Има ли гъбари?

[plumwater]

plumwater, на първия ти въпрос не се наемам да отговоря, защото има гъби, които не се виждат много добре.А кожицата на гуглите е напукана, защото времето е горещо и сухо.

Благодаря за бързия отговор! Този резултат го постигнахме само за 1 час и то на място, на което никога не сме ходили.

[Hauptmann]

некъде на такива манатарки им викат "хлебни(ци)" - заради напуканата като кората на препечен самун гугла; страхотни са

[BoletusBG]

Колега, това не мисля, че е B. rhodoxanthus или B. purpureus. Вероятно е много рядката B. luteocupreus. Снимката на Roger Phillips, която добавяш и която е озаглавена B. purpureus също е B. luteocupreus.

Ето и ще една интересна манатарка, за която по назад в темата стана дума. Не съм я срещал до сега Пурпурночервена манатарка /Boletus purpureus, Boletus rhodoxanthus/. ОТРОВНА
.
Поздрави и спорен гъбобер.

[BoletusBG]

...


Това по-горе много се чудих дали е пурпурна,огнена или червеностъблена манатарка и стигнах до извода,че е пурпурна (Boletus rhodopurpureus)...

Колега, няма как да е пурпурночервена манатарка. Тя е с червено пънче, бледорозова матова шапка и кървавочервени тръбички. На мен ми прилича повече на Boletus queletii.

Колегата е прав, на мен също ми прилича повече на келетовата манатарка.

[BoletusBG]

здравей колега матеев според мене това е горчива манатарка като се съди по това че отдоло под шапката цвета е жълтеникъв навремето и аз я брах и съм я консумирал една седмица разстройство и повръщане и се оправяш след това та много внимавай с тази гъба не ти я препоръчвам да я консумираш да те питам как в момента изкупуват манатарката по кюстендилско и дали има пазар на суха манатарка

100% не е горчива манатарка (Tylopilus felleus). Горчивата манатарка е с бледорозови тръбички. Пънчето е жълто-кафяво с груба мрежа. Месото и не променя цвета си и расте в иглолистни гори, много рядко в широколистни. Освен това България е много рядко срещана, аз лично не съм я намирал никога в БГ. Иначе тук в Шварцвалд е много разпространена.
При канеленокафявата манатарка (Xerocomus Badius) изцяло липсва мрежесто оцветяване на пънчето.

Гъбата на снимката е Boletus appendiculatus.

Би могла да е B. appendiculatus, но аз повече клоня към B. pseudoregius.

[Valco]

И понеже стана въпрос за вкусови качества, ето и моят топ 7 на най-добрите гъби:

1. Манатарка
2. Челадинка
3. Пачи Крак
4. Майска Гъба
5. Рижийка
6. Зелена Гълъбка
7. Жълта сърненка

А ето и анти-класацията ми в стил "Златна малинка":

1. Сърнела (жилава, опасни двойници)
2. Сърнена рогачка (горчива)
3. Горска пърхутка (прекалено кожеста)
4. Жълта коралка (мирише лошо)
5. Кифла (горчива)

[BoletusBG]

А ето и анти-класацията ми в стил "Златна малинка":

1. Сърнела (жилава, опасни двойници)
2. Сърнена рогачка (горчива)
3. Горска пърхутка (прекалено кожеста)
4. Жълта коралка (мирише лошо)
5. Кифла (горчива)

Сърнела - силно казано, че има отровни двойници. Трябва наистина да не обръщаш ама никакво внимание, какво береш, за да набереш двойник.

Жълта и всякакви други коралки - разумен човек не би хапнал това нещо. Наскоро си купих една книга за коралките - стотици видове, които могат да се различат само с микроскоп (понякога дори само с електронен микроскоп) - не са изучени, никой не може да каже, кои видове са ядливи и кои отровни; яденето на коралки е чиста проба руска рулетка.

