Вкусове и мириси, които помним от соц. време

[takezo]

За "децата" на 60-те, 70-те , и 80-те години :


Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.1
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

[петко стоянов]

.... а на поляната пред нас се проведе "щИТ82"-

[p4eli4kata]

Амарена, Скъпа моя, нищо не си изпуснала! Ти ще имаш свои спомени. Дали ще имаш обаче ти, и твоите наследници време? Време, за да си разказвате спомени?
Отклонявам се: Имаше един период, в който стояхме без електричество през ноща. Мисля, че държавата беше задължена да изплаща репарации.Нямаше телевизия. Първият телевизор "Опера", купи баща ми. Но телевизията беше само няколко часа. В останалото време, моите баба и дядо започваха да разказват спомени. Така научих много за това, откъде идват родовете им. Татковите и мамините.Така научих и откъде, в едно село, битува името , което нося. Тези спомени запазих и предавам. Защото се гордея с рода си! Че съм Българка!
Така е Амарена. Миналото ражда бдещето. Както на твоя аватар. Миналото носи в ръцете си крехкото бъдеще! Ти го правиш! Това е по-важно!
Аз специално не изпитвам носталгия. Каквото е било е било. Такова беше. Съдбата е тази, която е определила ние да се родим по-рано.Това, че помним и разказваме за миналото ,не е за това, че то беше перфектно! Просто беше.
Сега имаме всичко! Нямам младост! За това наистина съжалявам! Моята майка казва:"Колелото се върти от пармак на пармак"./ Пармак е турска дума. Съответства на спица./

[Amarena]

Така е,пчеличке Не изпитвам носталгия към онова време,защото незная какво е било и нямам почти никакви спомени ....

[Моряка]

М даааа общо взето се променя само физическото(като големина на цици и дължина на поли)примерно ,а приятелство,любов изневери си е се така,като едно време

[sapuna]

В предвид наближаващия сезон,да Ви попитам:
-Помните ли какво е "люш"?

[krokibg]

Сапунче,не знам какво е това "Люш" но да ти кажа,тази тема ме върна със 40 години назад.Много неща си спомням и много неща не-желая да си спомням.Спомням си дядо ми,как ме учеше за първи път да вързвам кукички и как ме заведе след това за риба на Марица.Спомням си,колко чиста и бистра беше водата и колко риба имаше,докато не направиха заводите над Пловдив.Спомням си продавачите със колелата из улиците,които продаваха печена тиква,боза,локуми,сладоледи и какво ли не.Спомням си цитронадата която правеха от различни видове сиропи и струваше по 2ст.Спомням си как изселваха хората които не бяха удобни на властта и си правеха със живота на хората каквото си искат.На младите,които не знаят нищо за това ,какво беше през комунизма,не им трябва да го преживяват и ако някой иска да им отнеме свободата на ново,да се борят със зъби и нокти.Иначе,има много неща за които си спомням с умиление,но за съжаление никога няма да е същото както беше

[milo69]

вярно че едно време нямаше много неща но тези които ги имаше бяха истински и вкусни, сега има истинско изобилие от ...боклуци,къде може сега човек да си купи едновремешната боза,баклава,Русенско варено,шпек,Смядовска луканка,бисквити Златна есен,кисело мляко,сирене,кашкавал,лютеницата с хорото,шипков мармалад,бренди Слънчев бряг,нектари и т.н.,сега всичко е с подобрители,овкусители,консерванти и незнам какви си лайна...направо ги съжалявам днешните деца....

[snegk]

Съжалявам само за хубавите гаджета(които не съм изтървал),за многото и големи риби и за ниската престъпност.А също така за това,че не се родих с 20г.по късно.

[GODzillata]

Ае, а къде са Амарена и p4eli4kata? И те ли останаха само в спомените?

[d_bozhkov]

Спомениии,спомени...

И на мен ми липсват някои хора.

[starcho]

Заредиха се теми със спомени които никоя младост не забравя-лакомствата които сега ги няма,вкисналата боза и непосредственото общуване с хора,непринуденоста в общуването,глупавите униформи и идиотската демагогия на социалистическия морал който бдеше денонощно и параноично.Казармените мурафети в назначените малоумници в службата и отвратителното им наследство в наши дни.Липсва като младостта,макар и в извратен обществен строй,а сега е логично продължение на извращенията.Простете ме за черногледството.

[INCUBUS]

По-трудно по принцип,но за много по-малко пари се пътуваше в чужбина.Имаше много по-малко милиционери отколкото сега полицаи,но и много по-малко престъпници от сегашните престъпници /да разгледаме само осъдените на лишаване от свобода - през ония години им стигаха 6 затвора,в днешно време не им стигат 16/.Имаше Цола Драгойчева и имаше ЦК на БКП,ама нямаше Цецка Цачева и Искра Фидосова от НС ,нямаше и ГЕРБ.Лихвите по кредитите от единствената банка за народа -ДСК, бяха до 2%,сега има страшно много банки със страшни лихвени проценти по кредитите им.Да не мислите,че се оплаквам -само констатирам,по онова време ми е минало детството,юношеството,казармата,студентството,само една година труд - теоретико-практическия стаж преди професията,много неща още мога да напиша,ама няма смисъл.Както посочиха някои колеги,всеки живот,особено в частта на младостта му,си има своето очарование независимо от политическата обстановка в многострадалната ни Родина.

[Манастира]

В предвид наближаващия сезон,да Ви попитам:
-Помните ли какво е "люш"?

Няма как да си забравя ските 2пъти по дълги от мен,изработени от ясен/осен/много тежки и с пружини за стягане на обувките,малкото стръмни улички дето се пързаляхме на воля поради липсата на паркирани коли,камо ли сегашното движение в града.Имаше и място за "люш" само,че извън града и от там се връщахме мокри и премръзнали но весели и щастливи.И така-на люш се ходеше да се пързаляме със ски и шейни зимната ваканция и не само тогава де ама имаше сняг и в реката имаше вода и риба-не като сега

[xoxo]

а на мен ми липсва само вкуса и мириса на младоста - когато правех по 20 ски спускания по стената на витоша и мириса на билковия чай с ром в Щастливеца, рибилова по искъра при Карлуково по една седмица без да те е страх че ще те оберат с мириса на огън ,салата от печени на жарава чушки и печена наденица "кучешка радост" а иначе от социализъмЪ нищо не ми липсва и не бих искал да се връща -само да съм поне 50 год по млад. Вкуса и мириса на миналото /и младоста/го свързвам с дънките и дъфките от Югославия,столичная по 2.50, коняка плиска и кубинския ром по 6 лв. некой казват че сега се ядат боклуци и некачествени храни. ами аз преди повече от 30 год като видях какво ядат по света сравнено с това което по това време набивахме ние в България все още се чудя че съм жив като знам с каква храна сме израснали.