МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

[pitcha]

Друго голямо предимство е, че по-лесно се откача блесната от мрежата на кепа

Това е най-голямото предимство, без никакво съмнение. Златната рибка, която Мариян хвана, изплю блесната в кепа и тройката така се увъртя в мрежата, че едвам я извадихме без контри. С контри щяхме да режем мрежата 100%. Имам доста срязани кепове по тия причини от времената на влачката и нормалния спининг и знам.
Иначе откачанията не са повече, това също го потвърждавам. Стига да си с бързооборотна макара и да държиш линията под напрежение през цялото време.

Бях много раздвоен за мачкането на контрите на единични куки при риболова на стръв. Заради твърдите и костеливи джуки. Тоя сезон само така правя и ето какви са резултатите:

1. Поради особености на техниката, с която ловя на стръв – няма откачена риба докато се преборваме. Откачат се по някой път – но само като са ми в краката и напрежението на линията е отслабено или го няма. Като си с кеп – няма проблем, но тая година няма нито една за кеп.
2. Два пъти се случи риби, които са нагълтали в корема, да се откачат сами в краката ми, след като пораздрусат малко, като ги оставиш във водата на плитко. От общо четири нагълтали тоя сезон. Това е жестоко предимство.
3. Има и недостатък – по някой път съумяват да свалят стръвта, или части от нея, без изобщо да ги усетиш. И не са само малките риби, но и големите. Линията минава без следа от кълване и като извадиш, виждаш, че част от стръвта я няма. Най-често камолата – тя най-лесно се изнизва. Двайсетина случая през сезона. Ако нанижеш първо камола, а после червеи или пък ручейниците през главата, а не под нея – това помага, но не кой знае колко.

Като претегля плюсовете и минусите – препоръчвам на стръв също да се лови със смачкани контри на куката.

[misho_tsakov]

Аз имам по-простичко правило - на стръв ловя от 7-ца нагоре и няма проблем с гълтането. Но също съм ЗА махането на контрите. От горния излет - първото връзване на такъма хванах най-малката рибка и видех че не съм смачкал контрата. Но понеже кука голяма и майстора добър - нямаше проблем. После имах риба на кука със смачкана контра, която не можах да извадя и срязах линията -та така. Голям кеф - пак фанах повече от Митака ) Кефа беше от природата! И се наядохме с Лъчо с къпини. Старийо го беше шубе да се не просере....
Давайте момци с репортажите че време не остана!!!

[vikuser]

Мерси за мненията ви относно контрите, но аз вече съм лично убеден, че не трябва да има контри.
Може на човек му трябва малко време. Иначе кодекси итн. има..

[pitcha]

Репортаж от петък, 21.09.2012
Поредна избрана жертва за безрадостен риболов с моя милост – председателя на клуба Алан.

Голям кеф - пак фанах повече от Митака!

Понеже видях каква радост доставя на всички, с които ходя, елементарният факт, че хващат повече от мен, викам дай да зарадваме и председателя малко. Не че това да ме бият е некъв проблем. Напротив - най-простата работа и кво толко се радват, не знам.
Присъствието на председателя на клуба, както и на председателя на комисията по правни въпроси/в оставка/ - в мое лице, придаде известен административен нюанс на бойните действия.
Избор на река – изключително затруднен, заради предхождащото дъждовно време и прогнозите за силен вятър през този ден. И въпреки че си имам реки за всички случаи от живота, видях доста зор. Е, разбира се, измъкнах една от колодата и както можеше да се очаква – реката си беше зверска:







Леко хладно - около шест градуса при пристигането, водата в реката леко размътена, идеална. Дълги плиткажи и вирове, бързеи с дълбока бавна вода покрай тях.












