Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[lusienn]

Знам Павка за Макарата отдавна,поне от 2006 година,кога я завъртех в ръчичките за пръв път.От тогава въртя още 4 такива,различен размер.Тая е 4000.Другите са с навито влакно.Имам и 3 макари-къде пише Риоби.Една Шекспир,другите са некъде затрупани в мазето-да отлежават.Но някога,като имам излишни парички,ще си взема пласмасово шимано за Плувка-мачово.Жорката лови с такова.

[Павел Иванов]

...

Тоя па Киро чак кога зацепи на вълна подсъзнание

[G.Petkov]

И зависи кой държи фотото, щото някой път под апарата няма ташаци !

Верно е.Ако си седнал отгоре им

Живко малко не ме разбра !
На снимката единствените ташаци са топнати във водата, сиреч моите !
А това, което е под фотоапарата, определено няма ташаци,
Има други достойнства, ама ще ги запазя за себе си !

...Георге , рибата ти се казва Стаматка , питай я Какво си мислиш , че Мишко само я маркира ли , с едно от жилата на тройките си

Още веднъж твърдо "нье" !
Моята риба няма нужда от кръстник !
Още повече от това ретро име - Стаматка !
Не познавам и човек с името Стамат или още по-зле - Стаматка !
Въпреки, че в петък, като я видя в тавата, ще я питам има ли по нея вече не цели счупени тройки, а само жилото на една от куките на тройката на митичния Мишко, който може би твърди, че пръв е посегнал на лично моята риба.
Ако някой все пак твърди нещо обратно на моето твърдение,
Да се свърже с моя адвокат !

[lusienn]

Айде събраме се.Христо Рангелов и той наднича-може да се включи с някой риболовен пост.По неговия край-отдавна л.е тръгнал поне уклея.

[lusienn]

Обаче Кире,тая година ставаме нашия набор на 44-първо Жоро-А,след 20 дена Аз,ти след мене.Други набори ако познаваш,поздрави ги от мене.От моя набор-рибарите-държа връзка по телефона.Само тая вечер навъртех-10 разговора,не седят на компа по това време.Та сипи си и ти и да празнуваме за наше здраве.44 откъде и да го погледнеш си е 44.

[jivko.uzunov]

Живко малко не ме разбра !
На снимката единствените ташаци са топнати във водата, сиреч моите !
А това, което е под фотоапарата, определено няма ташаци,
Има други достойнства, ама ще ги запазя за себе си !

[G.Petkov]

... Инак много ми е кеф да водя детко от време на време във Военно историческият и да му показвам какво представлява таз красутъ МТЛБ на което съм бил кемаф в казармата ...

И щото Павел ме подсети,
Като посетих на 3 март музея и сетих за една история :

Преди много-много години, когато част от съпреходниците още не са били родени, Г.Петков ходи войник и го направиха ракетчик, мерач, №2 от разчета на ей тази ракета,












Само ходовата част тогава беше верижна машина, по-късно дойдоха тези с колесните влекачи, а и ракетите им бяха по-модернизирани.

Едната зима на едно учение като стъпи верижната машина на заледен участък в планината и като тръгнаха тези тонове метал странично по склона, нито дърветата, нито камъните не можаха да ни спрат. Добре, че дерето беше плитко иначе голяма беля щеше да стане. Водачи бяха старшини и много мразеха да си поискаш да покараш установката. Ама аз се наместих веднъж между лостовете – много бях мераклия .

През годините ги наричаха различно, някой - СС 23, руснаците другояче, ама си бяха тактически ракети за ядрени глави, каквито обаче нямаше в България, не че не можеха да ги доставят, с обсег до 400 км.


И се проведе състезание между поделенията в България за званието най-добра батарея, а батарея беше една ракетна установка със съответния щат камиони, хора и ракети, като поделенията имаха по няколко батареи, така че конкуренцията беше както вътрешна, така и външна.

И щото бате ви Жоро от малък си беше мързелив , а когато накараш такъв да работи, той все измисля нещо да си улесни живота, та и аз така. Насочването на ракетите беше примитивно – с един жироскоп се установяваше посоката север –юг, от там и посоката за изстрелване на ракетата, а далечината на полета се определяше от количеството гориво, напр. 2000 литра – 200 км, 2800 литра – 280 км. Абе да уцелиш от София – Бургас, пък може и покрайнините, може и съседните села, още повече че по идея ядрения заряд се взривяваше на известно разстояние над земята.
/ Ей, това е само пример, да не се впрегне някой /.

Та моята грижа беше посоката, и аз се научих да прогнозирам едно от показанията на жироскопа, което ми даваше голямо предимство във времето. А имаше цял екип проверяващи от ГЩ, до всеки войник стоеше по един офицер от тях и следеше за коректността на работата. Обаче явно до тогава никой не си беше позволявал такова манипулиране, щото бяха много заинтригувани от късото време за което давам посоката, ама нищо не можаха да докажат, защото резултата ми винаги беше верен – офицера изчисляваше паралелно с мен . А то като година и половина правиш едно и също нещо, накрая така се изучих, че в последните месеци на службата взех да прогнозирам вече две от показанията !