[G.Petkov]

Поста на колегата Валко много ме впечатли и аз ще предложа моите гъби:
- сърнела /изпържена с вода и съвсем малко олио/- една от най-ароматните гъби.
- печурки, най-ароматна е полската.
- манатарка - в готвените ястия, като добавка.
- булка гъба, всякакви варианти на приготвяне.
Нямам анти-класация, отбягвам твърдите гъби - млечница, рижика, челядинка /в по-късен стадий/.
Явно всеки има свои вкусове, защото мненията ни се различават коренно.
Дано има гъби след предстоящите дъждове!!!

[bgbul]

Жълта и всякакви други коралки - разумен човек не би хапнал това нещо. Наскоро си купих една книга за коралките - стотици видове, които могат да се различат само с микроскоп (понякога дори само с електронен микроскоп) - не са изучени, никой не може да каже, кои видове са ядливи и кои отровни; яденето на коралки е чиста проба руска рулетка.

ЗА радост се намираме в България. Това определя видовете гъби и тяхната отровност.
По принцип в България има само два вида отровен (неядлив) корал - бледия - бял, полупрозрачен на цвят и бледорозов корал - цвета е като името.
И като правило - корал различен от ЖЪЛТ не се събира и консумира.
А какъв става като се маринова ..... направо ще си промениш мнението изказано по-горе.
Все пак щом не ти допада - избягвай го.
Ето ви един пример за различна отровност на гъбите в различни държави:
В БГ си събираме дипленката и след сушене я консумираме. Дори много хора я изваряват в няколко води и така я хапват. Традиция и познания.
В Германия има смъртни случай от консумация на дипленка и затова тази гъба е забранена за износ - заради немците. Иначе по-рано се е изкупувала и изнасяла.
Това е - България е рай ! Просто понякога не го забелязваме ......

[BoletusBG]

Жълта и всякакви други коралки - разумен човек не би хапнал това нещо. Наскоро си купих една книга за коралките - стотици видове, които могат да се различат само с микроскоп (понякога дори само с електронен микроскоп) - не са изучени, никой не може да каже, кои видове са ядливи и кои отровни; яденето на коралки е чиста проба руска рулетка.

ЗА радост се намираме в България. Това определя видовете гъби и тяхната отровност.
По принцип в България има само два вида отровен (неядлив) корал - бледия - бял, полупрозрачен на цвят и бледорозов корал - цвета е като името.
И като правило - корал различен от ЖЪЛТ не се събира и консумира.
А какъв става като се маринова ..... направо ще си промениш мнението изказано по-горе.
Все пак щом не ти допада - избягвай го.
Ето ви един пример за различна отровност на гъбите в различни държави:
В БГ си събираме дипленката и след сушене я консумираме. Дори много хора я изваряват в няколко води и така я хапват. Традиция и познания.
В Германия има смъртни случай от консумация на дипленка и затова тази гъба е забранена за износ - заради немците. Иначе по-рано се е изкупувала и изнасяла.
Това е - България е рай ! Просто понякога не го забелязваме ......

Колега, понеже имам щастието да се занимавам професионално с гъби, позволи ми да не се съглася.

Много легенди се носят, че едни гъби тук били отровни, а пък там не били. Дипленката е прекрасен пример. Тя съдържа токсин, който се разгражда при варене или сушене. При недостатъчна обработка, отровата не се разгражда напълно и може да предизвика сериозни проблеми. Дипленката е тончо толкова отровна и в Германия, и у нас.

Много легенди се носят и за това че отровни и ядливи гъби могат да хибридизират. Това доста го тиражират вестниците. Разбира се също не е вярно, а се дължи на погрешно определяне.

За коралките - никой досега не е проучвал коралките, а у нас е сигурно, че се срещат всички видове, които се срещат в Европа.

По същия начин никой не беше проучвал манатарките, и допреди 3-4 години се знаеше, че у нас се срещат има-няма 20 вида. Да не звучи нескромно, но моя милост увеличи броя на известните видове двойно.

Така че аз продължавам да твърдя, това което казах - яденето на коралки е гъбарската руска рулетка.

