Държава ли сме?

[GODzillata]

Ивчо, верно скучаеш в Софето май?

Виж темата за сбирките на софийската група и иди се запознай с колегите.

[mr.washinkton]

Момчета, много е лошо положението в БГ, каквито и патриоти и родолюбци да сме рано или късно се стига до въпроса за изхранването. Не за живота, А за изхранването, защото ние освен за храната и елементарни житейски разходи като ток и вода пари не даваме, не защото не искаме ,а защото нямаме , и нямаме възможност да ги изкараме защото няма къде да ги изкараме. По голяма част от българското население живее в оскъдица и мизерия.
Не виждам държавата като институция никъде, особено по малките градове и села, на всякъде е мизерия, цигани ходят като отрепки навсякъде( като в един италиански филм " ГРОЗНИ, МРЪСНИ И ЗЛИ') , колкото и да са бедни общините и да няма пари за градоустройство поне може да се изчисти и подреди. Безхаберие, пълно безхаберие от страна на държавата като институций и държавни служители, може да има и изключения ,и се надявам да има.
Не е въпроса дали ще вземеш част рибата която си хванал, а дали ще и дадеш възможност да се възпроизведе, да се спазват елементарни закони, и да има някой който да ни накара да ги спазваме.
Пресен случай от днес, бях за риба на р.Искър, в района на село Староселци Плевенско, за около 3 часа група от 10-на мангала непосредствено до селото прекара над 10 каруци прясно отрязани дърва с диаметър над 50см. Подадох сигнал на 112 защото не знам на горското, много бързо ми приеха сигнала даже със съмнение дали изобщо записаха нещо. Дали е имало проверка не знам, но това е действителноста , някой плаща за кубик дърва 70-80лв, мангалите се греят без пари .

[dantho.mihov]

Малко сгреши колега. Продават ги по минимум 30 лв на каруца.Хем бизнес, хем и помощите им си вървят.

[dantho.mihov]

Сетих се за поста на Vid от предната страница в отговор на Иво до като го четях : http://dnes.dir.bg/news/razhdaemost-mal ... 47422?nt=9

[koko6oko]

Aбе който може да се устрои навън да заминава, хич да не се чуди.Риболова там ти доставя удоволствие от всякъде,е ако не е любител само на чувалите де.Хората приветливи любезни,тук всеки втори те гледа като диво животно .Днес отива на фитнес, и поздравявам един мен в съблекалнята без да го познавам,оня изръмжа нещо нечленоразделно Кое му е хубаво в бг, аз поне не виждам..да събираме стотинки с смс за да лекуваме децата си ли.. и още по зле става.Айде здраве и късмет колеги, в нашата весела държава.

[С.Върбанов]

[youtube1]<object width="420" height="315"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/01JUJYK5ALQ?ve ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/01JUJYK5ALQ?version=3&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" width="420" height="315" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

[mr.washinkton]

С надежда се връщам по тези земи,
където роден съм и с радост живял.
Тук споменът свиден у мене гърми,
убива душата ми с гняв и без жал.

Гнездо до балкана е свило селце,
забравено днес от властта и от Бог,
разруха и смърт са пред мен налице,
селцето превърнали в грозен, див слог.

Отляво балканът - огромен, красив,
отдясно полето - зелената шир,
селцето умряло и аз полужив,
в средата на този забравен всемир.

Дворове и къщи сред бурени спят,
тревата превзела е църква, мегдан,
училище, гробища, дето лежат
и мама, и тате, и чакат Иван.

Завърна се блудният син от гурбет.
Сега съм богат, имам много пари,
но бих предпочел да съм беден поет,
назад да се върна минутка дори.

Да видя селото с живота му здрав,
училище пълно със смях и деца
и селяни, селянки с гордия нрав,
които широко разтварят сърца.

Да чуя скърбящ или радостен глас,
как мъртъв изпращат и срещат живот,
как гайда пищи и кавал в ранен час
умилно ме буди да лея пак пот.

Окъпан в росата, да срещна зора.
Наблизо да чуя познат хлопатар
и шепотът скъп на добрата гора,
и свирката драга на вятъра стар.

Да чуя как в църквата попът чете,
как в кръчмата пее последен бедняк,
да видя на пейка жена как плете,
как пада прилежно над къщите мрак.

Как млада девойка и момък вървят
ръка за ръка подир скромни мечти,
звездите над тях как примигват, не спят,
луна от сребро как припряно блести.

Да гледам как мама софрата реди
с усмивката блага и образа мил,
как тате на стола смирено седи,
в шетнята на мама как поглед е впил.

Стоя аз на гроба им, кротнал в треви,
до мене тъгува вековен чинар,
с листата си скръбни слова той мълви,
на мама и тате единствен другар.

Внезапно дочух отдалеч тропот тих,
до гроба изприпка красива сърна,
в душата ми плаче горещ, тъжен стих:
ЗАВЪРНА СЕ КЪСНО СИНЪТ У ДОМА!



Много тъжно, но и много истинско.