Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com

Форум




Приключения със силикони
Приключения със силикони
Ся, знам че веднага се сещате за едни силикони, дето немат нищо общо с риболова ( те и на мене са ми в главата де), но ще се наложи да разочаровам целокупното рибарско войнство или поне мъжката му част. Става дума за съвсем обикновени силикони, от ония меките шарениики, дето пълнят рафтовете в рибарските магазини.
В една поредица от няколко репортажа ще се опитам да Ви направя съпричастни към последните си излети, голяма част от които бяха посветени на риболова със силиконови примамки.
И така:
Част 1:
НЕСИ
Есен е. Рибите започват да се групират за зимуване, хищниците бързат да се натъпчат с дребосъци като за последно, преди да стегнат големите студове и дребните рибки да се покрият из разни укрития. Време е да им предложим една типична примамка за зимните месеци, а именно силиконовите примамки.
И тъй с Тео решаваме да преслушаме един язовир, които ни е носил добри улови в предни години. След дълъг път, преминал в закачки с майсторството на всеки от нас, се озоваваме на гьола.
Слънцето е вече високо и съвсем нетипично за сезона даже напича. Чак започвам да се притеснявам дали водата няма да е много топла и рибите все още пръснати, та да запишем некое капо. То не че няма да ни е сефте де, ние капота много сме имали, ама това е щото или земетресение е имало некъде в Индонезия или Етна е избухнала в Сицилия, или в краен случай войната в Сирия е повлияла на рибите и нещат да кълват.
Насилвам се да си спомня за некое скорошно земетресение, като извинение за евентуалния провал, но не се сещам за нищо запомнящо се. Нищо, ще го мислим навръщане в колата, все ще се сетим за някоя причина, пътя до София е дълъг.
Разполагаме се на стената на язовира, почти изпочупвайки краката си по разместените от годините и нямащите столчета риболовци.
Пръчката която съм избрал за този риболов е Кроа Авид лайт. Тео е със същата марка , но неговата е МL.
Тео залага на Orka_Tail_Hammer в зелен цвят, а аз на Orka_Fenix в червено. Изобщо Орките в последната година се наложиха като едни от любимите ми примамки и почти за всеки излет са изборът ми за начало на риболова.
Още докато се двуомя върху избора си на силикон Тео успява да се разпише. Нема прошка това момче. С първото мятане и закова приличен рибок:

Бърникал съм настройките на фотото, та половината снимки са ретро, ма здраве да е...
Аз продължавам да се мотам, когато откъм Тео се чува: " Дай кепа, тая е едра!"
Въдицата му е огъната порядъчно, тъй че веднага се изтъпанчвам до него с кепа в ръка. Минават една, две минути, но още не можем да покажем рибата отгоре. Тео решава да я напъне и тогава става ясно, че борбата ще е жестока. Рибата явно чак сега разбира, че е закачена и аванса пощурява...
Постепенно става ясно, че кепа няма да ни трябва. Малко е вероятно да поберем рибока в него. Минутите минават и скоро Тео се умаря. Подава ми пръчката, мой ред е да се включа в борбата, а той влиза в ролята на фотограф. Досега рибата е взела около 100 метра аванс, вече се вижда подложката под влакното. На въпроса ми каква е подложката, Тео ме успокоява, че е стар плетеняк. Отпускам се , колкото и да е стар, при 100 метра разстояние едва ли ще успее да ми скъса, освен ако не направя някоя глупост. Въоръжавам се с търпение, старая се да съм и спокоен, такива риби не прощават грешките.
Рибата се движи покрай стената и скоро се налага да я последвам. Вече е започнала да свършва и подложката, тъй че се налага да скъся дистанцията с ходене по брега. Влакното влиза под ъгъл от 45 градуса навътре и какъв е потреса ми, когато стоящия наблизо плувкар засича и се разкрещява, че закачил голяма риба. Явно от адреналина, колегата навива като обезумял и скоро плувката му опира във върха на телескопа, карайки го да се сгъне. Куката му вече е във въздуха и виждам, че не е хванал риба, а влакно! Моето влакно!
Започвам да му крещя да не дърпа, но той не ме чува, дърпа като обезумял и с ръката си усещам напъните му. Лошото е че влакното пред мен не сочи в тази посока, а при напъните на колегата усещам и триене в нещо твърдо. Влакното ми минава през закачка и после рибата се връща към брега. Лошо. Особено с обезумелия плувкар по средата на линията. За щастие в един момент куката му се отача от влакното ми и такъма му изхвърча от водата. Човекът е съкрушен и ядно хвърля въдицата си на земята. Все още не ми вярва, че е закачил мен. Аз обаче имам да вадя рибата от закачката.Започвам да я придърпвам полека. докато в един момент усещам мъртвата тежест. Опря в закачката. Леко отпускам натиска, същевременно тръгвам по брега в обратната посока. Успявам да увелича ъгъла и щом рибата поема навътре, с облекчение чувствам как влакното със стържене се освобождава от закачката.
Минава повече от половин час, а още не е ясно кой ще е победителя.
Предвид на това че въдицата в ръцете ми е за риболов на костурчета и страхувайки се от счупване, съм охлабил аванса малко повече и регулирам силата на отпускане с ръка на шпулата. Една техника, която ми позволява да не се притеснявам от евентуално зацепване на авансовия механизъм при буен порив на рибока:


