МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

[ХЕМИНГУЕЙ]

NO COMMENT....
























Член на Риболовен Клуб „Балканка“
„Да върнем Живота в Реките“
Аз Практикувам CATCH-PHOTO-RELEASE

[pitcha]

СЪОБЩЕНИЕ – ПРАВИЛА ЗА СНИМКИ И РЕПОРТАЖИ

……..Репортажът трябва да отговаря на следните правила:
...........
7. Снимки на риби със следи от нараняване не се допускат.
8. В репортажа няма проблем, дори е желателно - да е описано, че има и други хванати риби, но снимките не са както трябва.

Цел на всички изисквания е да се демонстрира Магията на пъстървовия риболов, както и правилата за опазване на рибите – за да са полезни за по-неопитните. По този начин и всеки майстор ще се старае повече по тези въпроси – и това е най-важната цел !!!

Съзнаваме, че на всеки се случва рибата да нагълта или да се „ушие”. В този случай тя се пуска по правилата за пускане – и ако е снимана – снимката просто не се качва в репортажа.

[ХЕМИНГУЕЙ]

Честно казано не съм забелязал, че Рибата е наранена, макар че днес бях с единична кука без контра с блесна "Panther Martin". Снимката ще бъде махната. Хубаво е да си стриктен и коректен, такъв какъвто смятам, че съм Аз спрямо Рибите! А Ти стриктно критикувай Всички репортажи, "както досега"!

[maranzika]

Браво Боби.Почваш да задобряваш и май скоро ще захвърлиш директният и ще наблягаш изцяло на спининга ми се струва...

[ХЕМИНГУЕЙ]

Да честно казано наистина минах изцяло на спининг, дори под давление на Димо смених на доста блесни тройките с единични куки. Интересно е обаче, че последния път имах успех и с клатушка. Николета е с директният, да му мисли Тя. 03.08. Идва! Сега ще бъдем 5 дни в ..... където има доста Реки, ще Ти разправям.....

[pitcha]

Безглаголен репортаж.
Вчера.
Ставане ранни зори. Шест без петнаесе. Ужас.
Командировка далеч.
Един часа - свършване работата.
Една мръсна газ.
Една прекрасна река.
Един час риболов.
Един вир, втори вир, трети вир – нъц.
Четвърти вир – удар.
Едно засичане - яка борба. Една Мрежа.
Един нож – накълцване на парчета, в един храсталак.
Ново броене – един вир, втори вир, трети вир – Нема риби.
/Викам си – ша ода докат фана/
Четвърти вир – удар.
Една рибка



- на една блесна, с една единична кука. С една премачкана контра.

Едно пускане:

[youtube1]<object width="640" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/WSU5aDJRzaY?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/WSU5aDJRzaY?version=3&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

А наоколо – едни красоти:









Прибиране – късна вечер.
Една салата. Един таратор.
Една водка. Кеф.
Още една водка. Припадък.
Поздрави

[pitcha]

На другия ден човек се чувства така:

[youtube1]<object width="640" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/FYNbn1rHGwE?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/FYNbn1rHGwE?version=3&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

С поздрав към всички участници в темата, спазващи правилата.

[ХЕМИНГУЕЙ]

Добра вечер, Приятели и Колеги, един репортаж и от Нас с Кърцата.
Не Бих желал да засенчвам Репортажа на Димо, а и не Бих могъл, а и не Бих желал! Той е Човек достоен за уважение, всяващ респект с Труда си за опазване на „Българската Балканска Пъстърва“!
И така, в сряда 17.07 решихме с Кърцата да проверим няколко предварително набелязани Реки. Дори смятахме да не публикуваме репортажи, просто само излет с проучвателна цел. Набелязаните Реки бяха пет. Типично Пъстървови Реки, индивидуални, всяка със собствен облик и характер. На първата Река имахме успех още в началото, снимки не сме правили, както казах бяхме с проучвателна мисия. Тук Аз бях по - активен, Кърцата си експериментираше, не че беше капо, напротив. Реката като цяло обаче беше опоскана, а говорим за голяма хубава Река с дебит, за 4 часа имахме по 10-тина Риби, още толкова изпуснати, заради контрите, но беше хубаво да те надхитрят Тези Красиви Създания. Мернахме дори една Красавица, за която Кърцата ще спомене размерите. Да не говорим, че снимахме една водна змия налапала до половината една Балканка около 18см., дано само снимката да е станала. Втората я пропуснахме някъде по пътя . Третата невероятна, ВЕЦ-ът еди кой си и бе Е..Л МАМАТА , нема прошка. Четвъртата, честно казано нямаше вода, не знам по какви причини . Петата, която всъщност ме провокира да направя репортажа, беше уникална. На път за нея в съседното село едни „братя Роми“, малки, големи и още по - големи, чисто голи – дибидюс голи брулеха едни, ама съвсем зелени орехи . Мина ни мисълта през главата, каква е съдбата на Реката, при положение че зелените орехи бяха предмет на интерес от страна на нашите „Далечни Индийски Братя“..... Но продължихме, в крайна сметка, стигнахме, видя ни се доста малка, паркирахме, взехме такъмите и нагоре. Оказа се, че местните земеделци са отклонили два канала с приличен дебит за напояване. Продължихме нагоре, в първите вирове нищо. После имахме подгонване, после пак , с две думи нямахме някакъв успех, докато....Навлезнахме в гората, тук трябва да спомена, че Реката беше много трудна за прекосяване. Стръмна с голям наклон, редящи се бързеи и вирове, много тежка за преход, без възможност за вървене покрай нея. Изпопребихме се на няколко пъти /Аз се посиних подобаващо навсякъде, е не че Колегата бе в по-добро състояние/.
И риболовът започна, от един даден момент във всеки вир по 4-5 Риби, такива които си личеше, че не са наплашени. Противно на всички принципи на Пъстървовия риболов във един вир се ловяха по няколко Риби. Една в началото на вира, една вляво, една вдясно и така нагоре. Личеше си, че Рибите не бяха наплашени, направо се чудехме, че съществува такава Река в България. Аз лично досега не съм посещавал подобна Река, за съжаление, че няма повече такива. Рибите бяха от различен порядък, което доказва, че има стабилна популация. Не знам кой беше по - агресивен, Ние в риболова или рибите в атаките си. Тук Майсторът си пролича, на Мен ми се накараха /шега, ама ме смъмриха подобаващо/ защото изпуснах две 30-ски, едната по много балъшки начин, но кефът беше голям. Между другото ,хванахме черна Балканка, с много символични не червени, а тъмни точки, доста тъмна, много интересна, направо мислех, че е някаква друга Риба, а не Пъстърва. С две думи такава Река според мен друга в БГ няма- дива, непреклонна, непристъпна и толкова жизнена, пълна с живот, че не ни се тръгваше. Да де, ама стана време. Тази година не знам дали пак ще отидем, защото Ми се иска да посетя и други Реки, но догодина сме там. Дано обаче не са я намерили....... Поздрави на всички Приятели, Колеги, Клубари, такива които умеят да пишат Репортажи умели и такива, които се учат да пишат подобни /като Мен/. Просто трябва да бъдем малко по - толерантни като хора и да се научим да ценим даденостите. Та така поздрави с две думи на всички! Следващ Репортаж или Репортажи от 5 – дневната ми Риболовна Отпуска някъде в Нашата прекрасна Родина от някоя поредна прекрасна Река!
П.С. Кърцата да качи Неговите снимки, задължително!!!!





Ето малко снимки от мен:














Членове на Риболовен Клуб „Балканка“
„Да върнем Живота в Реките“
Ние Практикуваме - CATCH-PHOTO-RELEASE

[Кърцата]

Makар и със закъснение ето ги и моите снимки от излета ни с Боби.

Змия и риба.
Отдавна не бях виждал толкова голяма водна змия. Пъстървата бе около 18-20 санта, а звяра я бе нагълтал до половината, когато изненадващо се надвесихме над него. Жужащите и святкащи чудовища в ръцете ни внесоха дискомфорт в изненадващо крехката му за толчав звяр психика и той побърза да се прикрие, явно за да не личи червенината по бузите му. На връщане обаче проверихме мястото пак и рибата я нямаше. Оставен намира от досадните навлеци с тояги в ръцете змийчокът се бе върнал за да довърши вкусния обяд

Снимки0643.jpg (1.26 MiB) Преглеждано 1240 пъти

Черната балканка:
Докато я вадех в съзнанието ми се бореха догадки,
-Какво ли по дяволите закачих пък сега?
Рибата удари в съвсем обикновен вир, с нищо неразличаващ се от останалите, където си удряха съвсем обикновени риби.

Снимки0648.jpg (1.03 MiB) Преглеждано 1240 пъти

Снимки0647.jpg (1.05 MiB) Преглеждано 1240 пъти

Обикновените риби:
Този път Боби се показа като истински майстор и ме задмина доволно с бройката на петнистите красавици.
Жалко, че не можахме да сложим във виртуалния живарник и големите риби, които изпусна заради премачкани контри, но те са още там и ни чакат:

Снимки0645.jpg (1.14 MiB) Преглеждано 1240 пъти

Снимки0646.jpg (1.18 MiB) Преглеждано 1240 пъти

И накрая един пейзаж от една от посетените реки. За жалост безрибна, но красива, изключително красива:

Снимки0644.jpg (1.76 MiB) Преглеждано 1240 пъти

[bngroup]

Здравейте, колеги и любители на Природата!
Членовете на клуб „Балканка“ вече ме познават малко или много и знаят, че преди всичко Любовта ми към природните дадености, в частност към Балканската Пъстърва привлече мен – Ники, единствената дама в клуб „Балканка“, към общата ни Благородна кауза.
Дълго време не съм писала повествователна реч, вместо това съм се придържала към строгоофициални клишета на бизнес основа, базирани върху икономически тактики по бизнес израстване и оцеляване в конкурентна среда.
Радвам се, че неизброимите красоти, които имах шанса да видя през тази година разчупиха обръчите на материалното и ми дадоха онази Свобода на духа и Радост за очите и сетивата, каквито само Природата е в състояние да даде на своите Творения!
Няма по-голямо щастие от това да видиш как една река се събужда – утринната роса по тревата и камъните, тишината, плахо прекъсвана на моменти от трелите на птици, разбиването на вълните при водопадите, дискретното пукане на някое дърво, шума на стичащата се вода. Да посрещнеш първите слънчеви лъчи, които се провират през короните на дърветата.Да усещаш как животът внезапно бързо кипва като току - що отворена бутилка шампанско и теква със страшна сила.








Няма по-голяма благодат от това да се наведеш над кристалночистите води, да положиш ръка на повърхността им и да чувстваш как водата минава през дланите ти, провира се между пръстите ти и за първи път да не изпитваш съжаление, че нямаш контрол върху този процес, че материята минава през ръцете ти, но не я задържаш, защото уважаваш Свободата й.


Когато се огледаш в река, тя никога не те пита кой си, какво си постигнал, дали си професор, лекар, градинар, дали си беден или богат, дали й носиш нещо или си дошъл с празни ръце. Тази безусловна приемственост привлича до степен на пристрастяване. Нормално е да ти се иска да отвърнеш със същото – да искаш вместо да грабиш, да даваш, вместо да рушиш да градиш, вместо да засипваш с боклук, да чистиш, за да можеш следващия път пак да се огледаш в кристалночистата вода и да виждаш Хармония в отражението й.
Да не говорим за моментите, в които получаваш досег до обитателите на река – това е най - пълноценният контакт с Природата, за който човек може да мечтае. Чувството да притежаваш за миг, допира до жива и движеща се енергия и апогеят, който идва с връщането на Свободата – няма по-велико усещане!
За да се изпита някоя от всичките тези емоции, си заслужава човек да катери стръмни скали, да преодолява жилеща до кръв коприва, коварни хлъзгави камъни, жилави клони, кал, студ, болка.
Имахме удоволствието с Боби /Хемингуей/, да изпитаме по много пъти всичките тези тръпки миналата седмица, когато предприехме серия от излети по различни реки и в различни краища на България.
Няма да забравя една невероятно силна река, която ме сграбчи веднага, щом нагазих в нея, постави ме на колене, с трясък и писък при това, удави ми телефона, с който правя снимките и всичкото това го постигна за части от секундата. Притежаваше великолепна мощ. Много тъжно, че са й замислили още един ВЕЦ, за да се възползват от силата й...
Не мога да забравя и река, която беше обградена отвсякъде от стръмни скали и самата тя се падаше долу, ниско в основата им. Голямо спускане и после катерене падна. Местен човек ни предупреди, че е лудост да предприемаме подобен ход, че наклонът на скатовете е 70 – 80 градуса и изпуснем ли се, не се знае къде ще се спрем. Но, и това не ни спря. Адреналинът е по - силен от страха и в подобни моменти дава на хората неподозирани способности.






Стигнахме долу и усилията ни се възнаградиха от прекрасна гледка. Реката беше дялала камъните в разнообразни причудливи форми и ги беше превърнала от обикновени камъни в произведения на изкуството.
Като творби на скулптор с явен уклон и симпатии към Каменната епоха.









Живописни водопади добавяха още царственост в пейзажа, който се разкри пред очите ни.




















И тук дойде голямата изненада – във вировете, покрай камъните се спотайваха рибки, не по – големи от 10 -15 см, няма какво друго да бяха, освен Балканки. Но с много странно и неочаквано поведение – стояха и гледаха безучастно примамките. Дори не мога да кажа, че бяха активни в атаките, което е ултра нетипично за тези риби.
Боби смени над 30 блесни и воблери – всички налични марки и модели, форми и окраски, прехвалени бойци и фаворити. Нищо...пълно безразличие.
Е, в крайна сметка не бяхме разочаровани, просто липсваше диалогът така любим на всички рибари, нищо повече.
Тук Боби се чуди каква тактика да предприеме.


Сменя поредната блесна


В една от реките, която беше крещящо замърсена, Боби попадна в пряк контакт с единствената риба в цялата река – голяма и силна, много красива и борбена. Очудващо как е оцеляла в тази нетипична за нея силно замърсена среда...






Тук на снимката се вижда как нещо се носи, неволно прихванато в кадър.


Казват,че когато искаш да не променяш светлите тонове на кадъра и за да запазиш положителното настроение, помага да назоваваш нещата с щадящи имена, не с действителните им.
Плуващите предмети бихме могли тук да ги приемем за куриерски пратки, безплатен трансфер на стоки от една държава в друга.
Човек може да легне, да се отпусне във водата и на следващия ден да се събуди иноземец, импортна стока в чужда държава.
Истинският проблем е засегнат вече от Боби в друга тема.
В момента нямам никакво желание да обръщам темата във вопъл...
Та, насладихме се на Божествени красоти, живот в реките, макар и не толкова кипящ, какъвто ни се иска, червени, оранжеви и кафяви точки, много вода, емоции, водопади..














Основните действащи примамки се оказаха всички марки и размери блесни с бакърен цвят – от Panther Martin до Mosca, от 2-ка до 6-ца, както и сребърната Mosca с червените вертикални линии, която поначало е фаворит на Боби.
Като изключим реката в дълбоката падина, със странно безразличните обитатели, навсякъде другаде се радвахме на неистов интерес, здрава атака и поздрав отблизо.
Всички рибки бяха пуснати обратно във водата, без видими наранявания, напълно витални и в непроменено състояние.
Не пропуснахме да съберем по един чувал с отпадъци на всяка посетена река. Това отдавна ни се е превърнало в начин да се отблагодарим за гостоприемството на реките, както и да намалим екологичния дисбаланс, който появата на човешките същества причинява.
Много мисли ни минаха през главите в движение и загнездиха в съзнанията ни идеи за нови акции по зарибяване на обезрибени и нуждаещи се реки.
Остава само да се борим, да следваме пътя, който сме избрали за постигане на идеалните цели на клуб „Балканка“ и разбира се – Вярата, без която човек е като река без риба...

[koda33]

Магически репортаж))))

[Paviljon]

Здравейте колеги,

Боби и Николета са направили страхотен риболов, а и на какви места са били само. Фокусът на част от снимките е убегнал малко , но пък това придава допълнителна загадъчност за местата. А и разказът е уникален Като пътепис

Жоро (Koda33) още не е пробвал онова място, за което говореше, но се надявам скоро да стане и това Чакаме репортаж.

Аз миналата седмица успях да открадна два три часа и да се потопя в хладните води на някоя планинска река. Жегата долу в ниското беше непоносима и докато вършех служебната работа само в мислите ми беше момента, когато ще мога да помятам примамките сред планинските дебри. Едвам се дишаше в ниското, но когато дойде моментът изкачвайки се нависоко гледах как въздухът започна да става приятен за дишане Стигнах до реката, а тя нежно виеше своята снага сред гъсти гори и накацали големи камъни във водата. Спретнах багажите и за нула време се слях с обграждащата природа и оставих водата да облива краката ми, а аз с надежда за петниста риба се понесох по течението. Реката една красива и осеяна с укрития за петнистите рибоци, които виждах на моменти как се прокрадваха зад някоя камък и като светкавици се изстрелваха в укритията.



Малко по-нататък стигнах и до златния вир, след който пъстървите вече навестяваха примамките, докато преди това само проследяваха с интерес играта им, но дотам.



Закачи се и първата рибка, която веднага беше кепчосана с новия ми кеп, подарък от Мариян (за което специални благодарности). Работи безотказно Само да ги има петнистите красавици. Примамките, които ползвах бяха въртящи блесни с премачкани тройни куки. Воблерите им изглеждаха явно страшни във водата, защото или бягаха пъстървите или имаше слаби атаки, за разлика от блесните. Какво му трябва на човек. Прохладна река, уникална природа и уловена пъстърва, която след снимка бе върната обратно в ловната й територия.





А гледките не спираха пред погледа. Какви само красоти е създала природата и ме кара да се замислям колко крехко е всичко и колко лесно се унищожава с един замах на ръката. Дано повече хора да разберат в какво приказно място е България откъм природа и дадености и дано да се замислят за това, защото в противен случай тази красота остава в историята, а е хубаво да могат да се докоснат до нея и други риболовци, туристи или хора обичащи природните красоти.







По едно време толкова се отдалечих от цивилизацията, а и стана сумрачно. Тъкмо място за четири лапи, хайванчетата на бат Димо. Тях не видях и добре, но пък чакал се обади не далеч от мен и ме караше да се озъртам на всички страни. Единствените обитатели, които видях бяха балканките, които или прибягваха във вировете или се стрелкаха към подадената им примамка







Пъстървите не бяха от големите, независимо, че и такива си прокрадваха като сенки сред пенливите вирчета. На моменти спирах да наблюдавам как стоят две три пъстърви обърнати към течението и чакат какво ще им донесе днешния ден в менюто. Страхотни създания. За да ги има, трябва да ги пазим. Много са хората, които милеят за природата и в частност за балканските пъстърви, но уви не всеки си дава сметка колко лесно може цяла еко система да се разсипе за нула време, задоволявайки кулинарни капризи.

Ето Ви още още кадър от страхотното място, на което бях.



Там при дървото имаше хубава пъстървуна, но друг път ще се пробвам с презентация на примамката

Тричасовият риболов приключи с няколко извадени пъстърви в нормата, които са върнати обратно в студената вода, като за хванати с кеп и с предварително охладена ръка. Куките са с премачкани контри. Куката се откача без проблем за непросветените. Чувствах се зареден и емоционално окрилен. Реката беше жива, а това правеше мен още по-жив. Задружно трябва да се опитваме да съживяваме и други приказни кътчета.

Поздрави и наслука

[ХЕМИНГУЕЙ]

Браво, Браво и наистина ще съживим още доста такива приказни места. Идва следващото зарибяване, трябва да помислим!

[starlight]

Здравейте колеги,
Последните две седмици нещо работата ми дойде малко в повечко, а и като гледам
прекрасните репортажи на колегите, особено Павката с тези снимки, направо полудях душевно!

Време беше за РИБА! Петък - 02.08.2013
Екипът - аз и Бат Димо (едвам го навих )

Както винаги - среща в 7:45. Изпихме по едно кафе и хайде на пътя.
Планът - две непознати за мен реки, като едната е непозната и за Димо (много странно )

На излизане от София гледаме някакъв момък да маха на автостоп. Качихме го!
Не изминаха и няколко минути и го попитахме с какво се занимава.
Оказа се, че се прибирал в родния си край и щял да ходи за риба.
Ха сега де ... Попитахме го как лови риба, а отговорът беше:
"Е как - с очила и вилица"....
В този момент, както си карахме усетих десният мигач и спирачките...
Свалихме го от колата, казахме му, че е бракониер и го оставме да си виси на пътя...

Денят започна прекрасно!!! Леко ни се скапа настроението, но какво да се прави.
Времето мина неусетно и бързо бързо се озовахме на първата река.







Риби нема, само боклуци:



Събрахме каквото можахме и газ към другата река.
Оказа се по-красива от предишната.



Димо имаше едно кълване. Реши да поупорства и след 4-тото прекарване се излъга една
красавица, която ни се озъби на снимката





Хоп, троп и обратно в реката:



На спининг нещо не се получиха нещата, рибите бяха доста пасивни.
Само една прилична рибка ми подгони и това беше.
Лошо няма! Реката ни компенсира с красотите си!













Направихме си една прилична разходка. Излъгахме една рибка, но пък останахме доволни!
Другият път повече.

[Paviljon]

Какво нещо е природата:) Страхотен репортаж Мариански