Ивайло Лейк полукъмпинг - Част II

[Chromeo]

Привет, колеги С радост ви споделям излета ми на язовир Ивайловград и по-точно от епицентъра на събитията - Ставри Димитрово. Първоначалните планове включваха мен, Веско Подлия и Ангел, но както всеки един план и този не се сбъдна Имаше телефонни разговори от типа "А, ама на Ивайловградския ли ще ходите ?....Ем... и ние ще се пуснем с вас тогава" и от разговор на разговор станахме 9 броя, което вещаеше повече рънове на барбекюто, отколкото на въдиците На 20-ти(неделя) сутринта аз и Ицо с двете коли се засилихме по магистралата за да посрещнем изгрева на брега, а не на пътя. От петък вечерта имахме пратени разузнавачи, които бяха разгънали биваци, шатри и по-голямата част от холовата гарнитура, та имаше кой да хване резервацията
Та, след като се наложи да заобиколим през с. Суха река заради ремонта на релсите в Любимец и след като прелетяхме малката Шипка над с. Малко Градище, най-накрая пристигнахме на местоназначението:

Без име 1.jpg (420.94 KiB) Преглеждано 2476 пъти

Бяхме на предпоследното място, в близост до Ешека, лично аз разпъвах на средната червена точка, тъй като там един добър колега е хранил доста време и аз реших да продължа традицията
Типично за сезона, язовирът ни посрещна по следния начин:

1.jpg (53.48 KiB) Преглеждано 2476 пъти

2.jpg (34.57 KiB) Преглеждано 2476 пъти

Тази гледка ме изпълни с оптимизъм и желание за подвизи, но от друга страна страна просто ми се искаше да седна и да изпия едно топло кафе на фона на утринния хлад и великолепието на "голямата вода". Но в крайна сметка кафето си е кафе, водата си е вода и имам само 6 дни за риболов така, че надпреварата с времето започна от този момент. Всяка секунда забавяне ме отдалечаваше от трофейния рибок и нямаше повече време за съзерцаване на водната повърхност, в която се канех да нагазя по-скоро Захвърчаха куфари, калъфи, монтажи, зацапкаха гребла и накрая всичко което трябваше да е под вода си дойде на мястото. Дойде време и за гореспоменатото кафе, което пихме на раздумка с останалите колеги и изяснявахме кой на какво ще гони рибата, имали изкарано нещо читаво и като цяло кой за какво се бори Информацията не беше обещаваща - само някакви морунажи от време на време и дребни шаранета под килограм. Ама нали като всеки новодошъл и аз така по-курназ го раздавам и им викам:"Щом аз съм тука вече, риболова започва от този момента" Къде на шега, къде наистина си вярвах на думите, но думите бяха казани и трябваше да започна да ги оправдавам и именно поради това бях заложил всичко на бонджук на хеликоптер, захранено със хубава едра царевица
Мина се не мина обяд и на колегата Митко сигнализаторите изсвириха мелодия, която не бях чувал никога на този язовир(колкото и голямо да е винаги отпуска) , а именно 2-3 единични звука последвани от непрекъснато продължително пищене и залепяне на обтегача за сигнализатора. Последва борба и накрая дзверът се озова в кепа, а след това се озова и на кантара, който показа 6.300кг. -

3.jpg (218.46 KiB) Преглеждано 2476 пъти

Вече имаше светлина в тунела и явно с идването на талисмана на отбора, както казах, риболова едва сега започва Взе да понапича доста стабилно вече и едно такова амурско ми стана, ама първи ден(по традиция първия ден съм 0 ) пък и жега, то и каракуда не обажда, пък за амур си мечтая И в този ред на мисли една от тези камуфлацните ФЛ-ки и по-точно онази с жълтия обтегач взе мизерно да отпуска и да се пронизва един лежерен сигнализаторен тон все едно едър рак ми влачи оловото към брега Ама все пак първо кълване на първи ден и то на Ивайловград си е радост, то е като първороден син, първа кола, отписване от Бюрото по труда и все такива поводи за празник. Засичам аз, ама от 150м. дали има нещо или няма или само оловото влача не се усеща. Скъсих разстоянието и влакното взе да шава чувствително наляво - значи има нещо все пак. Колегата го загреба и като се обърна с кепа гледам, че е един от "моите" - Амур.

4.jpg (201.98 KiB) Преглеждано 2476 пъти

Сладурът не беше от най-големите торпеда но трите му килограма бяха добро начало за деня и вещаеха успешен риболова до края. Явно бонджука си вършеше работата и пак щеше да е №1. Денят завърши с тези две попадения и след като поведохме с 2:0 дойде време за почерпка от месно естество:

