нож за подводата

[Скорпид]

в един магазин ми предложиха згаваем нож за подвода дайте мнение

[Gogata]

Колега ако може да обясниш малко по - подробно ,защото "нож за под водата" не ми говори нищо! Каква му е разликата от другите сгъваеми ножове и така нататък

[Скорпид]

Ами водолозки нож но те обикновено неса згаваеми

[Диканаров]

Скорпид, приятелю, не си играй с щастието! От опита, който имам най-добре е да си избереш голям, здрав нож и по него да си направиш кания. Ножът трябва да го миеш заедно с канията след всяко влизане във водата и да го точиш задължително преди да го прибереш! Сгъваемите ножове не са подходящи поради следното:- замърсяват се от пясък, водорасли и др. и не се отварят надеждно. Освен това понякога не е възможно да работиш с двете си ръце и затова става невъзможно да отвориш сгъваем нож. Най-безобидно е ако загубиш харпун, стрела или нещо друго отоборудванета, но е фатално ако се касае за животът ти. Под вода си лимитиран във време и е фатално всяко забавяне. Ползвай прости и здрави ножове! Да са ти на най-лесно достъпно място, като не се ползват въженца, верижки, ремъчета и т.н. Имам в моята скромна практика един особено поучителен случай. Прострелях голям скат. Бях с мой приятел, който си бе вързал на 10см. въженце ножче за китката. Казах му, че това не е правилно и виж какво стана. Тошо се гмурна да пусне втора стрела за да влачим ската към брега, но ската след второто пробождане започна да се върти около оста си. При това засукване на въжетата на двата харпуна се засуква и въженцето с ножа му и той неможе да изплува само със своите плавници. Аз го гледам от повърхността и се чудя защо се помайва на 5м. под мен. Разбрах, че става нещо лошо. Пуснах харпуна си, а той е вързан на 30м.въже до буя и се гмурнах с нож към Тошо навреме. После 20 минути се раздишваше и кашляше. Сега нали разбра. Препоръчвам ти канията да ти е на кракът . Ако си десничар, на десният, ако си левичар- на левия.

[Скорпид]

Благодарности аз си имам нормален водолазки на марес но просто бях любопитен за мнения понеже почти го бях купил Още веднъж благодаря аз също имам някакъв опит подводата и като се замисля върхо нещата които каза наистина си много прав

[Булти]

на крака не е удобно да е канията - постоянно се закача на въжето за буя , някой я слагат на ръката а аз на кръста ....сгъваемият е предвиден за отваряне с една ръка....досега нож със спасителна цел не съм ползвал нито веднъж ( да кажем от 1980год. до сега ) , но съм губил четири , пет пъти ....мисля че по важно е в случая надеждното закрепване на ножа към тялото....историята със ската е интересна - как не е драснал след първото харпуниране - за кое море става въпрос

[Диканаров]

Колега Булти, морето е Средиземно . Случката бе в западния залив на Триполи. Простреляния скат бе между островчето и брега. Скатът след първото прострелване направи доста кръгове и плясъци на повърхността. При прострелване пускам харпуна и контролирам рибата с въжето до буя. То е 30м. Когато легне повторно скатът на дъното, вторият харпунджия стреля и после двамата гмурци раздалечени на десетина метра започват тегленето към брега.Така я спират да плува на където си иска и я насочват към брега.Колегата се казва Тошо Ташуков и е от Пловдив. Тогава бе супервайзор на "очна" болница в Триполи. Скатовете там обичат да се заравят в този залив, защото в него се изливат мръсните води от града. При источен вятър, течението изчиства заливът, отнася мръсната вода към Занзур и е много приятно да търсиш трофейни скатове. Като плуваш и видиш под теб яма в пясъка, нарушаване на пясъчните вълнички, трябва да го търсиш в близост. Той обича да се зарие край ниските водорасли на пъстро дъно и да дебне платерините и кефалите. От горе се забелязва сравнително лесно за трениран човек. Вижда се , че място на дъното е със заравнени вълнички на пясъка, след това се вижда я край на плавник , я опашката с двата шипа, я соплата на хрилете. Като се ориентираш в разположението му стреляш от 1-1.5 м в средата на линията между очите на една длан по-близко към опашката. Там ударът е най-добър. Често стрелата прекъсва гръбнакът и рибата се парализира или се пронизват най-важните органи и ударът е много тежък за рибата. Когато си сам , без втори харпун е много трудно ваденето, защото рибата, като посъбере сили си спуска рязко в някаква посока и неможеш да я контролираш. При втори харпун втората стрела я стрелям пак в тази зона и пускам харпуна. Вторият харпун действа като котва и животното бързо ляга. Тогава си вадя и вторият харпун и започвам тегленето към брега. Ако тръгне на ляво, го контрирам с десния харпун и обратно. Ако тръгне обратно, това се е случвало, го връщам с двата харпуна. Тогава се получава и засукване на кордите на стрелите. До сега не ми се е случвало, скатът да се опита да ми избяга, като ме изпревари. Веднъж бяхме с Тошо и синът ми, който тогава бе 15 годишен. Бе дошъл през ваканцията при нас с майка му. Бях му разправял за скатовата в писма и той изгаряше от нетърпение да отидем заедно. Влязохме първият четвъртък след обяд в Западния залив на Триполи. Сравнително бързо намерихме с Тошо един скат. С Момчил/ синът ми/ останахме на повърхността и му обясних какво ще правим, а Тошо се гмурна и пусна първата стрела. За съжаление го удари в мускула и скатът се разпра. ВПосле разбрахме, че контрите са се отворили успоредно на хрущялите-ребра и при отчаяните си тласъци месото се е прорязало. Стрелата не го бе пронизала за да се отворят контрите от доло на тялото. Скатът пое в една посока, Момчил заплува бясно след него, Тошо изплува и запсува, а аз се разсмях. Само обаче след секунди ситуацията се измени. Момчил започна да вика от 100м, че скатът се връща към нас. Додето Тошо зареди видях ската да плува срещу мен , гмурнах се и му стрелях в движение.Ударът бе добър. Животното изскочи на повърфхността и започна да я пени с удари. Аз от дъното го наблюдавах и контролирах въжето. Изплувах в страни от него и го почаках да миряса. След 3-4минути скатът се спусна, като есенно листо на пясъка и легна. Тогава хубав удар направи и Тошо, а трети стреля Момчил с резервния ми харпун. Изтеглихме ската, като аз и Тошо бяхме на десетина метра един от друг, а синът по средата. Рибата си излезе, като че ли я теглеше локомотив. Без никакви съпротиви и опити за бягство. Синът бе страшно впечатлен и горд. Има в галерията снимки от този лов.

