случки и спомени под водата

[Булти]

Диканаров , Браво ! Пак ми напълни душата посред зима , браво и на колегата за разказите ....като ученици ходехме на о.Болшевик ( сега Св.Анастасия ) с корабчето "Теохар Бакърджиев " . Хващахме го сутрин от Морска гара , далдисвахме по цял ден около острова - в бистрата тогава вода и вечер каталясали се качвахме на последния рейс за Бургас , понякога се залисвахме и го изтървахме и фараджията ни возеше с лодката си до Чукалята , беше ни свикнал ....Ех години ....та един път от западната страна на острова намерих гюле с дупка - съвсем на плиткото беше...след време като порастнах разбрах , че около острова в миналото са се водили не една морски битки ....

[Диканаров]

Колега Бошулеца, прав си за меруто! Много силна, но плаха риба е по бреговете където се срещат харпунджии.Моето най-голямо меру бе 15кг. Има го в галерията ми. Снимали сме се заедно с колеги и децата ни. Този изстрел бе доста куриозен, защото се случи на по-малко от метър дълбочина. Каква бе случката. Един петък бяхме на пикник близо до кампа на Техноекспорстрой след гр. Тажура. Там имаше хълмист терен с голями евкалипти и бе много приятно за отдих, игра на децата и скара. Аз оставих колегите и отидох на морето. Там брегът е отвесен и трябва да слезеш до водата по стръмни и доста редки пътечки. По брегът горе растат наклонени навътре към вътрешността на страната пинии/вид средиземноморски бор/. Като излязох на ръба на брега се спрях да огледам местността и да избера от къде да сляза до водата. Случайно нещо привлече погледа ми точно под мен. С периферията на очите си съм регистрирал движение в огледално спокойната вода. Вгледах се и видях една много лениво движеща се сянка на метър дълбочина и на метър от брега. Брегът на това място бе над 30м висок. Ядосах се и се чудех как е възможно такова нещо да ми погоди природата? Додето си се проклинах видях, че рибата не се плаши и си плува все така спокойно и все в една посока. Реших да търся и намеря пътечка преди рибата и хукнах по ръба на скалите. на 200м-300м намерих подходяща пътечка и се спуснах доло. Огледах се и си избрах засада зад един от голямите канари съборени от вълните от отвесния бряг. Нагазих до кръста, потопих си маската, протегнах си заредения харпун и зачаках. Нямям представа колко време съм бил така. Може да са били минути или половин час. Не знам! Помислих си даже, че може рибата да се е върнала и дали не ще да е по-добре да надникна над канарите прикриващи линията на водата. Хубаво, че не съм мърдал или правил други щуротии, защото в един момент видях като на забавено кино как се подава зад скалата муцуната на меруто. В мига на появяването на очите му стрелях и всичко изчезна в облак от пясък и водорасли. Шнурът на стрелата се мяташе и от време на време краят на стрелата с петата правеше опасни махове през пясъчната мъгла. Не правих опит да я хвана, само стисках, като парализиран харпуна и шнура. Добре, че не съм опитал! Могла е да ме прониже или разпори. След десетина минути рибата кротна и я извлякох. Бях я прострелял през двата хрилни капака, без да засегна нито един важен орган, като мозък, гръбнак или сърдце. Само и бях запечатал хрилете и тя неможеше да диша. Та от това бе каталясала. Извлякох я на брега, но неможах да си извадя стрелата и така я помъкнах към приятелите. В едната ръка нося харпун, маска, плавници, а с другата съм нарамил меруто със стрелата. Като наближих лагерът едно от децата на колега, което много ме харесваше се затича към мен. Тя едва бе проходила и много обичах да си играя с нея или да я вдигам над главата си. Та детето тича към мен, спира се втренчва се и надава страшен писък. Какво ли си е помислила? Гледа ме с някаква голяма зъбата глава над мен. Дясната ми ръка в кръв.Ужасено запищя. Сигурно е приела, че някакво страшно животно ми се е качило на гърба и ме хапе, а аз немога с ръката си да се защитя. Естествено всички се спуснаха насреща и настана голям панаир. Рибата после бе изядена съвместно. Рядко може така да се услади риба като меруто, когато е прясно уловено. Виждал съм обаче простреляни групери от колеги аквалангисти с тегла от 35-40, а може и повече кила. Те бяха с жени европейки и си правеха лагер в страни от либийците и от европейците, но лесно контактувах с тях. Те работеха в Компания за поддържане на пристанищни съоръжения и имаха голям Зодияк, голям генератор за ток и компресор за въздух , харпуните им бяха със стрели по-дебели от палеца ми, голями шатри и камионче. Устройваха се за два дни отлично и вадеха огромни риби, но това тяхното не бе спорт. Спускаш се на 20-30м влизаш в пешера, заслепяваш рибока и му пускаш стрела между очите от упор. Това си е като да стреляш сърни в зоопарк. Но за тях си бе бизнес. Голямите хотели изкупуваха тези риби по 5 динара килото и хората си вадеха по една заплата всеки уикенд. Двама доло и двама горе да ги подсигуряват, после се сменят, а като излязат си носят рибите на ръце, като невести. Аз никога не съм стрелял по риба с акваланг. Друг път ще ви разкажа за мимикрията на групера или за невероятните му възможности да се заклещва в дупките с помощта на пурките си и хрилете си. Ако ви е интересно.