6.jpg (241.8 KiB) Преглеждано 2476 пъти

7.jpg (209.86 KiB) Преглеждано 2476 пъти

Както всяко лошо начало си има хубав край, така и всяко добро начало си има лош край. Може би не за всичко е така, но за първа вечер определено беше в сила. Събрахме се около масата, отрупана с какво ли не, хапваме пийваме обаче музиката взе да се засилва все повече и повече, заедно с нея започна и да се засилва главоболието ми. Алкохола взе да намалява и в чашите и в бутилките, музиката продължаваше да се увеличава с децибели достойни за концерт на Маракана. Няколко пъти казах да намалим музиката, че няма глухи, един от колегите се занимаваше с поставяше слухови апарати, така че нямаше проблем ако някой нещо не добре да му се помогне. Обаче проблема не беше в слуха, а в дъската, която започва да хлопа още повече, когато е намесен и алкохолът. Музикалният съпровод се състоеше от тонколона с акумулаторни батерии и бонус два микрофона вързания към нея. Ако някой от групата имаше талант да пее, щях да издържа до края на вечерта, но уви. Фалшивите песнопения ме довършиха и в 23:00 си легнах в колата, а не на леглото под чардака, защото там не можеш да си чуеш собствените мисли в главата, а какво остава за спане. Пих един аналгин, затворих врати и прозорци, да не се чува толкова и под натиска на умората затворих очи. А, навън все още се чуваше как музика бумти на МАКС и няк'ви сърби търсеха "бела циганка", Орхан Мурад за някаква Рамаяна бленуваше, а Росица Пейчева прегракна с "Тодьо", че я викаха поне 10 пъти на бис. Мислех си как утре ще стана и ще си събера багажериите и ще си ходя преждевременно. Ама нали утрото е по-мъдро от вечерта, та оставих решението за утре сутрин.
На втория ден главоболието го нямаше, разбрах и че снощи батерията на тонколоната се е свършила - все хубави новини. След рутинното кафе се заех с фидера, чакайки нещо да се обади на дънните, но уви този ден беше много зле откъм риби на разпънатите въдици. Денят премина безславно, едни си тръгнаха други дойдоха, обаче с тия другите дойдоха нови 2 колони, този път с акумулатор за да не спира купона посред нощ. Вече се бе постъмнило, нямаше време да събирам и да си ходя, така реших да хапна набързо и да пусна с фидера по тъмно, хем за риба хем да не чувам бас касата. Втората вечер попремина по-поносимо Даже докато скубах морунажи на лунна светлина, едно шаранче 2к. реши да ми тества фидера и направи много голям кеф. С тази мека въдица само аванса ме спасяваше на няколко пъти, но накрая го кепнахме. С това се изчерпа и интересното за деня и последва стабилен сън на легло, от който определено имах нужда.
Ден №3 също не беше интересен откъм риби заслужаващи споменавани, но се бях подготвил от по-рано за нощния екшън, който очаквах. Този път разхвърлях царевица в широк периметър на дистанция, която мога да стигна с фидера и зачаках да падне мрака:

8.jpg (93.59 KiB) Преглеждано 2476 пъти

Всичко хубаво, но само няколко заблудени морунажа се отзоваха, та към 01:00 реших да направя обиколка да видя всичко дали си е на мястото и дали няма сигнализатор с паднала батерия, като преди това оставих фидера на 2 зърна сладка царевица вместо торен червей, на който изкарах шаранчето предната нощ. След обиколката съзирам фидера да се гърчи в агония под напора на незнайна риба. Последва засечка и тежко водене към брега. Оказа се хубава ивайловградска каракуда към 0.800гр. Съня някак си остана на заден план и си легнах чак в 04:30 , а до тогава имах 7-8 удара на хубави каракуди, от които изкарах само 2, всички останали се откачах в последните метри по незнайна причина.
Ден №4(сряда) останахме в окончателен състав от 4-човека, които щяхме да изкараме до петък. Новото попълнение в състава - колегата Иван, започна ударно с амур 3,5 кг. Попитах го на какво го е хванал и с получаването на отговора започна големия спор. Отговорът: на царевица, която му дал "Калеката", която той си прави и не дава рецептата.(Да поясня въпросните хора под имената Калеката и Дяката са рибари, които миналата година са хващали риба пак на Ставри Димитрово, а другите около тях са седели по 10 дни без нито едни удар, а те са вадели регулярно хубави шарани.) Аз разбира се нямаше как да не подложа "магическата царевица" под съмнение и им казах, че не е от царевицата, а от нещо друго. И всички ревнаха срещу мене, че тая царевица едва ли не е няк'ва тайна разработка на NASA, и че било от царевицата щото били ги видели с очите си как хващат на нея, а другите по 10 дни си бъркали в носа. По някаква случайност Калеката ТИЙМ(така ще има казвам накратко) бяха акостирали този ден до нас на съседния бивак. Тия моите все едно видяха Преслава и Галена да разпъват въдици на язовира, то не беше да вземат от вълшебната царевица, да им пипнат пръчките за късмета и други суеверни глупости. А аз бях зает да разучавам стратегията и тактиката им и да открия истинската причина за успеха им. А ключа за палатката беше много прост и именно защото беше прекалено елементарно, човек си мислеше, че е от царевицата. Монтажът им: 2 куки над олово с една царевица директно на куката - ТОВА Е ! Кой да подозира, че едно зърно ще направи разликата между кълването и пълната суша. Веднага извадих всичко от водата и го преправих по следния начин: една кука над олово с едно зърно вкисната царевица, но на косъм и то пробито странично, а не по традиционния начин, както се слагат 2,3 и повече зърна царевици. И всичко обратно във водата. Резултатът не закъсня - започнаха чести удари на шаранчета, морунажи и като цяло дребна риба, но прекъснахме сушата от предните два дни, което беше най-важното. А през същото време Калеката ТИЙМ имаха същия успех със същите риби, но с тази разлика, че имаха и по някоя друга мерна каракуда и тук е мястото да спомена, че ако ние разпъваме на 150м., те разпъваха на 300м. заради което според мен имаха и прилични каракуди. Но нямаше шанс да си изоставя захранената шамандура и да започна от начало.
Ден №5 - не искам да си го спомням затова в резюме ще нахвърля основното: ставам, пия кафе, вадя някой друг дребосък на дънните, става обяд, взимам ТЪПО решение да отида със спинарката за костур, следователно качвам се на лодката и отивам в ръкава, връщам се към 14:00 до базовия лагер и.... От 12-сет въдици 5 са извън водата една от които е моя. Гледам скупчени хора, няк'ви фотосесии, суматоха... Изведнъж съзирам една голяма опашка и разпознавам, че рибата, която позира за снима е голямо, мощно торпедо. Викам си шанса е 5:1 да е изкаран на моята въдица, но Веско Подлия побърза да ме "успокои", че е баш на моята

