случки и спомени под водата

[Булти]

....продължавах така надявайки се пасажа медузи най-накрая да свърши , но не би - след поредното плуване под вода се оказа , че просто няма къде да изплувам - повърхноста беше застелена с плътен килим медузи - все едно отгоре беше сложен похлупак - горе по тъмно а долу по светло ( на устието на Велека съм наблудавал подобно явление , но там причината беше в сладката вода заемаща около метър слой на повърхноста)...и се усетих лекичко че съм поднал в капан , няма страшно викам си и айде обратно , ама ЙОК , плувам , плувам - тавана от медузи горе не се разрежда , апнеа , апнеа ама нещо ми замириса на тамян , бях близо вече до паниката и се чудех дали да не се набухам в дебелия слой медузи , честно казано патил съм жестоко от тия гадини и буквално пред тая кофти перспектива предпочитах да умра на дъното - щях да загубя само съзнание и толкоз ...не знам колко метри съм проплувал така - възможно е да съм счупил някой световен рекорд , но най-накрая се показа пролука и внимателно си показах шнорхела над водата - една медуза си мяташе пипалата на сантиметри от маската ми ....

[Булти]

....тук е мястото да спомена , че цялото ми тяло вече нетърпимо лутеше - бях с къси крачоли на неопрена - от тия шибани гадини цялата вода се беше подлутила - дори и да не ги докосваш , те явно си изстрелваха мизерийте...абе беше си филм на ужасите отвсякъде....с триста зора излязох на брега и кво да видя - брега засипан с медузи - ши кажеш , че със самосвали са ги изсипвали и маам аз с ботинки отгоре , след малко се оказва , че под медузите брега е от натрошени миди , ботинките се пробиха на няколко места , краката ми парят - не се траят ...друго място за минаване няма - 1,5 - 2 м. бряг и нагоре вертикална скала ...стигам до таляна и виждам че , целия са го "облякали" със неква ситна мрежа - рибарите се въртяха наоколо с лодка и думкаха с една тенекия.....та тоя талян се оказа събирач на медузи на целия залив на Вромос....по нататък влязох в морето и там си беше чисто, чисто ....Наздраве !

[emilios]

Булти преди няколко години и аз имах подобна случка.Една медуза ме жулна по устните и заприличах на арабин със увиснали джуки .В цялото море имаше само една и тя точно на мен попадна.За 7 дена бях подут,но интересното е ,че не усещах болка.

[rimohit]

Съвсем наскоро даваха за някаква медуза от северна австралия .. 2-3 см е само ама водещите ги ожули .Леле какви мъки бяха после.Добре че бяха с здрави сърца ,че оцеляха.Това било едно от най отровните същества на планетата.... Настръхнах .Нашите не са чак така но при всички положения е крайно неприятно

[Диканаров]

Искам да ви разкажа за един мой излет и за една невероятна оптическа измама.
Бях влязъл един четвъртък след обяд във водата на Триполи запад. Бях прострелял два-три кефала и дебнех на изходът на една подводна пещера. Виждах кефалите, като се завираха във входът на пещерата, а аз ги причаквах на изхода. И изведнъж забелязах една невероятно странно оцветена риба да увисва над изхода на пещерата. Формата на рибата, подобна на зеленушките, но цветът наситено син. Без разлика на гърба и корема. По окомер я определих като кефалите ми или малко над 1кг. Стоях замръзнал и следях какво прави. Нищо не правеше. Просто си висеше във водата и си помахваше с плавниците. Тя бе на открито пред мен, зад нея стената на скалата. Над нея на 3-4м прибоят, а дъното на 1-1.5м и отворът на пещерата. Като започна да ми свършва въздуха, пуснах няколко мехурчета и шок! Рибата отскочи от един мехур. Оказа се , че това миниатюрно рибче е било на един пръст от стъклото на маската ми. Размерите му бяха около 1-1.5см., а на мен ми се струваше че е съвсем друго и на съвсем друго място. После нарочно съм се заглеждал за тези рибки и доста често съм ги виждал, като искрящи сини брошки да си плуват без страх на два пръста от повърхностите на отвесни скали с малко и малки водорасли. Не съм забелязал да ги гонят други риби за да ги ядат. Може би този ярък цвят е нарочно създаден от природата за да са лесно забележими и да предупреждава другите да се пазят! Може да са я отровни или да изпълняват други функции, като почисване на хриле от паразити. Не знам! Много любопитна рибка и изключително красива. Ако някой от другите колеги, като Василев или Емил имат наблюдение за Средиземно море или Мраморно, ще ми е интересно да прочета тяхното мнение. Барета, Булти, такова рибенце май няма в нашето море. Поне не съм виждал в аквариума на Варна. То не става нито да го ловиш на въдица, нито да го харпунираш. Само можеш да го виждаш дребосъка, а навярно и със сакче за скариди няма да стане!