[БОШУЛЕЦА]

Благодаря за подкрепата колега БУЛТИ.то купона си е купон,и си е весело с компания кадео и да си.В онаиа снимка дето си я видял бях на дуранкулак. а там водата е много мътна.Предполагам че е от самата скала,или структората на пиасака.
Ходих до едно потунало корабче да вадя миди ,ама видимоста веше ужасна.нестига че нищо несе виждаше ами и вълните ме засилиха към една стърчаста част.То раничките минават ама неопрена си е скъп.Е много важно че една седмица не сам спал по гръб.А и отам мойто Тюленово,спане в пещера ,32 дена джиткане по морето. От Vama Weke да Резово. е изкъртихме се от простотий. А пък аз от гмуркане.Леле егати и лудото море.На силистар от дясната страна на плажа ,ама оттатък голямата скала гоних едно попче по пясъка,луда работа -за даго виждам добре трябваше да сляза на 5-6метра .а дъното беше още на толкова.Ей как се зариваше в пясъка гадината.Боднахго ама не беше попче.ха ха.Бях с два харпуна , ама идвата слаби.Поголемия ми го подариха (Съветски) сложихму як ластк ,ама немога даго заредя на втората контра.Наи големия ми улов беше една платеринка.Но пък аз братче много повече се радвам като вляза на акваланг. Замен сие похубаво да вляза на бутилки, и да гледам.Егати и гадинките,без харпун можеш да ги удряш по носа ипак несе мърдат.Най яакото изживяване беше на липите,милиони хамсийки,отгоре ,отдолу и отстрани.бяха направили един овал околомен.Страхотно усещане.Междудругото, като гледам снимките на Диканаров,се чувствам малко като пионерче пред партиен секретар!!!!

[БОШУЛЕЦА]

Ето смойте 300 грама платеринка ,подобре да си замълча.Имате страхотни спомени,и много щесе радвам ако споделите още такива случки с нас!!!!

[Диканаров]

Да Ви разкажа как ударих най-голямата си ричола. Има я в галерията ми. Не е кой-знае каква! Около 4 кг. Бях на Гарабули с други колеги и семействата. Писъл съм и за други случки там, та вероятно си спомняте, че има два рифа. Външният от които е съставен от ред голями скали и между тях по стотина метра пясък. Та се вра под една скала да надничам по дупките и усетих, че минава нещо над мен. Погледнах на горе и ги гледам две ричоли плуват една след друга, като първата е по-голямата. Аз бях на около осем метра, а те на най-много на два метра под повърхността, но над скалата. Полека изплувах нагоре почти ближейки камъка с протегната напред ръка с харпуна и ги видях отново. Плуват си все така над камъка, без да се плашат една след друга. И не напускат плоскостта на камъка. Стрелях от доло по водещата от около 3м. с пневматичния и я ударих почти по средата. Метна се , изпусна нещо като облак и почна да трепти. Другата офейка моментално. Вечерта , жената я опече във фолио. Много нежно нещо стана. Просто си плачеше за студен Траминер, но и домашната бира свърши добра работа.

