава пъстърва с дължина около нормата, която за моя изненада се оказва американка. Докато извадя фотото и тя решава да се връща обратно в подводната шир. Същото се случи и със следващите две риби, които улових. Докато сваля кепа и рибата обратно. Така или иначе ще я пусна обратно, но поне да я изрисувам с техниката. Реших, че следващата вече ще е фотографисана. След няколко замятания по причудливо създадените от майката природа вирове и устремните им забързвания се закачи и първата балканка, с наситено жълтеникъв корем. Тялото напръскано с ярките червени петънца :)

Изображение

С предварително намокрена ръка я отпратих да се върне на мястото, на което се беше скрила и очаквала поредната трошичка или буболечка, която лъкатушещата вода ще поднесе пред погледа й.

Усмихнах се и закрачих към следващите места. Красота навсякъде. Чуваше се единствено водата, тук там някоя птичка и навсякъде около мен беше тишина. Тишина, която в големия град ни убягва и забравяме за нея. На места, като това, на което бях попаднал за няколко часа си припомняш какво е :)

Ето още няколко места, на които жълтеникаво украсени балканки с червено точкуване се появиха, да напомнят за своето присъствие и да ме предупредят да внимавам къде точно стъпвам.

Изображение

Изображение

Изображение

Снимах само още една от уловените риби. Не е нужно всяка да се среща с "голямото око". Щракнах само още една от обитателките на планинската река, преди да заплува обратно в бързея, от който беше дошла.

Изображение

Денят клонеше към своя край. Двата часа и половина се бях изнизали като миг. Всеки път имам чувството, че времето на реката лети като бясно. Добре, че завъртяхме стрелките с час напред и реално имах час отгоре. В противен случай само 1,5 часа щях да имам на разположение.

Достигнах до място, на което наблюдавах, без те да ме забележат, 4-5 балканки. Полюшкваха се леко и махаха внимателно с опашки в очакване на храна. Проследиха на няколко пъти преминаващата блесна около тях. Размърдваха се, но не се престрашаваха да се засилят със скорост за атака. Следващият път вероятно, може би :)

За малкото време, с което разполагах имах среща с 8 пъстърви: 3 от далечния континент и 5 балкански пъстърви. Всички риби бяха около и малко над нормата. Липсваше трофея, но то всеки път и не може с трофей. Как иначе ще ги оценяваме моментите.

Поздрави и наслука
Изображение
Клуб по спортен риболов "Балканка"
http://www.balkanka.bg" onclick="window.open(this.href);return false;
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg" onclick="window.open(this.href);return false;

Потребителски аватар
Paviljon
вече хвърля и на тежко
вече хвърля и на тежко
Мнения: 274
Регистриран на: пон апр 04, 2011 9:21 am
Местоположение: на реката !!!
Контакти:

Re: МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Мнениеот Paviljon » чет апр 27, 2017 11:39 am

Здравейте колеги,

Вече въдицата е отремонтирана и готова за нови подвизи :mrgreen: Специални благодарности на Мишо Галев от Риболовен свят за съдействието.

Миналата седмица имах на разположение няколко часа да се потопя отново в магията на пъстървовия риболов. Времето се редуваше от силно духащо и на моменти дъждовно, примесено с моменти, когато всичко утихваше и позволяваше риболов.
Засякохме се с колега, също запален спинингист, като мен. Бяхме започнали да се подготвяме за риболов и стремглаво скачахме в риболовните екипи, когато се приближи Лада Нива на ИАРА. Рекохме си "поне контрол има явно". Контролните органи ни погледнаха с усмивка и казаха да внимаваме, че вече е забрана. Репликирахме, че сме за пъстърва. Те отново, казаха да си помислим. Е ние помислихме за части от секундата и решихме, че ще ловим. Помолихме ги да ни проверят, но те отказаха, тъй като още не сме заметнали още на реката. Помолихме ги да ни изчакат и да заметнем след броени минути, но те се отдалечиха без да ни проверят. :mrgreen:

Достигнахме реката, а тя бистра като сълза. Нормално течение.
Изображение

Изображение

Слънцето отсъстваше, но пък беше по-добре това за снимките. Всеки път, когато се приближавам до някоя река и сърцето забива отривисто в гърдите ми. И двамата се подготвихме да "стреляме" с блесни. Куките са или единични или премачкани, за да щадят рибите, които така или иначе се връщат обратно в студената вода. Аз прегазих на отсрещния бряг, а колегата беше от другата страна. Така известно време се редувахме, докато не се засякохме на един и същ бряг. Реката индикираше присъствие на живот :) Уловиха се няколко балкански пъстърви, мерни. Далеч обаче от трофейни. Важното беше, че реката е жива, а това беше най-важното. Усмивката беше на лицето ми и съчетано с красивата природа, удоволствието беше пълно. Отстрани по реката се забелязваха следи от диви животни, които също като нас са доближавали реката, за да отпият от студената вода. А водата нежно се провираше сред камъните, обсипали дъното на реката. На места се забелязваха дълбоки забързани участъци с подмоли отстрани, които са идеално място за укритие на петнистите рибоци.