Борбата продължава с променлив успех още половин час преди да съзра първите признаци на умора в противника. Рибата се насочва навътре, същевременно издигайки се към повърхността.
Време беше, минал е над един час откакто е закачена.
Огромна опашка раздвижва повърхността. Тука ще трябва много голям кеп. Развикваме се за такъв, но никой не разполага с подобно нещо.
Карам Тео да се събуе и да нагази в плича. Макар и бавно рибата идва към мен. Уморена е и ми позволява да ръководя борбата.
Малко по малко успявам да я довлека до плича, където с ужас установяваме, че е закачена за опашката. А аз се надявах, да я накарам да глътне въздух
Карам Тео да излезе от водата. Ясно ми е, че борбата съвсем не е завършила. И наистина, щом почувства дъното под корема си, рибока събира сили и отново се устремява навътре. За секунди ми взема около 50 метра от тъй трудно прибрания аванс.
А след малко ШОК! Отново чувствам стържене по влакното. Мамка му, отново мина през същата закачка! И това ако не е малшанс. Някъде навътре рибока отново се вдига на повърхността, но влакното ми сочи към дъното. Опитвам се с ходене встрани да го освободя, но този път не ми се удава. Всеки ден не е Великден.. Отново започвам да придърпвам уморената риба, докато в един момент стигам до мъртвата тежест. Отпускам аванса, но рибата не тръгва. "ОТКАЧИ СЕ!" провиквам се към ТЕО. В опит да спася поне примамката дръпвам рязко няколко пъти. И о, чудо, аванса писва. Там е! Просто е уморена и е легнала до закачката. Втурвам се в противоположната посока. Отново чудо, номера минава за втори път, успявам да се освободя от закачката!
Широка усмивка се появява на лицето ми:

Тръгвам настрани от опасния закач. Вече уморената риба ми се подчинява и скоро успявам да я отдалеча от опасната зона.
Отново карам Тео да нагази във водата. Леко успявам да довлека туловището до него за да може той да подпъхне ръце под него и го метне на брега. С треперещи от умора ръце захвърлям въдицата встрани и хващам рибата. Най-накрая, след около час и двадесет минути борба трофеят е наш:

Опитвам се да я вдигна за снимка, но треперешите ми ръце не могат да се справят с туловището и едва го надигам:

Уморен, присядам до него за да го огледам. Прекрасен амур около 17-18 килограма. Рибата е толкова уморена, че изобщо не се движи. Дори и не прави опит да се преметне на брега.
Събирам сили и успявам да я вдигна за една снимка:

Само една. Толкова издържат ръцете ми. Туптенето в мускулите е осезаемо и се налага да си взема кратка почивка (цели десет минути) преди отново да ми се прииска да хвана въдица.
Почти веднага чувствам плътен удар на голяма риба, но засечката е ялова. Вадейки силикона установявам, че някой му е отгризал опашката. Явно едра щука. Сменям го и риболова на костур може да започне. Както се и опасявах обаче, рибата още не е групирана и за следващите три часа, с Тео успяваме да уловим едва по около десетина костура.
Но нищо, идва застудяване и тепърва ще ги набараме и тях някъде...
Следва продължение...
В една поредица от няколко репортажа ще се опитам да Ви направя съпричастни към последните си излети, голяма част от които бяха посветени на риболова със силиконови примамки.
И така:
Част 1:
НЕСИ
Есен е. Рибите започват да се групират за зимуване, хищниците бързат да се натъпчат с дребосъци като за последно, преди да стегнат големите студове и дребните рибки да се покрият из разни укрития. Време е да им предложим една типична примамка за зимните месеци, а именно силиконовите примамки.
И тъй с Тео решаваме да преслушаме един язовир, които ни е носил добри улови в предни години. След дълъг път, преминал в закачки с майсторството на всеки от нас, се озоваваме на гьола.
Слънцето е вече високо и съвсем нетипично за сезона даже напича. Чак започвам да се притеснявам дали водата няма да е много топла и рибите все още пръснати, та да запишем некое капо. То не че няма да ни е сефте де, ние капота много сме имали, ама това е щото или земетресение е имало некъде в Индонезия или Етна е избухнала в Сицилия, или в краен случай войната в Сирия е повлияла на рибите и нещат да кълват.
Насилвам се да си спомня за некое скорошно земетресение, като извинение за евентуалния провал, но не се сещам за нищо запомнящо се. Нищо, ще го мислим навръщане в колата, все ще се сетим за някоя причина, пътя до София е дълъг.
Разполагаме се на стената на язовира, почти изпочупвайки краката си по разместените от годините и нямащите столчета риболовци.
Пръчката която съм избрал за този риболов е Кроа Авид лайт. Тео е със същата марка , но неговата е МL.
Тео залага на Orka_Tail_Hammer в зелен цвят, а аз на Orka_Fenix в червено. Изобщо Орките в последната година се наложиха като едни от любимите ми примамки и почти за всеки излет са изборът ми за начало на риболова.
Още докато се двуомя върху избора си на силикон Тео успява да се разпише. Нема прошка това момче. С първото мятане и закова приличен рибок:

Бърникал съм настройките на фотото, та половината снимки са ретро, ма здраве да е...
Аз продължавам да се мотам, когато откъм Тео се чува: " Дай кепа, тая е едра!"
Въдицата му е огъната порядъчно, тъй че веднага се изтъпанчвам до него с кепа в ръка. Минават една, две минути, но още не можем да покажем рибата отгоре. Тео решава да я напъне и тогава става ясно, че борбата ще е жестока. Рибата явно чак сега разбира, че е закачена и аванса пощурява...
Постепенно става ясно, че кепа няма да ни трябва. Малко е вероятно да поберем рибока в него. Минутите минават и скоро Тео се умаря. Подава ми пръчката, мой ред е да се включа в борбата, а той влиза в ролята на фотограф. Досега рибата е взела около 100 метра аванс, вече се вижда подложката под влакното. На въпроса ми каква е подложката, Тео ме успокоява, че е стар плетеняк. Отпускам се , колкото и да е стар, при 100 метра разстояние едва ли ще успее да ми скъса, освен ако не направя някоя глупост. Въоръжавам се с търпение, старая се да съм и спокоен, такива риби не прощават грешките.
Рибата се движи покрай стената и скоро се налага да я последвам. Вече е започнала да свършва и подложката, тъй че се налага да скъся дистанцията с ходене по брега. Влакното влиза под ъгъл от 45 градуса навътре и какъв е потреса ми, когато стоящия наблизо плувкар засича и се разкрещява, че закачил голяма риба. Явно от адреналина, колегата навива като обезумял и скоро плувката му опира във върха на телескопа, карайки го да се сгъне. Куката му вече е във въздуха и виждам, че не е хванал риба, а влакно! Моето влакно!
Започвам да му крещя да не дърпа, но той не ме чува, дърпа като обезумял и с ръката си усещам напъните му. Лошото е че влакното пред мен не сочи в тази посока, а при напъните на колегата усещам и триене в нещо твърдо. Влакното ми минава през закачка и после рибата се връща към брега. Лошо. Особено с обезумелия плувкар по средата на линията. За щастие в един момент куката му се отача от влакното ми и такъма му изхвърча от водата. Човекът е съкрушен и ядно хвърля въдицата си на земята. Все още не ми вярва, че е закачил мен. Аз обаче имам да вадя рибата от закачката.Започвам да я придърпвам полека. докато в един момент усещам мъртвата тежест. Опря в закачката. Леко отпускам натиска, същевременно тръгвам по брега в обратната посока. Успявам да увелича ъгъла и щом рибата поема навътре, с облекчение чувствам как влакното със стържене се освобождава от закачката.
Минава повече от половин час, а още не е ясно кой ще е победителя.
Предвид на това че въдицата в ръцете ми е за риболов на костурчета и страхувайки се от счупване, съм охлабил аванса малко повече и регулирам силата на отпускане с ръка на шпулата. Една техника, която ми позволява да не се притеснявам от евентуално зацепване на авансовия механизъм при буен порив на рибока:


Борбата продължава с променлив успех още половин час преди да съзра първите признаци на умора в противника. Рибата се насочва навътре, същевременно издигайки се към повърхността.
Време беше, минал е над един час откакто е закачена.
Огромна опашка раздвижва повърхността. Тука ще трябва много голям кеп. Развикваме се за такъв, но никой не разполага с подобно нещо.
Карам Тео да се събуе и да нагази в плича. Макар и бавно рибата идва към мен. Уморена е и ми позволява да ръководя борбата.
Малко по малко успявам да я довлека до плича, където с ужас установяваме, че е закачена за опашката. А аз се надявах, да я накарам да глътне въздух

Карам Тео да излезе от водата. Ясно ми е, че борбата съвсем не е завършила. И наистина, щом почувства дъното под корема си, рибока събира сили и отново се устремява навътре. За секунди ми взема около 50 метра от тъй трудно прибрания аванс.
А след малко ШОК! Отново чувствам стържене по влакното. Мамка му, отново мина през същата закачка! И това ако не е малшанс. Някъде навътре рибока отново се вдига на повърхността, но влакното ми сочи към дъното. Опитвам се с ходене встрани да го освободя, но този път не ми се удава. Всеки ден не е Великден.. Отново започвам да придърпвам уморената риба, докато в един момент стигам до мъртвата тежест. Отпускам аванса, но рибата не тръгва. "ОТКАЧИ СЕ!" провиквам се към ТЕО. В опит да спася поне примамката дръпвам рязко няколко пъти. И о, чудо, аванса писва. Там е! Просто е уморена и е легнала до закачката. Втурвам се в противоположната посока. Отново чудо, номера минава за втори път, успявам да се освободя от закачката!
Широка усмивка се появява на лицето ми:

Тръгвам настрани от опасния закач. Вече уморената риба ми се подчинява и скоро успявам да я отдалеча от опасната зона.
Отново карам Тео да нагази във водата. Леко успявам да довлека туловището до него за да може той да подпъхне ръце под него и го метне на брега. С треперещи от умора ръце захвърлям въдицата встрани и хващам рибата. Най-накрая, след около час и двадесет минути борба трофеят е наш:

Опитвам се да я вдигна за снимка, но треперешите ми ръце не могат да се справят с туловището и едва го надигам:

Уморен, присядам до него за да го огледам. Прекрасен амур около 17-18 килограма. Рибата е толкова уморена, че изобщо не се движи. Дори и не прави опит да се преметне на брега.
Събирам сили и успявам да я вдигна за една снимка:

Само една. Толкова издържат ръцете ми. Туптенето в мускулите е осезаемо и се налага да си взема кратка почивка (цели десет минути) преди отново да ми се прииска да хвана въдица.
Почти веднага чувствам плътен удар на голяма риба, но засечката е ялова. Вадейки силикона установявам, че някой му е отгризал опашката. Явно едра щука. Сменям го и риболова на костур може да започне. Както се и опасявах обаче, рибата още не е групирана и за следващите три часа, с Тео успяваме да уловим едва по около десетина костура.
Но нищо, идва застудяване и тепърва ще ги набараме и тях някъде...
Следва продължение...
само русалки НЕ ловя и то защото не им знам мезето
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
- Redimido
- разбира нещата
- Мнения: 1139
- Регистриран на: Сря Май 16, 2012 4:29 pm
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Приключения със силикони
Уааау - това на свободен водоем ли е?
-
- сериозен играч
- Мнения: 1580
- Регистриран на: Вто Май 24, 2011 5:04 pm
- Местоположение: Бургас
Re: Приключения със силикони
Супер голям амур!!!

Голямо приключение е било-направо ти завиждам...



Голямо приключение е било-направо ти завиждам...

Re: Приключения със силикони
Който го може, си го може! 

- metodid
- ще става разбирач
- Мнения: 352
- Регистриран на: Сря Окт 03, 2012 10:52 am
- Местоположение: Враца
Re: Приключения със силикони
Страотно!!! Просто нямам думи! Голем дзвер и голем майсторлък!
- кирил великий
- разбира нещата
- Мнения: 983
- Регистриран на: Пон Юни 14, 2010 2:22 pm
Re: Приключения със силикони
без думи!!!!голям си бате!
-
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 210
- Регистриран на: Пон Юли 18, 2011 1:15 pm
- Местоположение: Кубрат
Re: Приключения със силикони
велик си
Re: Приключения със силикони
Уникално !!!
Маска за лице с краставица: Oбелва се и се нарязва.Добавя се олио и оцет.Изяжда се с ракия.Лицето се разтяга в блажена усмивка и поруменява.