[Диканаров]

Ще ви разкажа за невероятната мимикрия на меруто или групера и за неговата издържливост. Бяха ми на гости дъщерята и зет ми. Всяка възможност използвах за да им показвам интересни места от Либия или живописни плажове. Един път бяхме в раьонът на гр. Хомс и със зет ми плувахме сред много живописно кройбрежно място с пъстро дъно, голями струпвания на скали, дълбоки ями между тях и много пещери. Аз се задявах с платерини от порядъка на половин кило едната и изведнъж чувам, че зет ми ме вика. Погледнах към него и го виждам, че ми маха да плувам към него. Между мен и него имаше не повече от 30-50м, като от тях половината бяха от равно пясъчно дъно. Той бе над скалисто плато издигащо се над пясъка с около 2м. , а до повърхността имаше още 3-4м. Бързо стигнах до него и го питам какво има, защото до дето плувах не видях нищо да плува. Зет ми ми казо, че видял почти бяло меру на два метра преди скалата и то влязло в една дупка на платото. Сочи ми я и твърди, че там влязло меруто и не е напускало дупката. Той бе с ластичния ми харпун, а аз бях с пнематичния. Гмурнах се и полека , с насочен напред харпун надникнах н почти отвесната дупка. Видя ми се сянка на едра риба изправена вертикално, като че ли изправена на опашката. Веждах размазан силуета на рибата в анфас на главата. Стрелях почти инстинктивно.В момента на изстрела рибата се врътна обратно, но аз усетих, че съм я прострелял. Потеглих си стрелата и усетих тежест, но никаква съпротива. Излезе едно хубаво меру под 8кг. Изстрелът бе точно над очите на рибата, пронизал главата. Просто още два пръста и рибата нямаше и да я почеша със върха на стрелата. Аз развивам върха за да изнижа рибата и да я закача на буя, а зет ми още наднича в дупката. Като излезе за пореден път на повърхността, го питам какво разглежда? Той ми отговаря: - ми татко, бялото меру още е доло. Виж го това е пъстро кафяво и червено. Такова бързо променяне на цвят на риба не бях виждал и аз. Пясъчното меру, в Либия му местнине викаха "миняни", е светло на цвят, ловува около скалите и има винаги на близо сигурни убежища. Като влезе в тях се пигментира с цветовете на скалата и водораслите. Та това , за има няма за 5 минути, бе станало от бяло в пъстро кафяво. Ако не го бях видял, трудно бих повярвал. Но фактът си е факт. Ваньо го бе видял бяло да преплува до дупката и да се крие вътре. Дупката бе дълбока като кладенец, но не се виждаха странични отвори. От дупката извадих пигментираното меру. Значи то се е прикрило с мимикрия и ако бе на дъното нямаше да го видя.
А сега да ви разкажа за издържливостта на меруто. Имаше една местност, която наричахме "кариерата" защото наблизо Техноекспортстрой имаше кариера. Това бе на двайсетина километра от гр. Тажура. Прекрасен плаж и отлични места за харпунджийство. Та отишли сме на този плаж няколко семейства с колите. Разпънахме чадърите, масичките, столчетата и аз хлътнах в морето. Стрелям си на 3-5м. спари по длан и изведнъж виждам зад една скала меру да лежи прилепено до камъка. Аз съм с отстъп 5-6м отзад и съм отгоре на скалата. В момента в който се гмурнах то се изстреляи изчезна. Стигам за секунда до мястото на рибата и разбирам каква е била работата. Пред него на половин метър има отвор с размерите на камениновите тръби за канална вода. Вътре тъмно. Протегнах си ръката и го напипах от страна на опашката. Какво да правя? Дупката като кюнец , рибата се набила вътре и не я виждам! Реших да стрелям по мислената ос на рибата. Така и направих. Прас стрелата и няма вадене. Слизам , дърпам, мотая се час, никакъв резултат. Онова животно стои, като тапа в гърлото на бутилка. Мислих какво да правя, да викам за помощ , да дърпаме? Срамота! Да си режа шнура и да си продължа спарите с ластичния харпун или друго нещо да опитам. Реших да го пробода с ножа и да го убия и извадя. Ножът ми е на бръснач наточен и дълаг 30 см. Слизам на дъното и мушкам с ножа. Той потъва в месото. дърпам стрелата и нищо. Пак мушкам и дърпам и пак нищо. И така десетина пъти, докато отпусна рибата.Тогава успях със завъртане да я извадя от дупката. То рибата си беше видимо цяла, но в действителностя бях транжирал напълно.Ударите бяха и в корема и в страни и под перките, абе, ако бе камила да е паднала, умряла още на второто ръгане. Но меруто не! Запънало перки, хриле и се надуло и не можеш да го отлепиш. Късметът ми бе, че дупката напред бе още по-тясна и рибата не е могла да се натика повече. Вероятно тя се е криела в тази дупка и когато е била малка, но после и е отесняла. Но мерутата не са мигриращи и си пазят територия. Та това си е останало около тясната дупка и навярно му е било достатъчно от други врагове да се крие там. Но от човека не можа!

