СЕЗОН 2012

[live_game999999999]

На мен ми прилича на мезе за скарата ,супер е улова....

[vatus56]

Поздравления Пеньо!
Добра слука си имал с този лефчо!

[rikitikitavi]

Лятото аха да доди и пороите ни отнесоха. Заредиха се дни с кофти за гмуркане море. Все пак Нептун ни отпусна време за гмуркане. Въпреки прогнозите за мътна и много студена вода, ето ни по тъмни доби строени пред колата. Целта е далечче на север и въпреки многото път не бързаме. Време много а и колата нещо притропва и трябва да се кара мноооого внимателно. Пристигаме вече на развидело. Обмисляме мястото. Отиваме на друго и там вече се решаваме да се топнем. Край брега са се наредили десетина делфина и видимо енергично папат риба.морето е като езеро и с удоволствие ги наблюдаваме. В далечината се виждат още няколко стада с делфини. Колко ли риба има, че всички ловуват тука.Започваме дългия процес на обличане и намъкване на оборудването. Времето е топло и без вятър. Ако беше обратното за две минути сме готови а сега отиде половин час. Най- накрая маската е под водата и започва пълззенето по 15сантиметровата вода. Разбира се резервния харпун се закачи няколко пъти, че ставах да го откачам. Колегата е вече набрал скорост и аз най-накрая съм на метър вода. Зареждам и тъкмо се раздишвам , когато мяркам някакви силуети в мътното. Принлижавам леко и се озовавам в огромен пасаж от платерини. Навсякъде около мен има риби. Заобикалят ме като остров и хич и не им дреме че съм на повърхността. Рибите обаче са твърде дребни. Я имат 100 грама я не. Все пак у мътното мяркам по-едричък силует. Истрела е точен и въпреки 5те дължини на въжето, рибата е на върха на стрелата. Едно за мен. В това време рибите продължават да си минават. Все още не съм се гмурнал, но явно не плаша много пасажа. Камуфлажа на неопрена е добър. Заредил съм и този път се гмуркам. Колкото и да внимавам пасажа се пръсна. Докато се мъча да се закрепя за дъното(защо ли точно днес свалих 2килограма от колана), рибите започват отново да ме наобикалят. Аз обаче против всички правила махам постоянно с плавниците и от това едрите рибки вървят доста на далече от мен. Все пак се пробвам за снайперски изстрел и отново имам попадение. Този път рибата е ударена до опашката и отново е на върха на стрелата. Бързам да я стихна но уви. Скъсва се малко преди мен. Не била моя. Колегата идва да ме пита какво правя, че не влизам навътре. Обяснавам за рибите и в този момент идва следващият пасаж. Двамата сме на десетина метра един от друг и не си прачим. Повечдам няколко риби, но не ми харесва размера. Отново съм на самата повърхност и в момента в които спра да се движа ме наобикалят. Пасажа отново е огромен и тече като река. Повечдам някой от едрите, но ме усещат и се крият в мътното. Накрая се решавам отново на дълъг истрел и отново имам риба. Дотук супер ама след минута рибата пресъхна. Тръгваме да обикаляме да търсим ново мишени. Налко по-навътре се замътва здраво и водата става ледена. Ама много ледена. Да залегнеш там си е дискомфорт от всякъде. Освен попчета друго нема. После виждам калканче. Размер на си ди. Ааа. Не може така. Трябва да се научи да се крие добре. Побутвам го с харпуна по дупето да му покажа, че е разкрито и то се изстрелва нанякъде. После намирам още две. Абе какво им стана на тези. Каква работа имат тук по това време. Малко преди пореднот гмуркане мяркам под мен някакви силуети. Гмуркам като утърван камък и кацам почти като листо на дъното. Пасаж от барбуна. Една минута лежах на дъното и края на пасажа не се видя. Между барбуните се виждаха доста меджити. Гледката беше невероятна. Все пак не се захласвах много, че можеше да има някой гладен зъбчо наоколо. Ама не. После още няколко пъти наминаваха барбуните. При едно от преминаването ми между две скали ме пресрещна пасаж от сафрид. Дълбочината беше едва 3 метра. В един момент всички риби спряха и стана аквариумна картинка. Е за такива мигове се топим у водата. От там нататъка срещнах дракон, раци и чучурини. Огромни пасажи с ува и гюмюш и пасаж от заргани. Изобилие от риби, ама с дребни за харпуна размери. Отидохме отново на първото място да дебнем платерините. Ама сега делфините ги нямаше, да набият пасажа в брега. Рибите минаваха пръснато на малки групи по самата повърхност и то на 30тина метра от скалния бряг. Дълбочината сериогна и като легнеш долу, не виждаш повърхността. Като си на повърхността те заобикалят в мътното. Общо взето мяркаш по рибка и това е. За час дебнене не можах и веднъж да стрелям. Отново се насочихме към плиткача ама и там пустош. Време беше да се изнасяме. Дето се казва понакиснахме се няколко часа. Ако имахме още време щяхме да изчакаме слетобеда ама този забързан наш живот. Друг път пак ще дойдем.