10.jpg (186.58 KiB) Преглеждано 2476 пъти

11.jpg (75.65 KiB) Преглеждано 2476 пъти

12.jpg (97.72 KiB) Преглеждано 2476 пъти

13.jpg (140.71 KiB) Преглеждано 2476 пъти

С Веско имаме и предистория, тъй като на миналия излет на Ивайловград изкарах на неговата въдица амур 4.200кг. докато той се разхождаше с лодката Та, както казах в началото - много кофти ден Вечерта, си легнах рано, изчаках да заспят всички, свих се на кълбо, плаках
Ден №6(финал) Ставане в 06:00 с помощта на алармата на телефона, кафета-мафета, прехвърляне на въдици и трескаво събиране на боклуци и багаж. При мен имаше две паузи на събирането на багажа. Едната беше заради дребно шаране, което разсвирваше сигнализатора, а втората пауза беше предизвикана от този симпатяга(2,5кг)

14.jpg (234.16 KiB) Преглеждано 2476 пъти

Това беше и последния читав рибок за излета. Довършихме багажа и театърът приключи. Взех си три каракуди да има за чистене нещо вкъщи и поех дългия път към дома. Равносметката не беше лоша, но повече няма да позволя спининга да ми пречи на шаранджийството Наслука, колеги и до нови срещи

[Bigmarlin]

Въпреки,че на ден 5 -ти не си бил зад пръчката,пак е повод за гордост,че от всички куки е обрал именно твоята..и ,че рибата е извадена. А колкото до рева ,явно си по емоционален ,аз бих теглил някоя дълбока
Много по за яд е,ако зверски сте се напъвали 20 -30 мин и са откачи в краката ти без изобщо да си видял за какво иде реч...сал болката "отляво" остава

[Chromeo]

А колкото до рева ,явно си по емоционален ,аз бих теглил някоя дълбока

Рев - образно казано, не в буквалния смисъл

[Bigmarlin]

Bigmarlin : изобщо да си видял за какво иде реч

Обикновено е риба хи хи
пп това е към мене

Добрата компания,гледките,емиоциите - те са незабравими

[desi]

Страхотен репортаж. Браво.

[Vesko1]

Това е ...истинския риболов за мен...и от мен имаш едно голямо БЛАГОДАРСКО за споделения излет...пейзажи...риби..случки....и емоции.Продължавайте все така пичове да пълните душите на юзърите-шаранджии от сайта..с радост и кеф.
Наслука!

[pano64]

Просто без думи.

[oneillbgm]

Браво за супер излетът. Споделен и какво повече... и ние част от него. Поздрави

[СЪНДИ]

[mita4eto]

Поздрави за прекрасния излет и благодарско, че сте го споделили с нас!

[pacho69]

eeee напълнихте ми душата и окото. Прекрасен разказ с всички екстри на шаранджийството, лагер, пиене, иеденье с приятели и прекрасни риби. Едно голямо БРАВО момчета, и все така да ви върви...

[fozi073]

Много готино сте си изкарали. Браво. Прочетох го на един дъх, а така добре си справил.......Нямам думи просто .

[batceco]

Това е ...истинския риболов за мен...и от мен имаш едно голямо БЛАГОДАРСКО за споделения излет...пейзажи...риби..случки....и емоции.Продължавайте все така пичове да пълните душите на юзърите-шаранджии от сайта..с радост и кеф.
Наслука!

[hshopov]

Малиии ако те видя пак сниман без шкембе да срамиш шаранджийското братство...не ми се мисли ! Страхотен, страхотрен репортаж! ! Все така да ни радваш!!!