[Диканаров]

Да ви разкажа, как намерих плантация от стриди.
Бяхме на плаж преди Занзур, близо до един разрушен пристан за риболовни корабчета. Та там преди години е действала преработвателна фабрика за риба, на след разбиването на пристана от буря всичко бе замряло. Има там добра лагуна и плитък участък с чист пясък. Въобще добро място бе за петъчен плаж за няколко часа преди обед. Та обикалям за октоподи, извадих два-три дребосъка и ми направи впечатление, че на морските таралежи върху иглите има черупки от стриди. Никъде по скалите, колкото и да заничах не видях да има полепнали миди. Мислех си, че стридите са подобни на нашата черна мида. Нищо подобно не е в естествената им среда. Викам си, че таралежите немогат от далече да са допъплили със стридите, значи са някъде на това място. И така излезе, но аз не ги виждах! Случайно забелязах на дълбочина половин - един метър вълна да отмята водораслите на скалите. От прибоят , водораслите правеха едни поклащания в една и после в обратна посока. Та когато им се виждаха основанията, там дето се захващаха за скалата да има някъкви бучки, като грудки. Това били стридите. Само там между гъстите водорасли са били в безопасност от таралежите. Таралежът е страхотен хищник! Той едвам едвам се придвижва! Просто едвам му се вижда движението на иглите, но напипа ли мида , ляга над нея и изпуска киселина и край с живото на мидата. Разтваря черупката и изяжда мекостта вътре. Само в гъстите водорасли на прибоя не могат таралежите да се завират и там стридите оцеляват.
Та излизам горд и взимам една мрежа за стридите! Напълвам я и излизам да ги пробвам пресни, пресни. Отварям първата и ужас! Хрущи, та сигурно се е чуло в България. Вътре бъкано с пясък. Е като така не става, поканих колегите на стриди по черноморски. Измих ги колкото можеше на течащта вода, после ги сварих! Извадих месото им и много внимателно го измих с обилнотечаща вода! Прецедих бульона през филтър, та да е бистър. Върнах месото от стридите в бульона и отново го клокнах за 2-3минути да си върне аромата. Разбих майонеза от пет жълтъка и изстисках един лемон и всичко това със стридите го смесих с малко млян чер пипер. Имахме и в изобилие туниска бира в кутийки. Какво му трябва на човек? Нищо друго от желание за приятно изкарване!Станаха си като нашите черни миди, но всички гости казваха, че такова нещо не са пробвали. Ей самовнушението е голяма работа.

[baretata]

Eи Диканаров пак измисли нещо бе, аз в4ера бях на Тюленово. Реших да се пробвам до местноста Мартина, поне така ми казаха 4е се казва. Приготвих се и влязох, без ракавици защото преди два дни влизах на трета буна и не беше студено. Ско4их и изтрапнах, за една минута докато си наместя маската и буя , ми замразнаха рацете. Поглеждам си 4асовника 12.2 градуса. Далбо4ина под мен 8-9 метра, видимост поне 12-13 метра, стоях ватре около 40 минути, видях само 2-3 ку4ета и то малки, явно там водата е все още студена и рибата се крие. Не стоях много защото на скалите ме 4акаше йената и целиа род за да сядаме на обедна ракия. А сега си идвам от валнолома, много хора , които са от сутринта имаха по около 2-3 килограма едар сафрид. Кефал и илария никаква информация нямам. Ако някои има информация за риболов от лодка на кая нека ми пише 2 реда. За сега 4ао.

[fizika01]