Ето го и Станката в действие с риба от далечния континент, която бързо беше върната обратно да събира ручейници.

Изображение

Изображение

Придвижвахме се нагоре по реката. Станката беше пред мен. По едно време извика към мен тихо и ми посочи да погледна навътре в един от вировете. Видял голяма риба да се придвижва към мен. Насочих орлов поглед във водната шир, стараейки се да проникна с поглед в дълбочина. Забелязах очертанието на огромна риба :shock:, която беше застанала отстрани на голям потопен камък. Махаше леко с опашка и отваряше и затваряше голяма уста. Това беше риба, определено над 60 см. Изглеждаше доста охранена. Целият се разтреперих от вълнение. Трудно успях да заметна няколко пъти сред плетеницата от надвиснали клони. Рибата не отрази нито блесни, различни видове воблери. Минаваха близо в полезрението й, но не реагираше. То, ако всеки път е реагирала на всяка примамка, вероятно нямаше да е достигнала такива внушителни размери. Друг път ще я пробвам отново, ако все още е там. надявам се тогава апетитът й да е по-голям, защото сега направо отсъстваше.

Потопихме се отново в реката нататък, където уловихме още по някоя друга пъстърва, но те си бяха направо от детската градина в сравнение с митичната риба, която се спотайваше там в дълбокото.

Изображение

Ето и снимка на две от уловените от мен риби. Другите не ги снимах, тъй като бяха със същите размери. Като се нахранят повече ще ги снимам следващия път :mrgreen:

Изображение

И моментът на свобода


Имаше и една дъгова пъстърва, която също пое обратно в хладните води на реката
Изображение

Денят клонеше към своя край, както и риболовът също. Студено течение се изви по реката и бузите и ръцете ни веднага усетиха ледените обятия на времето, което напомняше за зимата. Това са последни симптоми на дългите студени месеци. Пролетта чукаше на вратата и сега дори, когато пиша вън вече е топло и слънчево.

Реката ни изпрати с приятното си шумолене. Оставихме само стъпки по реката, а взехме със себе си приятни спомени.

Изображение

Изображение

Поздрави и наслука
Клуб по спортен риболов "Балканка"
http://www.balkanka.bg" onclick="window.open(this.href);return false;
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg" onclick="window.open(this.href);return false;

Потребителски аватар
Paviljon
вече хвърля и на тежко
вече хвърля и на тежко
Мнения: 274
Регистриран на: пон апр 04, 2011 9:21 am
Местоположение: на реката !!!
Контакти:

Re: МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

Мнениеот Paviljon » пон май 01, 2017 9:17 pm

Здравейте младежи,

Наближаваха няколко почивни дни и още седмица преди това започнах разбъркването на колодата с карти с имена на реки. Падна се река, на която не бях стъпвал от преди година :mrgreen: Значи там ще е. Гледах прогнозата за времето. Изгледите бяха, че ще е облачно с тук там превалявания и гърмежи. Тъй като нямах търпение да се потопя в дебрите на планинската река и да вкуся от ароматите на планината, още първия ден от трите почивни запланувах риболова.

Ставането сутринта беше доста мъчително. В 4 часа не се бяха събудили още и петлите. Изхлузих се от завивката и олюлявайки се започнах приготовленията. Закуска, сандвичи за прехода през деня, екипировката, чантата с фотоапарата. Запалих колата и се изстрелях още по тъмно. Сърцето биеше учестено от вълнение, както всеки път. Приятна музика по пътя и почти никакви коли по пътя. Само аз разчупвах мрака с фаровете на колата. След доста завои по пътя, кривване тук и там се озовах на реката :mrgreen:
Екипирах се за нула време, разпънах въдицата и закачих на края блесна Пантер Мартин Nr.6 с безконтрени куки. Разцветка златиста. Както всеки път на това място имам навика да пробвам на един вир. Нещо, като традиция. Спуснах се сред шубраците и приближих внимателно планувания бързей. Течението на реката освен спускащата се вода носеше във въздуха и свежестта от планината. Вдишвах дълбоко и се опиянявах от чистотата на това приказно местенце, в което тепърва започвах да се потапям. Реката беше с хубаво ниво, бистра. Е малко по-голяма, от колкото очаквах, но си беше прекрасна. Блесната даваше възможност да се гмурка надълбоко въпреки течението, в сравнение с други блесни, които имах в арсенала. В интерес на истината на първото място нямах уловена риба, а винаги там съм откривал. Преместих на следващия бързей и зад една скала се закачи и първата приказно красива балканка. Докато се наглася за снимка и тя махна с опашка и се върна обратно в бързея.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Реката беше от магичните. Там където си сам съм себе си. Чува се единствено шума на спускащата се вода, повеят на вятъра, песента на пролетните птички, които огласяха всичко около мен. Цветовете на гората бяха примесени от наситено свежо зелено и багри на кафеникава шума от края на миналата година. Ароматът на чист въздух беше божествен... Закрачих към следващите места, а те се редуваха едно след друго, от красиви до чудно красиви. Рибите не бяха навсякъде, но се усещаше присъствието им. Наблюдаваха както мен, така и течението на реката, която можеше да донесе някой откъснал се камъка ручейник. Появи се и първата риба, която беше щракната с апарата. Не беше голяма. Казах й най-приятелски да каже на другарите в реката, че риби не прибирам и да не се притесняват. Най-много да се сборим за малко, евентуално снимка и обратно в реката. Първият час и нещо имах само вяли удари, но после, като че ли информацията, която споделих на последната риба даде резултат. Рибите започнаха да се появяват все по-често. Не бяха мъници, но не бяха и огромни.

