Януарски седмичен излет до Турция

[promarine]

Зимата много ни сви душите и най-сетне дойде дългоочакваната седмица, която бяхме планирали за риболов в една далечна дестинация.
След 16 часово пътуване от Варна се настанихме в наетата къща и започнахме да кроим плановете за другата сутрин.
Бяхме с Миро, Сашо и брат ми от 16 до 22 януари. Първото ни влизане в морето беше в 7:30 на 17ти.
Оставихме Сашо и брат ми да се гмуркат в един залив и с Миро влязохме на рифа да пробваме на въдица.
Още на второто пускане, докато Миро си вързваше пилкера на около 20м от дъното нещо атакува пилкера ми, пръчката ми се огъна и върха се потопи във водата. Имах чувството, че съм закачил някаква НАТОвска подводница. Рибата ми разви бавно около 10 метра влакно, като май изобщо не разбра, че се е закачила на въдица. Кордата беше много натегната и не можех да разхлабя аванса защото трябваше да пусна с едната ръка пръта, а едвам го удържах с двете. Само се молех влакното да издържи или рибата за малко да спре, но уви. След 10-ина секунди всичко рязко олекна и ми беше ясно какво се беше случило. Миро стоеше, гледаше ококорено и не можеше да проумее какво става. А през това време от всичките ни страни постоянно препляскваха разни дрибни рибки, най-вероятно сардини, притеснявани от нещо по-едро. Двадесетина минути по късно Миро извади едно тонче около кило и половина.
Междувременно вятърът ни беше отвял доста в страни от рифа и решихме да се върнем в началното положение.
Преместихме се и докато аз изгася двигателя и се обърна да си взема въдицата Миро възкликна "мамка му, закачих!". Много се учудих, понеже дълбочината беше 40 метра и пилкера не можеше да се спусне толкова бързо до дъното, и тъкмо щях да изкажа изненадата си, когато изведнаж "закачката" оживя.Видях как въдицата на Миро се огъна, върха се потопи във водата и аванса засвири. След около 5 минути, в кепа се оказа ето този зъбар:



След това Миро хвана още едно тонче около 1,5-2 кг което в еуфорията реши да пусне на свобода. Бях започнал вече да се чудя дали на пилкера който бях монтирал след зверското скъсване въобще ще клъвне или по-добре да го сменя, когато пръта ми се огъна и макарата отново засвири. След 6-7 минутна борба, най-сетне се разписах и аз с една ричолка, малко по-голяма от зъбара на Миро:




Не бяха минали и два часа откакто бяхме дошли на рифа, а вече имахме 3 хубави риби, при това от 3 различни вида

След още няколко минути Миро имаше пореден удар, при който нещо като с ножица сряза влакното му и останахме с още един пилкер по-малко.
Така и не можахме да си обясним как стана това и каква може да е била тази риба, но решихме, че е време за малко почивка а и бяхме много любопитни какво са успели да ударят Сашо и брат ми.
Затова потеглихме към брега, където ги бяхме оставили. Сашко имаше едно зъбарче към кило и половина, едно меру около 2,5 и едно спари към половин а брат ми само едно дребно спари и едно папагалче. Като видяха нашия улов, направо не можаха да повярват на очите си.



Брат ми се беше поуморил и реши да си почине в лодката. Оставихме Сашо да се гмурка и потеглихме обратно към рифа. Когато го наближавахме, брат ми забеляза нещо да стърчи от водата на стотина метра пред нас. Насочих лодката към странния неподвижен обект. Вече се виждаше, че това което се показва над водата има доста по-големи размери под нея и в следващия момент минахме бавно на 2-3 метра от рибата луна, която спокойно лежеше обърната на една страна, в явно очакване на някоя чайка, която да дойде и да я почисти от паразити.
Едната и перка се показваше над водата и едно прибепало отчаяно се мъчеше да се задържи за нея, но окажеше ли се над водата, постоянно се отлепяше и падаше.



Рибата изобщо не ни обръщаше внимание докато я обикаляхме с лодката и я снимахве, след което брат ми влезе във водата за да направи и клипче.
Неговото присъствие обаче явно не и се хареса и тя бавно отплува към дълбините.

След обяд рибите явно бяха загубили антивността си. Вече ги нямаше тези, които постоянно скачаха по повърхността и само от време на време се чуваше някъде да прешляпа. Въпреки това, продължавахме упорито да замятаме и след около два часа на Миро най-накрая нещо му клъвна. За съжаление в този момент единия водач на пръчката му се счупи и малко след като аванса му започна да се развива, влакното се сряза в образувалата се метална пукнатина. Така Миро загуби още един пилкер плюс 50 м плетено влакно от макарата си. Затова пък, само няколко секунди след неприятния инцидент последва нов удар. Това се оказа моя пръв зъбар:



Така приключи първият ни риболовен ден - със загубата на половината ни пилкери, но затова пък изпълнен с емоции и многообещаващи надежди, че ни очакват още 5 дни невероятни преживявания

Но както обикновено става, след големия успех, когато си сигурен, че всичко ще продължи в този дух идва и разочарованието. На следващия ден, с много упорство, в ранния следобед, когато вече бяхме изгубили надежда, изкарахме една ричола на въдица. В същия момент, на около 100-150 метра от нас и Сашко удари една на харпун.