[Булти]

мерси за отговора ....колко тежеше средно един скат

[Диканаров]

Най-голямият скат бе мерен на порции в тави. Излезе към 45кг. само пържоли. Тегли го шофйорът ми. Когато го закарах , той бе излязъл и заключил външната врата на сградата. Оставих рибата подпряна на вратата. Оставих му бележка да го прибере в хладилниците. Та той го бе транжирал и мерил. Като прибавим глава, гръбнак, вътрешности сигурно е бил над 50-55кг. Изядохме го заедно със семействата си. По това време двайсетина тридесет колеги и приятели в търговското, Посолството и фирмите. Това обаче не е най-голямият скат който съм стрелял. Имам един друг, който бе от типа Котка. В диаметър бе колкото мен. Прострелях го на идеалното място на 2м дълбочина на 50м от брега на пясъчно петно между скали. Неможах да го извадя. Той вакоумираше на пясъка и всичките ми опити да го раздвижа или изтегля стигаха до 1см. придвижвана. Така след много придърпвания го изтеглих до скалите, но само с един мах се върна на първоначалното си място, като ме вкара под вода като шаран тапа. Нямах никой около мен да ми помогне. Въртях се няколко часа около рибата. Дори се опитах да го бода в очите, за да плува, но скатът само се отмести за да не го достигам с ножа. Дойде един местен с лодка. Обяснявах му 15 минути колко голяма и каква риба съм прострелял. Помолих го да ми даде канджа за да го закача и да я изтегли с моторът на лодката. Арабина обаче, като разбра, че е "бугра" загуби желание за всичко и отплува. Те не я консумират и се боят от шипът и. Та така след стотици опъни видях, че стрелата ми отдоло вече дращи по кожата, а раната се бе разшириланад 5см. Та накрая каталясал реших да опитам да си извадя стрелата и успях. Кото придърпах стрелата и натиснах към тялото на рибата, едната контра излезе над кожата. След това със завъртане извадих ивтората контра и се прибрах. Дълго съм мислил, какво я бе накарало така да прави рибата и за мен най-точното обяснение е, че тя си е избрала това място да ражда и инстинктът за съхранение на вида я е държал там за да роди. Наверно ударът е бил смъртоносен. Но не е бил за мигновена смърт или парализа. Случвало ми се е да ми раждат в колата и да видя, как токущо родени изпадат от майките си висящи на кукана на буя. Дори един път помогнах да се изродят и ги пуснах обратно в морето. Те излизат, като палачинки навити с опашката напред. Дъщеря ми видя на брега тази котка и ми каза:- татко, защо тя има много опашки? Тогава разбрах положението и станах акушер. Когато за зарити по никакъв начин не можеш да разбереш мъжка или женска е рибата и дали е бременна. В галерията си имам снимки на 20, 30 и един 40кг. скат. Ех спомене, спомени!

[Булти]

Бах мама му , мен една Морска котка 13 кг. ме разхожда кат ротвайлер бабичка по дъното на Черно море , за 50 кг не мога и да си помисля , аве прав си е бил арабина