Мартенски бели рибки

[Stefko]

Здравейте, колеги! Отминаха още една събота и неделя и отново е време да разкажем как преминаха съответните риболовни излети. Ето го и моя разказ, но отсега предупреждавам – ще е дълго, защото са 2 риболова и ще го карам по-издалеко
По едно стечение на обстоятелствата моят уикенд започна някъде от сряда Беше топъл и приятен мартенски ден, който отдавна бях набелязал за един кратък вечерен спинингов риболов. Едва дочаках края на работния ден в 16.30, за да се упътя директно към “обекта”, който в последните 3-4 седмици си е все един и същ. Така малко преди 17 ч. се озовах на паркинга на топлия канал на АЕЦ и нахлузих ботушите. Взех си кутията с примамките и въдичката и се запътих към мястото, където миналата неделя бях изпуснал една симпатична щука, с твърде амбицизната идея за реванш Мястото ми харесва за спининг заради това че е чисто от закачки и заради много интересния релеф на дъното, предполагащ добър запас от хищници. В горната част има нещо като вдадена навътре плитчина, след което следва полегат склон и дълбочина, продължаваща почти до самия бряг, който е сравнително стръмен и често точно под него се навъртат добри щуки и бели риби Фронтално и в дясно пък са солидни дълбочини, които винаги могат да изненадат с добри обитатели Единствения му недостатък е това, че почти винаги е окупиран от риболовци и тази сряда не бе изключение от правилото... Реших да не ги притеснявам и се упътих малко по-надолу към едно друго местенце, което недолюбвам чак толкова, но което също изглежда апетитно при високото ниво на Реката от изминалите дни. Сложих силиконката и захвърлих. Оказа се страшно дълбоко, като дори под краката ми беше над метър. За щастие зацепите не бяха много и можеше да се работи спокойно...
Още след първите 2-3 хвърляния се установи, че може да се очаква някакъв резултат – след едно кратко празно почукване на около метър пред мен върху оловната глава останаха издайнически следи от зъби, почти сигурно от дребна щука След още малко шляпане и опити очакванията се оправдаха: някъде към средата на разстоянието до брега (3-4 м.) се прилъга един симпатяга, който след кратка съпротива полегна до мен на цимента:



Бял рибок със снага 47 см/ 700-800 гр.

Беше още рано и имах надежда за още попадения докато се мръкне съвсем. Поупорствах на същото място известно време, после ходих да досаждам и на колегите на мястото, което първоначално бях набелязал, но за съжаление (и за мое учудване) повече риби нямаше. Казвам “и за мое учудване”, не щото съм голям майстор и е странно как не хващам , а защото видимо хищника се активизира доста в последния половин час преди мръкване. Мислех, че това ще е моя момент, но уви. Съдбата си имаше друг замисъл...

След два дни прекарани в София (ще се похваля какво направих там след малко) се прибрах в Козлодуй в събота – ден предварително разграфен и предвиден изцяло за “масови” мероприятия. Най-напред едно обедно семейно събиране (с ядене и пиене като за края на света), последвано от едно вечерно събиране с приятели за празнуване на РД, където също не бяхме само на солети и минерална вода С две думи тежък ден, който предопредели риболовната ми тактика за последващата го неделя
Тя започна за моя милост някъде към 9 сутринта с приятното усещане на топлата мека козина на домашния сиамец върху лицето ми Отстраних я и почти инстинктивно преминах по познатия маршрут: WC-баня-гардероб-входна врата. За пръв път от близо месец насам установих че тръгвам за риба в чудесно време – облачно, но меко и най-важното тихо. Имах добро предчувствие
И този път си бях избрал топлия канал, но нямаше как да е друго яче при огромния Дунав и мътната му вода. Грабнах едно кафе и два кроасана по път и малко преди 10 ч. бях там.
А там: пълно с народ, коли, врява (в непосредствена близост режеха тополи и се строи ВЕЦ), няма места.... Забелязах един колега от службата и се кротнах до него, поне да поприказваме. Беше застанал точно на мястото, което преди 3 дни ме зарадва с бялата рибка от горната снимка. Приказвахме, пушнахме по цигарка и се уговорихме да похвърлям до него, като гледаме да не си пречим много. Мислех да е за кратко, след което да си потърся друго местенце, но се оказа, че се заседях
След първия половин час не се случи нищо интересно. Нямаше почувания, нямаше видими признаци за хищна риба, нямаше кой знае какви успехи и при колегата на плувка. Часът напредна и с наближаване на обедното време реших, че шансовете ми не са големи и затова е по-удачно да използвам “празните” часове за изпробване на разни нови глави и примамки от кутията ми (всъщност от четирите ми кутии). И както обикновено се случва, точно в този момент се получават изненадите. На едно от поредните подавания на любимата ми “туба”, най-неочаквано дойде сефтето за деня:



Неговите данни: досущ като тази от сряда – 47 см./700-800 гр. Моето настроение не се нуждае от коментар. А рибката наистина си беше красива и затова заслужи втора снимка:



След още половин час дойде и втори рибок – отново на същата примамка, но с по-лека глава. Ударът беше почти на същото разстояние от брега, както при първата – 3-4 м. Беше доста по малка обаче – към 30 см и замина директно към водата, без дори да се усетя да я снимам Колегата ме овика набързо, но не обърнах внимание...
Последва период на празни хвърляния, 1 късане, пауза докато минават някакви с една лодка, цигарка... Колегата прилъга едно приятно шаранче към 2 кг. на дъно, в допълнение към платичките, които скубеше чат-пат на плувчица. Снимах го, но снимката остана на неговия апарат и няма как да покажа... Бях се настроил вече за изчакване на следобедното кълване, което по някакви странни мои преценки трябваше да е след 16 ч. Хвърлях от време на време, но без сериозен ищах – ей така колкото да видя дали случайно няма да се явне нещо. И то взе че се явна: Хубаво отчетливо кълване последвано от солидна борба. Усещането беше много приятно,а изваждането на рибока ми достави истинско удоволствие. Даже и кепче се появи и колегата го заггреба от едни метални стълби После ни засне :



Тази беше малко по-истинска – 51 см / 1 кг.+

Излишно е да споменавам, че бях особено доволен. Това беше първият случай досега, когато успявам да хвана повече от 2 риби на силикон за един риболовен излет, а и по всичко личеше, че има възможност още да се завиши бройката. Половината ден бе тепърва пред мен и не се знаеше какви изненади крие...
Е, в последствие се узна: до 15.30 ч. повече нямах никакво кълване, но за сметка на това оставих в канала редовните 2-3 примамки, включително един “Драшко”. Знаех, че е нормално, така че не съжалявах за тях...
Някъде по това време ми звъннаха, за да ме осведомят, че бащата неочаквано е дошъл да ме види в Козлодуй и явно се намекваше, че няма как да ме види, докато съм на канала Не ми се тръгваше, но нямах друг избор
Риболовът разбира се приключи, но равносметката от него беше повече от добра. Особено интересен беше факта, че във времето за риболов не попаднаха нито сутрешните часове, нито тези привечер, т.е. точно моментите, когато се очаква рибата да е най-активна, поне на теория. Имаше и други интересни нещица, които също си заслужава да се отбележат в дневника...

Ами така протече риболова при мен в изминалите няколко дни. Сега спирам, щото станаха 2 страници и сигурно започвам да дотягам, но по всяка вероятност скоро ще пиша пак

Поздрави на всички

[barutchiata ©]

Браво ,явно пожеланията ми да пишеш следващия път в Успешни са хванали декиш .

[bkd]

Бравос СТЕФКО Поразкажи и нещо повече за плувката на колегата , пък и ако пуснеш някоя и друта негова снимка с улова , цена няма да имаш

[Stefko]

Бравос СТЕФКО Поразкажи и нещо повече за плувката на колегата , пък и ако пуснеш някоя и друта негова снимка с улова , цена няма да имаш

Ами при колегата нещата бяха съвсем стандартни: беше забъркал някаква захранка човека и ги лъжеше на бял червей. Тегаво беше кълването, но имаше и добри серийки по 2-3 риби, най-често платики в диапазона 100-400 гр. Веднага с идването беше хванал и 2 много приятни мъздруги... Абе в общи линии малко по малко момчето успя да дръпне към 2-3 кг. мешана риба на плувката (платика, таранка, морунаж, мъздруга...)
Отделно на дънната въдица му излезе и едно шаранче към 2 кг.
Както казах не се сетих да снимам улова му с моя телефон и затова нямам снимка у себе си, за да ви покажа Сори

[Zen]

Поздравления за успешния излет . Драго ми става да чета такива неща !!!