За всички агрономи, животновъди и майстори на зимнина..

[Павел Иванов]

Кажете къде около София...

В Драгалевци има две места на които се предлага а и в Суходол , на самото околовръстно , като идваш от гьола ти се пада от дясно , преди градинският център .

[Don4o_62]

Въпрос към колегите разбиращи от лозя
Какво, как и кога се прави лозова пръчка да пусне корени, та да може да се боцне в земята напролет,че имам някой идей за лично ползване
имам около 10 - на наземни китюка който си дават доволно грозде все още,та от тях искам да разсадя

Никой ли не е правил подобна манипулация.....

[недялко радков]

Попитах баща ми,който е на 80 години и е правил подобна манипулация.Реда е следния:
1. По Трифон зарезан се подбират по- сочни пръчки,които са по-близко до корена.
2.Прави се воден разтвор(не много силен) на говежди тор.В него се накисват избраните пръчки от по-дебелата част,докато пуснат корени.Държат се в сравнително топло помещение,напр. маза.
3.Ранна пролет се заравят в гнезда,като корените са на около 15 см.под земята.
4.Изчаква се пръчките да се разлистят,за да се увериш,че са се хванали.
5.Наесен се разсяват по 2-3 в гнезда,като впоследствие корена,който върви най-слабо може да се отреже или махне.

[Don4o_62]

Имах спомени от познат,че така беше направил с пръчки от десертно,беше ги сложил просто във съд с вода и бяха покарали,щеше да ги дава на някой и му бяха останали,та викаше вземи ги,но тогава не ми трябваха, ще пробвам тия дни по метода на колегата,пък на пролет ще покаже дали съм ги топнал правилно

[Диканаров]

Аз съм ги садил без предварително вкореняване за асми. Режа на три пъпки пръчка, като под първата-5 см. и над третата да има 2 см. от стъблото. Изкопавам със свредел дупка така, че пръчката да потъва до третата пъпка. Забърквам пясък с сух оборски тор и сместа насипвам около пръчката и внимателно уплътнявам. Зариването е до третата пъпка. Поливам обилно, като правя нови поливки през 2-3 дни, които не са вече така обилни, а колкото да навлажнят. И това е! Нямам не вкоренена лоза! Шуреят ми ги вкоренява във една 5л. туба, на която е отрязъл върхът и я е напълнил с пясък. Но той има 12 дк. лозя и с пръчките си засажда лисовините.

[dantho.mihov]

Диканаров ти е дал най-точния отговор, като само една забележка - отгоре на пръчката се оставят две пъпки. Впоследствие се оставя единия покарал летораст. Пъпките се покриват леко с почва. За да е успешен метода обезателно в дупката се насипва смес от пякък и разложен оборски тор. Заради риска от Филоксера пясъка трябва да е 70 % от общия обем.
Това е единия метод, който щях да ти пиша на ЛС. Сега по празниците съм понатоварен и щях да го сторя след Н.Год.
Остава да ти опиша втория метод, който е чрез отвод и е по-бърз, но леко неудобен за Памид. Защото леторастите му растат право нагоре.

[Don4o_62]

Данчо,пиши тук та и другите да четат,нали затова сме тук,за Памида ме интересува основно и по нататък ще споделиш....

[Павел Три]

Ще изчакам Данчо Михов да пише за отвода.Ако нещо се забави аз ще пиша как го правя.Лесно е и безотказно.

[Don4o_62]

Пишете кой как е доволен,също кой месец е най удачно за боцкане на пролет през колко разстояние трябва да са летораслите и т.н.

[dantho.mihov]

... кой месец е най удачно за боцкане на пролет през колко разстояние трябва да са летораслите и т.н.