[domelius]

Позволете и аз да се намеся:

Това, че една гъба не е описана в някоя от нашите гъбарски книги (които според мен са абсолютно недостатъчни като обем и качество на информация), не значи, че тази гъба не се среща в България.
- Преди време споменах за отровния двойник на кичурестата пънчушка - Galerina Marginata. Тази смъртоносна гъба я има в повечето съвременни западни и руски справочници. След като гъбата расте в Сърбия, Полша, Франция, Германия от една страна и в Украйна и Русия от друга, е 99 процента сигурно, че се среща и у нас. Просто този, който е брал кичуреста пънчушка, е имал късмет. Впрочем, същата гъба е описана в някои стари руски книги като ядлива. Правете си извода сами.
- Челядинката: За мен крайно опасна гъба, поради сходството и с много отровни видове от рода Innocybe и еднаквата с тях сезонност и местообитание. Същото се отнася донякъде и за майската гъба.
- Сърнелата: Безспорно доказано е, че една от разновидностите на червенеещата сърнела е отровна, става дума за M. Rhacodes var. venenata . Отличителните белези са крайно неясни. Да не говорим за сърнелите от рода Lepiota, част от които са смъртоносни. За мен сърнелата трябва да се бере само от опитни познавачи.
- Лимонката - Tricholoma equeste - Доскоро тази гъба се смяташе за ядлива и се продаваше дори по пазарите. Чак през 2001 година е доказано, че гъбата може да предизвика Рабдомиелоза с крайно лоша прогноза.
- Коралките - Тях винаги ги подминавам. Нямат някакъв особен вкус, за да си заслужават риска от няколкодневно разстройство.
- За опасностите, свързани с обикновената масловка Suillus Luteus и рода Paxillus също трябва да се спомене.
- За Дипленката не искам да давам мнение. Ял съм риба фугу, значи сигурно ще се престраша да я опитам някой ден, стига да е приготвена от експерт.

Не са малко случаите на мистериозно натровени гъбари с огромен опит. Аз лично имах познато семейство мъж и жена - дългогодишни гъбари, които си отидоха от този свят през 80-те години, след като яли припънка в буркани. Така и не се доказа вида на отравянето и предизвикалата го гъба, но по симптоми е било сходно с аманитиновите интоксикации. Не искам да плаша никого, но смятам, че всеки гъбар е длъжен да се информира относно последните научни проучвания и да чете актуална литература, преди да мисли, че знае всичко.

Колега BoletusBG, кога ще се напише една качествена съвременна книга за гъбите в България? В Германия основните справочници се преиздават всяка година с актуализирана информация. Нашите книги са отпреди 15-20 че и повече години.

[evilduck]

Ясно стана че за вкусовите качества на гъбите мненията са безбройни и не си струва да навлизаме в тази тема.По важният въпрос е този,кои гъби можем да събираме без опасност за живота и здравето си.Веднага мога да изключа от тази бройка сърнелата,печурките,гълъбките и тн.Бих оставил пачия крак и манатарката(знам за двойника дяволска гъба които според мен е много добре разпознаваем).И изобщо можем ли да кажем за някоя гъба "бери смело няма страшно"
Моля колегите BoletusBG и domelius които ,виждам се изказват по научно и компетентно,за мнение.
И да не забравяме давят се най-големите плувци,а от гъби се тровят най големите гъбари дето знаят всички гъби.Примери безброй.

[BoletusBG]

Позволете и аз да се намеся:

Това, че една гъба не е описана в някоя от нашите гъбарски книги (които според мен са абсолютно недостатъчни като обем и качество на информация), не значи, че тази гъба не се среща в България.
- Преди време споменах за отровния двойник на кичурестата пънчушка - Galerina Marginata. Тази смъртоносна гъба я има в повечето съвременни западни и руски справочници. След като гъбата расте в Сърбия, Полша, Франция, Германия от една страна и в Украйна и Русия от друга, е 99 процента сигурно, че се среща и у нас. Просто този, който е брал кичуреста пънчушка, е имал късмет. Впрочем, същата гъба е описана в някои стари руски книги като ядлива. Правете си извода сами.
- Челядинката: За мен крайно опасна гъба, поради сходството и с много отровни видове от рода Innocybe и еднаквата с тях сезонност и местообитание. Същото се отнася донякъде и за майската гъба.
- Сърнелата: Безспорно доказано е, че една от разновидностите на червенеещата сърнела е отровна, става дума за M. Rhacodes var. venenata . Отличителните белези са крайно неясни. Да не говорим за сърнелите от рода Lepiota, част от които са смъртоносни. За мен сърнелата трябва да се бере само от опитни познавачи.
- Лимонката - Tricholoma equeste - Доскоро тази гъба се смяташе за ядлива и се продаваше дори по пазарите. Чак през 2001 година е доказано, че гъбата може да предизвика Рабдомиелоза с крайно лоша прогноза.
- Коралките - Тях винаги ги подминавам. Нямат някакъв особен вкус, за да си заслужават риска от няколкодневно разстройство.
- За опасностите, свързани с обикновената масловка Suillus Luteus и рода Paxillus също трябва да се спомене.
- За Дипленката не искам да давам мнение. Ял съм риба фугу, значи сигурно ще се престраша да я опитам някой ден, стига да е приготвена от експерт.

Не са малко случаите на мистериозно натровени гъбари с огромен опит. Аз лично имах познато семейство мъж и жена - дългогодишни гъбари, които си отидоха от този свят през 80-те години, след като яли припънка в буркани. Така и не се доказа вида на отравянето и предизвикалата го гъба, но по симптоми е било сходно с аманитиновите интоксикации. Не искам да плаша никого, но смятам, че всеки гъбар е длъжен да се информира относно последните научни проучвания и да чете актуална литература, преди да мисли, че знае всичко.

Колега BoletusBG, кога ще се напише една качествена съвременна книга за гъбите в България? В Германия основните справочници се преиздават всяка година с актуализирана информация. Нашите книги са отпреди 15-20 че и повече години.

Колега Domelius, много добра и подробна информация.

Добавям само още едно-две неща, за информация на колегите.

Специално ми се ще да обърна внимание на киселката (Paxillus). В българските и в повечето по-стари руски книги, които са достъпни у нас, ще прочетете, че киселката е ядлива. Това е много остаряла информация, която недай си боже може да коства живота на някого. В действителност киселката е една от най-опасните гъби. Тя съдържа отрова, която действа грубо казано на имунологичен принцип - т. е. колкото повече я яде човек, толкова повече организмът става чувствителен към нея. В един момент бентът се сккъсва и при поредната й консумация се появяват симптомите на отравянето. В този момент, за съжаление, в повечето случаи е твърде късно и отравянето завършва фатално.

За сърнелата - действително е така. Аз червенееща сърнела не събирам. Когато писах, че няма двойник, имах предвид Macrolepiota procera. Това е прекрасна гъба, за моя вкус най-много ми пасва панирана без никаква предварителна обработка, освен почистване.

Наред с това, което е писал колегата Domelius, ми се ще да добавя, че не само че у нас не са открити много видове, които без съмнение ги има, у нас има и гъби, които са неизвестни за науката, т.е. никога не са описвани въобще. Наскоро беше описан един нов вид Hebeloma, и един от материалите, по които беше описан, е от България.

За проучването на гъбите. Тук може да се говори много, аз ще се опитам да не съм досаден. В България миколозите, които професионално се занимават с изучаване на гъбите винаги са били една шепа хора, а сега са по-малко от една шепа. При това, една немалка част от тях са се занимавали или се занимават с паразитни гъби, всички знаем, колко са важни те за селското стопанство. Сами можете да си представите, че 2 или 3 човека не са слънце да огреят навсякъде. Предполагам, че колегата ще може да каже какви големи общества от любители-миколози има в Германия. Няма да крия, че ние го съзнаваме това нещо и ще се радваме на всеки, който би искал да помогне с изучаването на българските гъби. Ние пък ще помагаме с това, което знаем, доколкото ни е по силите. По тази причина създадохме и група "Гъбите и гъбарите" във Фейсбук, в която да поддържаме някаква връзка.