[emilios]

Рибата която описвате колега Диканаров се казва ПИЦУЛА.Когато е под водата е синя,НО когато е извън водата става ярко червена.Природата е пълна с изненади.
Спомням си веднъж когато прострелях един групер черен на цвят на дъното,но когато изкарах на повърхноста рибата беше кафеникава по гърба и червеникава по корема.Причината която кара човешкото око да вижда черно бяло след една определена дълбочина 40,45,50 метра е липсата на слънчевите лъчи.Цветовете се губят след една определена дълбочина.Губят се постепенно започвайки от по ярките.Май се отклоних от темата
Във вашия случай обаче нещата са по различни,самата риба си променя цвета

[deathwalker]

Ще ви разкажа една моя риболовна случка по молба на Булти-въпреки че не си падам много по писането.Правя го по две причини:
Първо защото това бе първия ми лов на лавраци който ще помня още дълго и второ защото ми бе насаждано че тези риби са много трудни за харпуниране (което в последствие разбрах че не е точно така)и местата по които можем да ги срещнем са обвити в мистерия и пазени в дълбока тайна.
И така.годината бе 1999,месецът ноември.Имах цял уйкенд на разположение и реших да отпраша към Камен бряг-място което ми е любимо и винаги когато имам време посещавам с удоволствие(не само за риболов). Още със спирането си на брега забелязах че морето бе по мътно от обикновенно и съжалих че не бях взел и по къса пушка. Това не помрачи настроението ми и аз заслизах по стръмната пътека към морето.Облякох неопрена,направих последен чек на екипировката,заредих харпуна и заплувах към "моите"местенца. Но за жалост морето беше на друго мнение и за 4 часа трамбоване на кукана се мъдреше една единствена платерина,пълно мъртвило,сякаш това не беше нашето море.Нямаше и помен от пасажите които миналата седмица се изнасяха на юг-дали се беше изтекла всичката риба ?! Реших че ще е по добре да изляза и докато има време да сменя мястото.Тръгнах обратно,като отново гмурках и лягах по познатите ми камъни и градинки с надежда да взема поне още една риба.но уви.Бях доста обезкуражен и отегчен и не си давах вече много зор,когато при едно от гмурканията си видях два рибешки силуета. Не можах да разпозная какви са нито имах възможност да им пусна една стрела но това бе достатъчно да събуди отново ловеца в мен и да ме накара да забравя че бе ми станало вече студено. Изплувах и този път раздишах по сериозно. Гмурнах се и легнах внимателно до един камък като се надявах рибите да са още някъде наблизо-и тогава:
О чудо !!! Почти веднага бях заобиколен от десетки лавраци,в първия момент не можех да повярвам на очите си,адреналина ме тресна като парен чук и аз гледах вцепенено рибите,които плуваха спокойно около мен. Идваха право срещу ми и се обръщаха току пред върха на стрелата. Беше невероятна гледка,не знам колко време продължи "сценичната ми треска" но по едно време се освестих и стрелях по първата удобна риба. Изтрела за жалост бе ниско в корема и рибата се замята бясно на стрелата. Изплуваики не изпусках очи от нея а вълнението ми растеше още повече. Започнах да я придърпвам а движенията ми бяха някак прибързани и непохватни,въпреки това след минута вече държах в ръце първия си лаврак. Може би ми трябваха около 10 минути да се успокоя и да вкарам дишането си отново в ритъм. Отново раздишах и се гмурнах на същото място с ясната мисъл че едва ли ще ги видя отново,но не би. Рибите си бяха там и сякаш нищо не се бе случило. Стрелях отново,този път по концентриран и изтрелът беше препариращ а и рибата беше малко по голяма. Изплувах и не вярвах на късмета си,де да имаше някой да ме снима и да видя доволната си физиономия в момента.този сценарии се повтори още веднъж и с три хубави лаврака заплувах към брега. Там свалих част от екипировката си,положих рибите на един камък и не можех да им се нарадвам.Бях невероятно щастлив че успях да хвана първия си лаврак и то не един а три. Рибите бяха м/у 3 и 4 кг. По време на лова всичко се случваше някак механично и нямах време да мисля но тук на брега и навръщане в колата ,всичко ми мина като на забавен кадър и разбирах че всички митове за ловът на лавраци бяха развенчани за мен. Тогава още не знаех че има още много да уча за поведението на рибите,а и още има какво да уча,но това нямаше никакво значение в момента-бях щастлив ! Оказа се по трудно да ловя тревопасни риби,който изчезват и при най малкото движение което правя,а хищника в повечето случаи го убива любопитството му. Въпросът е да го намериш къде е в момента,а това става с много плуване-ама наистина много. Това е от мен,пожелавам успех на всички през новия сезон ! Поздрав !