Посъветвах Алан, че при тези условия ще е много по-добре на спининг, но той естествено не повярва. Изглежда реши, че го катеря на джанката, та да фана повече от него.
И така – основен метод – на глист.
Поцопахме малко тук там и по едно време гледаме – атака на прилична риба към глистите на Алан.... и рязка спирачка. Не ще. Цопнах и аз – почукна и не налапа. Веднага последва смяна на стръвта и на композирането и върху куката. И се почна.







Наредих три мерни риби за нула време и поведох остро в резултата. Най-голямата 27-28 санта. Председателят се задоволи с няколко кълванета и сваляне на стръвта.
По едно време вкарах в боя и Стария Боец на спининг и с първо замятане - една около 25 санта. Щях да я снимам, но ми се откачи в краката, докато измъквах фотоапарата.
Реката ври от риби. С почти всяко цопване следва удар или сваляне на стръвта. И не само дребни риби изнизват червеите. Страхотен кеф.

Ето още малко красоти:






















Е, разбира се и Алан започна да ги лови и накрая ми поведе с една риба.



Както можеше и да се очаква, естествено. Обаче на последния вир направо го избутах, че беше негов ред и със Стария Боец ковнах една около 15 санта – на Пантер Мартин №6 ???
По този начин изравних резултата. Изглежда започвам да го научавам тоя риболов.
Резултат – десетина мерни хванати, безброй празни кълванета. Нищо едро за съжаление, но при толкова живот в реката – има надежда за догодина. Там има и едри риби, но не можахме да излъжем нито една.

P.S.
Алан е предупреден да не казва реката. Изтръгвем му езика моментално. Никой да не го пита!!!

[starlight]

Прекрасно!!! Сърбят ме ръцете, но утре ще ги почешем

Както можеше и да се очаква, естествено. Обаче на последния вир направо го избутах, че беше негов ред и със Стария Боец ковнах една около 15 санта – на Пантер Мартин №6 ???

Когато са гладни ги отнасят. Ето една красавица и от мен, хваната на ПМ номер 6.
Не съм я мерил, но е там някъде, около 15-те сантиметра.

[Paviljon]

Репортаж от петък, 21.09.2012

Присъствието на председателя на клуба, както и на председателя на комисията по правни въпроси/в оставка/ - в мое лице, придаде известен административен нюанс на бойните действия.

Привет банда,

Думата "в оставка" на Димо се зачерква и остава само "председателя на комисията по правни въпроси". Не подлежи на коментар!!! Димо с Алън сте направили незабравим риболов поднесен като репортаж както винаги много майсторски! Поздравления

Неделният ден двамата с Мариян (starlight) спретнахме първият ни съвместен пъстървов риболов! Получи се повече от хубаво От него може доста да се научи за опазването на рибите, начин на снимане, та дори гледах и по начин на замятане Така че се надявам и догодина, ако не остане време тази година да правим нови съвместни мероприятия по откриването на петнистите красавици!

Та двамата с Мариян попаднахме не само на божествено красиво място, потопихме се в самата магия на реката! В момента се чувствам толкова зареден емоционално, че постоянно ми се привиждат стрелкащи се сенки от бягащите пъстърви, хубавите вирове, които природата и времето е създала, че все едно още съм там!.... Времето ни посрещна доста студено (1-2 C). Мариян добре че с ботуши, а аз с лятната екипировка от сандали и промокаем панталон Така директно се зареждам от реката докосвайки я!
Тръгнахме да се спускаме! Ето го и Мариян екипиран за атака!

А малко по-надолу ни посрещна първото място отразяващо слънчевите лъчи!

