Къде се намирам:
naRiba.com
Форум
Относно Сайта РазниДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Модератор: dantho.mihov
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Ех, всички сте се запалили покрай семействата си, майки, бащи и те така - моя баща винаги е бил бракониер, бомби, тоци и т.н.( но преди 50 години ), все още се караме на тая тема с него - никога не ме е водил със себе си. Моя първи риболов беше пък с вуйчо ми от Разград, да ми е жив и здрав, голям рибар е и той и братчедите. Та, да съм била на 7-8 годинки, малкия ми братчед да е бил на 10 , и решихме да ходим с вуйчо с лодката за риба в морето. Бяхме на Златни пясъци на една станция, станахме чинно в 4 сутринта и след малко вече се носехме по вълните с една гумена лодка. Да, ама на мен кат ми прилоша , и като почнах да връщам вечерята през борда...спомням си че много се притесних да не ми се скара вуйча ми че му гоня рибата, а той вика: давай, всичко изкарай, тамън ми правиш подхранка ! Тогава не разбрах какво ми казва, но никога няма да го забравя! Това ми беше риболова в детските години.
От тогава до дърти години ( разбирайте 24 г ) като ми кажеше някой за рибар, си виках че от това по - глупаво занимание няма...да седи някакъв глупак и да къпе някакво си гадно червейче, и да чака ......ДА ЦЪФНАТ НАЛЪМИТЕ! Буквално това ми беше мнението за рибарите, честно.
Та отивам аз през летото на 1996г. на гости на едно приятелче в Казанлък, и на втория ден той ми разправя, че сме щели да ходим на язовира за риба. Полудях, ма съм на гости и трябва да се съобразявам с домакините Стигнахме до гьола, той ми набучи един прът в ръцете, адски тежък,от старите, 5 метра без водачи , закачи ми червейчето , показа ми къде да си опра въдицата и отплете някъде у лево да си риболовства! И аз ща не ща, почнах да се забавлявам хванах си първото костурче, после още едно и още, научих се как да си сменям и червейчетата ( първоначално ме беше много гнус) и те така. Подари ми той едно телескопче в последствие, карбоново 3 м,лекичко като перце ,и като си дойдох в София - ръцете ме сърбяха бре...издебвах всеки един свободен момент да запаля Траби и да се кача на Искъра Веднъж даже качих с Траби 7 човека + едно дете - + въдици, кофи , бири и последния да затвори вратата... Мнооого риба хванахме тогава, после докат ги одера, изпържа, и бях толкова гроги, че не ми се ядеше вече
Е, това е моята история, радвам се че имам такова прекрасно хоби, - релаксирам на 100 % само там, до водата, гледайки глупаво плувката или звънчето и изхвърляйки всички нерви и проблеми там някъде в дълбините на водата.........
От тогава до дърти години ( разбирайте 24 г ) като ми кажеше някой за рибар, си виках че от това по - глупаво занимание няма...да седи някакъв глупак и да къпе някакво си гадно червейче, и да чака ......ДА ЦЪФНАТ НАЛЪМИТЕ! Буквално това ми беше мнението за рибарите, честно.
Та отивам аз през летото на 1996г. на гости на едно приятелче в Казанлък, и на втория ден той ми разправя, че сме щели да ходим на язовира за риба. Полудях, ма съм на гости и трябва да се съобразявам с домакините Стигнахме до гьола, той ми набучи един прът в ръцете, адски тежък,от старите, 5 метра без водачи , закачи ми червейчето , показа ми къде да си опра въдицата и отплете някъде у лево да си риболовства! И аз ща не ща, почнах да се забавлявам хванах си първото костурче, после още едно и още, научих се как да си сменям и червейчетата ( първоначално ме беше много гнус) и те така. Подари ми той едно телескопче в последствие, карбоново 3 м,лекичко като перце ,и като си дойдох в София - ръцете ме сърбяха бре...издебвах всеки един свободен момент да запаля Траби и да се кача на Искъра Веднъж даже качих с Траби 7 човека + едно дете - + въдици, кофи , бири и последния да затвори вратата... Мнооого риба хванахме тогава, после докат ги одера, изпържа, и бях толкова гроги, че не ми се ядеше вече
Е, това е моята история, радвам се че имам такова прекрасно хоби, - релаксирам на 100 % само там, до водата, гледайки глупаво плувката или звънчето и изхвърляйки всички нерви и проблеми там някъде в дълбините на водата.........
