Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com

Форум




Mного красота
Mного красота
Навръх светлия празник - 24 май, с Тео-Сухия рибар, решихме да го отпразнуваме по един по особен начин. По рибарски.
За дестинация избрахме една малка рекичка дълбоко в планината. Реката бе напълно непозната и за двамата, но именно в това е интригата и тръпката в пъстървовия риболов.
Рано сутринта вече бяхме нагазили росните треви и усилено замятахме блеснички по вирчетата и дебелите бързеи, а гърдите ни се пълнеха с чистия, измит от росата, планински въздух, с дъх на борови иглички и знайни и незнайни билки. Леко полеко навлизахме все по навътре в планината и пред очите ни се откриваха все нови и нови красоти. Искрящите пръски на водопадчетата, огрени от слънцето, изглеждаха досущ като диаманти, а поръсените с капки роса цветя караха дъха ни да спре за момент. Губехме се из дебелите сенки на боровете, лутахме се из вековната гора, а всеки завой на пътечката откриваше пред нас все нови и нови красоти природни и тайни от скрития свят на планината.
Ето тук сръндак е прибягал през пътечката, оставяки издайнически следи в твърдата почва, там гущер се припича на огрения от слънцето и покрит с мек мъх камък.
В пясъка до брега мечка е оставила следите си при редовното си патрулиране покрай речния бряг следейки за нарушители. Надявахме се да не сме такива в нейните очи, та продължихме нагоре, все пак озъртайки се тайно един от друг и с наострени за околоните шумове уши. Само рибите липсваха. Опитвахме всяко обещаващо местенце, а те бяха доста, но рибки нямаше и нямаше. Минахме няколко километра нагоре по течението на реката без да срещнем следа от живот в бистрите и студени планински води.
Накрая в края на едно вирче двамата едновременно видяхме стрелкащото се към дълбокото грациозно тяло на малка пъстървичка. Спря се до един камък, но явно реши, че не е достатъчно добро укритие и се изстреля в корените на надвесено над водата дърво, където се бе образувал подмол. С нови сили замятахме блесните, но повече рибки не видяхме. Чак навръщане, до едно мостче, подплашихме още една маломерна рибка.
Слизайки в селото, което бе отправната ни точка, решихме да поговорим с местните старци, насядали на припек с по чашка ракиика в ръка.
Учтиво отказахме предложената ни от сърце ракия и завъртяхме разговора към реката и рибите в нея.
- Я нема риби тука, вика един дядо. -Нема, изчезнаха некъде. Къде отидоа незнам. А едно време колко имаше... Като метна една бомбичка във вира и побелява отгоре от риба. а ся нема. Изчезнаха некъде...
Откровения и простодушен отговор на стареца даде отговор на въпроса ни с липсващите риби. А какво ли правят по младите му съселяни, с по модерните средства за обезрибяване и изтребване на планински принцеси не ми се мислеше.
Тръгнахме си от прекрасната река със смесени чувства в гърдите. Радост от досега с красотите на планината и мъка по съдбата на рибата в нея.
Все пак си обещахме, че ще направим свичко възможно живота да се върне в речните води, па ако трябва и мечката ще храним, та да охранява и да отбива мераците на гладните инквизитори.
И за капак малко снимки, които макар и безрибни, стоплят сърцето с красотата на родния балкан.

































За дестинация избрахме една малка рекичка дълбоко в планината. Реката бе напълно непозната и за двамата, но именно в това е интригата и тръпката в пъстървовия риболов.
Рано сутринта вече бяхме нагазили росните треви и усилено замятахме блеснички по вирчетата и дебелите бързеи, а гърдите ни се пълнеха с чистия, измит от росата, планински въздух, с дъх на борови иглички и знайни и незнайни билки. Леко полеко навлизахме все по навътре в планината и пред очите ни се откриваха все нови и нови красоти. Искрящите пръски на водопадчетата, огрени от слънцето, изглеждаха досущ като диаманти, а поръсените с капки роса цветя караха дъха ни да спре за момент. Губехме се из дебелите сенки на боровете, лутахме се из вековната гора, а всеки завой на пътечката откриваше пред нас все нови и нови красоти природни и тайни от скрития свят на планината.
Ето тук сръндак е прибягал през пътечката, оставяки издайнически следи в твърдата почва, там гущер се припича на огрения от слънцето и покрит с мек мъх камък.
В пясъка до брега мечка е оставила следите си при редовното си патрулиране покрай речния бряг следейки за нарушители. Надявахме се да не сме такива в нейните очи, та продължихме нагоре, все пак озъртайки се тайно един от друг и с наострени за околоните шумове уши. Само рибите липсваха. Опитвахме всяко обещаващо местенце, а те бяха доста, но рибки нямаше и нямаше. Минахме няколко километра нагоре по течението на реката без да срещнем следа от живот в бистрите и студени планински води.
Накрая в края на едно вирче двамата едновременно видяхме стрелкащото се към дълбокото грациозно тяло на малка пъстървичка. Спря се до един камък, но явно реши, че не е достатъчно добро укритие и се изстреля в корените на надвесено над водата дърво, където се бе образувал подмол. С нови сили замятахме блесните, но повече рибки не видяхме. Чак навръщане, до едно мостче, подплашихме още една маломерна рибка.
Слизайки в селото, което бе отправната ни точка, решихме да поговорим с местните старци, насядали на припек с по чашка ракиика в ръка.
Учтиво отказахме предложената ни от сърце ракия и завъртяхме разговора към реката и рибите в нея.
- Я нема риби тука, вика един дядо. -Нема, изчезнаха некъде. Къде отидоа незнам. А едно време колко имаше... Като метна една бомбичка във вира и побелява отгоре от риба. а ся нема. Изчезнаха некъде...
Откровения и простодушен отговор на стареца даде отговор на въпроса ни с липсващите риби. А какво ли правят по младите му съселяни, с по модерните средства за обезрибяване и изтребване на планински принцеси не ми се мислеше.
Тръгнахме си от прекрасната река със смесени чувства в гърдите. Радост от досега с красотите на планината и мъка по съдбата на рибата в нея.
Все пак си обещахме, че ще направим свичко възможно живота да се върне в речните води, па ако трябва и мечката ще храним, та да охранява и да отбива мераците на гладните инквизитори.
И за капак малко снимки, които макар и безрибни, стоплят сърцето с красотата на родния балкан.

