За разделяне при риболова по реката и дума не можеше да става! Ходехме заедно по реката срещу течението и се редувахме във всеки един вир! Ту той замята първо, ту аз, а на моменти и двамата едновременно
Местата по реката се редуваха едно след друго и нямаха край, а красотата, която се откриваше пред нас на това нови и за двамата място ни караше да се споглеждаме с отворена уста и широко отворени очи! Мариян на едно място замятайки имаше подгонване на хубава бълканка, която направи хубав плясък след блесната, но не се закачи! Значи ги почнахме! Във всеки един вир или бързей виждахме прибягваща сянка или сенки, което ни говореше, че е реката е жива и кипи от живот! в ранните часове на деня имахме подгонвания и почуквания, но риба все не можеше да извадим! По едно време започнаха да кълват по усилено петнистите, но пък се откачаха малко преди края на вировете! Контрите и на двамата са ни премачкани на блесните, на които основно залагахме! Той започна на Пантер Мартин, а аз на Рублекс!
Ето го Мариян в действие




А местата повече от красиви, спиращи дъх и всичко друго! Добре, че се осафервахме на моменти и продължавахме нагоре срещу течението, където откривахме красота след красота!






Но едно от тези места ни плени от всякъде! Падаща вода и дълбок вир, а камъните отдолу под водата наредени хаотично, криещи своите обитатели от нашественици като нас и добре, че ги има тези укрития, за да се запазват тези крехки създания! Мариян малко по-късно ще пусне снимки на подводните укрития погледнати изпод водата и своите впечатления от страхотния ни съвместен риболов!


На едно място ме е фотнал как се подготвям за настоящия репортаж!

А на следващото място как се отправям към следващият вир, а рибите от настоящия си отдъхват от преждиминутната ни среща!


Снимките на красоти хубаво нещо. Присъствието на рибите също, които ги виждахме постоянно да прибягват, но все се откачаха от примамките и на двамата, а имахме закачени вече по няколко риби (броим за хваната всяка закачена риба, пък дори и откачила се в последствие. Не е нужно да я докоснеш с ръка или да я снимаш). Но риболовен репортаж без снимка на риба не е завършен. Затова сменихме малко схемата! Единият започва да замята, а другият чака приготвен с кеп да хване улова! Да вметна само, че кеповете подарък от Димо (pitcha) са незаменим помощник и след модернизацията на захващане за гърба само чакащи сгоден момент за употреба! Та с новият метод трябваше някой да ни снима отстрани как действаме. Такава картинка бяхме само , но успяхме да заснемем част от улова! Всяка една риба се откачаше без проблем с предварително изстудена ръка от премачканите контри и се връщаше там откъдето е дошла! Липсата на контри освобождаваше и блесната закачила се по кепа без проблем!



Вижда се каква прелестна е окраската по гръбните перки!Като изрисувани! Красота!

Мисията изпълнена

На едно място изтървах хубава мерна балканка, но поне видях, че я има!
А местата следваха едно след друго, а есента напомняше за себе си вече и ни припомняше, че скоро наближава момента на пъстървовата забрана, когато пъстървите ще се подготвят за размножаване!




Успяхме да заснемем и друг един обитател сред пъстървите, който се разхождаше редом до прибягващите риби!


На един от последните вирове имах преследване от охранени балканки, но само един маник се закачи!


Равносметката за деня беше по около десетина риби на човек около нормата и под нея и доста удари нереализирани, и река кипяща от живот! Надявам се това рибно богатство да се запази и занапред!
Качихме се в колата и доста изморени се отправихме към големия град, заредени от красотата на природата и от незабравимия риболов в планината!

Поздрави и наслука на всички

[starlight]

Здравейте колеги. Есента дойде и сезона е на път да си отиде.
През изминалата Неделя обаче, с Павката (Paviljon) направихме един незабравим съвместен риболов, изпълнен със всякакви ситуации
Доста голям участък от реката прекосихме, тази сутрин се събудих с мускулна треска, но си заслужаваше. Попаднахме на уникални места, от които не ми се тръгваше..

Рибките, както е написал колегата по-горе, бяха доста плашливи. Голяма роля за опазването им изиграха падналите листа във водата (поне според мен де:) ). Доста често при първото замятане закачахме по някое листо на блесната и рибките се наплашваха.

