РЕЗУЛТАТИ ОТ СВТОВНОТО ПО БЛЕСНА - АЛГОНКИН - 3-5 ЮНИ

[Cougar]

Свтовните, обикновенно са безинтересна работа. Дават ти класацията с броя наказателни точки за всеки, а ти ходи и се сещай какво е ставало и ставало ли е нещо. Но важното е да видиш поне кой е присъствал.

Световното което ще предам тук, беше от по-друг характер и имаше своите изненади които го правят достойно за преразкаване.

==============================================
Алгонкин е най-известния и голям провинциален парк в Онтарио. Това е една обширна област във вътрешността на която няма нищо друго освен езера, блата, мочурища и бавно течащи потоци от черна вода (заради богата на желязо почва). Местността е насечена от каменисти ридове и на места потоците правят и водопади. За рибарите това е място за улов на едър размер сивен. Сивенът е най-желаната риба в Канада. Никой рибар няма да ти каже къде лови сивен даже и тези които са среден размер (18-23см). Риби над 25см се считат едри. Интереса към тази риба за мен и до сега е необясним, но със сигурност тя обитава доста чисти места и води.

Тръгването ни към мястото на "състезанието" беше в четвъртък вечерта. Пътя беше над 4часа при средна скорост 100км/част. Бяхме в близост до парка към 9 вечерта и по пътя започнаха да изникват табели предупреждаващи за пресичане на лосове. Преди дни пикапа на мъжа на моя колежка бе станал на куп старо желязо след като той се бе натресъл с подобна скорост в белоопашат елен. Не исках и да си представям какво би......., та намалих на 80км/ч, а на места и по-бавно. Скоро се разбра че предпазливостта не е излишна. С периферното си зрение мярнах лос в ляво от мен, спрях колата , обърнах я и се върнахме да погледаме животното. То бе много близо до нас в едно тресавище и пасеше трева напараво от блатото.
Бе прекалено тъмно за снимки и не сме правили опити.

Нощта прекарахме в лагер сред борове на брега на езеро, където опъваш палатка и имаш място с пейка, огнище и в близост безупречна тоалетна и душове.

На другата сутрин още в 5 бяхме на крак и потеглихме към изходната точка от която трябваше да тръгнем с кануто. Това бе друго езеро. Сега вече бяхме на чер път който беше съвсем равен, без дупки из него. Питър беше споделил че съпругата му се била притеснила от приказки на хора за мечки, но той бе категоричен че човек никога не ги вижда. Той самия не бил виждал при никое от многото си идвания такова животно.

Скоро обаче, за всеобща изненада и объркване видяхме нещо черно точно пред нас на пътя. Първо мислех че е някакъв голям знак, но скоро стана ясно че нещото е огромен чер мечок. Когато тръгна към гората профила му бе широк като на крава. На 100-на метра по-надолу отново мярнахме нещо черно - нова мечка, която също избяга в гъсталака но поне я видяхме по отблизо.

Излишно е да казвам че вече се чудехме дали да слизаме от колата, камо ли да ходим по пътеки из вътрешността на парка.


Кану не съм ползвал преди, но с греблото бях достатъчно добър и отплувахме. Забелязахме че ще имаме "малък" проблем с черните мухи и комарите наоколо. Напръскахме се с спрей против тях, но се оказа че в предвид количествата, нишо не помага.



Питър бе идвал тук преди. След 15 мин на езерото обаче се оказа че няма и представа в коя посока да гребем, а нямахме и карта. Това доведе до злощастно лутане от над 1 час след като поехме в друга посока.

На един от островите в езерото забелязахме млада двойка, които за шастие имаха и карта. Те бяха от Норф Бей, доста далече от тук. Скоро се оказа че и те са избрали да вървят към същите езера като нас, но имаха доста амбициозна програма. Това че ги видяхме на практика помогна и на тях, защото бяха решили да тръгнат в грешна посока. Като хвърлих поглед на картата ориентирах и нас и тях.