[baretata]

Момо излишно се притесняваш за писането си . Много добър разказ приятелю, и много добре написан, поздравления. Наслука. Абе страшен харпун ми скопоса вчера. БЛАГОДАРЯ ТИ. Умирам си от кеф като го погледна.

[deathwalker]

Нямаш търпение да го топнеш а ??? И недей да стоиш със него пред телевизора че да не стане като случката със Наско дет си гръмна сонито и после му излезе име-Наско Тринитрона !

[emilios]

Браво момо хареса ми расказа.
При мен нещата бяха малко по различни,успях да гръмна два един голям и един малък.
Мисля ,че беше зимата на 1996год пробвах един дървен харпун за гръцкото списание ВИТОС.Беше начоло на дървената ера и бяхме заедно със Маноли Перистери.Тогава нямаше не съществуваше тази специална корда за харпуните която днеска слагаме след въжето на макарата и стрелата бе свързана направо със въжето на макарата,много опасно и губихме лесно риба.
Харпуна беше със три ластика и след първия истрел въжето се скъса като конец,реших ,че открих първия недостатък на харпуна и реших да изляза от водата и след като го поправят да опитам пак със пробите.Предупредих приятеля ми че излизам и заплувах навън със зареден харпун,но без въже на стрелата, когато стигнах близо до брега и на 50 стм дълбочина видях кефал към кило заредих и стрелях,рибата не мръдна дори стрелата се заби в скалите и я хванах лесно.Продължих надолу и десетина минути пак същата картина,но този път рибата бе по голяма към три кила и разстоянието към 7 метра,но дълбочината към 50 стм пак.Реших ,че тази риба няма да я взема поради огромното растояние и най вече ,че нямах въже на стрелата,но за да не ме е яд ,че не съм стрелял вдигнах харпуна и натиснах спусъка без да се целя.Тежката стрела удари рибата за мое учудване малко под устната и излезе от корема,рибата започна да се блъскав скалите много диво и бясно.Спомням си ,че захвърлих харпуна и скочих върху самата риба искривявайки стрелата ,колената ми блъскаха по скалите и неопрена със парчета кожа и месо бяха оцветили водата/МОЕ МЕСО И КРЪВ/.
Наблудавах рибите на брега и ги галех и чак когато колегата излезе от водата ми каза ,че са лавраци а не кефали.
Харпуна който пробвах бе за орфус,груперс а аз прострелях лавраци Интересното е ,че чак когато излязах навън разбрах ,че са лавраци.Никога преди това не съм си губил времето в лов на тази риба,но то тогава взе да ми харесва,въпреки ,че рядко ловувам на дълбочината на която живее.

[Булти]

- баси кефа -БЛАГОДАРЯ !- забравих , че навън има сняг....Фидана ли се превърна в Тринитрона

[deathwalker]

Не Булти,не е Фидана...един приятел от Варна.