Най-удачно е през м. април, когато температурата на почвата е трайно над 8 градуса. Но в този случай резниците с дължина към 45-50 см. се събират предварително от лозата-майка през есента. Съхраняват се в мазе или в ямка в пясък, като процеса се нарича стратифициране. Този момент вече си го изпуснал, но можеш да го приложиш за следващата година. Предимството му е, че печелиш една година в развитието на новата лоза.
През настоящата година можеш да го направиш, като отложиш резитбата на лозето за м. март. Тогава ще събереш няколко резника и ще ги засадиш в туби, саксии или сандъчета на топло място. Тъкмо са до теб и ще ги поливаш редовно. А на есен вече като лозички ги засаждаш на вилата.
Разстоянието - отглеждаш го на чеп - 1.20-1.50 е достатъчно разстояние.

[dantho.mihov]

А сега за отвода. От главината до празното място за попълване с нова лоза се изкопава канавка дълбока към 50 см. На дъното се насипва слой от добре разложен оборски тор и се покрива с почва. Ето го и първия момент - почвата се смесва с пясък, като пясъка е 70 % от общия обем. Може и да е по-малко, но важи само за песъчливите почви. Причината отново е високия риск от патогена Филоксера, който унищожава неприсадените върху подложка лози.
От старата лоза се избира ниско разположена, добре развита и узряла едногодишна дълга пръчка. Полага се на дъното на канавката, като върха на пръчката е мястото на бъдещата лоза. На върха на пръчката се оставят две пъпки - едната е резервна. Всички останали пъпки до старата лоза се премахват. Цялата пръчка се затрупва с останалата почва, но влажна и добре се уплътнява. Оставените над повърхността на почвата две пъпки се покриват с пръст към 5-6 см. над втората. Целта е да се намали изпарението от пръчката и се провокира пускането на корени от заровените колена. Канавката се поддържа влажна.
Ето и втория момент - връзката със старата лоза не се прекъсва. Дори след като покара летораст и се оформи като самостоятелен чеп, връзката се запазва. Памида се присажда върху подложка Б5, която продължава да защитава от Филоксера и новата лоза. Защитата прекъсва, когато вече загине от старост старата лоза.
След време можеш да пуснеш отвод и от новата лоза към следващото пропаднало място. И така поетапно да възстановиш лозето си.

[Павел Три]

[tomov-1]

И тук доста материал си харесах! Благодаря!
Тъкмо се каня тази година да увеличавам лозовия "масив" (зер, с няма 20 корена за кое гърло по-напред?) Ама нали мързела не мори, само мъчи...
Не знам по научному как се води сорта ми (Михов може да го уточни сигурно), но от край време си го знам "липа". Най-хубавото му е, че не се пръска. И дъждовете лани не му повлияха, ама хич! И винцето стана, и хубаво беше, и ... малко беше.
Миналата пролет рязах какво рязах и взех, че закопах 30-тина пръчки (около 50см, с по 5 пъпки, 2-те оставени незарити) полегнало на сянка под ореха. Щото не ми се поливаше. И всичкото материал взе, че се хвана! Срам, не срам... есенес така и не успях да подготвя терена заради пусти дъждове и...
Абе, крайно време е да я свърша и тая. Че и още пръчки ще бодна... Знам ли отде какъв заек ще изскочи?!

[dantho.mihov]

... от край време си го знам "липа"....

Липа си му викат навсякъде заради големите му листа. Бабите навремето са го предпочитали, за да загърлят сарми с тях. Директен американски сорт без особено много почитатели у нас. Виното му е без плодови нюанси на аромата и е за непретенциозни консуматори. Добавено в ароматно вино убива вкусовите му качества. Бе нещо като телескоп с тест 80-100 грама и да му сложиш плувка 2 гр. за бабушак.

[tomov-1]

Хе-хе! Знаех си, че ще се обадиш, колега!
За бабушака ще те оставя да си хортувате с бабата, щото и е n-та специалност, а и сърми верно загъва по мярка.
И сорта ми е тъкмо по мярка! Който иска - да ходи да пръска! Аз - другаде ще ходя. Като ми се дощат плодови нюанси - имам си къпиново (едното бъчве оттървах), ама имах заложени три, като в третото намятах и касиса (щото беше първа реколта и нямаше кой знае колко плод), т.е. букет съм спретнал. Ама съм проЗт, а?
И познай дали ги омешвам!