Вече не бяхме толкова сигурни и опасенията се оказаха основателни. През останалите дни времето рязко се промени и нямахме повече нито един удар с изключение на няколко риби тромпет и едно малко тонче, което хванах на чепаре.
Сашко удряше по някое дребно меру за вечеря. Последния ден и аз реших да се погмуркам и както често се случва на аджамиите да им провърви, така и на мен още на второто гмуркане ми се появи едно меру с прилични размери. Беше на около 13м и естествено щом се опитах да го приближа, спокойно заобиколи един камък и се шмугна в една дупка. Излязох на повърхността и видях Миро на десетина метра в страни с фотоапарат в ръка. Доплувах до него и му предложих да дойде да снима рибата, която видях. Не знам защо, но бях сигурен, че като се върна ще я намеря отново на същото място. Оказа се обаче, че той също още на второто си гмуркане срещнал едно меру, което също се скрило в една дупка преди да успее да го заснеме. Пред камъка, който ми посочи, на около 7 метра под нас още се виждаше мътилката, която рибата бе вдигнала от дъното. Тогава реших да се върна сам и докато плувах обратно си представях релефа на дъното на мястото, където бях видял своето меру. Прожектирах в съзнанието си картината с всички детайли и се опитвах да си представя, как да я доближа без да се изплаши. Докато раздишвах, си представях как плувам към ската, който започваше на 6 метра под мен и се спускаше стръмно надолу. След това, търсейки прикритието на една скаличка, зад която трябваше да бъде рибата, бавно планирам над облите камъни, стараейки се да не ги докосвам и да не правя резки движения. Надявах се меруто да не ме усети, но изчисленията ми се оказаха малко неточни. Рибата беше отново там, но се бе вдигнала с около метър във водната колона и колкото и да се опитвах да се сниша зад малката скаличка, нямаше как да не ме усети. И така, вторият ми опит бе също напразен.
Изчисленията ми се бяха оказали неточни но все пак чувството ми не ме беше подвело и рибата беше там.
Реших да я оставя малко да се успокои, и да погмуркам встрани за да вляза в ритъм след което да опитам отново.
След петнадесетина минути се върнах. Вече бях посвикнал с дълбочината и спокойно издържах по 2 минути преди да се налага да изплувам. Затова реших да използвам заобиколен маршрут и да доближа до рибата хоризонтално отново търсейки прикритие зад скаличката.
Гмурнах се на десетина метра в страни, спуснах се по ската до дълбочината на която се намираше рибата и запълзах бавно по дъното. Този път рибата не се виждаше, но аз усещах, че е някъде там и реших да ускоря леко темпото, помагайки си с плавниците преди да се е показала.
Всичко вървеше гладко, целта наближаваше, когато зад скалата бавно се показа моето меру. Явно беше усетило, че нещо става и любопитството го бе накарало да провери. За миг се поколебах и се спрях. Минаха секунди - може би две а може би пет, през които с рибата се гледахме и никой не смееше да помръдвне. В ляво и леко надолу, на около 5 метра от мен, беше дупката, в която се криеше меруто при предните ми опити да го доближа. На около 6 метра право пред мен беше то. Знаех, че ако стрелям и не уцеля, няма да имам друг шанс, но нямаше как да чакам повече. Харпуна ми беше насочен към рибата и съвсем бавно отпуснах тялото си планирайки плавно напред. Меруто се завъртя и също толкова бавно заплува към своето скривалище, без да ме изпуска от поглед. Пътя към дупката му обаче преминаваше през обсега на харпуна ми.
Когато рибата усети, че е твърде близко и започна да ускорява хода си, беше вече късно. Натиснах спусъка и видах как стрелата прониза рибата точно в средата.



Вече можехме да си тръгваме.
Обратния път беше също едно интересно снежно приключение, но това е вече друга тема

За финал - ето и едно кратко клипче за нашето приключение:

[borislavvasilev]

ето го клипчето на колегата http://www.youtube.com/watch?v=W-xtVp7faac

[PetarPetrov_62]

Ето
http://www.youtube.com/watch?v=W-xtVp7faac

[enterprise]

репортаж -достоен за всеки добър световен риболовен форум...страхотни риби...поздравления!

[jasonsmith]

Супер приключение! Поздравления за излета!

[doberman]

Браво
страхотен риболов
поздравления

[VIKI_HARI]

Браво завидях ви искренно страхотен репортаж

[гуслар]

Страхотен риболов,браво колеги !

[СЪНДИ]

Думите са идлишни.

[cecodevil]

Невероятен репортаж с хубави риби .

[gogobogo]

Само респект към вас

[snegk]

Поздрави за перфектния репортаж и риби

[Nikola Polizovski]

Чудесен репортаж,и пожелавам Ви в бъдеще още много подобни излети

[kutinchev]

И аз очаквам с нетърпение следващия репортаж. Страхотни риби!
Адмирации

[Станимир Бегов]

Страхотно направо ви завидях.