[Диканаров]

Deathwalker, прекрасен разказ! А и снимките в галерията са впечатляващи за нашето море! Направо го изживях този излет!Имал съм подобни излети, когато капнал и измръзнал излизаш от морето и тогава то те възнаграждава! Тогава забравяш и студа и умората. Адреналин! А после ти треперят мускулите в колата. Така е в природата! Уважаваш ли я, упорит ли си, ще те възнагради! Ще се радвам на всеки написан от теб ред, колега! Особено сега, когато не е много за риболов и харпунджилък писането на спомени, хубави и лоши ще са все поводи за връщане към морето и изживяни мигове и съприживяване от нас! Моля сподели с нас спомените си!
Емо, в Либия / имам предвид 1983-2002г/ такива харпуни с макари нямаше. За това си хващах с карабинки харпуна за 30м капронено нъже, а от другият край ми бе буя! Ако ми трябваше нещо , например втори харпун, пусках си харпуна и спокойно без нищо по мен изплувах на повърхността. Рибата си е била винаги под контрол. Срела, капронов шнур, харпун , 30м въже и буй на края.Нямах така загубена риба, освен ако не я бях ударил в долната част на корема и не се разкъсваше още в първият момент на изстрела.Но аз не съм ходил на голями дълбочини, като теб и толкова въже ми бе напълно достатъчно за стрелба по риби до 20м. дълбочина. На буя ми висяха:- резервният харпун, куката за октоподи, дизгията и разни резервни работи, като клещи, пила, върхове в джоба на буя. Нямам голями лавраци. Моите са от порядъка на 3-4кг. и са и толкова на брой. Всичките са ми били на дълбочина до 10м. Не разбрах какво имаш пред вид, като пишеш, че едни харпуни са за мерута, а други за лавраци? Нямам опит с дървени харпуни и ми е интересно да науча какви са техните преимущества. Имал съм ластични, пружинни и пнематични, но дървени не съм виждал. Излъгах! Първият ми харпун с който стрелях попчета на х. Черноморец бе дървен и домашно правен с ластици от вътрешна камионна гума. Това бе преди 50г., когато един почти на моите години приятел на баща ми ме запали по харпунджийството.

[emilios]

Дървените харпуни колега Диканаров са класически харпуни и създадени специално за да могат да се товарят със много ластици 3или 4 понякога 5.Ако поставим на алуминов харпун толкова ластици ще имаме проблем със тръбата която получава едно слабо искривяване /стревлоси/.Имат предимството да са по леки,завиват по лесно и бързо в зависимост от големината.Имат предимно отворени глави и стрелите им са сарк.Можем да ги поръчаме или направим по поръчка така както искаме и дръжката също да е по размера ни.Обикновенно размерите им започват от 100 нагоре,но има и по малки който за мен са безмислени.Моят харпун е 130 и е поръчков сложил съм му 3 ластика 16 мм макара със 2 мм въже кевлар стрелата е 8 мм сарк.
НО харпуна който си обичам също толкова е ланара акцион 115 и е от алумини друм.
Всъщност карбоновия харпун е също толкова добър и мисля ,че е по добър защото не изисква много подръжка,но аз предпочитам дървения по топъл е по приятелски настроен е за който разбира какво искам да кажа.
Познавам карбоновия харпун,дървения,алумини.,дори и имитациите на карбон алумин покрит със карбон,но не съм имал честа да имам харпун със пружина мисля ,че за първи път чувам или май четах някъде тема за такъв ,но не съм виждал никога.
На дървените можеш да поставиш макарата където искаш ти а при алуминиевите само там където е решил производителя.Дървените харпуни натоварени със много ластици изискват доста често поставяне на тежести в предната част на харпуна за балансиране.Има още много предимства дървения за който можем да говорим години наред и никога да не успеем да ги изредим.
Ако имате снимка на харпун с прожина или някой друг ако има много бих се радвал да разгледам.И един въпрос спрямо пруж.харпун,има ли достатъчно сила да прекара 5 кил риба на въжето от 3 метра.

[КИРО]

Браво за разказите.