случки и спомени под водата

[Диканаров]

Бояне, снимката от 12.58ч. е направо за конкурс -"Къде е рибката?" Чудесно място и с приятели се знаменито прекарва! Само дето после нагоре по пътеката в най-горещото с целия багаж е направо индианско изтезание!

[Булти]

Добре ве , мен !!!

[boqn_belchev]

Вече май- ми стана навик да се извинявам, но търсих в сладководен риболов тема и за сега не намерих подходяща. Пък и това е продължението на предния разказ, после ще я преместя или ако ви хареса ще я оставя, ако не,я махнете.

На риба
Вече беше края на лятото. Слънцето вече отдавна беше преминало връхната си точка и натежаваше все повече към залез. Бяхме прекарали един чудесен ден с приятелите от футбола. След като се разделихме с тайфата натоварихме багажа и потеглихме. Пътуването не отне и час до мястото на Дуранкулашкото езеро, на което бяхме и предишния път. Оставаше около час два преди да се стъмни, поради което забърках малко захранка за да може докато подреждаме багажа да се посъбере малко риба. За захранка използвах един готов пакет храна, които смесих с малко брашно, малко бял черви, царевица и малко смески за пилета. Побързахме да разпънем палатката и да подредим нещата преди да се стъмни. За да можем и да половим малко риба.
Имахме зареден допълнителен акумулатор, който беше за всеки случаи. Предпочитахме да използваме газените факли. Миналата година, когато идвахме вечерта имше много комари, които се събираха на светлината от крушката. И се беше наложило да палим огън, за да ги прогоним. От както използвахме газовите лампи този проблем беше значително намален да не кажа направо отстранен. Според това от къде духа вятъра поставяхме така факлите, че пушека да минава през лагера. Така постигахме 2 неща хем романтиката беше по-голяма, хем комарите почти изчезваха. Този път вятъра духаше и от езерото.

Още от малък най-обичах да ловя риба в края на деня точно преди свечеряване. Тогава гледката е просто невероятно красива. Слънцето се е доближило до хоризонта, вятърът утихва, повърхността на езерото става огледална и само тук там се образуват кръгове във водата. Чуват се песните на жабите и щурците а хиляди лястовички долитат сякаш по сигнал за да се нахранят за последно през деня с изобилието на насекоми покрай езерото.А ти си хванал въдицата и се чудиш дали да гледаш плувката или картините около теб.
След като подредихме багажа монтирах и на два телескопа 6 и 7метра по един тъкам и започнахме да ловим. Незнам дали захранката е била добра но си кълвеше както се казва гол след гол. Не се чакаше много след като се хвърли въдицата. Хващаха се предимно белички и червеноперки. Жена ми беше на съседния камък и по едно време хвана нещо по-голямо. Въдицата се беше огънала, а адреналинът ни се покачи. Извадихме рибата без помощта на кепа. В първият момент си помислих, че е шаран, но после се изненадах като видях, че сме хванали златната рибка. Мислех, че познавам рибите в езерото, но такава не бях виждал до този момент.

[Диканаров]

Чудесен лин! Ярък разказ!

[Булти]

Браво !!!

[rikitikitavi]