[baretata]

Ей Рики ти си роден писател бе приятелю, пак ме хвърли в цветния телевизор на Черно море. Браво.

[ico000_]

Отново много красив разказ

[карид]

После виждам калканче. Размер на си ди. Ааа. Не може така. Трябва да се научи да се крие добре. Побутвам го с харпуна по дупето да му покажа, че е разкрито и то се изстрелва нанякъде. После намирам още две. Абе какво им стана на тези. Каква работа имат тук по това време. Малко преди пореднот гмуркане мяркам под мен някакви силуети. Гмуркам като утърван камък и кацам почти като листо на дъното. Пасаж от барбуна. Една минута лежах на дъното и края на пасажа не се видя. Между барбуните се виждаха доста меджити. Гледката беше невероятна. Все пак не се захласвах много, че можеше да има някой гладен зъбчо наоколо. Ама не. После още няколко пъти наминаваха барбуните. При едно от преминаването ми между две скали ме пресрещна пасаж от сафрид. Дълбочината беше едва 3 метра. В един момент всички риби спряха и стана аквариумна картинка. Е за такива мигове се топим у водата. От там нататъка срещнах дракон, раци и чучурини. Огромни пасажи с ува и гюмюш и пасаж от заргани. Изобилие от риби

Приятел, описал си го толкова цветно! При вида на толкова красоти и живот в морето и да го споделиш с нас, ти си щастливец!

[Булти]

Браво Рики !!!

[boqn_belchev]

Благодаря, за споделеното преживяване riki. Пожелавам ти още много вълнуващи моменти, срещи с големи рибоци и споделени преживявания!

[boqn_belchev]

Първа кръв


Около 24 май, празничните почивни дни бяхме с жената на бунгала, на Китен. Беше хубаво, но безрибно, безмидно и без рапанно. Влизах и в дъжда, и във вълните, но пуснах кръвчицата на няколко попчета и една малка платеринка. Миди почти не видях а рапаните се брояха на пръсти, но бяха големички. Подледния ден попаднах на място с около 20тина колеги. Те бяха най-многобройната подводна живинка, която срещнахме на Юг.
От 4 юни бях отпуска за 5 дни.
4ти Каварна буната пред Чиракмана- 3бр. платерини-малки най малката 23см. маломерна другите може и да влизаха в нормата.
8ми Каварна-рапани 15кг, за зимнина 2кг
9ти Болата кофа миди и две риби за 3часа. Пасажите се движеха около повърхноста и въобще не се спираха да похапнат, явно миграцията продължава.
10ти само кофа миди още има и пасажи

[boqn_belchev]

179927_3056411183106_938917841_n[1].jpg (83.55 KiB) Преглеждано 1292 пъти

[rikitikitavi]

По долу написания репортаж се насочи неочаквано в кулинарна посока. Затова препоръчвам четивото да се избягва от малко бременни и бременни жени. Благодаря за разбирането.

