Засичане

[Zvezdichko]

Я зарежи засичането,виж да се подготвиш за даскало,пък другата ваканция ще засичаме колко си научил

Грешкааааааааааааааааааааааа! Аз съм университетски човек, не дечко

[butnik]

Я зарежи засичането,виж да се подготвиш за даскало,пък другата ваканция ще засичаме колко си научил

Грешкааааааааааааааааааааааа! Аз съм университетски човек, не дечко

Не ти личи,въпросите са ти като на деца от детската градина,извинявай,ама съм много директен и на доста неудобен.Не мога да си премълчавам факти които са ме подразнили по някакъв начин.Засичането е различно ,при риболов с щека е един ,при мач друг ит.н.

[Zvezdichko]

Ами трябва понякога да се обясняват нещата като за детската градина. Всеки почва отнякъде.

[Al_Bundi]

Аз правя така: като ми потопи плувката или удари камбанката , сецам като хамалин и ако е риба в 90% от случаите излиза на брега , за да види кой е простака който я тегли. .

[GODzillata]

За щуки "на тапа"- с падане по гръб

Обаче след като си преброил до 180 след първото скриване на тапата.

[Златев]

Засичането си е основно умение при ловенето на риба. То се придобива с практика и достига до нивото на интуитивно действие, рефлекс, излязал вече от рамките на осъзнатите целенасочени действия. От тук следва и трудността да се опише и да се даде някакъв съвет или теоретична постановка за извършването му.
Аз самия все още се уча да засичам правилно, но все пак ще се опитам да поразчопля темата.
Като начало ще се постарая да опиша действието спрямо вида на практикувания риболов:

1. Риболов на леко - ще се спра само на риболова с директен телескоп, тъй като с останалите разновидности не съм добре запознат
Според особеностите различните риби, сезона и стръвта точният момент на засичане е силно размит. От моментално подсичнае при първите и най-леки трепвания на плувката до изчакване рибата "да се назландиса" с минути.
Независимо от момента обаче, принципите са едни и същи:
- първото и особено важно за точното и адекватно засичане и обирането на боша/корема или влакното между върха и плувката. При по-малки дълбочини той е осезателен. Води до забавяне на ефекта от засичането, особено при бърз риболов на по-"леко" кълвящи риби. При активни таранки или костури, например, които лакомо и мощно повежат този проблем до голяма степен не стои.
- в момента, в който линията се изпъва следва леко по-рязко движение/дръпване/сецане с китката до момента, в който отсреща усетим съпротивлението на рибата в по-добрия случай или лекотата на собствения ни такъм в масовите слуаи...
Всичко това става за по-малко от секунда, макар така описано да звучи като флегматична балада... Затова е и трудно да се опише, нали?

2. При риболов на по-големи дистанции и най-вече "на дъно"
Принципите и тук се доближават, но има една разлика, особено ако ловиш с монофил - коефициентът на линейна дефорнмация, т.е. разтягането на влакното, при по-големи дистанции дава осезаемо разтежение на линията, което притъпява и омекотява засичането. Ето защо то трябва да става по-рязко, с повече сила. Но пак всичко си има мярка и този усет се добива с практика. Ако се ловят платики или илариа /по морето/, например, трябва риболовецът да е по-внимателен, защото това са риби с финни устни. Че няма да се скъсат със самото засичане - няма, но раната от куката ще стане достатъчно широка още преди борбата да е започнала и откачането е вече много вероятно.

3. При риболов на "леко дъно" или на кая покрай буната.
Тогава линията е постоянно опъната, дистанцията не е голяма, зощото напрактика се лови точно пред нас. Независимо дали с директен телескоп или с прът с водачи, засичането става при по-мощно опъване или при повторно по-леко почукване, чрез рязко дръпване, най-вече от китката. Тук опасност от "скъсани джуки няма", но не е нужно и да се "обръща" морето.

4. При спинингов риболов - тук все още прохождам и съм твърде бос... ще се опитам да опиша ситуацията за лек спинигов риболов.
Кълването, както казаха опитните колеги по-горе, се усеща като леко почукване, а при по-настървени риби като удар и опит да ти измъкнат пръта от ръката. Във втория случай рибата се самозасича, но едно по-рязко и "късо" подръпване не е излишно За по сигурно. В първия случай е направо задължително. Може да прозвучи смешно, но често пъти трудно се различава почукване от риба от закачка за водорасло, клон, удряне в подводен камък или поне за мен... Затова при подобно усещане, наречено от спецовете "сторване" инстинктивно засичам "късо" с китката. Масово се оказава подводна закачка или камък, но понякога следва приятна изнендата - закачка с люспи или камък с перки и хриле

За мен лично най-добре се упражнява засичане с бърз риболов на уклей или кая /попчета/, по гореспоменатия метод. Тогава кълванетата са чести, не всяко е сигурно и има достатъчно възможности да се усети точния момент или интервал за засичане, съответно да се отработят и неговите фази.

Моля опитните колеги да ме коригират или допълянт, но нека това да е без намеци, забележки, насмешка и други подобни нюанси на ирония или високомерие