След това беше пак гребане от няколко километра и после носене на кануто на гръб по една стръмна каменсита пътека до по-горното езеро. От горното езеро пак гребане от 6-7 километра и накрая слава богу успяхме да намерим мястото си за нощувка. Вече беше станало 3 часа след обяд и след като разпънахме палатката решихме да половим малко из езерото.



Резултатите бяха почти нулеви. Извадих един едър костур а Питър не хвана нищо. Решихме да пробваме малката река която се влива в езерото и по която щяхме да тръгваме утре към по-горното езеро. Тук хванахме по някое и друго дребно сивенче. Върнахме се направо премазани от деня и Питър заспа още в 8ч.



Аз ползвах един кремвирш за да хвана някакъв дребосък и да заложа дънни въдици през нощта. Това се оказа лесна работа и към 9ч. въдиците бяха във водата, вързани с въжета за близки дървета, не толкова заради рибите колкото заради някой бобър който може да се оплете. В 9:30 и аз бях легнал, а към 10ч веще констатирах че нещо ходи и души около палатката.

Храната я бяхме прибрали на високо и тя бе само консерви които не миришат. Не можех да заспя заради топлото време и комарите, които бяха влязли и в палатката. В 11ч почнах да чувам как консервите ни почват да пада по земята, защото нещото ги събаряше. После чух как животното се мъчи да отвори една кутия сардини. Ако успееше, миризмата щеше да докара и други помагачи и на сутринта щяхме да сме под "окупация".

Време беше да видя дали и Питър следи събитията около лагера. Той бе заспал но се събуди и предпазливо се заоглежда из тъмнината като осветяваше с фенера. Явно не му се излизаше.
Аз взех фенера и след като проучих всеки видим храст излязах навън. Гостът си бе отшъл тихо и загадъчно. Прибрах свалените консерви и ги заключих при бирата в хладилната чанта. Пак легнахме да спим, но не спахме добре а шумовете отвън продължиха.

Освен стъпките около палатката, през ноща се чуваха лунове - мистични блатни птици, чиито гласове могат да бъдат най-сполучливо описани с термина "гласове от отвъдното". Звуците които издават са най-разнообразни, чуват се на огромни разстояния и понякога могат да те побият тръпки от тях.

Следващия ден бе най-важния ден на "шампионата". Грабнахме кануто и въдиците и загребахме из малкия поток нагоре като следвахме криволиченето му, до водопадите. Там носихме кануто около 300м, после пак по потока и после вече 3км носене на глави сред облаци комари и черни мухи. Мъките бяха наистина адски.



Мухите влизаха под ръкавите и крачолите и почваха да хапят а комарите си вършеха тяхната работа на смучене. Ни спрей ни истерични гонения с шапката из въздуха помагаха.

Накрая все пак стигнахме. Беше слънчев ден. И вече бе към 8 часа. тъкмо когато рибата трябва да спре да се храни.

Настроението не беше много приповдигнато но шампионата започна. Аз мятах една клатушка, а Питър избра една въртяща блесна. Претърсихме няколко места на езерото без резултат след което тръгнахме кум едно "добро" според Питър място където той ги бил хващал преди. Скоро констатирахме че неговата блесна не се върти добре и аз му препоръчах една блесна от кутията.

Минути по късно той нададе доволен вик и видях хубавите тонове на лилаво и оранжево на един голям сивен във водата. Секунди по-късно рибата започна да шляпа по повърхността без умора.

Имах кепче и го предложих на Питър но той реши че е по добре аз да извадя рибата. "Загреби я!" викаше той. "Рано е още." виках аз като гледах че сивена въобще не дава признаци на умаряне и пени водата във всички посоки.
Питър пак настоя и аз просто изпълних желанието. Като резултат, видях как вдигнатия над водата сивен грациозно изви тяло и се измъкна извън обръча а блесната остана забита в мрежата на кепчето. Тъжен момент.