-
- сериозен играч
- Мнения: 1745
- Регистриран на: Вто Мар 13, 2007 10:42 am
- Местоположение: Ямбол - София
- Обратна връзка:
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Ей е хубава тема, евала за темата наистина!
Аз също открай време съм бил на "полусъединител" и щом ме изпуснат от поглед - бегом на реката! От съвсем малък, не зная колко годишен съм бил, реката е в сърцето ми.. обожавах да прекарвам времето си край нея. След няколко годинки, вече имайки колело "Балканче" взех да захождам по-настрани, до язовирчето на съседното село - плитко язовирче, бъкано с каракуда - за там имах официално разрешение. Но скритата ми надежда и голяма любов бяха езерата край Тунджа - трите естестжени, а другите три правени за вадене на пясък. В последсвтие са станали препрасно място за лятна прохлада и за съжаление доста млади хлапета са се издавили в тях. Разбира се, беше ми многократно забранявано да ходя там САМ. Братовчед ми, който е с 5 години по-голям от мен беше тарторът - щом съм с него, ядове няма. Той беше доста запален и заедно се подклаждахме още повече. Да, татко ми като млад беше луд по риболова, но с течение на годините проблемите станаха повече, работата също и вече риболовът му е далече... явно и аз от него съм поел тези люспи в душата още от 4-5 годишен.
Минаха години, "балканчето" стана упгрейднато на по-голям байк, носещ гордото име "Украйна" - много кораво колело, перфектно за джунглите около Тунджа. Тогава вече ходих редовно по реката, по старото й корито и по езерата край нея. Тогава се "запознах рибарски" с един възрастен човек, дядо Гошо, благороден и запален рибарин. Той, да е жив и здрав още поне 20 години, ми подкладе огъня още по-силно, научи ме на много рибарски тайни, научи ме и на един прекрасен "занаят - малко силно казано де" - дърворезбарство. Почнах да си правя плувки, оттам и дървни фигурки - голям кеф.
Комшията, чичо Петър, лека му пръст на човека, също ме научи на много тайни - от него смея да кажа научих много за риболова на шаран.
Много са хората, от които съм се учил, но тия мъже, които изброих, са може би с най-голяма заслуга. Така или иначе, за мен няма по-голяма хармония от усещането да си близо до водата, насред красивата природа и зеленина, чувайки птичите песни и препляскванията на рибетата ...
Аз също открай време съм бил на "полусъединител" и щом ме изпуснат от поглед - бегом на реката! От съвсем малък, не зная колко годишен съм бил, реката е в сърцето ми.. обожавах да прекарвам времето си край нея. След няколко годинки, вече имайки колело "Балканче" взех да захождам по-настрани, до язовирчето на съседното село - плитко язовирче, бъкано с каракуда - за там имах официално разрешение. Но скритата ми надежда и голяма любов бяха езерата край Тунджа - трите естестжени, а другите три правени за вадене на пясък. В последсвтие са станали препрасно място за лятна прохлада и за съжаление доста млади хлапета са се издавили в тях. Разбира се, беше ми многократно забранявано да ходя там САМ. Братовчед ми, който е с 5 години по-голям от мен беше тарторът - щом съм с него, ядове няма. Той беше доста запален и заедно се подклаждахме още повече. Да, татко ми като млад беше луд по риболова, но с течение на годините проблемите станаха повече, работата също и вече риболовът му е далече... явно и аз от него съм поел тези люспи в душата още от 4-5 годишен.
Минаха години, "балканчето" стана упгрейднато на по-голям байк, носещ гордото име "Украйна" - много кораво колело, перфектно за джунглите около Тунджа. Тогава вече ходих редовно по реката, по старото й корито и по езерата край нея. Тогава се "запознах рибарски" с един възрастен човек, дядо Гошо, благороден и запален рибарин. Той, да е жив и здрав още поне 20 години, ми подкладе огъня още по-силно, научи ме на много рибарски тайни, научи ме и на един прекрасен "занаят - малко силно казано де" - дърворезбарство. Почнах да си правя плувки, оттам и дървни фигурки - голям кеф.