Доста рибки видяхме, доста испуснахме. По едно време си викам: "леле бре ние сме много калпави, една рибка за снимка не можем да хванем". Решихме да вкараме кеповете в боя. По едно време Павката закачи една рибка, а аз веднага дръпнах кепа и се стрелнах максимално бързо във водата и я загребах. Най-накрая успяхме да направим снимка на уловена рибка



Веднага след това си отлетя жива и здрава:



Рибите: какво да ви кажа - уникално красиви... (сами сте се уверили от снимките по-горе)

Но едно от тези места ни плени от всякъде! Падаща вода и дълбок вир, а камъните отдолу под водата наредени хаотично, криещи своите обитатели от нашественици като нас и добре, че ги има тези укрития, за да се запазват тези крехки създания! Мариян малко по-късно ще пусне снимки на подводните укрития погледнати изпод водата и своите впечатления от страхотния ни съвместен риболов!

Ето и още малко снимки от мен:





Какво ли може да се крие под онзи камък в дъното





Равносметката: попаднахме на река, която е уникално красива и жива!!!
Място, на което се зареждаш с енергия и релаксираш максимално.

ПС.

Неделният ден двамата с Мариян (starlight) спретнахме първият ни съвместен пъстървов риболов! Получи се повече от хубаво От него може доста да се научи за опазването на рибите, начин на снимане, та дори гледах и по начин на замятане Така че се надявам и догодина, ако не остане време тази година да правим нови съвместни мероприятия по откриването на петнистите красавици!

Павка аз съм начинаещ, учил със се от Димо да мятам по тези малки рекички
И аз имам какво да уча от теб.
А за догодина мисля, че доста по-често ще ходим заедно да ги търсим

[Paviljon]

Павка аз съм начинаещ, учил със се от Димо да мятам по тези малки рекички

Димо е голяма работа и доста може да се научи от него! Научил съм от него доста неща, както и Мариян! Най-доброто може би е не начин на хвърляне и презентиране, а отношението към тези прекрасни създания и тяхното опазване! Свидетелство е всичко показано тук до момента! А темата е магическа, за да може да се разкрие магията на пъстървовия риболов и с разказ да се предаде поне отчасти това чувство!

Поздрави и наслука

[misho_tsakov]

нехранимайковци! само за риба ходят, после що сме в криза? ми никой не работи...
Красота излет! Браво!

[vikuser]

Здравейте, разказа ви в снимки е уникален!

По принцип не мога много да пиша в тази тема, защото снимам с блекбери и снимките са слаби. Но все пак в събота бях на една река с прагове и направих един перфектен излет! На един праг хвърлям малката Рублекс, като имам добра видимост от горе. И като на забавен кадър (сигурно 10 мин. ) блесната минава над един камък и под него излиза една Любопитка като Ферари или по скоро моторница с два Джонсъна от по 1000 к.с. и тръгва леко към блесната. Рублекса няма шанс в скоросната надпревара, но Шарената рибка прави завой с вълни и пощадява Рублекса. И се спуска отново много галантно под камъка на втора скорост много бавно, изгася Джонсъните Вадя блесната и преценявам, че тази гледка ми е достатъчна за излета, взел съм дозата за една седмица напред. Продължих да хвърлям все пак още час (общо 2,5 часа), имах 3 удара на педарки, като нито една не се закачи. Но бях доволен и си тръгнах. Изкачвах се на едно било 20-30 мин. и изглеждах изгубен. Започнах да се спускам и от едната страна видях един манастир, видях и пътя. Спускайки се не след дълго се озовах точно пред багажника на колата. Успях да се изпотя и да настина. Беше просто един перфектен излет...

[pitcha]

Димо е голяма работа и доста може да се научи от него!

Стига сте ме коткали бре! Ша зема да се възгордея и после немам спиране. Мани ами мое да почна да фащам повече от вас. Поне от Мишо де.

Репортажите са жестоки. Иде ми да цитирам сър Алекс – „хората трябва да плащат за да гледат това”.
Айде, нека не плащат, обаче тази тема трябва да се направи закачена. Няма такава тема и такива репортажи.