На ето това място приклекнах в единия край, скрит от овелите се растения и запратих блесната в посока бързея.

Изображение

Още на първото обиране блесната беше атакувана от борбена и силна риба. Подскокна няколко пъти пред мен и тъкмо да я кепчосам и се откачи в краката ми. Знаей си, че не трябва да свалям кепа предварително. Заметнах още веднъж, макар да знаех, че вероятността за повторен удар от друга риба е минимален. Но, имах атака от подобна риба, която сгъна пръчката. Повеждане малко и отново откачане. Куките без контри освобождаваха рибите, а това беше добре, че няма допълнително да се стресират и фотоапарата. Но все пак и танцуваща в очертанията на кепа също бяха желателни.

Продължих нагоре, а спускащата се вода по реката обикаляше ботушите ми и продължаваше надолу към цивилизацията. Аз бях поел към омагьосващите места, които познавах наизуст и към рибите, които преследвах. Една река е още по-магическа, когато е обградена от стари и големи дървета, свидели на много истории, водата е толкова чиста, че когато отпиеш от нея и не можеш да се наситиш на вкуса й, и естествено, когато петнистите обитатели са в нея и махат с опашки, притаени зад някой камък.

Ето малко от красотата на тази българска прелест.

Изображение

Изображение

И разбира се и петнистите младежи, които започнаха да се появяват доста по-често.

Изображение

Изображение

Бърза снимка и обратно в ловните полета.

Не снимах всяка една уловена риба, а и нямаше смисъл. Важното беше, че ги има :mrgreen:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

През деня имах няколко уловени риби около 30 и 30+, които бяха доста охранени и борбени, но за мое съжаление се откачаха преди да достигнат до мен. Поне една за снимка, но уви.

На едно място зад ето тези камъни, които водата прехвърляше без проблем се закачиха пет пъстърви, като най-голямата беше около 30 см. Естествено тя беше една от тези, които тъкмо да я снимам и се разподскача и се шмугна, като светкавица обратно в дълбокото.

Изображение

Поне една от всичките снимах
Изображение

Шеста риба не се обади и затова смених мястото с друго, където разбира се ме очакваха други риби. На едно такова хубава борбена балканка се закачи и се поведохме в спортменска борба. Малко след нея на същото място, тъкмо изваждайки блесната и подсокна във въздуха друга подобна риба, която се опитваше да атакува. Не успя и се гмурна обратно.

Пробвах и с HZLвоблери и на тях се хващаха риби, но повече бях настроен за блесни този ден.

Не се мина разбира се и без падане. Не едно, а няколко. Като на първото централно в коленете на един хлъзгав камък. Още ме боли коляното.

Изображение

Изображение

Изображение

Рибите спрях да ги броя. Доста откачени и доста уловени. Всяка една с предварително намокрена ръка се освобождаваше и връщаше обратно в реката. Снимал съм само част от уловените планински красавици. Другите следващия път.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На едно от последните замятания, преди да поема обратно към колата и към цивилизацията ме натисна хубава риба и посгъна пръчката, но дори и не успях да я видя. Пое обратно в дълбокото, но съм я зопомнил къде е и ще я търся някой друг път.

Времето излетя като лудо. Кога бях на реката и стрелката на часовника беше вече направила толкова много обороти. Как не ми се искаше да свършва този прекрасен ден. Даже и дъждобрана не извадих. Паднаха няколко капки дъжд, които ме почесаха по главата и толкова.

Рамносметката за деня. Доста уловени риби. Спрях да броя бройката, а и не е нужно. Важното беше, че реката е жива и се надявам такава да си остане. Защото жива ли е, има я и магията. А магията може само да се усети само със сърцето, душата и очите, макар, че се опитвам да я запечатам и в редовете написани тук.

Поздрави и наслука

Изображение
Клуб по спортен риболов "Балканка"
http://www.balkanka.bg" onclick="window.open(this.href);return false;
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg" onclick="window.open(this.href);return false;

Още от naRiba.com



Върни се в “Клуб Балканка”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост