СМЯХ

[jamix]

Перник. Мъж и жена хапват супа, но жената сърба звучно. Мъжът става, плясва й шамар и си сяда.
- Ама... Защо!?
- Сърбаш!
Продължили, жената внимава и след минута - пляяяс, още по-силен шамар.
- Какво сега!?
- СЪРБАААШ!
Продължил той, но на жената й писнало и оставила лъжицата. След минутка - пак зверска плесница...
- Ее, ама сега не съм направила нищо!
- Само като се сетя как сърбашеееее...


Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат:
- Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше?
Кака Пена отговаря:
- Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо – безпартиен да чука партиен член!
Помислили другарите и решили:
- Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!


Перник. Мъж и жена хапват супа, но жената сърба звучно. Мъжът става, плясва й шамар и си сяда.
- Ама... Защо!?
- Сърбаш!
Продължили, жената внимава и след минута - пляяяс, още по-силен шамар.
- Какво сега!?
- СЪРБАААШ!
Продължил той, но на жената й писнало и оставила лъжицата. След минутка - пак зверска плесница...
- Ее, ама сега не съм направила нищо!
- Само като се сетя как сърбашеееее...

[AL KAPONE]

ето така се връщам от риболов

[vyrhara]

В далечно село, в кръчмата са се събрали мъже и си пият. Вратата се отваря и влиза млад мъж /нов в селото/. От една маса го привикват да седне при тях и започват да го черпят.
По едно време младежът забелязва няколко мъже, които носят на ръце един мъж, пиян като кирка. Вижда, че го отнасят в съседна стая и пита.
- Къде го отнесоха този?
- Отидоха да го чукат. Тука в селото няма жени, разбираш ли....Ама ти си пий и не обръщай внимание...
.......
......изведнъж младежът отваря очи и вижда няколко селяни, които го носят на ръце.
- Не, не, не искам в другата стая, не ме носете там...- започва да крещи той.
Един от селяните се обажда:
- Успокой се, бе. Ние не те носим в стаята, а те изнасяме от нея.

[jamix]

Маскен бал. Всички са маскирани и се веселят. Изведнъж в залата влиза съвършенно гола блондинка. Музиката спира, всички се обръщат и я гледат. Към нея се приближава салонният управител и прошепва:
- Вие какво? Да не сте се побъркала?
- Защо? Аз съм в костюм на Адам!
- Глупости! В костюм на Адам! Да си беше сложила и една пи*ка!
- Ей сега ще си намеря, кой да ми я “сложи”


Позвъняване в 4 часа сутринта. Някой си прави майтап:
- Алооо! Да ви е избягало стадо говеда?
Следва спокоен отговор:
- Що бе, ти да не изостана?

[voilaislington]

Пуйка с уйски (рецепта за мъже)

Продукти: една пуйка около 5 кг (за 6 души) и една бутилка уиски.
Необходими са още: сол, пипер, червен пипер, зехтин и тънко нарязана сланина.

Приготвяне: Пуйката се намазва със зехтин и се наръсва обилно със сол, пипер и червен пипер. Покрива се със сланината и се връзва. Фурната се подгрява до 200°C.

Наливате си една чаша уиски и я изпивате за кураж.

Поставяте пуйката в една тава и я бутвате във фурната. След това си наливате бързо още две чаши уиски и пиете за сполука. След 20 мин поставяте термостата на 250°C, да

бръмчи здраво печката. Наливате си още три чаши уиски.
...
След охоло шас отварте, обръщте и глеееаш печенто. Фащте шишето и с сипваш няколк глътк. След ощ едн шас фниматлно залитат към печката и обръщт пуйкта. Внимайте

дан си згорит ръцет н шибанта врата. Сипвашс ощ едно уйск и така? Пуйкт ощ три шас с оставвв фурнат (няа значен колк) и всек дест минът хоиш д пикаеш. Ако мойш, плзиш

към фурнт и вадш мисиркт. Ошт една глътк и пак опитвш да измкнш тават. Вдигш пуйкт от земят и внимааш да н паднш на хлъзгъвя под. И да паднш, няа значен, слагш

животнт в тават!

Спиш. На следващия ден пуйката се яде със студена зелева чорба и аспирин.

ealing cleaning

[Николай-Русе]

Безработен кандидатства за работа като чистач на тоалетните в Майкрософт. Шефът на Човешки ресурси го вика на интервю, а след това му организира изпит, като го кара да отпуши една тоалетна.
След изпита му казва: "Назначен си, дай ми email-а си и ще ти изпратя формулярите, които трябва да попълниш, както и датата, и часът, когато да дойдеш на работа."
Човекът отчаяно му отговаря, че няма компютър, нито e-mail.
Шефът на човешки ресурси му казва, че съжалява, но след като няма email, това означава че не съществува във виртуалното пространство, а след като не съществува, не можа да получи работата в Майкрософт.
Човекът излиза отчаян, без да знае какво да прави, само с 10 долара в джоба. Решава да отиде в супермаркета и да купи 10 кг ягоди, като тръгва от врата на врата, за да ги продаде... За по-малко от два часа удвоява капитала си. Повтаря операцията три пъти и се прибира с 60 долара в джоба! Осъзнава, че може да продължи по същия начин. Започва все по-рано да излиза от къщи и да се прибира все по-късно и умножава парите с всеки ден...
Купува ръчна количка, после камион и след известно време се оказва на чело на малка флотилия за доставки...
След 5 години
Човекът вече е собственик на една от най-големите мрежи за дистрибуция в САЩ. Тогава се замисля за бъдещето на семейството си, решава да сключи застраховка живот. Обажда се на застраховател, избира си план и когато разговорът наближава края си, застрахователят го пита за e-maila му, за да му изпрати офертата. Човекът отговаря, че няма email.
- Интересно, - казва застрахователят - нямате email, а сте успял да построите тази империя! Представете си къде щяхте да бъдете сега, ако имахте email...
Човекът се замисля и отговаря:
- Щях да чистя тоалетните в Microsoft...

Поука 1 от историята:
Internet не може да оправи живота Ви.
Поука 2 от историята:
Даже и да нямаш email, ако работиш много можеш да станеш милионер.
Поука 3 от историята:
Прочете това по интернет, което значи, че е по-вероятно да станеш чистач на тоалетни, отколкото милионер!
А поука 4 от историята:
Всеки сам да избере пътя в живота си, дали да си направи е-мейл, за да чисти тоалетните в Майкрософт, или да изгради империята си използвайки ума и находчивостта си!

[Д.Граховски]

- Докторе, абе много ме боли
задника!
- Я покажи, къде точно те боли?
- Ами къде, ей тука, около входа...
- Ей, момче - това е изход, дай да се
разберем!

[jamix]

Седят на кафе девойка и младеж. По едно време девойката предложила:
- Дай да си отгатваме професиите.
- Ами моята започва с А и завършва на Т - казал младежът.
- АРХИТЕКТ - отгатва тя.
- Правилно - казал той - а твоята?
- Моята започва с К и завършва на А ... Младежът замълчал. Тогава девойакта му рекла:
- Моята професия е КАСИЕРКА, а това, което ти се въртеше в главата, ми е само хоби.


В данъчното:
- Вашата декларация за доходите за миналата година показва, че сте заработили двадесет хиляди, а сте изхарчили за този период минимум двеста хиляди. Какво означава това?
- Какво означава ли..че не мога да вържа двата края!


Мъж отива при простит*тка и пита колко е цената на свирката:
- 50 кинта. - отговаря му тя.
- Ехе, ти на сватба ли ше свириш, ма?

[Николай-Русе]

Пиян пикае до входа на ресторанта. Портиерът го вижда и го смъмря:
- Тук ли намери да пикаеш бе твойта мама!
Пияният си го прибира и се хили.
- Кво се хилиш бе бунак?!
- Да не мислиш, че като съм го прибрал, та съм спрал да пикая…

[voilaislington]

Събрали се голяма група приятели да ядат и пият. Всички се веселят, само един седи намусен. По едно време някой пита:

- Що си така тъжен, бе?

- Мани, мани, на жената ѝ открили СПИН...

...

...

- Майтапя се, бе, к`во пребледняхте всичките?

builders clean

[Martin Angelkov]

На брега на язовира седи рибар и държи в ръката си вестник и чукче.
- Какво правите? - пита турист.
- Ловя шарани по мой метод.
- Как така?
- Държа вестника над водата. Шараните са любопитни, идват да надникнат в него и аз ги удрям с чукчето.
- И много ли уловихте по този начин?
- Вие сте тридесет и шестият.

----------------------------------

В една къща се разнася телефонен звън. Момченце сваля слушалката. Глас:
- Пешо, ти ли си?
- Да!
- Я извикай майка си?
- Мама я няма.
- Къде е бе?
- Тя е във ваната.
- Тогава извикай татко си.
- Татко също го няма. Той също е във ваната.
- М - М - М… А дали скоро ще излязат оттам?
- Не - е - е - е!
- Защо мислиш така?
- Ами защото преди малко татко ми поиска вазелин, а сега виждам, че ми го няма лепилото…

------------------------------------

Неделна служба в църквата. Изведнъж се чува страшен тътен и през гъстия дим се появява Сатаната. Огромен, страшен и с рога. Всички от страх се мушнали под седалките само един човек не се изплашил. Дяволът се приближил към него:
- Знаеш ли кой съм? !
Човечеца:
- Разбира се!
Дявола:
- И НЕ ТЕ ЛИ Е СТРАХ ОТ МЕН? ! ! ?
Човека:
- Въобще не ми пука! Аз 36 години съм женен за вашата сестра!

[malkia_boxing]

По повод Ханко Брат и Рамбо Силек:
Сър Пичук
Дърт Aнян и тримата му с китари
Смело с ръце
Дон Дуков 2
Мони кабел учи
Арнолд Шварц е негър
Фанта с магории
Пияни виж ни!
Питат ли Медей Зората?
Николайко Перник
Доко, гащи чакам
Института по метеорология КАМБАН
Донки Ход
Добрич Интолов
Ей, сиди си
Паренка ша духа
Родна реч .. о, майна сладка

[Д.Граховски]

Стар дядо лежи на смъртен одър.
Около него са се събрали родата и
"чакат".... По едно време бабата
казва: - Дайте да му дадем да си пийне
малко прясно мляко, преди да
умре...?!
- Какво мляко! - казал синът - по-
добре да му дадем малко ракийка да
си глътне човека! Настава суматоха - едни търчат за
мляко, други дирят ракия и накрая в
суматохата сипват и млякото и
ракията в една чаша. Дават на
дядото, той отпива, ококорва се и
казва:
- Да пазите тая коза!!!!

[tararan]

Българските ми квартиранти и делата им в Англия



По спомените на един познат англичанин.
​
Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво.
Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман… и мн. други.
Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.
***
Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох… чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни… единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили – исках да умра от срам, исках да съм силен и различен… исках да съм българин.
Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”… ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие – чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н… В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали…

[malkia_boxing]

Циганче пита полицай: - Чичко, колко е часа? - Пет без десет - отговаря полицаят. - Като стане пет, ела да ми извъртиш една свирка - казвало нагло цигането. Полицаят хуква да го гони, но по пътя среща свой колега: - Защо гониш това циганче? - пита онзи. - Ами, каза ми в пет часа да му духам и затова. - Че то има още 5 минути, какво си се разбързал!?!