Двойката от Норф Бей също се появи тук. Бе пълна загадка как от това голямо езеро и те бяха дошли тук да ловят. Гледах момичето в лодката с нейната бяла тясна блуза и шапка как бавно навива макарата и си помислих за тежеста на раниците, кануто и комарите и факта че те бяха дошли тук още на предишния ден. Не, това бе мираж! Не е възможно жена да мине през това. Тя в съшност нищо не каза този път. Или наистина ходенето и бе станало много, или пък бе решила че нашия елитен екип сме някакви леваци.

Продължихме да ловим. Бяхме на 20-30 метра от брега. Под нас бяха огромни скали които понякога стигаха почти до повърхността, а между тях имаше дупки от по 5-6 метра дълбочина. Излишно е да казвам че имаше закачки. За няколкото часа които ловихме, Питър хвана още 2 сивена които бяха по-малки от първия. Аз хванах 4 от този калибър (32-35см) и 1 по-малък. Моите ги окачих на въже и метнах през борда за вечеря. Скоро излезе вятър и при пресичането на езерото едва що не се издавихме. Пътя на връщане бе още по-мъчителен, а мухите и комарите сякаш бяха още по-гъсти.





Върбахме се към 4 вечерта и аз веднага приготвих рибата за пържене. Месото и бе червено и вкусно. Прекарахме я с добри количества немска бира и малко боб за гарнитура.



На Питър силите издържаха до тук и в предвид безсънната предишна нощ и умората той влезе в палатката и оттам повече не се чу и стон.

Аз бях намерил едни червеи и след като пошляпах из езерото за освежаване реших да похвърлям на плувка за дребосък за нощните въдици. После похвърлях за костур, и след като хванах 1-2 на червей реших д апробвам на парче рибка. Костура се ловеше добре. Хващах и пусках. Свечери се и черните мухи пак заприиждаха на рояци.



Плувката пак потъна и когато засяках този път нещата тръгнаха по друг начин. Доста здраво потегляне и бясни плясъци по повърхността. След минути окротих рибата и я извадих - едър сивен. Изненадата ми бе тотална.
В този залив на нощната въдица вчера бях закачил едно дребно сомче, сега ловях костур и сред тази паплач край брега сега този еднокилограмов сивен..........



Пак събудих Питър. Той явно реши че мечките са навън и го викам на помощ и дълго време не пожела да се покаже от палатката. После затърка очи в невярване и объркване.

Това бе завършека. На въдиците последната нощ имаше пак едно сомче и един костур.

Върнахме се днес по обяд след като тръгнахме в 5:30 сутринта.
Бяхме мръсни, вонящи, подути и подпухнали от ухапвания на мухи и комари. (снимката бегло илюстрира състоянието на 2-та ми крака погледнати отпред. винаги носех дълги панталони и се стараех чорапите да са над тях та да няма място да влизат гадовете) Бяхме изгорели от слънцето и изтощени от жажда.



Докато карах край пътя и този път се появи един лос, сигурно за да ни каже "Довиждане" след като бе казал "Добре дошли"

Не получавам награда, купа или признание, но съм доволен от спечеленото 1-во място на световното по блесна тази година.

Който друг желае да се включи и пребори сили с мен в Световното тук догодина е добре дошъл.

[Local]

Ехеее като изключим комарите и мухите всичко е било супер . Колега да беше щтракнал една снимка на баба меца ! Браво , браво идеално представяне

[Бат Стан]

Пума, каква марка е блесната, стърчаща от устата на сивена, и канадска ли е? Имам същите "Мартин", не знам защо в България не се продава точно тази разновидност. Имат много интересно тяло, а въртенето им е превъзходно. Определено този вид XD-та са доста ефективни. Драсни някой ред.
Поздрави за хубавия излет.