За книгите. Книгите у нас са голям проблем. Това, което е издавано е наистина на 15-20 години, че и повече. Такава възраст предполага, че си е морално остаряло в много отношения. Има и някои по-нови издания, но те като правило са нескопосана компилация от по-стари български и руски книги. Далеч съм от мисълта, че у нас много хора могат да си позволят да си купват вносни книги, качествените от които са по стотина евро всяка; аз добре знам какво ми струва на мен самия да се поддържам в час, така да се каже.
В момента, както никога, ми се случва да имам малко повече свободно време от обикновено. От известно време работя върху една книга, но не мога да кажа, кога ще съм в състояние да я издам. Не заради писането, то не е трудно. Не съм наясно по какъв начин ще я издам, защото към българските издатели съм скептично настроен и искам да я издам сам, защото така и цената й ще е по-приемлива. В момента й търся спонсори. Но нека да имаме предвид, че дори и най-добрите книги включват само ограничен брой видове - аз най-добрият теренен определител, който съм виждал е с около 1500 вида, на фона на това, че в България се очаква броят на гъбите с едри плодни тела да е поне около 4000.

Иначе, отскоро има списък на гъбите в България, което само по себе си е някакъв напредък, защото доскоро и това нямаше. Един недостатък е, че гъбите там нямат български имена и затова ще съм благодарен на всеки, който би искал да помогне и да даде някакви редки и слабо познати народни имена на гъбите, защото хубаво би било да се направи и един такъв списък. Ето ви линка към него:
http://www.scribd.com/doc/38216484/Chec ... n-Bulgaria
Понеже виждам, че тук сме все хора дето милеем за гъбите, от известно време има и Червен списък на българските гъби, които се нуждаят от опазване, в скоро време ще имаме за първи път гъби и в Червена книга. Ето линк към Червения списък:
http://www.wsl.ch/eccf/Bulgaria.pdf

Поздрави на всички!

[BoletusBG]

Ясно стана че за вкусовите качества на гъбите мненията са безбройни и не си струва да навлизаме в тази тема.По важният въпрос е този,кои гъби можем да събираме без опасност за живота и здравето си.Веднага мога да изключа от тази бройка сърнелата,печурките,гълъбките и тн.Бих оставил пачия крак и манатарката(знам за двойника дяволска гъба които според мен е много добре разпознаваем).И изобщо можем ли да кажем за някоя гъба "бери смело няма страшно"
Моля колегите BoletusBG и domelius които ,виждам се изказват по научно и компетентно,за мнение.
И да не забравяме давят се най-големите плувци,а от гъби се тровят най големите гъбари дето знаят всички гъби.Примери безброй.

Колега, абсолютно си прав за плувците, това всички трябва да си го имаме на ум, когато берем гъби.

Моето "златно правило" е "бери само това, което си абсолютно сигурен, че познаваш", но понякога е доста трудно за изпълнение - колегата domelius много добре обясни защо.

Не мога да ви кажа, колко вида гъби познавам - никога не съм ги смятал да си призная.