Комшията, чичо Петър, лека му пръст на човека, също ме научи на много тайни - от него смея да кажа научих много за риболова на шаран.
Много са хората, от които съм се учил, но тия мъже, които изброих, са може би с най-голяма заслуга. Така или иначе, за мен няма по-голяма хармония от усещането да си близо до водата, насред красивата природа и зеленина, чувайки птичите песни и препляскванията на рибетата ...
Истинският рибар е най-вече истински природозащитник, нека мислим за природата!
Риболовен клуб Балканка http://www.balkanka.bg" onclick="window.open(this.href);return false;
Риболовен клуб Балканка http://www.balkanka.bg" onclick="window.open(this.href);return false;
- sapuna
- Модератор
- Мнения: 11750
- Регистриран на: Вто Сеп 06, 2005 1:15 am
- Местоположение: Горна Оряховица
- Обратна връзка:
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Я се включи и в ТАЗИ тема тогава!mita4eto написа:...научи ме и на един прекрасен "занаят - малко силно казано де" - дърворезбарство. Почнах да си правя плувки, оттам и дървни фигурки - голям кеф...
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Помня първия ми опит в риболова и първата ми хваната рибка (уклейче). Бил съм на 5-6 години някъде, на сбора на селото ми (Садовец - на 30-на км от Плевен). Цялата рода яде, пие и се весели, по едно време се завъртя една оса около масата и баща ми я приби с една чаша и каза "Хайде, отиваме за риба". След тези си думи той стана от масата, взе една лескова пръчка от двора, опъна жилка, сложи плувка и оловце и върза кукичка, след което закачи убитата оса Отидохме до баричка, която минава на 50-60 метра от къщата. Докато метнах плувката се потопи и чух баща ми как каза "Дърпай!". Засякох аз ама така, че уклея направо се изстреля от водата и последва голяма радост Това ми беше първият риболов и оттогава е и страстта ми
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Трудно ми е да си спомня как се зарибих,щото от 3 годишен си одам по таа краста,ох природооо
-
- новобранец
- Мнения: 26
- Регистриран на: Съб Юли 11, 2009 1:48 pm
- Местоположение: с.Стряма
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Пра дядо ми,дядо ми,вуичо ми и аз сме рибари... МАНИЯ
-
- разбира нещата
- Мнения: 689
- Регистриран на: Пет Сеп 05, 2008 4:24 pm
- Местоположение: London, гр.Пловдив
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Мен пък никой не ме е въвел в риболова Само веднъж бях ходил с баща ми на Копринка и извадихме една кофа костури и това е. Водата винаги ме е теглила, гиолчета каквото и да е .... Преди 2 години с приятели отидохме на язовир Голям Беглик-адски красиво място, макар и не топ риболовна дестинация... Бях се заредил с всички въдици на баща ми да не би пък да хвана Бяла риба там хахах кои ли ти знае че там има само костур перки и някоя друга пъстърва 7-те дена бяха страхотни.. "риболов" -главно малки костурчета , пиене и купон... От тогава ми е и снимката на Аватара... Аз съм по голямото нещо с дъждобрана а по-малкото моя прител... Не знам как се зарибих толкова но от тогава само РИБА ми е в главата... постоянно се купуват въдици и оборудване -луда работа . Това лято пак бяхме на язовира и пак си изкарахме страхотно... догодина живот и здраве пак
Дай рибо рибо...
Дай рибо рибо...
Който иска намира начин... който не иска намира причина!!!