ако може да е над водата, ето и как хванах най-голямата си риба за сега.
случката се развива на кораб. вечерта беше успешен нощен риболов и вече доволен съм прибрал въдиците и съм се подпрял да наблюдавам само плуващите във водата риби.
През време на прибиране на въдиците,излезе някакъв дребен хищник и почна зраво да преследва дребните риби. Жертвите бяха с размери близки до това което ги гонеше. Имаше голямо пляскане и цапане и накъдето и да погледнеш имаше малки джурумчета. Приключих със транжировката и се облегнах на перилата да се наслаждавам на гледката. След малко се включиха и няколко доради. Гледах ги как нападат от тъмното. И как след удара пак се връщат във сянката. По едно време реших да им подхвърля от нашите дребни риби от кофата. След десетина полуживи риби, хищниците видимо освирепяха. Дорадите взеха за де движат по рязко.(бяха две или три, но на светлината ловуваше винаги една. ). Накрая не ми изтрая душата. Такъв риболов не е за изпускане. Бегом до кабината за въдиците. Връзване на нови стоманени поводи(старите бяха много надъфкани) и обратно на палубата. Там промяна в ситуацията нямаше. Подхвърлих няколко рибки за задържане на интереса. Пуснах едно чипаре за свежа и скачаща стръв и първа зад борда се спусна мултипликатора със рибка, отново малко под дъното на кораба.
На волтата закачих скумрия и я заметнах така,че течението да я отнесе през светлото петно и тогава да я вкара във сянката. След по –малко от десет минути на волтата имаше потегляне. Изчаках малко и през това време гледах в далечината едно едричко дорадо дето си ловуваше на ръба на осветения кръг и въобще не искаше да наближава. След това реших, че са ми отмъкнали стръвта, защото повече нищо не я пипна. Взех да навивам волтата. Скумрията си беше там и при това все още много жизнена. Ей тъй за идеята я позавъртях над главата си и я пратих в посока, където последно видях да се потапя онова дорадо. За мое учудване рибата успя да прелети почти цалото петно от светлина и се плясна само на няколко метра от мереното място. В този момент от дълбочината се показа дорадото. Направи кръг около скумрията и на една хапка я лапна. Двеста грамовата риба изглеждаше микроскопична до него. Взех да отпускам максимално леко влакно и да наблюдавам рибата. Тя се насочи към носа на кораба. Изчаках да обере отпуснатите метри и в момента в който влакното се поизпъна засякох със цяла ръка и крачка назад. От засечката рибата подскочи във въздуха. Засякох още веднъж за собствено успокоение и дорадото реши да си ходи. Набра скорост и на всеки няколко метра взе да се премята над водата. Като делфин. Сега разбрах защо и казват Долфин фиш в америка. Правеше невероятни плясъци, а и скоростта с която се отдалечаваше от мен беше невероятна. Запалиха ми се пръстите да отпускам влакно. Успя да ми обели и парче кожа от показалеца. И по никакъв начин не можех да го спра. Като останаха на ролката триисетина метра от навитито сто и педесет метра 0.80мм влакно, стана ясно, че трябва да почна сериозно да забавям. Спрях изнизването на влакното. Мисината се разтегна като ластик и засвири като струна от вятъра. Направих крачка напред и отпуснах метър. Втори опит и втора крачка и второ отпускане. Стигнах до леера и вече нямаше как да пристъпвам напред. После започнах да отпускам само при максимално усилие от страна на рибата. Тя още не беше спряла да скача, но вече по-голяма част от силата на скока се обираше от еластичността на влакното. Десет метра преди края на ролката успях да я спра. После почна борбата. Крачка назад, две. После крачка напред и бързо обиране. Като ме задърпа рибата се старая да не отвивам, а само пристъпям напред. После отново малко по малко крачка назад. И така в един странен танц.
След като падна първоначалния напор на рибата, имах възможност вече за някакъв контрол. Все повече влакно успявах да обера и само на два пъти дорадото събираше достатачно сила да ме накара да отпусна повече от дваисетина метра аванс. Вярно е все пак, че мисината сякаш беше от ластик и се разтягаше по няколко метра. Това също допълнително мореше здраво рибата. С ролката в ръка имах много повече мощност за обиране и борбата си беше чисто премерване на мускули. Аз все пак видимо бях по силен и по-тежък. Разбира се все пак успя един път да се оплете във втората въдица. Не беше много лошо оплетена. Само три пъти се беше пресукала. Как беше успяла да го направи незнам. В момента в който го разплитах клъвна и на другата въдица. Рибата там обаче беше по-културна и не се противеше много. Само полека лека си взимаше аванс. На всеки няколко минути се чуваше чакръъък и после затишие докато пак събере сили. През това време аз бях напълно зает със рибата която държах и само поглеждах да не отмъкнат въдицата в океана. На няколко пъти дорадото правеше тигели по борда, но след третия вече се измори и заплува на една страна. Беше минал само половин час от момента в който лапна рибата. Още десетина минути минаха във кръгчета под мен и накрая рибата се преместваше в страни само благодарение на силното ветрово течение и на двуметровите вълни на мъртвака. Време беше за вадене. Имаше една подробност. Бях сам. Как пък един не мина да погледне. Все пак кепа съхнеше стравнително близко. Само на три метра от мен. Придърпах си го аз, но имах проблем със рибата. Вълната като я удареше и я дърпаше по да три метра и ако не отпуснех щеше да скъса. После пък трябваше да обера и да я предърпам преди да е дошла следващата вълна. А за обирането ми трябваха и двете ръце. Та почнах да пускам по малко кепа надолу към водата като съм го настъпал и го отпускам само с крака. Беше едно пристъпяне едно ситнене по въжето . Как да е стихна кепа до водата и вълната го грабна като вятър-детско балонче. Едва го удържах. За малко отпуснах рибата и вързах кепа с някакъв много странен възел. После се опитах да насоча рибата към кепа. Е рибата тъкмо беше умрала и почнала да се вдървява. (значи минимум 10минути със спускал кепа). Мисината беше минала през едната предна перка и рибата доста сполучливо играеше ролята на планер. Планираше си тя на три метра от борда, а кепа се подхвърляше от водата плътно до споменатия борд. Патова ситуация. Какво ли не правих да променя положението. Не ще и не ще. Няй доброто което успях беше да ударя рибата в кепа два пъти. И то само опашката и. Веднъж успях да подметна кепа и малко по в страни да падне. Имаше почти реален шанс, но не стана. Кепа беше два пъти по-малък от рибата, какво сме мерили като го правихме не знам. След като мина почти час в безполезни и ужасно уморителни опити да вкарам рибата в кепа, реших че е време за помощ. Зарязах рибата да си се отдалечава и на бегом да изръчкам Митака да идва. От там бегом на обратно и хванах ролката. Рибата беше успяла да се отдалечи само на седемдесетина метра. Полека я придърпах срещу течението и борбата за вкарването и в кепа отново започна. Единствения коментар от вахтата беше-ми тя е огромна бе. Огромна е я. Този път аз само държах рибата. Почти влизаше, обаче се удряше във въжето и се завърташе около кепа. Вече бях на края на силите си. Беше почнало да ми писва. Бях наистина уморен. Напънах много здраво на границата на скъсване и влакното се измъкна от перката. Рибата културно легна на една страна и на втория опит влезе в кепа. Митака нали си е много якичък, подпомогнат и от адреналина без никакво усилие дигна рибата до леера и беше до там. Помогнах и аз да я прехвърлим на борда.
Седим до кепа със стърчащата от него риба и я гледаме.
Наистина огромна. Нещо което не съм и очаквал да закача, камо ли да успея да преборя. Краката ми вече ме подведоха и седнах до нея. Вече не ми се ловеше риба. Налових се. Имаше обаче още една въдица с риба на нея. Викам- Митак ши ми напраишли още една услуга. Той вика каква. Казвам изкарай ш....а риба дето толкова напира да идва при нас. Лебедката прискърцва. По огъването на пръчката виждам ,че рибата е добра. Вика ми-сабя е , ще я кача на ръка. Аз се подсмихвам и мълчаливо чакам да каже очевидното. След секунди вика нещо не мога да я вдигна. Ми как ще можеш да не е дребна. Айде отново с кепа. Близо три килограмовата сабя е положена до дорадото. Огромни риби. Повече нямам сила за нищо. Изчаках да направим снимки и да премерим рибата. Оказа се 15 килограма. Мой личен рекорд за риба. После зарязах и въдици и риби и кладушкайки се от преумора се отправих по безкрайните стъпала към кабината ми.

[baretata]

Върховно, само това мога да кажа. Поздравления.

[Митев]

И на мен ми хареса ама май ще трябва да прекръстим темата на " случки и спомени под и над водата"

Ники , сложи некоя снимка на чудовищата

[Диканаров]

Чета настръхнал! Като че съм бил до теб! Всичко е толкова натурално! Давай други спомени!

[Булти]

Браво !!!

[boqn_belchev]

Страхотна история и поздравления за улова!

[rikitikitavi]

.........

Ники , сложи некоя снимка на чудовищата

[Pretor]

[С.Върбанов]

Хубава риба , браво Ники !

[Диканаров]