[pitcha]

След репортажите на Павката и на Мариян почувствах остра загуба на желание за работа, липса на апетит, нежелание за сън и изобщо за каквото и да било. Иначе казано – почувствах се зле и все повече се влошавах. Електролитният баланс на организма удари пода – само отрицателни йони и никакви положителни.
И си викам – я дай, вместо да ми е зле, да взема да ида на риба. И моментално се подобрих – апетитът се върна, приспа ми се яко, а другите показатели си останаха непроменени. Само желанието за работа изчезна въобще.
В тва време чувам вътрешен глас – второто ми аз – Митьо Звяра. Така е известен сред пъстървите по реките, те си знаят защо. Иначе казано – тъмната ми страна. И ми вика – чшшш, я да ме вземеш и мен! Стига си водил тоя и оня, дето все те разбиват. Искам да дойда – да ти смачкам фасона и аз. Просто нямаше как да откажа, понеже не ми се разправяше с него.

И така – дуалистичен риболов. Светлата и тъмната ми страна наведнъж.
Изборът на река – елементарен, поради чудесните условия според прогнозите. Вместо да се чудя – оставих нещата на случайността. Бръкнах в торбата, поразбърках малко и изтеглих река. Оказа се, че излезе една - много тайна, непосещавана поне две години.
Реката ни посрещна така:















Идеална вода, много бистра, с чудесни вирове и бързеи. Остри, дълбоки завои, покрай извисяващи се скали.









Имаше доста следи от риболовци. В район, в който риболовът на стръв е популярен, а спинингът – непозната земя.
И тука възникна първата разправия – кой на какво ще лови. Понеже и двамата искахме спининг – теглихме чоп. Естествено че се падна на него.
Изненадващо в началото поведох с две бързи риби по педя на стръв. Но после се почна.
Въоръжен със Стария Боец, Митьо Звяра стана неудържим. Всяко фъргане – удар. Все мерни риби, много от тях откачени, но и доста от тях - уловени.

Ето самото оружие.



Марка Carswell /тая фирма вече не съществува/, 1,80 light spinning rod. Производство 1976 година.

Макара Zebko, абсолютно неподходяща за спининг. Навива влакното към долния край на шпулата. Два пъти се наложи кратък ремонт.



Влакно 0.20, възраст – неизвестна. Поне седем години, почти като ново. /Защо толкова мразя да сменям влакна, не знам. Все си купувам и си ги държа в кутиите – имам няколко километра в момента/. Та влакното - достатъчно здраво, но като фърлиш – лети на масури. И образува чудни кореми на шпулата. Допълнителен плюс е, че никога не заключвам обратния ход на макарата. Това много помага, особено за коремите.

Ще кажете – при тия условия, как е възможно да се лови? Просто не познавате Митьо Звяра, а Стария Боец - още по-малко. Тая пръчка сама си ги ловка. И въобще няма значение кой я държи. И се почва удар, след удар – половината уловени, половината – не.
Почти всичките мерни, три от тях над трийсетака.

Ей тука сега имаше четири риби.







Те ги – една част от тях:















Ето сега Митьо Звяра как пуска риба от кеп в плитка вода. Доста несръчно, понеже няма никакъв опит. Аз бях зает в тва време да снимам. Замалко да се плоьосна у водата, то си личи.



Вижте сега за каква скорост става въпрос при пъстървите. Като мълния:



Случи се и нещо интересно. Една риба около трийсе я скивах отдалеч. Плува до блесната. Забавям – и тя забавя. Спирам – и тя спира. Потеглям, и Тя. Няколко пъти.
На около 8 метра от мен скива червената шапка, подарък от Мариян, и си би камшика обратно.
Ето самата шапка.



Смисълът на червения цвят е, че така рибите имат поне някакъв шанс. А и някой по-нервен ловец може и да не те гръмне.