Ей че хубава тема. Диканаров напълни ми душата с тея разкази.Честно казано не съм харпунджия.5-6 пъти съм влизал с харпун, но все ми дожалява да перна някоя хубава риба. 5-6 кучета има на сметката, но те не се броят понеже от малък не ги зачитам.
А иначе съм си водолаз и имам страхотни преживявания под водата.
Веднъж на Варвара водих група от 4 младши водолази. Месността ние Пловдивчани си я наричаме Дарданелите ,не знам дали я знаете. Изключително не барната от човешка ръка месност. Една от най красивите местности по южното черноморие.
Та на историята . Правим си ние обиколката и между две скали на 10 метра дълбочина забелязвам необичайно движение. С перифрното си зрение виждам ,че част от скалат пропада 1 метър. Спрях групата ,обърнах се .Н9и движение ни стон. Викам си баси мамата да съм минал 60 метър че да получавам халюцинаций не е, снощи че пих ракий ,ма още да ме държат не. Седя си аз 30 секунди взирам се и точно да продължа с групта какво да видя. Скалата се увива и тръгва на горе. А какво било то . един луд харпунджия с маскировъчен неопрен с маскировъчни плавници маскировъчен шнорхел ,маскировачна маска и маскировъчен харпун. Бая се беше маскирал. Легнал си на 10 метра дълбочина и почти 1 минута не мърда. Баси изрода. Догоних го разбрахме се с човека че водя група ,че да си търси друго място.
И най интересното е че 2 човека от групата изобщо не са го видяли,осигорителя над водата също ,осигорител от брега също, старши водолаз на 10 метра от групата също. 35 човека от брега също.
Като излязохме и направихме разбор на спускането излязох само аз и още два човека който сме го видяли , от общо 50 . Ебаси маскирания пич.
От тогава си говорим за духа от Дарданелите.

[Диканаров]

Това е бил наистина голям гмуркач! На 10м. дълбочина да стоиш една минута е сериозно постижение! Не са много спортистите харпунджии с такъв капацитет! Иначе съм виждал много хора със скъпи костюми, оборудване, но са по-скоро колекционери. Има ги такива и скиори и туристи и рибари!

[fizika01]

И на мен това ми е изненадата. Но вечера прочетах че рекорда апнея е 9мин и 38 секуди .Само дето не разбрах на каква дълбочина.
Яка тренировка трябва за 1 минутна апнея на 10 метра. Лично аз слизам до 12 метра и се задържам мах 15 сек. И то след малко тренировки .
А ако искате да видите нещо интересно под водата , препоръчвам ви подводния паметник поставен от клуб Нептун в Царево месноста Параклиса. Вчест на всички загинали водолази . Намирасе на 6 м етра дълбочина и е достъпен и за гмуркачи. Поставен е преди 3 години и мие интересно какво е станало от него след толкова време под водата.

[Диканаров]

Физик, знаеш ли, че до 22.03.1985г пушех. Пушил съм 20години. И когато можех да пуша цигари, каквито някъде в света се произвеждат се отказах. Причината бе харпунджийската краста. Само за месец увеличих слизането от 8м. на 18м. А като протегнеш ръка и прибавиш дължината на харпуна и 2-3м. до рибата става възможно да стреляш рибоци на 20-25м. Там са голямите животни, но всичко трябва да си си го намислил горе , на повърхността. Тръгнеш ли на долу на 20-25м. имаш 5-10 сек за стрелба и хайде на горе. Поне при мен бе така. Сега както съм натежал и отпуснал може и да не успея да сляза толкова дълбоко. Доло на такава дълбочина без апарат, кислородът бързо свършва! Имал съм възможност да си купя пълен комплект бутилки, самар, компресор и т.н. но не съм го считал този харпунджилък за спорт.Стремял съм се да сме равностойни с рибата и тя да има своят шанс. Имах позната либийци, които работеха в Ген .Ко за поддържане на пристанищата, които бяха оборудвани с такава тежка артилерия, че ти е бедна фантазията, но това си бе за тях бизнес. В четвъртък излизаха със камион, коли, шатрите, компресор, елгенератор, зодияк с джонсъни -2бр. и жените си на лагер извън Триполи. Никога не бяха с арабите, но и винаги бяха отделно от нас. Жените на всичките бяха европейки, та те контактуваха с нашите жени, а аз с тях по линия на крастата. Като са в морето , двама са доло и двама осигуряват. После се сменят. Като излязът си носеха рибите както младоженец-булка. Ама това е като в скотобойна. Влизаш в пещера, осветяваш рибата с мощен фенер и я закарфичваш между очите от упор. После продаваш рибата по 5 динара за килограм на ресторантите в голямите хотели и си осигуряваш двоен доход в сравнение с редовната им заплата. Това не е спорт! Но съм се възхищавал на мерута, дендичи, зъбари по 20-30кг. и отгоре които вадеха. Някой път ще пиша за първата си акула и за най-голамата си акула, която ми гепца стрелата, за единствената си костенурка и др. спомени ако ви е интересно. Не ми се ще да ме мислите за самохвалко или барон Мюхаузен. Пък ми се ще и аз да прочета за вашите успехи. Всичко свързано с морето ми е много интересно. Пишете!