-
- ще става разбирач
- Мнения: 342
- Регистриран на: Нед Яну 27, 2008 11:14 pm
- Местоположение: Кърджали/Стара Загора
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Ама ,че тема...Като се позамисля. Всичко си дойде с баща ми. Беше 1967г.лятото.Току що се беше обзавел със завидната соц екстра мотопед Балкан 50. Всеки ден ходех да го гледам и даму се радвам. Бях на 9 години.Така един ден ,баща ми ме извика и каза ,че трябва да приготвиме багаж и да ходим на риба. беше вълнуващо. Щях да се возя на мотопед и щях да присъствам на риболов!!! На другата сутрин много ми се спеше.Бееше тъмно ,когато ме събуди тихо и подкани да ставам.Сърцето ми заби от вълнение. Полусънен затътрих краката си навън и при балканчето. Баща ми ме облече със зелена памуклийка да ме пази от вятър ,подаде ми въдиците и .. потеглихме. Заведе ме на река Върбица в района на с. Глухар. Още помня водата. Чиста ,прозрачна а до една голяма скала вир. През стъклената вода се виждаха камъчетата на дъното и множество дребни и по едри рибки.Стоях така и наблюдавах баща ми как лови мрени. Размрънках се и той без да казва нищо скочи и се изгуби в крайбрежен върбалак. Не след дълго дойде с една пръчка и нож в ръката . одяла я, върза парче корда , постави ми едно перо и кука и ....вече бях рибар. Лових помня дребни уклейчета . Но те за мен бяха безценни и огромни по значение.... И оттогава ме владее тази сладка краста. Дай боже всекиму такава!
Христо - наслука на всички
- stoil kolev
- научил се да хвърля
- Мнения: 116
- Регистриран на: Пон Мар 23, 2009 1:17 pm
- Местоположение: svilengrad
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
охх върхът трепне,плувката помръдне а за сърцето да не говорим на 1000оборота .всичко си е отвътре във мен.трима сме ходили с едно колело за риба един бяга друг кара а третия се вози и после обратно и така до обекта
Преди да се надсмееш над другия, помисли за себе си.
- felippemassa
- сериозен играч
- Мнения: 1365
- Регистриран на: Пон Юли 30, 2007 11:28 am
- Местоположение: Варна, морето сините вълни
- Обратна връзка:
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Та и аз да изкажа моята история. Е вярно че това беше преди 2-3 години. Нито баща ми , нито майка ми , нито баба ми нито дядо ми, нито вуйна ми , нито вуйчо ми са рибари . Просто като бях на 7 години ми подариха една от тези въдички които са 7 лв заедно с макара и с плувчица .Та преди 3 години се сетих , че имам една такава и реших да си потърся, не за нещо ами просто с братовчед ми си играехме в двора на рибари . Е така и така не можах да я намеря. Един ден колега на баща ми дойде да вземе една бутилка вино от нас След като разбрах, че отива на риба ми се искаше и аз да отида да вида , що за нещо е риболова. Е от тогава болестта почна да се развива изключително бързо, докато не стигна до стадия, вкойто съм сега- Изперкал , вманиачен риболовец. Вярвайте ми ,че преди да съм пуснал компютъра, вече съм във форума. Наслука
-
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 237
- Регистриран на: Сря Ное 04, 2009 10:18 pm
- Местоположение: Варна
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
моя първи път за които се сещам беше на язовир "засмяново" бях хванал едно бяло амурче да съм бил някаде на 10
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
При мен баща ми е виновен за тази болест преди около 8 години за първи път отидохме на риба бях на около 7 години.
Отиваме на един язовир до гр.Хасково на име Сивата вода там той ми издяла една дрянова пръчка върза и корда сложи плувка сложи някакви топченца тогава не знаех че това са улова сложи кука закачи ми червейче и се разболях Когато ми купи първата въдица в комплект с макара пъта беше Шекспит,макарата беше Дам все още ги пазя и не смятам да ги продавам или подарявам това ми е най-ценният такъм,сега ей ма на спинингист
и от тогава на всеки 2-ва дена му задавам въпроса,кога ще ходим на риба писнало му е от мен но той си е виновен той ме разболя.
Това е моята история.
Поздрави и наслука.
Отиваме на един язовир до гр.Хасково на име Сивата вода там той ми издяла една дрянова пръчка върза и корда сложи плувка сложи някакви топченца тогава не знаех че това са улова сложи кука закачи ми червейче и се разболях Когато ми купи първата въдица в комплект с макара пъта беше Шекспит,макарата беше Дам все още ги пазя и не смятам да ги продавам или подарявам това ми е най-ценният такъм,сега ей ма на спинингист
и от тогава на всеки 2-ва дена му задавам въпроса,кога ще ходим на риба писнало му е от мен но той си е виновен той ме разболя.