Отново имам малко обедно свободно време. Сезона на туристите е вече започнал и гъчканицата по брега е факт. Все пак си има и добри страни. Има хора по брега и ще ти кажат какво са хванали вчера, дори и да не питаш. Инфото обаче звучи разочароващо. Много мътна вода и една риба хваната предния ден. Отчитам, че това дето за хората е много мътно, за мен е нормално. За нямането на рибата не съм пък хич съгласен. Така, че се топвам. Вижда се един колега и решавам да не ходя към него. Море голямо. На второ гмуркане още в брега ме подминават платерини. Риба има. Малко по-мътно е от предните пъти и рибата се вижда доста за малко ама поне я има. Лошото е че ми е топло. За разхлаждане си свалям дебелите ръкавици. Почва голямата игра. Почти на всяко гмуркане минават платерини. Повечето са дребни. Едрите се стряскат от въртенето на харпуна и все ми бягат. Пропускам два пъти при почти невъзможни изстрели ама си ми е кеф. Отдавна не съм се топил във водата от всичкия този надошъл сафрид. На места водата е сравнително бистра и не ми се искува да стрелям с тройката. Успявам на няколко пъти да издебна добре пасажите с платерини , но са дребни и не стрелям. Красота е като застанат оклоло тебе. При поредно гмуркане ми се мярка малко по-едра рибка. Заобикаля ме по-мътното и все пак аз съм се подготвил да и гръмна веднъж, ако направи грешната маневра. В този момент вдясно с периферията се мяркат силуети. Големи. Времето послушно спира. От тук нататъка цялото действие се развива в порядъка на две секунди, но с много стоп кадри в тях. Пред мен от мътното изникват огромни риби. Стоп.Тези пък от де се взеха. Стоп. Сребристи. Стоп. Лефери ли са. Стоп. Пред върха на харпуна има риба. Стоп. Две риби се сряскат. Стоп. Ятото изчезва в мътното. Стоп. Отварям ръка и секунда след това харпуна ми се изстрелва в мътното. Времето отново започва да тече. Излизам на повърхността и търся буя. Малко пред мене е и не мърда. Явно кофти изстрел. Хващам въжето и то се опъва. Има риба. Започвам да раздишвам противно на всякакви правила. Максимално бързо и с ясно съзнание за мижавата апнея дето ще имам. Мисля да взема тройката ако не е ударена добре рибата, но предпочитам да не губя време в откачане и зареждане. Ако трябва ще се върна. Тръгвам по въжето на буя и в момента в който стигнах харпуна, той се засили напредд. Засилих след него. Видях дъното и стрелата си лежаща на него. Хванах двата края на кордата и видях две големи риби. Сякаш са ударени добре. Посягам едновременно с двете си ръце и с едно движение грабвам и двете риби. Изплувам на повърхността и се пуля в двата големи лаврака които държа. Нали уж лефери видях. Рибите обаче са големи, силни и бодът здраво голите ми ръце. Решавам да изляза на брега за да ми е по удобно. Уж няма вълни ама от време на време плясва върху камъните. Има колега и му искам помощ. Измъквам се на плоската скала и почвам да оправям макрамето от корди, въжета, риби и други подобни. Бърза работа нямам. Полека лека се успокоявам, а и успявам да си наредя снаряжението. Отново топвам във водата. Още ми се плува. Виждам доста платерини ама все дребни ми изглеждат. Продължавам да се гмуркам и на поредния пасаж една спряла риба ми се стори добра. Изстрела е точан ама на повърхността рибето се оказа дребно. Да те тояде чак. Продължавам гмуркането и забелязвам, че платерините са се наплашили здраво и минават надалече от мен. На няколко пъти имам добри възможности за изстрел, но мътната вода ми пречи да определя добре размера на рибите. Докато я харесам от нея остава видима само опашката. Пробвам два пъти стрелба в опашка, но пропускам. Усещам, че емоцията от големите риби ме отпуска и вече съм се наплувал. Мисля си, че с тройката щях да ударя поне десет риби, но не ми се занимава вече. Решавам да се прибирам. По пътя към брега залягам тук и там и постоянно минават риби. Ама мерака ми го няма и съответно реакцията ми е като на заспала котка. Даже и не стрелям. Излизам и се наслаждавам на големите лавраци. За трети път виждам в живота си и за първи път стрелям по лаврак. Идва информатора ми от влизането и ми прави услуга да ме фотне.
Прибирам се и разбира се меря рибите. Малката е”само” кило и половина, а голямата е двойка. За мене това са много добри риби.

Отделям голямата за вечеря.

Почиствам я и я полагам да полегне върху морската сол.

Затрупвам я добре с останалата сол и я турвам у фурната да се пече.


През това време сме опънали с жената една масичка на тиферич и се наслаждаваме на хубавото време. Компания ни правиха една салата, едни мариновани сафриди и желирано-мариновани хапки от платерина. Намират се и някакви зелени маслини натъпкани с аншоа.

Да не забравим и леденото узаки.

Дето се вика колко малко му трябва на човек да е щаслив. Сега е момента да разкажа на първия си слушател как съм хванал тези големи риби. (абе то на жената отдавна и е втръснало да слуша за риби ама нали е добре възпитана и се прави на очарована.). Малко след това рибата е готова. Изчаквам я да изстине малко , че е вряла. Чупя черупката

и сервирам по едно огромно, дъхаво, кристално бяло и вдигащо пара парче риба (без кости). После последва едно продължително мълчане, единствено нарушено от репликата: абе на това как ще му ходи и малко соев сос...
След това в чинията ми остана само това.

засега от мен Рикитикитави, край.
Пп на всички наслука.

[Valyo68]

Ей..., тц, тц,тц спука се да ядеш риба. Пфуууу.

[rikitikitavi]

просто искам да покажа, че има и вариант различен от кач и релиииза и пак да си в хармония с природата.
ама ако трябва ще спра да пиша

[boqn_belchev]

Моля те не спирай! То вече се носят легенди за теб. Днес колегата ми разказа за двата лаврака с един изстрел, а когато ми остана малко време и успях и да намеря и прочета разказа ти просто спрях да работя. За първата риба също съм съгласен с теб. Чувството е уникално и не може да се замени с някакви пари усещането от вкуса на първата голяма риба. Да пожелая на теб и хората, които четат разказите ти най-вече здраве и Дай боже на всеки с мерак по един лаврак, а ако са два да ни покани на софра!

[Valyo68]

Ники, никакво спиране, а бой по лавраците! И други рецепти да покажеш, че така е по сладко като е нагледно!