[rumci]

Беше преди около 10-12 години край Китен. Гмурках се около р. Караагач, устието бе широко отворено и се навъртаха доста кефали. Търсих рибата на 4-5 метра дълбочина и по време на поредното далтисване видях кефал не по-голям от 1,5 кг. Въздухът почти ми свършваше, но в крайна сметка успях да го прострелям и излязох на повърхността да раздишам. Рибата остана като паралилизирана на стрелата и падна на дъното. Помислих, че съм я уцелил в гръбнака и съвсем спокойно пуснах харпуна и се гмурнах да хвана рибата с двете ръце. Точно преди да я сграбча рибата се "съживи" и с пълна газ тръгна да плува като взе да отнася със себе си и харпуна ми . Водата не беше много бистра и в един момент взех да ги губя от поглед, но продължавах да плувам по посока на беглеца. Изкарах късмет, че рибата се завъртя и потегли към брега. След 2-3 минутна гонка успях да уловя харпуна, а рибата увисна на кукана. След тази случка за нищо на света не пускам оръжието преди да отрежа хрилете на рибоците.

[cerber]

Благодаря на Диканаров, за красивите разкази. Беше истинско удоволствие! С нетърпение очаквам продължението!

[Диканаров]

Да ви разкажа за една весела история, която косвено е свързана с харпунджилъка. Имаме приятелско семейство лекари, работещи в гр. Сбея. Бяхме чули, че техни колеги от гр. Хомс са хванали 3м. синя акула и не вярвахме на това много, но хората ни канеха да им идем на гости и да излезем на риба заедно. Та приятелите от Сбея, ние от Триполи се срещаме в колегите им в Хомс и се почна една, не ти е работа. Показват хората снимки, както са си от риба и държат едно парче от акула около 1.5м плюс опашният плавник. Него го сушаха и го видяхме вече посбръчкан! Та каква е историята. Отиват двама от лекарите ни от болницата в Хомс на рифовите скали до централния плаж и с въдици на тежко, както ние си ловим каята си хващатдребосък. Единият от тях решил да си смени мястото и нагазил по камъните на рифа и за малко да припадне. На два метра от него между два камъка лежи акулата с уста към прибоя. Опашката и на въздуха показана. Стреснат извикал другия и гледат рибата е жива но не се мести от мястото и не е агресивна. Бутнали я с прътите , не реагира! Тогава решили да я довършат с ножовете си. И започнал един касаплък, не ти е работа! През това време арапите гледат, че двама наши нещо трепят на рифа и се юрват и те с извадени ножове. Добре, че наще успяли да отрежат едно парче и да си тръгнат веднага! Защото току виж някой от арапите им завидял и им го взел. Та излизат наще на пясъка поглеждат назад и там размахване на ножове , дърпане на парчета месо, водата помътняла от кръв и слуз. И изведнъж се започва дивашко подскачане с високо вдигане на краката, викове и бясно катеренене по скалите. Какво било станало? Ято малки баракуди от 40-50 см. побеснели от кръвта се врязват в кървавото петно и хапят каквото им попадне. То парче месо, то кожа, то арапски глезен. Тогава наще разбират и причината акулата да се завре на това място и такада се държи. Тя е била наранена от винт на лодка отзад преди опашката и баракудите са я ядели жива. Животното се е скрило на това плитко място за да може струята вода да и минава през хрилете, а в същото време раната и да е над водата. Акулата ако не се движи се задушава! Та постоянната струя от прибоя я спасявал да не се задуши и баракудите не беснеели по раната. Да ама попаднали на нашите доктори-рибари, а един от тях бе известен хирург на всичкото отгоре. Просто е нямала шанс горката. Също и арапите. И сега се смея, като си представям лакомиите как скачат с късове риба и врещят от ухапванията на баракудите на рифа. Не влизахме във водата този ден! Само ходихме да ни покажат местото и седнахме на масата та стана тя една не е за разправяне. С Живко от Сбеа на следващата седмица влизахме да стреляме там където ни показаха, но освен 3-4 дорада и толкова спари нищо друго не видяхме и не простреляхме. Може би и ние сме имали ден да не ни срещне някоя здрава синя акула с 3м дължина на рифа. Друг път ще ви разкажа за акула, която ми избяга със стрелата и за единствената ми "нъмър" - петниста акула.