[Cougar]

Пума, каква марка е блесната, стърчаща от устата на сивен.

Blesnata e tochno Panther Martin. No razmera e ot po-edrite (No. 6 maj, a Peter be s No9 - zhulta). Polzwam naj-weche tqh zashtoto sa bezotkazni pri wsqkakwi uslowiq.


Zhoro, wsichko imah, no vizhdash rezultata. Dqsnata mi ryka e w oshte po-losho systoqnie, a imam nahapwaniq nawsqkyde , dobro kolichestwo i po glawata, ta shte pada smqh na rabota.

Izkarwaneto az ne moga da go nareka super. Towa e naj-muchitelno ulowenata riba za men prez celiq mi zhiwot. Da ne goworim za riskowete iz ezerata i mechkite.

Prewoda na Kirilica neshto ne raboti pak.

Mechkite ne zasneh, zashtoto aparata po towa wreme be paketiran w ranicata iz 2 reda torbi da go pazqt ot namokrqne, a i mechkite ne poziraha dostatychno dylgo wreme za snimka

[Николай Ангелов]

Чудесни снимки - гледам ги за 5 път вече.
А прави ли ви впечатление колко е чисто,няма никакъв оставен боклук,просто следи от хора няма.Е,как да не се накефиш на риболов на такова чисто място...

[Бат Стан]

Пума, по моето скромно мнение №6 като че ли са най-удачните за пъстърва - достатъчно добри като размер, ама имам само четири бройки и си ги пазя за специални случаи. На какви цени се продават при теб? Според теб доколко има значение цветовата гама на тялото. Аз имам една с пчелно оцветяване като тази от твоята снимка, една с червено и черно тяло, една със зеленикаво и още една вече не помня с какво. На състезанията по риболов с блесна именно тези примамки дават много добър резултат.
А за мечките не се притеснявай, че не са позирали както трябва. Добре все пак, че някоя не е дошла направо да ви провери риболовните билети...Наслука.

[Cougar]

Бат Станe,

Блесните които аз най-често ползвам от този вид са номера 1,2 и 4. Но трябва да не са от серията Делукс, а от обикновенните с оловно крушевидно тяло (като тази на снимката). Те, макар и много малки потъват на добра дълбочина при тънко влакно. Номера над 4 ползвам рядко, но за по-големи реки и езера те са велики.

Червената и зелената които имаш (става въпрос за червено листо с жълти точки или за флуоресциращо зелено) са върху златиста основа, така че ако боята им падне стават още по-добри. Аз ползвам главно сребристи и златисти. Също е интересен въпроса с тройката дали да е гола или да е облечена като муха. Аз предпочитам голите, но другите добавят още малко цвят и скриват тройката.

Малките блесни които ползвам, поради малката тройка се налага да я заменя с по-голяма единична кука (Daiichi, Gamakatzu, Kamazan), като я привързвам с плетено влакно, защото както знаеш на този вид блесни тройката не може да се сменя, само може да я счупиш. Халките за свръзка също не са удачни за малките модели. Оригиналната малка тройка е много остра, но е чуплива. Вадил съм големи риби на нея (65см+), но риска е излишен. А единичната супер-остра кука държи рибата по-добре.

Цените са около $4-$5 и плащам и такси отгоре.
Но аз намирам повече блесни отколкото губя с пъти и имам стотици чакащи своя ред из кутиите

Довечера ще пусна още някоя снимка щом са ви интересни, но сигурно бавно се зареждат.

[Cougar]

Малко снимки и от апарата на Питър.

Той имаше добра позиция зад мен в кануто и можа да заснеме и скоковете на един от сивените. Виждат се и водопадите между двете езера. И аз се намерих залегнал до единия още в спасителната жилетка за кануто.

Сайта за блесните е:
http://www.panthermartin.com/flash/cover.asp

а още за Algonquin може да се намери на:

http://www.algonquinpark.on.ca/