Това е моята история.
Поздрави и наслука.
- Paublo_Eskobar
- Модератор
- Мнения: 3794
- Регистриран на: Вто Ное 20, 2007 8:05 pm
- Местоположение: София
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Всичко започна когато бях на 4-5 годинки,имахме виличка близо до село Дондуково р.Дунав гр.Лом ,прекрасно място пълно с риби,дори и в барите покрай селцето.Кой е виновен за болеста ми,е дядо ми,винаги ме водеше по различни местенца да ме учи да ловя рибоци.Ама бабата продаде къщето и от тогава не съм стъпвал по тези земи.Винаги се сещам за първото ходене на Струма,едва преди 2 години с днешна дата я видях отново.
Размятаха се пръчки,а рибата в язовите беше много,даже досадна.Оказа се че не само дядо разбира от риболов,след подаръка на баща ми директен 5м на дам 270гр,бях на седмото небе.Ловях с него линове на Негован,скубах папури,мачках хляб с някви есенции,абе класика.Както някой беше казал,риболова почва и свърва с директен телескоп.Общо взето виновника е дядо ми и баща ми,много им разбираха на рибоците,ама вече не ходят за риба,но са оставили неква следа.Да са живи и здрави.
Размятаха се пръчки,а рибата в язовите беше много,даже досадна.Оказа се че не само дядо разбира от риболов,след подаръка на баща ми директен 5м на дам 270гр,бях на седмото небе.Ловях с него линове на Негован,скубах папури,мачках хляб с някви есенции,абе класика.Както някой беше казал,риболова почва и свърва с директен телескоп.Общо взето виновника е дядо ми и баща ми,много им разбираха на рибоците,ама вече не ходят за риба,но са оставили неква следа.Да са живи и здрави.
Последно промяна от Paublo_Eskobar на Сря Юни 09, 2010 1:10 am, променено общо 1 път.
Този който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново!
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Общо взето споделям мнението на един колега че това се предава по наследство макар баща ми и майка ми да не са стъпвали на гьол със мен, то виж дядовците ми и двамата са били рибари. Първия ми риболов е на река Вит естествено с дядо ми, а първата ми риба е таранка. Спомням си го като вчера и по някога ходя на местата за риболов, на които ме е водил само заради спомените. Ех като дим в комина! Всяко лято докато дядо ме бе сред нас ходих на село за да ловим риба и да ме учи не само на рибарлък но и на мн други неща. Първата ми риба която улових със собственоръчно подготвени такъми бе кленче. После се почна Дъбник, Искър, Вит с приятели почти през цялото лято. А щях да пропусна прадядо ми който също бе рибар ме научи и да плета срекмета сакове занаят който не съм практикувал но не ми е в излишък. Имах известно прекъсване с хобито но смятам да наваксам бързо и тоя форум ми помага.
скобара е риба проклета
- stoil kolev
- научил се да хвърля
- Мнения: 116
- Регистриран на: Пон Мар 23, 2009 1:17 pm
- Местоположение: svilengrad
Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
предполагам че знаеш за серкметата, че са забранени за риболовpojara28 написа:Общо взето споделям мнението на един колега че това се предава по наследство макар баща ми и майка ми да не са стъпвали на гьол със мен, то виж дядовците ми и двамата са били рибари. Първия ми риболов е на река Вит естествено с дядо ми, а първата ми риба е таранка. Спомням си го като вчера и по някога ходя на местата за риболов, на които ме е водил само заради спомените. Ех като дим в комина! Всяко лято докато дядо ме бе сред нас ходих на село за да ловим риба и да ме учи не само на рибарлък но и на мн други неща. Първата ми риба която улових със собственоръчно подготвени такъми бе кленче. После се почна Дъбник, Искър, Вит с приятели почти през цялото лято. А щях да пропусна прадядо ми който също бе рибар ме научи и да плета срекмета сакове занаят който не съм практикувал но не ми е в излишък. Имах известно прекъсване с хобито но смятам да наваксам бързо и тоя форум ми помага.
Преди да се надсмееш над другия, помисли за себе си.