Въпреки това, аз се ограничавам до следните видове (сигурно ще изпусна някой):
1. манатарки - ядливите манатарки трудно може да ги обърка човек с дяволската гъба. Аз лично бих препоръчал човек да се въздържа от посиняващите манатарки - много хора ги ядат, но истината е, че химията им е много слабо проучена и никой не може да ви каже, какво съдържат - дори да не съдържат отровни съединения, засега никой не може да гарантира, че не съдържат други вредни такива; по-долу ще ви напиша някои неща за печурката, обърнете им внимание. Сухите манатарки - видовете Xerocomus, по мое лично мнение не са особено вкусни. Пробвал съм ги един-два пъти и вече ги събирам само за наука.
2. пачи крак - като разбира се, се внимава за двойниците му - Omphalotus olearius, Hygrophoropsis aurantiaca
3. тръбенка - непретенциозна гъба, но според мен много добра за супи
4. челядинка - трябва да се внимава за подобни на нея видове, но като цяло много добра гъба.
5. булка - вкусна гъба, като цяло нуждаеща се от опазване. Брането й за лични нужди не би било проблем, но за съжаление през последните години се бере масово за износ.
6. сърнела - една от много добрите гъби, както писах и по-горе.
7. жълта сърненка - мненията за нея са противоречиви, но аз лично я харесвам, доста фантазия се изисква, за да бъде сбъркана с нещо.
8. виолетка - трябва да се внимава много да не се сбърка с някой паяжинник, иначе за мен вкусна гъба.
9. печурка - аз лично се ограничавам до печурките от магазина - родът има много диворастящи видове, които се определят трудно - отровните не са много, но аз за себе си предпочитам да не рискувам. Много ценна гъба - има изследвания, които недвусмислено показват, че редовната консумация на около 100 гр. печурка на ден, предпазва от някои видове ракови заболявания. Обаче внимание - печурките трябва да са добре сготвени (никога сурови), защото ако не са, могат да имат обратен ефект - съдържат фенолови съединения, а те са добре познати канцерогени. При готвенето, феноловите съединения се разграждат и остават само противотуморните съединения.
10. пърхутки - много хора ги харесват, аз досега явно не съм им хванал цаката на готвенете, защото са ми силно безвкусни.
11. брезовки - има и за и против, на мен лично са ми вкусни и си ги бера.
12. рижики - под това име се събират няколко вида, но всички имат оранжев до червен млечен сок, по който лесно се отличават.
13. кладница - малко жилавка, но пък поема много ракия Отглежда се много лесно, без да иска някакви специални условия, тъй че ако човек си бодне два пъна в двора, може и да не я гони по гората.
14. гълъбки - много хора ги ядат - аз лично не ги събирам и играя на сигурно - около 500 вида са в Европа, дори добри специалисти трудно ги разпознават. Според мен за тях важи същото, което писах за коралките. Russula virescens е единствената лесна за познаване, но на мен лично не ми е по вкуса - вероятно не съм нацелил рецептурата, но опитите ми с нея завършиха с това, че ми омириса къщата на гаден одеколон.
15. масловки - обикновено им се кумя, мързи ме да им беля шапките. Пясъчната масловка е едно изключение - тя не се бели.

В добавка, ето някои златни правила на гъбаря:
http://fungi.biodiversity.bg/rules.htm

Към тях ми се ще да добавя още две неща:

Когато берете гъби, старайте се да не утъпквате местообитанията им - това е пагубно за тях. Все още няма единно мнение, дали гъбите е добре да се режат или да се изскубват, но е доказано, че утъпкването им влияе много зле.

Винаги гледайте да оставяте поне част от плодните тела на гъбите - за да могат да си пуснат спорите - така мицелът се "подмладява" и се поддържа някакъв баланс.

[bgbul]

Колеги - не вярвам на очите си ...... просто не вярвам......
Няма да цитирам конкретно, но все ще стане ясно за какво говоря :
И така - започвам от червената книга.
Има гъби които са редки . Така е било и преди 100 години, така е и днес. Само , че днес хората вече го осъзнават и си мислят, че като забранят брането им нещо ще променят.
И какво ще се промени - гъбата ще си остане рядка и толкова.
Нима ще я разсадите с такава забрана ....?
И да не съм голословен - пример :
В червената книга е включен вид храст или папрат ... вие специалистите ще кажете, който се слага като украса към букетите цветя. С листа и бодли. Имам снимки, но не мисля, че има човек, който не е виждал такъв по пазарите. Дори съставят актове за тези които го ползват.
Същия този храст се размножава и превзема нови територии в южна България . Вече се среща повсеместно и е АБСОЛЮТЕН паразит и вредител. Там където вирее се загубват гъбите и билките и .... почти всичко - дори тревите.
И вие защитавате него ..... докога. Докато превземе България и после да защитавате растенията и гъбите, които ТОЙ е погубил?
Освен голите приказки около бюрото трябва човек да обикаля не по асфалта, а по черните пътища. Само така разбира кокво имаме и какво нямаме.
Да излезнеш в командировка за определен вид растение и ако не го намериш да кажеш че изчезва е ПОГРЕШНО.
Това е мнението на човек, който милее за гъбите. Който познава причините за тяхното изчезване (изсичане на горите и превземане от други видове) и знае как се разсаждат в нови находища.
За сега толкова !