само русалки НЕ ловя и то защото не им знам мезето
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
- koda33
- разбира нещата
- Мнения: 913
- Регистриран на: Съб Яну 15, 2011 7:16 pm
- Местоположение: Панагюрище-София
Re: Mного красота
Хубава разходка , сте си направили , жалко че пвечето реки са така без риба.
Георги Стефанов
спининг клуб "Стари Видри"
"Джуджетата тичаха и се смееха, защото тревата ги гъделичкаше по ташаците"
спининг клуб "Стари Видри"
"Джуджетата тичаха и се смееха, защото тревата ги гъделичкаше по ташаците"
-
- ще става разбирач
- Мнения: 427
- Регистриран на: Нед Апр 04, 2010 6:04 pm
Re: Mного красота
Браво много красиви снимки
Re: Mного красота
В повече от пъстървовите реки ситуацията е същата,красота и по някоя спасила се рибка,незнайно как.
-
- ще става разбирач
- Мнения: 316
- Регистриран на: Сря Апр 22, 2009 10:22 am
Re: Mного красота
Абе аз не съм в час май обаче за вас забрана няма ли или са разрешени пъстървите.
- emo vasilev
- сериозен играч
- Мнения: 1946
- Регистриран на: Пон Окт 02, 2006 8:05 pm
- Местоположение: Перник
Re: Mного красота
Верно много красиво бе Кърца ! Относно рибите - ти си знаеш , следващото зарибяване да бъде на тази река , за да може на снимките освен красива природа да има и добри рибоци !
-
- кандидат преподавател
- Мнения: 3795
- Регистриран на: Пон Окт 01, 2007 9:20 pm
- Местоположение: Смолян
Re: Mного красота
Такива красоти с рекички и елхички си имам с тонове,ама риби и тук нема сред тях.А това със зарибяването им,при този манталитет на старо и младо и при тази вътрешна политика на депутатите т.нар.контролни органи,си е едно възраждане на оня от Саламанка с основен противник вятърните мелници 

-
- ще става разбирач
- Мнения: 509
- Регистриран на: Вто Дек 11, 2007 10:56 am
- Местоположение: kazanlak
Re: Mного красота
Много стилно !Пази ги тия писания,достойни са за издаване !
И падащата звезда е била изгряваща .
Re: Mного красота
Емииии......ШАНС!..
Красива страна, попаднала на кофти хора...в масовия случай...
Красива страна, попаднала на кофти хора...в масовия случай...
-
- научил се да хвърля
- Мнения: 197
- Регистриран на: Съб Окт 21, 2006 1:34 pm
- Местоположение: sofia
Re: Mного красота
НА тази рекичка съм ловил толкова пастарва,като малак че ,направо човек не може да повярва и по старя начин с прачка от леска и перо за плувка и карфица уганата и страв мамарец, но сега уви преди седмица хванах две балканки на баражите около 20 сантиметра които още са си там
Re: Mного красота
За момент си помислих,че чета разказ на писател,браво отдава ти се можеш спокойно да публикуваш някъде.А относно рибите скоро няма да ги има,манталитет Български.А България си е красива както и да я погледнеш.




Re: Mного красота
Както винаги,уникално пресъздаване на един страхотен ден сред природата.
Кефиш отново на макс,Кърца.
Кефиш отново на макс,Кърца.

- antivik
- кандидат преподавател
- Мнения: 3454
- Регистриран на: Нед Сеп 12, 2010 10:01 am
- Местоположение: Кърджали
Re: Mного красота
Вземи ровни малко в нета и ще намериш отговорvasko102530 написа:Абе аз не съм в час май обаче за вас забрана няма ли или са разрешени пъстървите.


А иначе евала на Кърцони, отново писание от класа и хубави пейзажи. Както е тръгнало, все по-често ще виждаме такиви материали с много пейзажи и малко риба, но нали удоволствието е и в разходката сред природата.
А дето сте отказали ракийката"





Когато рибата не ще - НЕ ЩЕ!