Разбира се целият разчет бяхме мноооого яки и спечелихме голямата награда – пътуване до ракетен полигон в Казахстан и реална стрелба с ракета.


За моите 19 години това беше огромно преживяване. Натоварихме батареята на военен ешелон и тръгнахме на едномесечно пътешествие през България, Румъния, СССР до степите на Казахстан, близо до космодрума „Байконур”. Който е бил войник може за оцени това, 30 дни да лежиш, да ядеш, да гледаш през прозорците на влака безкрайната руска земя, реки, водохранилища и като се стъмни да играеш цяла нощ бридж.

Та извършихме пуск на ракета, гледахме стрелби и с други по-малки ракети, и имахме големия късмет да наблюдаваме излитането на космически кораб – нещо наистина внушително – запомнил съм го завинаги . Поне 5-6 минути само слушахме тътена на двигателите, земята се тресеше, докато ракетата се показа над хоризонта, после се откъсна носителя и накрая всичко изчезна в космоса.


Та сега като посетих Военно-историческия музей, видях познатата ракета и си припомних с носталгия за тези неща.

Баси,

Това е било преди 40 години, ейййййййййййй!!!!!!!!!!!!!!!!

Одъртях !

[lusienn]

Е Бате Жоре-чест и почитания за твойта отговорна служба.Аз бях радист,ама първата година.После,си избрах да диктувам директно по телефона,координатите за стрелба на една прозрачна плексигласова стена.Иначе нащте оръдия по Шабла ни бяха стрелбите-гърмеха с 50 кг.снаряди,насочени в морето.

[G.Petkov]

Люси,
Обаче и твоя стайлинг е съкрушителен :

Е да видите че не ви пързалям.Имам 4 блеснарки.Тука горната е за джиг,акция 5-25 твърд карбон....Тая нощ ще вали и това мисля да пробвам...... Може и да ме критикувате,но това имам с това ще ловя,пляс още няколко червено оранжеви блесни номе 1 и 0 с които съм ловил костур.Воблери нямам нито един в момента-приемам подаръци-неловящи.Тамън да натиснем и Павел цъфна-в темата-идеално...

Засмях се от сърце !
Само сподели какво натискаш, че Павел да цъфти в темата !

[naskobo]

Като посетих на 3 март музея и сетих за една история :

Жоро, и аз бях там, ама на 2-ри март с наследника.
Завъртях се повече по танковете и БТР-те - през 1986 завърших В.Търново, но така се случи, че не останах в армията.
Какво ли не се изговори за времето на нашата младост, но аз си милея по него- с какво да го сравнявам??!

...Иначе нащте оръдия по Шабла ни бяха стрелбите-гърмеха с 50 кг.снаряди,насочени в морето.

Люси, ти нямаш основание да придиряш на бомбаджиите

[Красимир Атанасов]

Иначе, за протокола, както пита Краси

Алооо, тук да четат само съпреходници с чувство за хумор !

Нали се придържаме към това Нищо лично

[Павел Иванов]

Леле Георге , вашите кемафи били много лабави бре Да допуснеш мерач до свещените патерици Баси

[danikl]

Като подкарахте за войниклъка-69-71 год.бях химик в Сливен.Малко поделение,малко извращения.Поносимо.В бойните поделения беше по-трудно.Само отпуските бяха малко.Имаше и лоши и хубави моменти.Абе,влизахме момчета,излизахме мъже.Ред и дисциплина имаше.

[jivko.uzunov]

Като подкарахте за войниклъка-69-71 год.

Тамън съм се появил на бял свят

[lusienn]

Така.Днеска сутринта беше дъждовен ден.Много яко задръстване в София.Та Видях се с Жорката,даже го чаках,щото пътувал час и нещо до работата,която му е на 12 км от тях.За това време аз стигнах от сервиза ето тук. На около 60 км-посока изтичалото на река Искър-дефилето и притоците.Та първо спрях в горското в Своге-заверка на ловен билет,намерих го по чертеж на ръка,ходи се първо в центъра после до горското-свърших цялата работа без да познавам града за 15 минути общо.Хората в малките гратчета мноого спокойни и учтиви.После тръгнах по реката да сефтосам спининга,първо на Бов-до моста вляво.Реката много замътена,нагоре влага и дъжд ръми-дигнах глава да заметна и пред погледа ми изкочи Уникално Българско знаме-провесено от една скала на отсрещния баир. В София няма толкова голямо знаме.Евала на местните за знамето,много ме изкефи Сигурно е дълго към 50 метра.Та пометах блесната и се спуснах с колата на следващата спирка-посока р Искър.-Лакатник,със скалите и многото Пещери.Някой път ще отида да ги разгледам по обстойно.На пътя ремонтират настилката.Под гарата е заведението Пещерата Това водопадче се стича покрай кръчмето,каса бира се студеше потопена в него,но бях сам и съм шофьор.Отгоре е Врачанския Балкан,беше валяло сняг през ноща,а водата се стича от една Пещера.Сега ще прекъсна,да не стане много дълъг пост.