По едно време рибите изчезнаха генерално. Последва около километър без следа от живот.
Стигаме открито пространство, където риболовът на стръв е почти невъзможен. Един дълъг вир, с последващ плиткаж. Първо замятане, водене около метър и Удар. Риба малко под две педи. И почва яка борба. Старийо Боец скърца, авансо свири, душата пее. Няколко скока по около метър над водата и два метра хоризонтално. Накрая се предаде и се домъква в краката. И какво се случи. Доста трудно измъкнах кепа, който беше леко заплетен в коша и се опитах да го подпъхна за да мине над него, понеже беше много плитко. Тя, като усети кепа, събра сили и направи няколко скока в плиткажа, наляво-надясно и взе, че се откачи. Затова снимки няма.

Е тогава Митьо Звяра какво ме направи, нема ви казвам. Защо съм бил махнал контрите на блесните, къв бил тоя смотан кеп и за какво ни бил трябвал, при положение че е най-лесната работа - да я метнеш връз камъндрако, при влакно 0.20 все пак. И без това в тоя плиткаж – кой бил използвал кеп? Доста въпроси, на които се опитах плахо да отговоря.
Изтъкнах някои предимства, също и че е забранено риби да се прибират в делничен ден. Обаче това въобще не помогна. Какви закони вика, какви пет лева, кой се интересува от тия неща. А кошът седял празен в това време. „Кутиите с примамки от коша ги напъхваш в елека – да не отнемат място ... и тъпчеш”. Тоя ден сме можели да препълним коша със риби, и верно си беше така. И що съм му дал такава къса пръчка, с която контрол върху рибата няма? С дългата тояга, която беше в колата, щял бил да я извлече като тухла? Имаше още неща – някои мнения за мойта особа, но тях е по-добре да не споменавам.
Поомекна едва когато видя, че няма коприва, нито кьорав орех наоколо. А като разбра, че ша му я броя за състезанието – почти се успокои. Но голяма кавга отнесох.

Продължихме напред. Рибите вряха.









По едно време гледам – станало пет и половина. Викам дай да си ходим, а? Тъмната ми страна отказа категорично – таман сме ги набарали, вика. И без това почти никога не съм го бил взимал... Чак като го предупредих, че ме обхваща Харата, се предаде.

И така - в караници и разправии отмина един прекрасен ден. Беше си като в най-добрите времена едно време и дълго ще го помня.
Резултатът от състезанието в мерни риби – най-малко 28:2 за тъмната ми страна.
Поне ме остави да посъбера малко дарове от природата, макар и да мрънка, че всичко го боляло поради липса на тренинг, и що съм го карал да се гърби без далавера. Добре че даровете бяха относително малко:



И за да завършим репортажа с нещо по-красиво от последните дарове – ето още малко красоти:























P.S.
Извинявам се за синкавия цвят на клиповете, но фотоапаратът е на брат ми и не е нагласен като хората.

[Paviljon]

Може би най-уникалният разказ Димо, който си пускал Направо се изкефих максимално! Старият боец не е за пренебрегване Представям си какво разбъркване на картите е било, но изтеглената ръка и била правилната! А и пъстървите си знаят майстора

Поздрави за страхотния репортаж и осъществен риболов

[starlight]

Не може би, ами направо най-най...
Бат Димо, надявам се, че накрая и двата все пак сте останали доволни.
Като те гледам, доста рибки си хванал. Само пак да си казал, че ти ги ловя

Майтапа настрана - ПРЕКРАСЕН репортаж и едно голямо МЕРСИ за споделянето!

[mita4eto]

То и аз се нареждам до Павката и Мариян да благодаря на повелителя на пъстървите, ама и на мен тотално ми се наруши електролитният баланс ... к'во бачкане, кви пет лева ... Треа да си събера в един чувал всички отрицателни йони и да ида на някоя река да ги изръся - там стават моментално положителни
Удоволствие е да се четат подобни постове, без думи!